Р Е Ш Е Н И Е
№ 105 10.04.2020 г. гр.Стара
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1054 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на П.Т.З. *** против
решение № 1712/06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1365/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се
излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от П.Т.З. искове бъдат
уважени.
Претендира се и присъждането на
разноските пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Община Стара Загора, с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
Развити са
доводи, че първоинстанционното решение е правилно, т.к. е постановено при
спазване на материалния закон.
Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата община се представлява от
пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от П.Т.З. *** , с която са били предявени искове
по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Ищецът е
изложил твърдения, че за ползване на услугите в Читалищна библиотека „Родина“ –
гр.Стара Загора е заплатил на 19.09.2016 г. и на 09.05.2018 г. суми от по 1,00
лв., втората такса за едномесечна читателска карта; на 13.02.2019 г. сума от
5,00 лв. за едногодишна читателска карта, както и депозит от 30,00 лв. за
заемане на две книги за дома.
Посочените
цени били уредени с т.1-6, т.ІІ Приложение № 3 към чл.53 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, издадена с Решение № 107/29.03.2012 г. на Общински съвет-Стара Загора .
Ищецът
твърди, че определените с решението цени за читателските услуги са
дискриминационни, т.к. категоризират читателите на отделни категории, а цените
за едни и същи услуги да различни в зависимост от категорията, в която попада
съответния читател.
Предвид
това цитираните разпоредби пряко противоречали на чл.3 от Закона за
обществените библиотеки /ЗОБ/, гарантиращ правото на гражданите до
равнопоставен и свободен достъп до библиотечно-информационно обслужване.
Ищецът
сочи, че предвид заплатените от него цени на библиотечните услуги е бил
дискриминиран по признаци възраст и адресна регистрация.
Претендира
съдът да установи, че при заплащането на читателски карти и на депозит е бил
дискриминиран; да бъде задължен ответника да преустанови нарушението и да се
въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да бъде осъдена
общината да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 37,00 лв.
С отговора
си на исковата молба Община Стара Загора е оспорила
предявените искове като неоснователни.
Изложила е
възражение, че спрямо ищеца не е осъществена пряка дискриминация, т.к.
издаването на читателска карта не представлява ползване на библиотечна колекция
по смисъла на ЗОБ, а техническа услуга по изготвяне на документ, удостоверяващ
регистрацията на съответното лице за нуждите на регионалната библиотека, поради
което предвидената цена била за покриване на разходите по издаване на документа.
Различните цени на
читателските карти не представлявали дискриминация, а специални мерки по
смисъла на ЗОБ в полза на лица или групи лица в неравностойно положение, чиято
цел била изравняване на възможностите им с оглед гарантиране на равнопоставения
достъп до библиотечно-информационно обслужване.
Спрямо
ищеца не била осъществена и непряка дискриминация, т.к. с предвидените в
наредбата различни цени за издаване на читателски карти на ученици и пенсионери
се преследвал именно принципа на равнопоставеност, като отделните граждани
бъдат поставени при равни условия за използване на достъпно библиотечно
обслужване с оглед на социалното и
икономическото им положение.
Поради това
създаването на по-добри условия за специфични категории читатели не можело да
се квалифицира като дискриминиране на останалите, доколкото това решение било
обективно оправдано с оглед преследваната от закона цел за равенство и права в
сферата на обществените услуги.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е намерил исковете за неоснователни, т.к. е приел, че спрямо
П.Т.З. не е осъществена пряка или непряка дискриминация чрез заплатените от
него на Читалищна библиотека „Родина“ такси за издаване на читателски карти и
депозит за заемане на книги за дома.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
От представените по делото доказателства се
установява, че П.Т.З. е заплатил на Читалищна библиотека „Родина“ – Стара Загора с квитанция от 19.09.2016
г. сумата от 1,00 лв.; с квитанция от 09.05.2018 г. сумата от 1,00 лв.; с
квитанция от 13.02.2019 г. сумата от 5,00 лв. за издадена му едногодишна
читателска карта ; и с квитанция № 44 от 13.02.2019 г. сумата от 30,00 лв. –
депозит за нежител на гр.Стара Загора.
Читалищна библиотека „Родина“ – Стара Загора функционира към Народно
читалище“ Родина-1860“ – гр.Стара Загора, което съгласно устава си е юридическо лице с
нестопанска цел, създадено съгласно
чл.3, ал.2 т.1 от Закона за народните читалища.
Дейността му се урежда от приети от
читалищното настоятелство Правила, съгласно които библиотеката е
културно-информационен институт, който събира, съхранява, организира и
предоставя за ползване библиотечен фонд и специализирани информационни услуги
на гражданите на Стара Загора
и селищата от Старозагорска община; осигурява информация за библиотечния си
фонд и колекции, както и за библиотечните
фондове и колекции на други библиотеки в страната; осигурява равноправен достъп
до информация на всеки гражданин.
Предвидено е, че отношенията между
Библиотеката и читателя се подчиняват на разпоредбите на ЗЗД и ЗОБ, и възникват
с издаването на читателска карта.
Регистрацията може да е за срок от
дванадесет месеца, едномесечна или с карта за еднократно ползване, като цените
на читателските карти и на библиотечните услуги се утвърждават от Общинския
съвет с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Стара Загора .
Лица с адресна регистрация
извън Старозагорска община се записват като читатели само в Централната
библиотека, след внасяне на паричен депозит, който се връща, след като
читателят издължи заетите документи, заяви, че се отписва и представи квитанция
за внесен депозит.
С преференции от намалена
цена на читателските карти се ползват деца и ученици, чиито родители или братя
или сестри са записани за читатели на библиотеката, или група от над 5 човека,
а от заплащане на читателски карти са освободени щатни и хонорувани служители
на НЧ „Родина-1860“; библиотечни специалисти от Общинската библиотечна система,
както и пенсионирали се библиотечни специалисти в „Родина“; специалисти от
отдел „Култура и туризъм“, регионален исторически музей, Старозагорска
художествена галерия и литературните музеи в града – за служебно ползване;
децата от домовете за деца, лишени от родителска грижа; дарители и доброволци
на библиотеката /по преценка на ръководството/ за 1 година или завинаги.
С Приложение № 3 към чл.53
от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Стара Загора са определени цени на предоставяните от
общинската администрация услуги в културните институти.
За библиотека „Родина“ са
предвидени следните цени за издаване на читателски карти: т. 1 Издаване на
читателска карта за 12 месеца в централна библиотека „Родина“: т. 1.1. за
граждани над 16 години – 5,00 лева, т. 1.2. за пенсионери и инвалиди – 4,00
лева, т.1.3. целева група по проект „отворени врати“ – 2,00 лева, 1.4. за
читатели ползващи старите фондове на библиотеката в читалня „Редки и ценни БД“
– 10,00 лева, и т.1.5. за месечна читателска карта в читалня – 1,00 лев.
В
т.5 е предвидено, че граждани с адресна регистрация извън Старозагорска община
се записват за читатели само в централната библиотека срещу депозит 30,00 лева
за заемане на един източник, като имат право ползват само ЦБ и заемат за дома
едновременно до 3 библиотечни единици, като депозитът е дължим на читателя след
връщане на заетите документи, отписване от библиотеката и представяне на
квитанцията, а депозит, непотърсен в течение на една година след последната
дата на връщане на картона, остава в полза на библиотеката).
В
т.6 „Преференции“ е предвидено, че деца и ученици, чиито родители или
братя и сестри са записани за читатели на библиотеката, ползват 50 % намаление
на цената на абонаментната си карта, а се освобождават от абонамент щатните и
хоноровани служители на НЧ „Родина“, библиотечните специалисти от Общинската
библиотечна система, както и пенсиониралите се такива в „Родина“, специалистите
от отдел „Култура“, Регионалният исторически музей, Старозагорската
художествена галерия и литературните музеи в града – за служебно ползване,
дарители и доброволци на библиотеката /по преценка на ръководството/ за 1
година или завинаги.
Въз основа на така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.71,
ал.1 от ЗЗДискр. предвижда, че всяко лице, чиито права по законите, уреждащи
равенство в третирането, са били нарушени, може да предяви иск за установяване
на нарушението, осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; и да заплати обезщетение за
вреди.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
В настоящият случай
въззивникът З. твърди, че е бил дискриминиран по признаци „възраст“ и „адресна
регистрация“, т.к. заплатените от него цена за читателска карта и депозит при
издаването й били различни в сравнение с предвидените цени на услугите за други
категории читатели.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на съответния признак,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
Чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
дефинира непряката дискриминация като поставянето на лице или лица, носители на
съответния признак, или на лица, които без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по - малко благоприятно третиране или са поставени в
по - неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако от разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
По делото е безспорно,
че на 13.02.2019 г. П.З. е заплатил предвидените в Приложение
№ 3 към чл.53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Стара , цени за издаването на
читателска карта за 12 месеца за лица, над 16 години, съответно на 19.09.2016
г. и на 09.05.2018 г. е заплатил цени за
месечни карти в читалня.
Не се спори също
така, че към процесните дати всички останали
ползватели на библиотечни услуги в Читалищна библиотека "Родина" –
Стара Загора, които
не са пенсионери или инвалиди, или попадащите в целева група по проект
„отворени врати“, също е следвало да заплатят такса от 5,00 лв., респективно
всички останали ползватели на библиотечните услуги в библиотеката също е
следвало да заплатят такса от 1,00 лв. за издаването на месечна карта в читалня.
Доколкото по делото не
е установено въззивникът да е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с
други лица, попадащи в категорията над 16 години, то според настоящия съдебен
състав не може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 9 от
ЗЗДискр. за наличие на пряка дискриминация.
В случая спрямо П.З.
не е осъществена и непряка дискриминация, въпреки че той попада в групата
ползватели, чиято цена за дванадесетмесечна читателска карта е по-висока в
сравнение с цените за същата услуга на пенсионерите, инвалидите или попадащите
в попадащите в целева група по проект „отворени врати“.
Това е така, т.к. разпоредбата
на чл.
3 от ЗОБ предвижда, че обществените библиотеки осигуряват правото на
гражданите на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното
обслужване, но това не означава еднакви права на гражданите, а съобразяването
им с възможностите им за участие в обществения живот.
Предвид това и с оглед
осигуряване на равноправен достъп библиотеките следва да създават условия и да
предоставят на гражданите равни възможности да ползват услугите им, като се
държи сметка за различните възможности на отделните категории читатели.
С предвидените
различни цени за издаването на библиотечни карти на лица над 16 години, пенсионери
и инвалиди, или попадащите в целева група по проект „отворени врати“, се
преследва именно осигуряване на принципа на равнопоставеност, като отделните
граждани с оглед на различното им социално и икономическо положение, бъдат
поставени при равни условия за използване на достъпно библиотечно обслужване.
Създаването на
по-добри условия за специфични категории читатели не следва да се квалифицира
като дискриминиране на останалите, доколкото това разрешение е обективно
оправдано с оглед преследваната от закона цел за равенство на гражданите и
изравняване на техните възможности и права в сферата на обществените услуги.
Освен това самият
закон /чл.64, ал.2 т.1 и чл.65, ал.2 от ЗОБ/ предвижда възможността читалищните
библиотеки, на които са възложени функции на общински библиотеки, да събират
такси, които представляват част от техния бюджет.
Предвид че основните
библиотечни услуги са безплатни /чл.51 от ЗОБ/, а възмездност е предвидена
за специализираните библиотечни услуги
/чл.52 от ЗОБ/ и с оглед характеристиката на дейността по издаване на
читателска карта като фактическа дейност по издаване на удостоверителен
документ, установяващ наличието и вида на сключения между библиотеката и
читателя договор за заем за послужване/ следва да се приеме, че издаването на
читателска карта е приравнено на специализирана библиотечна услуга и
предвидената такса цели покриване на разходите за фактическото изготвяне на
читателската карта.
Досежно твърдяната
дискриминация по признак „адресна регистрация“ следва да се има предвид, че
местоживеенето или адресната регистрация не са предвидени в разпоредбата на
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Съгласно разпоредбата
на чл.
35, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право свободно
да избира своето местожителство.
Законът за
гражданската регистрация също дава възможност всеки свободно да определя своя
настоящ адрес, който може да бъде различен от постоянния, а правото за избор на
адреса е лично, субективно право на гражданите.
От това следва, че регистрацията
по постоянен или настоящ адрес не съставлява обективен признак, качество извън
личността, което може да бъде дискриминационен признак.
Освен това самият
Закон за обществените библиотеки предвижда създаването на библиотеките да се
подчинява на териториален принцип като урежда съществуването на национална
библиотека, регионални библиотеки, общински библиотеки и читалищни библиотеки.
Чл.37, ал.1 от ЗОБ предвижда, че читалищните
библиотеки са обществени библиотеки на територията на населеното място,
изградени на принципите на близост, достъпност и оперативност на основното
библиотечно-информационно обслужване на населението.
Доколкото не е била
въведена забрана жителите на населени места, извън територията на Старозагорска
община да се записват като читатели в Читалищна библиотека "Родина" –
Стара Загора,
какъвто е и въззивникът, не може да се приеме, че е нарушено правото по чл.3 от
ЗОБ за свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване.
Въведеното изискване
за заплащане на депозит от такива читатели представлява израз на задълженията
за съхранение и опазване на библиотечния фонд, като в случая следва да се държи
сметка и за факта, че депозитът подлежи на възстановяване на читателя при
преустановяване на договорните му отношения с читалищната библиотека.
С оглед на изложените
съображения въззивният съд намира, че предявените искове се явяват
неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата община има право
на разноски, като такива следва да й се присъдят в размер за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ .
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1712/06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1365/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.Т.З., ЕГН – **********,
с адрес: *** да заплати на Община Стара Загора, БУЛСТАТ № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от кмета Живко Тодоров сумата от 100,00 лв./сто лева / - съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.