МОТИВИ
към
присъда № 1/13.01.2020 год. по НОХ дело № 515/2019 год. по описа на Окръжен съд
гр. Стара Загора
Окръжна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство (ДП) № 8245зм131/2018 по описа
на 02-ро РУ –Ст.Загора (пр.пр. № 412/2018г.
по описа на ОП-Ст.Загора), с който е предала на съд подсъдимия Д.Д.Ж., ЕГН ********** за това, че на 06.02.2018г. в с гр. Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, който е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, на 6-шест пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта
с номер 557477******4953, издадена
от банка „ОББ“ (с опция за безконтактно плащане), без съгласието на титуляра й -
Ж.Д.П., като:
-в 16.02 часа, в 16.08 часа и в 18.47 часа направил
опити на три пъти да изтегли от банкомат
сумата от 400 лв.,
-в 16.10 часа
заплатил в магазин покупка на
стоки на обща стойност 9.15лв.
-в 17.41 часа
заплатил в магазин покупка на
стоки на обща стойност 13.20лв.
-в 18.47 часа
заплатил в магазин покупка на
стоки на обща стойност 4,17лв.
при което заплатил покупки на обща стойност
за 26.52лв. и горното деяние не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26 във вр. с чл. 63, ал.1,
т.3 от НК.
Подсъдимият Д.Ж. е предаден на съд и за това, че на 06.02.2018 г. в гр.
Стара Загора, като непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си е отнел чужди движими
вещи – дамска чанта, кожен портфейл, калъф за документи, пари в размер на 40 лева – всички на обща стойност 69.60лв. от
владението на Ж.Д.П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е немаловажен случай – престъпление по чл.194, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С разпореждане на съдията - докладчик от 10.12.2019 г.
по реда на чл.247а, ал.2, вр. чл.247б от НПК, делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно разпоредително заседание.
Същото е проведено на
13.01.2020 г. След изслушване на становищата на страните по въпросите,
обсъждани в съдебно разпоредително заседание, съгласно нормата на чл.248, ал.1
от НПК, е констатирана липса на допуснати в хода на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, понастоящем подсъдим, и по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК,
както и липса на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. При изразяване
на становището си по визирания в чл.248, ал.1, т.4 от НПК въпрос, а именно
наличията на основания за разглеждане на делото по реда на някои от особените
правила, защитата направи искане съдебното производство да се развие по реда на
глава двадесет и седма от НПК - "Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция", в частност по чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК.
При така направеното
искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл.371 от НПК,
както и уведомяването на същото, че след като желае съдебното следствие да
протече по реда на чл.371, т.2 от НПК, направеното от него самопризнание на
фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното производство
ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият Д. Ж.,
защитаван от сл.защитник адв. С.Н., признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тях.
След установяване от
съда, че самопризнанията на подс. Д.Д.Ж. се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, производството протече именно по този
ред - чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, като съдът с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното
следствие, подс. Д.Ж. заявява пред съда,
че се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора, позовавайки се на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия Д.Ж. самопризнания
по чл.371, т.2 от НПК поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по
безспорен и категоричен начин и предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и предвид събраните данни за неговата личност да му наложи наказание лишаване
от свобода около средния размер предвиден в закона, за всяко едно от деянията, като му бъде
определено едно общо наказание, което същият да изтърпи ефективно.
Защитата пледира на
подсъдимия Д.Ж. да бъде наложено наказание към минимума или под минимума предвиден
в закона, което след редукцията на
чл.58а от НК да бъде намалено.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372, ал.4
от НПК, съдът в мотивите на присъдата, приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.
Подсъдимият Д.Д.Ж. е роден на ***г***.
На 06.02.2018г.
подсъдимият Д. Ж. посетил сградата на УМБАЛ “Проф.д-р Ст. Киркович“ - Ст.Загора
с намерение да извърши кражба.
Възползвайки се от свободния достъп на граждани до
помещенията в центъра за спешна медицинска помощ(ЦСМП), подсъдимият влязъл в
съблекалнята. Това била стая с метални шкафове, в които медицинския персонал оставял своите лични вещи до
приключване на работната смята. Макар шкафовете да били метални и да се
заключвали с катинари, те не осигурявали надеждна защита на оставените в тях вещи. Били доста стари и
вратите им лесно се огъвали(извивали), което позволявало достъп до вътрешността им.
Същия ден - 06.02.2018г., на работа, дневна смяна,
била пострадалата Ж.Д. П.-Б. - лекар в ЦСМП. При започване на работа тя
оставила дамската си чанта и връхно облекло в шкафче от съблекалнята. В оставената чанта постр.П.
държала пари-40 лева в кожен портфейл,
калъф с лични документи -лична карта, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон към него, карта от БЛС, картон с кръвна група, както и дебитна
карта издадена й от банка ОББ-АД.
Около 16.30 часа, в късния следобед, св.П. установила, че шкафчето, в които били личните
и вещи било „..разбито..“. Катинарът си стоял, но вратата била извивана и от шкафчето липсвала дамската
й чанта. Пострадалата Ж.Д.П. подала
оплакване на тел.112, при което
пристигнал полицейски патрул от 02 РУ-Ст.Загора в състав –св.М.К.К.и колегата му св.Ст.С..
Полицейските служители огледали обстановката –шкафчето, съблекалнята и
съседните помещения. В банята открили
захвърлена чантата на постр. Б., която установила, че й липсват парите - 40
лева, калъфа с личните документи и
банковата й дебитна карта с № 557477****4953, издадена от банка ОББ-АД.
Във връзка със
случилото се, заедно с полицаите, пострадалата Б. посетила 02 РУ-Ст.Загора,
където подала заявление/жалба за
извършената кражба. След подаване на жалбата пострадалата П. уведомила и банковите служители в ОББ-АД да блокират банковата карта, при което
узнала, че същия ден - 06.02.2018г. с картата й, са правени три неуспешни опита за теглене на пари от различни АТМ
устройства, и три успешни безконтактни плащания през ПОС терминални устройства
в три различни търговски обекта - “***“, „***“
кв.Три чучура, гр.Ст.Загора, както и в обект на ЕТ “***“ , гр.Ст.Загора.
При започналата
полицейска проверка св.Ж.Д.П., заедно със св.Д.Т.-полицай посетили на 07.02.2018 г. супермаркет “***“ на ул.“***“ в гр.Ст.Загора.
Това бил един от трите търговски обекта, в които след кражбата на 06.02.2018г. била ползвана банковата карта на постр.Б. за
безконтактно плащане при покупка. Само в този търговски обект вътре-в
търговската част,имало видео заснемане, като една от камерите заснемала касите
за плащане при напускане на обекта. Заснетото
било запаметявано на компютър.
При преглед на записа от 06.02.2018г. (във времето когато според банковата
разпечатка е ползвана картата) било
заснето лицето извършило безконтактното
плащане с банковата карта на постр. П..
Управителят на търговския обект - св.Р.Н.Т.не могъл да
извърши презапис на заснетото от камерата. По тази причина, за да съхрани записа, полицейският служител - св.Д.Т.направил с
личния си телефон снимки от екрана на
компютъра с кадри на
неизвестното лице, което ползва банковата карта на постр.П.. Заснетото
св.Д.Т.препратил по „Вайбър“ на св.Н.Н.Д.-
началник група на „ТП-север“ във 02 РУ-Ст.Загора.
По първоначалните данни събрани в хода на полицейската
проверка било уличено лицето Д.Д.Ж. –
непълнолетен. Същия при оперативна беседа в присъствието на инспектор от
ДПС направил самопризнание, че именно
той е извършил кражбата в съблекалнята на ЦСМП. Обяснил, че от метално шкафче
взел дамска чанта с банкова карта, с която карта направил дребни покупки от магазини и опити за изтегли пари. Д. Ж. заявил, че
вечерта на 06.02.2018г. захвърлил банковата карта в контейнер за смет, в района на магазин “***“ в Ст.Загора.
По случая било образувано ДП № 8245зм131/18 по описа на 02РУ Ст.Загора. Св.
Н.Д.предоставил снимките за
идентификация на заснетото лице.
В хода на разследването се установило, че след кражбата
в ЦСМП, банковата карта на постр.П. била
използвана същия ден - 06.02.2018г. в
град Стара Загора, 6-шест пъти, както следва:
-в 16.02 часа е
направен опит от банкомат/АТМ да се изтегли сумата от 400 лв.;
-в 16.08 часа е
направен опит от банкомат/АТМ да се изтегли сумата от 400 лв.;
-в 16.10 часа е
направено безконтактно плащане при покупка в магазин на „***“ на стойност от 9,15лева;
-в 17.41 часа е
направено безконтактно плащане при покупка в магазин на ЕТ“***“ на стойност от 13,20лева;
-в 18.25 часа е
направен опит от банкомат/АТМ на „ПИБ“ АД да се изтегли сумата от 400 лв.;
-в 18.47 часа е
направено безконтактно плащане при покупка в магазин на „***“-Стара Загора на
стойност от 4,17лева.
При разследването се установило, че само един от
банкоматите, при който е ползвана
банковата карта, този на „ПИБ“АД, е имало видео заснемане.
Извлечените кадри обаче не са позволили
идентификация на лицето, което
неправомерно, без съгласието на постр.П. е ползвало картата й.
Снимките, които св. Н.Д.получил в хода на полицейската
проверка по „Вайбър„ от св.Д.Т.били
предоставени на техническа експертиза и
са извлечени кадри с образа на лицето ползвало картата на постр.П.. В резултат
на извършеното лицево–идентификационно изследване е установено, че лицето,
което е ползвало банковата карта на постр.П. в търговския обект на ЕТ“***“ на
06.02.2019г. е Д.Д.Ж., ЕГН**********.
До приключване на досъдебното производство и настоящото
наказателно производство подсъдимият Д.Ж. не е върнал отнетите вещи, нито е
възстановил тяхната равностойност.
На 09.03.2018г.
св. Д.П.К.- управител на студентско общежитие ДИПКУ-бл.1 в гр.Ст.Загора,
по време на работа, бил посетен от непознато дете, което му предало намерено от него калъфче с
документи. Свидетелят Д. К. установил, че в калъфчето има лична карта,
свидетелство за управление МПС и карта за членство в Български лекарски съюз.
По данните на картата за членство, свидетелят
чрез интернет влязъл в сайта на лекарския съюз и се свързал със св.Ж. Д.П.,
на която същия ден предал документите.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните при
разследването по досъдебното
производство доказателства: постановление на ОП-Ст.Загора за образуване на ДП -
л.2 от ДП; банкова разпечатка - л.30; фотоалбум от предварителна проверка - л.31;
протокол за разпит на свид. Ж.Д.П. - л.33 и л.136, протокол за разпит на св.Н.Н.Д.- л.34; л.37-42-писма, докладни;
справка от ОББ АД -л.43-44; л.45-48 писма до и от банки; протокол за извършена
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза - л.49-54; Протокол №
642/6.12.2018г. за изготвена техническа експертиза - л.56-59; протокол за
извършена лицево-идентификационна експертиза № 665/20.12.2018г. - л.60-64; протокол
за доброволно предаване на телефон от Н.Н.Д.- л.66; разписка за телефон върнат
на Н.Н.Д.- л.67; писмо от ЕТ “***“ - л.79; протокол за извършена идентификационна
експертиза - л.83-93; банково извлечение - л.95-107; постановление за
привличане на обвиняем - л.125-129; протокол за разпит на обвиняем - л.130-132,
справка за съдимост на подс. Д. Д. Ж.- л.134-135; протокол за разпит на св. М.К.К.-
л.137; протоколи за разпит на свидетелите Р.Н.Т.- л.138-140; С.А.. - л.141; Д.Т.И.
- л.142; Д.П.К.- л.143-145; заключение съдебно-психиатрична експертиза-
л.147-151; заключение на съдебно-оценъчна експертиза - л.154-158; протокол за
предявяване на разследване - л.163 и приложените по делото актуална справка за
съдимост с приложени към нея бюлетини за
съдимост на подсъдимия Д.Д.Ж. и справка от Унифицираната информационна система
на Прокуратурата на РБ към 3.12.2019г.
П Р А В
Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я
По описания
начин, с деянието си на 06.02.2018г. в
гр. Стара Загора, като е отнел дамска чанта, кожен портфейл, калъф за документи, пари в
размер на 40 лева, всички на обща
стойност 69.60лв. от владението на Ж.Д.П., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си,а кражбата е
немаловажен случай, подсъдимият Д.Д.Ж. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК и по този текст съдът квалифицира деянието му.
От обективна страна подсъдимият е отнел
от владението на Ж. П. дамска чанта, кожен портфейл,
калъф за документи, пари в размер на 40
лева, всички на обща стойност 69.60лв. и установил свое владение върху тези
вещи и пари, като отнемането е станало без съгласието на пострадалата. С
отнемането от пострадалата на процесните вещи и пари и установяване на владение
върху тях от подсъдимия е настъпил престъпния резултат.
От субективна страна
деянието е извършено от подс.Д. Ж. с пряк умисъл и с намерение противозаконно
да присвои отнетите вещи и пари.
Съдът счита, че разпоредбата на чл.194,ал.3 от НК в
конкретния случай е неприложима. Макар да е ниска общата стойност на
откраднатите вещи, обстоятелствата по конкретното деяние, начина по който е действал подсъдимия Д.Ж. –
хладнокръвно, въпреки наличието на хора е проникнал в светлата част на деня в
помещенията на ЦСМП, ловкостта с която отнел вещите от заключения шкаф в
съблекалнята - без да го взломява, всички те характеризират подсъдимия Д.Ж. като
лице, което притежава криминална грамотност и упоритост в стремежа си да постигне
целения резултат - отнемане на чужди движими вещи пи пари. На това сочат и множеството идентични
деяния, които подсъдимият е извършил при условията на еднородна реална
съвкупност и които са предмет на други наказателни дела.
В предмета на извършената от подс.Д.Ж. кражба правилно обвинението не е включило личната
карта, свидетелство за управление на
МПС, контролен талон към него, карта от БЛС, картон с кръвна група, както и
дебитната карта издадена от банка ОББ-АД,
тъй като тези документи макар да
материализират права, нямат определена стойност и не могат да бъдат предмет на
кражба, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика – ППВС № 6/71 г., ТР №
54/89 г., Р № 436/06.06.1996 г. по н.д.
№ 261/1996 г. на ІІ н.о. на ВКС, Р № 449/06.12.2011 г. по н.д. № 2400/2011 г.
на ІІ н.о. на ВКС и мн. други.
По отношение на
обвинението по чл.249, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Събраните
доказателства по несъмнен начин доказват обвинението на подс.Д.Ж. в
извършването на престъпление чл.249, ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и т.5 от НК, а именно че на
06.02.2018 год. в с гр. Стара Загора, при
условията на продължавано престъпление, на шест пъти,
използвал платежен инструмент – дебитна карта с номер 557477******4953, издадена
от банка „ОББ“ (с опция за безконтактно плащане), без съгласието на титуляра й -
Ж.Д.П., като:
-в 16.02 часа, в 16.08 часа и в 18.47 часа направил
опити на три пъти да изтегли от банкомат
сумата от 400 лв.,
-в 16.10 часа
заплатил в магазин покупка на
стоки на обща стойност 9.15лв;
-в 17.41 часа
заплатил в магазин покупка на
стоки на обща стойност 13.20лв.;
-в 18.47 часа
заплатил в магазин покупка на
стоки на обща стойност 4,17лв.;
при което заплатил
покупки на обща стойност за
26.52лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките.
От обективна страна
безспорно се установява, че използвайки дебитната карта на св.Ж.П. в един непродължителен
период, на 3 пъти е направил опити да изтегли от банкомат сумата от 400 лв. и
на три пъти е извършил транзакции като е заплатил в магазин покупка на стоки на
обща стойност 26,52лв.
Всички признаци,
характеризиращи обективната страна на престъплението са налице. Тъй като
престъплението е формално, с факта на
използване на чужд платежен инструмент(дебитна карта) от подсъдимия, без съгласието на титуляра св.Ж.П. са настъпили и общественоопасните
последици.
Дебитната банкова карта на св.Ж.П., издадена на нейно име,
представлява „платежен инструмент“ по смисъла на чл.93, т.24 НК, тъй като е
веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго
средство да се прехвърлят пари или парични стойности.
От субективна страна
престъплението подс.Д.Ж. е извършил деянието
при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
При установената
фактическа обстановка извършеното престъпление е продължавано по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като с повече от две деяния (в случая с 6 транзакции)
подсъдимият Д.Ж. е осъществил състава на
едно и също престъпление-това по чл.249
ал.1 от НК, и тези деяния са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
В тази връзка
извършеното от подс.Д.Ж. съдът квалифицира като
престъпление по чл.249, ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и т.5 от НК.
Подсъдимият Д.Д.Ж. е бил непълнолетен към момента на
извършване на горните деяния, поради което извършените от него престъпления са
във връзка с нормата на чл.63 ал.1 т.3 и 5 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия Д.Д.Ж., съдът се съобрази с двата основни принципа
на наказателноправната ни система: принципа за законоустановеност на
наказанието и принципа за неговата индивидуализация.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 НПК, то в този случай разпоредбата на
чл.373, ал.2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия Д.Д.Ж.
при условията на чл.58а НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 НК, като редуцира(намали)
с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с
това са налице условията на чл.55 НК, да приложи тази разпоредба,която се явява
се по-благоприятна за дееца.
При индивидуализацията
на наказанието за престъплението по чл.194,ал.1 от НК съдът отчете като особено
смекчаващо обстоятелство ниския паричен размер на отнетото
имущество, а като отегчаващо проявената престъпна упоритост в действията на
непълнолетния Д. Ж.. При това положение съдът прие, че следва да се определи
наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. По основния състав на
престъплението по чл.194,ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
осем години. При приложение на разпоредбата на чл.63,ал.1,т.3 от НК наказанието
се редуцира, поради непълнолетието на подс.Д. Ж. при извършване на
престъплението, на лишаване от свобода до три години. В тази връзка съдът
определи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства в
средния размер – една година и шест месеца лишаване от свобода. При липсата на предпоставките за приложение на
чл.55 от НК и обстоятелството, че производството протече по реда на Глава 27
НПК – съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371,т.2 НПК, съдът на
основание чл.58а,ал.1 НК намали наказанието от една година и шест месеца с една
трета и определи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една
година за престъплението по чл.194,ал.1 НК, което да се изтърпи при
първоначален общ режим.
По отношение наказателната
отговорност на подсъдимия Д.Д.Ж. за престъплението по чл.249,ал.1 във вр.
чл.26,ал.1 НК съдът стигна до извода за наличие на баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. И в този случай макар да не е елемент от
престъпния състав не може да не се вземе предвид, че реалната сума, която
подсъдимият е изтеглил от сметката на пострадалата Ж.П. е 26,52 лева. От друга страна престъплението е
извършено при условията на продължавано престъпление – чл.26,ал.1 НК, което
завишава обществената опасност на деянието. Обремененото съдебно минало на
подсъдимия се балансира от младата възраст и имущественото и социално положение
на Д. Ж..
За извършеното от подсъдимия Д.Д.Ж. престъпление по
чл.249, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок от две до осем години и с глоба в размер до двойния размер на
получената сума.
Отчитайки
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 и 5 от НК изначално наказанието предвидено
за извършителя, който към този момент е бил непълнолетен, се редуцира до три
години лишаване от свобода, а глобата в обществено порицание. В тази връзка и
предвид приетото наличие на баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
съдът определи наказание и при условията на чл.54 от НК в размер на една година
и шест месеца и обществено порицание, като на основание чл.58а, ал.1 от НК
намали наказанието лишаване от свобода с 1/3
или окончателното наказание е лишаване от свобода за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим и обществено порицание.
На основание чл. 23, ал.1 НК,тъй като деянията са
извършени при условията на реална съвкупност, съдът определи на подсъдимия Д.Ж.
едно общо наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим и обществено порицание.
Съдът постанови
веществените доказателства 2 бр. CD диска, като малоценни вещи да се унищожат,
при унищожаване на делото.
Д.Д.Ж. беше осъден да заплати на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара
Загора направените по делото разноски в размер на 403,29лв.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия Д.Д.Ж.
са слаби морално-волеви задръжки при липсата на парични средства, стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: