№ 1555
гр. *** , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002129 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 220/20.01.2020 г., подадена от ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“,
гр. ***, Южна промишлена зона, Комплекс бензиностанция, с ЕИК:*** чрез адвокат И. В. от АК –
Видин и „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, гр. ***, Южна промишлена зона, Комплекс
„ГТ“, офис 1, ет. 1, с ЕИК:*** чрез ю.к. М. Н. срещу решение № 73/27.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 105/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е постановено следното:
- прието е за установено, че към 01.12.2016 г. ЕТ „Фанти-Г - И. Й." не е имал право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 10971.502.826 (едно нула девет седем едно
точка пет нула две точка осем две шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
***, общ. ***, обл. ***, одобрени със заповед РД-18-5/28.01.2008 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, адрес на имота: гр. ***, ул. „***" № 26, площ 258 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер
по предходен план: 5020559, при съседи: 10971.502.828, 10971.502.829, 10971.502.819,
10971.502.825, 10971.502.827, ведно със сграда с идентификатор 10971.502.826.1 (едно нула девет
седем едно точка пет нула две точка осем две шест точка едно), застроена площ: 163 кв.м. (сто
шестдесет и три кв.м.), етажи: 4 (четири)/, предназначение: административна, делова сграда,
състояща се от: сутерен — 163 кв.м. (сто шестдесет и три кв.м.), партер — 166 кв.м. (сто шестдесет
и шест кв.м.), първи етаж - 180 кв.м. (сто и осемдесет кв.м.), втори етаж - 180 кв.м. (сто и
осемдесет кв.м.) и терасовиден етаж — 180 кв.м. (сто и осемдесет кв.м.), както и че констативен
1
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г.
от 01.12.2016 г. на нотариус №, вписан в СВ Видин няма легитимиращо действие;
- на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 139, т. V, рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г. на нотариус №
029, вписан в СВ-Видин вх. рег. 6604 от 01.12.2016 г., акт № 137 ,т. 19 , н.д. 3350/2016 г.;
- прието е за установено, че извършената от ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ непарична вноска в
капитала на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД на имотите по предходната т. 1 чрез
дружествен договор на втория ответник (към онзи момент със статут на ООД) от 20.12.2016 г. и
вписан в ТР при АВ по партидата на втория ответник с вписване № 20170106111113 на ТР не е
произвел вещно- прехвърлително действие по отношение на тези имоти и че „ГТ – Воден и
сухопътен транспорт“ ЕООД не е техен собственик;
- прието е за установено, че към момента на сключване на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 095, т. III, рег. № 8362, н. д. № 495/2009 г. от
29.12.2009 г. на нотариус № 025, надлежно вписан в Службата по вписванията - Видин, както и
към момента на постановяване на съдебното решение поземлен имот с идентификатор
10971.502.826 (едно нула девет седем едно точка пет нула две точка осем две шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, общ. ***, обл. ***, одобрени със заповед
РД-18-5/ 28.01.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. ***, ул. „***" №
26, площ 258 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 5020559, при съседи:
10971.502.828, 10971.502.829, 10971.502.819, 10971.502.825, 10971.502.827, ведно със сграда с
идентификатор 10971.502.826.1 (едно нула девет седем едно точка пет нула две точка осем две
шест точка едно), застроена площ: 163 кв.м. (сто шестдесет и три кв.м.), етажи: 4 (четири),
предназначение: административна, делова сграда, състояща се от: сутерен — 163 кв.м. (сто
шестдесет и три кв.м.), партер — 166 кв.м. (сто шестдесет и шест кв.м.), първи етаж - 180 кв.м.
(сто и осемдесет кв.м.), втори етаж - 180 кв.м. (сто и осемдесет кв.м.) и терасовиден етаж — 180
кв.м. (сто и осемдесет кв.м.) е собственост на ипотекарните длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й. ;
- ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ и „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД са осъдени да заплатят
на „Токуда банк" АД, гр. ***, ул. „***" № 21, с ЕИК:*** направените по делото разноски в размер
на по 11 861.57 лв.
Жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно, постановено по недопустими
искове, поради което молят въззивния съд да го обезсили и прекрати производството по делото, а
алтернативно – да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.
Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Токуда банк" АД, гр. ***, ул. „***" №
21, с ЕИК:*** чрез адвокат И. Б., с който банката оспорва въззивната жалба като неоснователна и
по изложените съображения моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Към отговора е приложено удостоверение за наследници № АО01АУ-06-895 от 02.06.2020
2
г., издадено от Община ***, видно от което жалбоподателят и ищец в първоинстанционното
производство И. Т. Й. в качеството му на ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ е починал на 24.05.2020 г. (след
подаване на въззивната му жалба) като е оставил за свои законни наследници В. Г. Й. с
ЕГН:********** (съпруга), Г. И. Й. с ЕГН:********** (син) и Т. И. Й. с ЕГН:********** (син).
С оглед на това, с постановено по делото определение № 1610/17.07.2020 г. на основание чл.
227 вр. чл. 273 ГПК законните наследници на едноличния търговец са конституиране като ищци и
въззивници по делото.
Впоследствие, същите са подали молба от 06.08.2020 г. за заличаването им като страни по
делото, тъй като са направили откази от наследството на починалия И. Т. Й., за което прилагат 3
бр. удостоверения, издадени от Районен съд – Видин, от които се установява, че отказите им са
вписани в особената книга при съда, съответно с номера 48, 49 и 50, всичките от 23.06.2020 г.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на конституираните като ищци и въззивници по делото В. Г. Й. , Г. И. Й. и Т.
И. Й. – законни наследници на починалия в хода на въззивното производство жалбоподател ЕТ
„Фанти-Г – И. Й.“, настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено предвид отказа
от наследството, направен от всеки един тях.
Разглеждайки по същество въззивната жалба на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД,
настоящият съдебен състав я намира за основателна поради следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Видин е образувано по искова молба на „Токуда банк"
АД срещу ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ и „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, с която са
предявени следните искове:
- да се приеме за установено, че към 01.12.2016 г. ЕТ „Фанти-Г - И. Й." не е имал право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 10971.502.826, ведно със сграда с
идентификатор 10971.502.826.1 (конкретно описани по-горе) и че констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г.
на нотариус № 029, вписан в СВ Видин няма легитимиращо действие;
- на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 139, т. V, рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г. на нотариус №
029, вписан в СВ-Видин вх. рег. 6604 от 01.12.2016 г., акт № 137 ,т. 19 , н.д. 3350/2016 г.;
- да се приеме за установено, че извършената от ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ непарична вноска в
капитала на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД на горепосочените имоти чрез дружествен
договор на втория ответник (към онзи момент със статут на ООД) от 20.12.2016 г. и вписан в ТР
при АВ по партидата на втория ответник с вписване № 20170106111113 на ТР не е произвел
вещно- прехвърлително действие по отношение на тези имоти и че „ГТ – Воден и сухопътен
3
транспорт“ ЕООД не е техен собственик;
- да се приеме за установено, че към момента на сключване на нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 10971.502.826, ведно със сграда с
идентификатор 10971.502.826.1 (конкретно описани по-горе) е собственост на ипотекарните
длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й. .
Ищецът твърди следното:
Между „Токуда банк" АД (в качеството на кредитодател/кредитор) и „Фанти-Г" ООД (в
качеството на кредитоподучател/длъжник) бил сключен договор за банков кредит № 055-115-
001/04.11.2008 г. като за обезпечаване задълженията по кредитния договор в полза на банката била
учредена договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 10971.502.826, ведно със
сграда с идентификатор 10971.502.826.1 (конкретно описани по-горе), оформена с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 95/29.12.2009 г., том ІІІ, рег. № 8362, нот. дело № 495/2009
г. по описа на нотариус Ц. Д. с № 025 на НК и район на действие РС-Видин. Учредители на
ипотеката (ипотекарни длъжници) били собствениците на имотите Г. И. Й. и Т. И. Й. , придобили
правото на собственост въз основа на покупко-продажба, оформена с нотариален акт №
13/07.04.2009 г., т. II, рег. № 2635, нот. дело № 168/2009 г. на нотариус Б. Т. с рег. № 161 и район
на действие РС-Видин.
Впоследствие, първият ответник ЕТ „Фанти-Г - И. Й." без каквото и да било правно
основание се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, т. V,
рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г. на нотариус Л. Ц. с № 029 на НК и район на
действие РС-Видин по отношение на същите имоти (ипотекираните в полза на банката земя и
сграда), а след това извършил непарична вноска в капитала на втория ответник „ГТ – Воден и
сухопътен транспорт“ ЕООД на имотите чрез дружествен договор на втория ответник (към онзи
момент със статут на ООД) от 20.12.2016 г. Посоченият апорт бил вписан в ТР при АВ по
партидата на втория ответник. Като основание на правата на апортиращия първи ответник върху
апортираните имоти изрично бил посочен именно гореспоменатият констативен нотариален акт с
№ 139. Имотите фигурирали като апортирани в капитала на втория ответник и съгласно актуалния
му понастоящем устав, обявен в ТР на 14.08.2017 г.
Към 01.12.2016 г. (датата на издаване на посочения констативен нотариален акт) първият
ответник ЕТ „Фанти-Г - И. Й." не бил собственик на процесните имоти, ипотекирани преди това в
полза на банката, както и не бил такъв и към датата на извършване па оспорваната непарична
вноска на имотите в капитала на втория ответник. За снабдяването си с оспорвания констативен
нотариален акт първият ответник се бил позовал наред с останалите документи и на решение №
10/15.03.2010 г. по фирм. дело № 562/2009 г. на ОС-Видин, което било вписано по партидата на
„Фанти-Г" ООД (н.) с вписване № 20100518161000 на ТР. Това решение изрично било описано
като част от документите, „удостоверяващи правото на собственост“ в процесния констативен
нотариален акт. Дори в описанието му в констативния нотариален акт било посочено, че се
отнасяло „за заличено обстоятелство", въпреки че в самото съдебно решение въобще липсвало
подобно произнасяне на съда. Посоченото съдебно решение не било произвело прехвърлително
или възстановително вещноправно действие по отношение на собствеността върху процесните
ипотекирани имоти в полза на първия ответник ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“. С това съдебно решение
4
била прогласена нищожността на вписани увеличения на капитала на дружество „Фанти-Г" ООД,
съгласно пет броя съдебни решения на ОС-Видин по фирм. дело на това дружество, както и било
прогласено несъществуването на вписани пет конкретни апорта съгласно същите пет броя съдебни
решения на ОС-Видин. Това по никакъв начин не засягало собствеността върху процесните
ипотекирани къща и земя - видно от прочита и анализа на разглежданото съдебно решение на ОС.
Процесните имоти не били обект на апортите, прогласени от съда като несъществуващи.
Ипотекираните земя и сграда били валидно, възмездно придобити от ипотекарните длъжници Г. и
Т. Й. още през април 2009 г. Дори обаче процесните имоти да са били сред обектите на апортите,
обявени от съда за несъществуващи, следвало да се има предвид, че съгласно константната
практика на ВКС „наличието на влязло в сила решение, с което е прогласена нищожност на
вписването на непарична вноска няма за последица нищожност на апорта, ако с влязло в сила
решение не е прогласена нищожността на апорта като сделка чрез иск по чл. 26 ЗЗД поради пороци
на волеизявлението“. В случая не било налице такова съдебно решение за прогласяване на
нищожност на апорт като сделка по чл. 26 ЗЗД. Дори обаче процесните земя и сграда да са били
сред обектите на апортите, обявени от съда за несъществуващи, както и дори да се било стигнало
до недействителност на съответния им апорт, то следвало да се има предвид, че по силата на
разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ заличаването на вписването прекратявало занапред действието
на вписването. Тоест, заличаването на обстоятелство (включително апорт) нямало обратно
действие. В случая заличаването на апортите било направено с вписване № 20100518161000 на ТР,
т. е. действието му било от 18.05.2010 г., докато братята Й. – ипотекарни длъжници, били
придобили земята и сградата още през 2009 г. Към този момент нямало никакво съмнение в
надлежната легитимация на прехвърлителя „Фанти-Г" ООД като собственик. При постановено
решение по искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с което се установява нищожност на вписване или се
установява несъществуването на вписано обстоятелство, за периода от извършване на вписването
до заличаването му на основание влязлото в сила съдебно решение вписаните обстоятелства били
съществуващи. Последното следвало както от изричната разпоредба на ЗТРРЮЛНЦ, така и от
задължителното тълкуване по ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Решението по иск с правно основание
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ имало действие занапред и не засягало с последиците си действия и сделки,
предприети от търговеца или от негови органи до момента на влизане в сила на решението. Тоест,
по никакъв начин не била повлияна валидността на предхождащото придобиване на земята и
сградата от страна на Г. и Т. Й.. Правото им на собственост продължило да съществува без да бъде
засегнато по никакъв начин. В надлежното си качество на собственици на ипотекираните имоти, те
били учредили валидна и противопоставима на всички трети лица ипотека върху имотите в полза
на „Токуда банк" АД.
Обосновавайки правния си интерес за предявяване на исковете, ищецът твърди и следното:
Банката-ищец като ипотекарен кредитор имала качеството на взискател по изпълнително
дело № 20147240400442 по описа на ЧСИ В. Т. с рег. № 724, по което била насочила принудително
изпълнение срещу процесните имоти. Банката имала интерес от съдебно установяване, че лицата
Г. и Т. Й. са собственици на имотите, съответно – надлежни ипотекарни длъжници на банката и
длъжници в изпълнителното производство. Тя имала правен интерес да установи, че настоящите
ответници не са собственици на процесните имоти. В частност, банката имала и правен интерес да
установи правото на собственост на действителните собственици на ипотекираните в нейна полза
имоти, включително срещу първия ответник, който чрез правните си действия на мним
5
„праводател“ (изявена воля за прехвърляне на несобствените му процесни имоти) фактически бил
оспорил правото на собственост на действителните собственици. Провеждайки исковете както
срещу мнимия „приобретател“ на имотите, така и срещу мнимия „праводател“, банката-ищец щяла
да си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение щяло да формира сила
на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които били засегнали правото на
собственост на ипотекарните длъжници на банката, съответно правата на банката във връзка с
ипотеката и принудителната продан на процесните имоти (т. Зб от тълкувателно решение № 4/2016
г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).
Към исковата молба са приложени и приети от съда като писмени доказателства цитираните
по-горе 3 бр. нотариални актове, дружествен договор, устав и съдебно решение, както и обявление
на ЧСИ В. Т. за провеждане на публична продан по нейно изпълнително дело № 20147240400442.
Други доказателства относно предмета на спора не са събрани по делото, включително и във
въззивното производство.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая са предявени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост,
които искове обаче се явяват процесуално недопустими и като такива не подлежат на разглеждане
от съда по същество.
С оглед така изложените по-горе твърдения на ищеца е видно, че с предявените от него
искове се търси защита на правото на собственост по отношение на процесните имоти, но ищецът
не твърди да е техен собственик, а напротив посочва и дори иска да се установи със съдебно
решение, че правото на собственост се притежава от други лица - Г. И. Й. и Т. И. Й. . Поради това,
за ищеца не съществува правен интерес да предявява нито положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, нито иск по чл. 537, ал. 2 ГПК. Съгласно мотивите към т. 4 от
тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3б от
тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС правният интерес
винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства като във всички
случаи е налице правен интерес да се предяви установителен иск, когато ищецът твърди, че
притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с фактически или
правни действия. В случая обаче, след като ищецът не твърди да притежава правото на собственост
върху процесните имоти, то и за него не е налице правен интерес да го защитава чрез положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нито е допустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК да предявява
от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Такъв случай на
изключение е например разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да
упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи
от чисто личната преценка на длъжника, но тази хипотеза не намира приложение в случая,
доколкото ищецът не навежда твърдения с исковата си молба в този смисъл (че упражнява
имуществени права на длъжника и бездействието на последния заплашва удовлетворяване на
вземането му) и поради това нито един от предявените искове не е с правна квалификация по чл.
134, ал. 1 ЗЗД. По отношение на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК следва да се отбележи, че отмяната
6
на нотариален акт (или друг вид охранителен акт) на това законово основание винаги е последица
от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на ищеца по предявения от
него иск за спорното материално право, тоест разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК не установява
отделен вид иск, а предвижда последиците от разрешаването по съдебен ред на спора относно
правото. В този смисъл са и задължителните разяснения в тълкувателно решение №
178/30.VI.1986 г. по тълк. д. № 150/85 г., ОСГК на ВКС, съгласно което предмет на предявения иск
е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отмяната на последния е
изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на
засегнатото с издаването му материално право. При уважаването на предявения иск нотариалният
акт се отменя, даже и да не е направено изрично искане за това. В случая, след като ищецът не
твърди да е засегнато негово право на собственост, то и същият не е процесуално легитимиран да
иска отмяна на горепосочения констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
По отношение на предявените от „Токуда банк" АД отрицателни установителни искове за
собственост следва да се имат предвид задължителните указания по тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ
обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е
случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права. В настоящия случай, с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба е видно, че не е налице нито една от така посочените хипотези, поради което за ищеца не е
налице правен интерес и поради това не може да се направи извод за наличието на активна
процесуална легитимация на „Токуда банк“ АД да предявява отрицателните установителни искове
по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Във връзка с гореизложените съображения следва да се акцентира, че ищецът „Токуда банк"
АД твърди, че е ипотекарен кредитор – взискател по изпълнително дело № 20147240400442 на
ЧСИ В. Т., т. е. че той притежава ипотечно право върху процесните недвижими имоти, възникнало
въз основа на учредената в негова полза от твърдените за собственици на имотите Г. И. Й. и Т. И.
Й. договорна ипотека с нотариален акт № 95/29.12.2009 г., том ІІІ, рег. № 8362, нот. дело №
495/2009 г. по описа на нотариус Ц. Д. с № 025 на НК и район на действие РС-Видин. Ипотечното
право обаче е различно от правото на собственост върху недвижим имот. Несъмнено е, (каквито
доводи са изложени в решение № 109/20.06.2019 г. по гр. д. № 2562/2018 г., І-во г. о. на ВКС,
които се споделят напълно и от настоящия съдебен състав), че правен интерес от предявяване на
установителен иск е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът
7
оспорва или смущава това негово право с фактически или правни действия. Конкретно – за
ипотекарния кредитор-взискател по изпълнително дело е налице правен интерес от предявяването
на иск за установяване на ипотечното му право върху имота, върху който се насочва
принудителното изпълнение, срещу всяко лице (длъжник или трето на изпълнението лице), което
оспорва правото на взискателя: било извънсъдебно, било съдебно – чрез предявяване на жалби
срещу действията на съдебния изпълнител, иск по чл. 440 ГПК или други искания за прекратяване
на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Дали насочените към оспорване правото
на ищеца правни действия на ответника (подадени жалби, искове и други искания) са основателни
или неоснователни, е без никакво правно значение за наличието на правния интерес на ищеца да
предяви установителен иск за ипотечното си право. Правният интерес на взискателя-ипотекарен
кредитор да предяви този иск произтича от самия факт на оспорване на неговото ипотечно право
от страна на ответника, а не от основателността на това оспорване. В случая обаче, ищецът нито
иска от съда защита на ипотечното му право, нито пък твърди в обстоятелствената част на
исковата молба, че именно това му право е оспорено от ответниците или че те са предприели
такива действия (фактически или правни), които да осуетят неговото реализиране в
изпълнителното производство, по което ищецът е взискател.
По тези съображения за процесуална недопустимост на предявените искове и на основание
чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява настоящото въззивно производство – в. търг. дело № 2129/2020 г. по описа на
Апелативен съд – София по отношение на конституираните като ищци и въззивници по делото В.
Г. Й. с ЕГН:**********, Г. И. Й. с ЕГН:********** и Т. И. Й. с ЕГН:********** – законни
наследници на починалия в хода на въззивното производство жалбоподател ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“.
Обезсилва решение № 73/27.12.2019 г., постановено по гр. дело № 105/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Видин и прекратява производството по делото.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, а в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено настоящото
въззивно производство по отношение на В. Г. Й. , Г. И. Й. и Т. И. Й. , подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от същото на страните.
Председател:
8
Членове: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9