Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, _11.03._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на _единадесети февруари _ две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

   

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_410_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Образувано е по  е постъпила жалба от А.А.С. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №19-0939-000959/28.02.2019г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, отдел ОП - Плевен.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното наказателно постановление, с което е наложена на основание чл. 638, ал.3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. е несправедливо, незаконосъобразно и несправедливо, както и че констатациите на служителите на МВР, отразени в АУАН, на базата на който е издадено обжалваното наказателно постановление не отговаряли на истината.  

Твърди, че на посочената била спряна за проверка от служители на ПП – Плевен. Полицаите поискали документите за проверка. Представила СУМПС и застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила. Актосъставителят заявил, че няма застраховка и й съставил АУАН, който подписала, но с възражения.

Счита, че по административната преписка е допуснато грубо процесуално нарушение от АНО, с което правото й на защита било възпрепятствано.

Навежда съображения, че в АУАН било посочено от актосъставителя, че жалбоподателката е нарушила чл. 638, ал.3 от КЗ, като това била санкционната норма, а не нарушената правно норма. Както актосъставителат, така и АНО не били извършили справка в Гаранционния фонд има ли застраховка автомобилът към момента на проверката. Позовава се на разпоредбата на чл. 483 от КЗ, като счита, че актосъставителят при съставяне на АУАН е предубеден в извършеното от жалбоподателката нарушение. На следващо място не било посочено мястото на извършената проверка. Навежда довод, че за да се ангажира отговорността на водач, който не е собственик на МПС, трябва да е установена собствеността на автомобила. В АУАН като собственик било посочено лицето , а в НП -  Х. Г.. Сочи като нарушение и че в НП било посочено, че същото може да се обжалва в седмодневен срок от връчването пред РС – Плевен, имайки предвид, че компетентен по закон да разгледа жалбата е РС – Левски. Счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателката не били налагани наказания по чл. 28 от ЗДвП, както и че не били настъпили вредни последици.

 Моли съда да отмени процесното наказателно постановление изцяло.

За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставен на 20.02.2019 г. АУАН против жалбоподателката за това, че на същата дата, около 20:15 часа в с. Обнова, на кръстовище Заря и ул. Тунджа с посока на движение ул. Трети март управлява лек автомобил ****, с описан рег. №, собственост на Г. Х. С., с посочено ЕГН, без валидна застраховка ГО към датата и часа на проверката.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Вписано е, че жалбоподателката има възражения.

            Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.3, от КЗ е наложил административно наказание глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят.

В показанията си свидетелят разяснява, че на посочената в акта дата и час са изпълнявали служебните си задължения, когато са спрели за проверка лек автомобил и при извършената справка се оказало, че за автомобила няма сключена застраховка ГО. Съставен бил АУАН като било посочена като нарушена разпоредбата на  чл. 683, ал.3 от КЗ, тъй като водачът не бил собственик.   

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, чиито показания са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на представените писмени доказателства.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН като свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на акта. 

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е установена собствеността на автомобила. В АУАН е посочен като собственик Г. Х. С.. В представената справка за собственост от АНО  като собственик е вписана Г. Х. С. с посочен адрес и ЕГН. И актосъставителят и административнонаказващият орган в АУАН и НП са вписали имената и ЕГН на собственика. Действително, в НП вместо я, АНО и посочил, че собственик е , но съдът намира, че по този начин не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на санкционираното лице. Собственикът на МПС е индивидуализиран, посочени са ЕГН и адрес. Съдът намира, че изписването на , вместо Г.  не внася колебание относно собственика на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство и не е довело до порок в издаденото НП, който да доведе до неговата незаконосъобразност. 

При съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерните признаци от обективна страна – управление на лек автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка „гражданска отговорност”.  

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка  с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти – водачи на МПС, което не е тяхна собственост. Посочената норма съдържа както правило за поведение, така и санкцията за нарушаването му.

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него  автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени  и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

Безспорно доказано е, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Изпълнен е съставът на описаното в НП административно нарушение. Същото е формално и не  е необходимо от деянието да са настъпили вредни последици, а за ангажиране отговорността на нарушителя е достатъчно да са осъществени белезите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

За да се твърди, че е налице нарушение на правото на защита, следва процесуалните нарушения да бъдат съществени и да попречат на нарушителя да организира правото си на защитата в пълния му обем.

В настоящия случай нито един от посочените доводи заедно или поотделно не водят до извод, че са възпрепятствали жалбоподателя да организира пълноценно защитата си, както и да са налице основания наказателното постановление да бъде отменено на процесуално основание, включително и посочването в НП, че същото подлежи на обжалване пред РС – Плевен. Жалбоподателят е реализирал правото си да обжалва наказателното постановление чрез подаване на жалбата до надлежния съд.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за деяние с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.

Според разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”

Посочената норма съдържа както правило за поведение, така и санкцията за нарушаването му. 

Законосъобразно е определена санкцията – глоба в размер на 400 лв., чийто размер е законодателно фиксиран и която не може да бъде променен.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно. 

            На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-000959/28.02.2019г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на А.А.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: