Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 01.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15560 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.С.И. и В.С.Н. срещу Г. Ф. искове е правна
квалификация чл. 288, ал. 11, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на по 120000лв., за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 26,09,2015год. пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е
причинена смъртта на родния им баща - С. И. Р., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и
обезщетение за забава в размер на 1937,20лв., за всеки от ищците, за периода от
18,10,2016год. до 14,12,2016год./ уточнителна молба от 16,06,2017год./.
Релевират се доводи, че е реализирано пътнотранспортно произшествие на
26,09,2015год., около 19:00часа в гр. Русе, на кръстовището, образувано от бул.
„Христо Ботев“ и бул. „Васил Левски“, при което при пресичане на пешеходна
пътека на бул. „Христо Ботев“ в посока от кв. „Чародейка“ към кв. „Дружба“ С. Р.,
е блъснат от мотоциклет Suzuki GR7DA с VIN
№ JS1**********, управляван от водача В.И.А., по чиято вина е настъпило произшествието и
който е управлявал моторно превозно средство без задължителна застраховка гражданска
отговорност и регистрационен номер. В резултат на инцидента пешеходецът е
претърпял описаните в исковата молба травматични увреди, като вследствие настъпило
усложнение от същите на 09,10,2015год. е
починал. Ищците - негови син и дъщеря, сочат да са претърпели неимуществени
вреди от загубата на баща си. Депозирана е молба пред Г. Ф., по която е
образувана щета № 210231/19,07,2016год., по която е постановен отказ за плащане
на обезщетение - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция. С
оглед наличието на задължение за парично вземане ответникът дължи и обезщетение
за забава, считано от датата на отказа - 18,10,2016год. до изплащане на
вземането.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-Г. Ф. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.
131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва
механизма на пътнотранспортно произшествие. Поддържа същото да е настъпило
поради изключителен принос на починалия пешеходец. Оспорва доказателствената
стойност на Констативния протокол за ПТП с peг.
№ 1268/290/26,09,2015год. При условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия
поради нарушение на чл. 113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП. Излага доводи за
завишен размер на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на лихви за
забава.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач-В.И.А. излага становище за
неоснователност на исковата претенция.
Поддържа причина за реализиране на пътнотранспортното произшествие да е
поведението на пешеходеца, който е навлязъл на червен сигнал на светофарната
уредба и при разрешен такъв за останалите МПС, ненужно удължил времето за
пресичане, като не се е съобразил с разстоянието и скоростта на движение на
останалите участници в движението.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №1268/290 от 26,09,2015год. на
МВР се установява реализирането на
пътнотранспортното произшествие на 26,09,2015год., в 21,45ч. в гр.Русе, на
кръстовището на бул.Христо Ботев и бул.Васил Левски на пешеходна пътека, с
участието на мотоциклет Suzuki GR7DA с VIN
№**********, управляван от водача В.И.А. и С. И. Р., при което е пострадал С. Р..
От изслушаното по делото заключение на съдебно медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установяват получените травматични
увреждания на пешеходеца-съчетана травма на таза, главата, гърдите и
крайниците. Въпреки извършената хоспитализация на 26,09,2015год., и проведена
оперативна интервенция са настъпили усложнения от травматичните увреждания и на
09,10,2015год. С. Р. е починал. Неовладяната остра кръвозагуба, причинена от тежката травма на таза, настъпила в резултат на процесното
ПТП е причина за леталния изход 14 дни
след инцидента.
От УН с №3-1390/15,03,2016год. на община Русе е
видно, че С. И. Р. е оставил низходящи
наследници И. С. И. и В. С. Н.–деца
на починалия.
С молба вх.№24-01-424/19,07,2016год. ищците са
заявили пред Г. Ф. претенция за заплащане на обезщетение за сума от по 120000лв.
за всеки пострадал.
С писмо изх.№21-01-424/18,10,2016год. ответникът е
отказал плащане по щетата поради липса на достатъчно доказателства.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че механизма на ПТП е
следния- на 26.09.2015г. около 19:00 часа в град Русе
на бул. Христо Ботев водачът на мотоциклет Сузуки GR7DA (без регистрационен номер) - В.А., се е движил в посока
от центъра на град Русе към изхода на града към град Варна. На кръстовището с
бул. Васил Левски, потегля от спряло положение в права посока, като на
пешеходната пътека реализира пътнотранспортно произшествие с пресичащия и
намиращ се на пешеходната пътека пешеходец С. Р.. Същият е пресичал по
пешеходната пътека на бул. Христо Ботев с посока от кв.*******към кв.Дружба.
Пешеходецът е изведен от равновесие и е последвало падане върху терена.
Мотоциклетът е продължил своето движение и се е установил на 30 м след
кръстовището съобразно огледния протокол - до бордюра в дясно. Произшествието е
настъпило при нормална видимост, в светлата част на денонощието, при добри
метеорологични условия, при работеща светофарна уредба за моторните превозни
средства и пешеходците. На кръстовището след стоп-линията се намира пешеходна
пътека тип М8.2, която съгласно огледния протокол е с ширина 3,60 м. След
кръстовището на отстояние 30,50 м започва началото на нова пешеходна пътека с
ширина 3,60 м, по която се е движел пешеходецът С. Р., пресичайки по бул.Христо
Ботев, с посока от кв.Чародейка към кв. Дружба. Пешеходната пътека, по която е
пресичал пешеходецът е от била обозначена с маркировка М8.2 от ЗДвП
"пешеходна пътека". Скоростта на мотоциклета преди удара е 39км.ч. От
техническа гледна точка не са установени технически неизправности по мотоциклета
които да са допринесли за настъпване на произшествието. Причина за реализиране
на инцидента са от субективен характер - действията на водача с органите на
управление на мотоциклета при условията на намиращ се на пешеходната пътека
пресичащ платното пешеходец.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Мариана Карачорова, от които се установява характера и интензитета
на търпените от ищците неимуществени вреди.
От показанията на св.П.П. и З.П. се установява
механизма на пътнотранспортното произшествие. От показанията на св.П.
категорично се установява, че пострадалия пешеходец е пресичал на зелен сигнал
на светофарната уредба. Показанията на св.П. относно сигнала на светофара не се
кредитират, тъй като са предположения, а не преки впечатления.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.288,
ал.1, т.1, вр.ал.11 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки,
а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина на делинквента, 2. пътнотранспортното
произшествие да е настъпило
на територията на Република България и да е причинено от водач, който няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3. Увреденото лице да е
предявило претенцията си за
плащане пред Г. Ф. по реда на чл.288, ал.9 от КЗ/отм./ и Ф.ът да не се е произнесъл по подадената молба в срока по ал. 7 или е отказал да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се реализирано
ПТП на 26,09,2015год., причинено от водач, без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, обстоятелство удостоверено от длъжностното лице при
съставяне на констативен протокол за ПТП
№1268/290/26,09,2015год. и справка от ИЦ на ГФ. В резултат на същото на С. И. Р. са
причинени травматични увреждания, от усложнение на които същия е починал.
От изслушаната по делото САТЕ се
установи, че водача на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата -чл.20
от ЗДВП, съгласно който водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Съобразно чл.5, ал.2, т.1 от ЗДВП,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; Нарушен е чл.
119, ал. (1) от ЗДВП, съгласно който при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
В процесния случай се установи, водачът на мотоциклета да е причинил ПТП на
пешеходна пътека, при предприето от пешеходеца пресичане на пътното платно на
разрешен сигнал на светофарната уредба, по средата на платното за движение.
Дори са се приеме тезата на ответника, че към момента на удара е светел
разрешен сигнал за мотоциклетиста, то съобразно чл.120, ал.1, т.2 от ЗДВП
водачът е длъжен да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, което не е
сторено. Ето защо е налице
противоправно деяние осъществено от страна на водач с мотоциклет, за който
липсва застраховка Гражданска отговорност към датата на произшествието.
Налице са предпоставките на чл.288, ал.1, т.1
от КЗ/отм./. Заявено е искане от страна на правоимащите лица за обезщетение по
реда на чл.288, ал.9 от КЗ/отм./, по което е отказано плащане, видно и от
становището в отговора, както и до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция, поради което ответникът е
пасивно, материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане
и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците в качеството на низходящи/деца/ на
пострадалия са активно материално-правно легитимирани да претендират
обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на починалия С. И. Р.. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че за претърпените от И. И. и В.
Н. –деца на
починалия,
вреди следва да се съобрази
обстоятелството, че ищците са пълнолетни, от
които В. Н. е живяла с
пострадалия в общо
домакинство,
а ищецът И.И. е бил почти всеки ден при него като са имали отлични семейни
отношения, основани на взаимопомощ и подкрепа. Загубата на баща им се отразила тежко,
говорели за него, поведението им сочело на преживявана несправедливост от възникналото ПТП.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че смъртта на пострадалия е неочаквана и в резултат
на нелепо стечение на обстоятелствата. Съдът съобрази възрастта на пострадалия/ 88год.
към датата на събитието/, който въпреки напредналата си възраст е бил в добро
здравословно и физическо състояние. С оглед горното икономическата конюнктура в страната
и лимити на застрахователни обезщетения към датата на събитието съдът намира, че справедливото
обезщетение за всеки от ищците се следва в размер на 75000лв.
За неоснователно, съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
поради нарушение от страна на пострадалия на 113 от ЗДВП. Установи се пешеходецът да е пресичал на разрешен сигнал на
светофарната уредба, на пешеходна пътека,
без да е установено да е удължил ненужно престоят на платното за движение. Не е
основателно възражението да не се е съобразил с разстоянието и скоростта на
движение на автомобилите, тъй като е предприел пресичане на платното за
движение, при забранителен сигнал на светофарната уредба за МПС, когато са били
спрели. Обстоятелството дали пострадалия е ударил водача на мотоциклета с
бастун, съдът намира да не е категорично установено, а и е ирелевантно относно
реализираното противоправно деяние от третото лице помагач.
Ето защо не е налице основание за
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По претенцията с пр.осн.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.288, ал.(7) от КЗ/отм./ Ф.ът
изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността
на Ф.а и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне
по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на
ал. 9. Съобразявайки горната
разпоредба и с оглед датата на молбата-19,07,2016год., депозирана пред ответника съдът намира, че
обезщетение за забава се дължи считано от 20.10.2016г. до датата на исковата молба 14,12,2016год.
обезщетението за забава върху главницата определено по реда на чл.162 от ГПК е
в размер на 1169,00лв., в който размер исковата претенция е основателна.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 6372,52лв., от които 6093,52лв -
държавна такса и 279,00лв от общо 450,00лв. –в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 68,45лв.-от общо 185,00лв., от които юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв., 80,00лв.-в.л. и
5,00лв.-СУ;
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адв. Щ.Щ. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 4864,66лв. от общия размер-7846,23лв. Неоснователно е възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като адв.хонорар по реда на чл.38 от ЗАДв.
се начислява на база минималния размер по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на И. С. И.,
с ЕГН ********** и В. С.Н., с ЕГН **********,
двамата със съд.адрес *** на осн.чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от по 75 000
лв. -за всеки, представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 26.09.2015г. ПТП неимуществени
вреди от смъртта на С. И. Р., причинена от МПС без застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва
върху тази сума от 14,12,2016г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сума в размер на 1169,00лв., за
всеки, представляваща обезщетение за забава, за периода от 20,10,2016год. до 14,12,2016год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 75000,00лв. до
пълния предявен размер от 120000,00лв./за всеки/, както и за обезщетение за забава над 1169,00лв./за
всеки/ до предявените размери от 1937,20лв. и за периода от 18,10,2016год. до
19,10,2016год. като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 6372,52лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА И. С. И., с ЕГН ********** и В. С.Н., с ЕГН **********, двамата със съд.адрес
*** да заплатят на "Г. Ф.", с
адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 68,45лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на адвокат Щ. Х.Щ., с адрес *** на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 4864,66лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач –В. И.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: