Р Е Ш
Е Н И Е № 260011
гр. Кюстендил, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на шести август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения
Стамова
при секретаря Мая Стойнева,като разгледа докладваното от съдия Стамова т. д. № 100 по описа за 2019 на КнОС и за се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ и иск с правна
квалификация чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от К.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М.,*** срещу „Гаранционен фонд“, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, представлявано от Б.М.и С. С. в
качеството на Изпълнителни директори. С исковата молба се поддържа искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие виновно
причиняване смъртта на А. Н.И., ЕГН ********** при ПТП, станало на 19.10.2014
г. при управление от лицето М.Л.А. на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № **** АК на предната седалка, на
който е пътувал починалия, който е брат
на ищеца, доколкото управлявания автомобил не е имал застраховка „Гражданска
отговорност“. Посочено е, че третото
лице помагач М.А. е признато за виновно, с влязла в сила присъда по НОХД № 377/2015 г., за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“в“ от НК, чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК, във връзка с чл. 21, ал.1
от ЗДвП и чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, като с тази присъда на практика е призната
вината на третото лице помагач, за смъртта на брата на ищеца.В исковата
молба е обективирано и искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца и
законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на смъртта –
26.11.2014г. до окончателното й изплащане.Твърди се, че между двамата братя е
съществувала дълбока обич и уважение.Двамата били в изключително близки
отношения, живеели в едно домакинство, споделяли обща стая, били на една
възраст, поради което споделяли общи интереси, били най- добри приятели и си
споделяли всичко, неразделни изключително привързани един към друг, а с
порастването им емоционалната връзка по между им все повече се задълбочила.Смъртта
на А. настъпила неочаквано и по трагичен и нелеп начин и е приета тежко от
ищеца, който и към момента не е преживял болката от внезапната загуба. След
смъртта на брат му К. се бил затворил в себе си и изпаднал тежко емоционално
състояние, губейки най- близкия си човек, мъката от която не е преодолял.Отговорността
на Гаранционния фонд се основава на факта, че за управлявания автомобил е липсвала задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В допълнителна искова молба ищецът излага обстоятелства относно
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, в т.ч. сочи
влязлата в сила присъда, като доказателство за извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца относно причинно следствената връзка на
деянието и вредоносния резултат. Обосновава размера на обезщетението
с обстоятелства, които счита, че са от тези посочени в Постановление №
4/23.10.1968 г. на Пленума на ВС. Сочи, че ритъмът на живот на ищеца е подчинен изцяло на скръбта от голямата
загуба, скръб от смъртта на близък
човек, загинал нелепо и неочаквано, сочи гласни доказателства за установяване
особена близост между починалия и неговия брат.Във връзка с възраженията
относно размерите на претендираните обезщетения прилагани по методи от
застрахователи се сочи практика на съда
на Европейския съюз, според която не се допуска законодателна уредба, предвиждаща
обезщетение в размери по-малки от размерите, посочени в чл. 1, §2 от Втора
директива 84/5.Твърди се неоснователност на възражението за изтекла погасителна
давност, като се поддържа, че давността започва да тече от 26.11.2014 г.,
когато е починал брата на ищеца. В какъвто смисъл има задължителна съдебна
практика - решение № 72 от 02.08.2017 г. на ВКС по гр.дело № 60168/2016, г.
4-то ГК, като сочи, че искова молба е подадена на 26.11.2019 г. по еконт.Ищецът
счита, че е в кръга на лицата, съгласно ТР № 1/2016 г. от 26.01.2018 г. по ТД №
1 от 2016 на ОСГТК, имащи право да получат обезщетения за неимуществени вреди
при смърт на близък.
В отговор на исковата
молба ответникът прави изявление за неизяснено поведение на пострадалия А. П. и
механизъм на получените увреждания. Оспорва размера на претенцията, както и основанието на същата,
като се твърди, че липсват житейски
обстоятелства и ситуации, от които да се направи извод за породена особена
близост и за това, че ищецът е понесъл морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосноват
търсеното обезщетение. Сочи се в тази връзка и промяна в методиката по чл. 493,
ал.2 касаеща застрахователите при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност, доколкото ПТП е настъпило на 19.10.2014 г. и към момента на подаване
на исковата молба е бил изтекъл
предвидения в чл. 197 от Кодекса на застраховането – 5-годишнен срок, считано
от датата на откриване на дееца.В допълнителен отговор на исковата молба се
твърди, че при определяне на обезщетението следва да се има предвид, че
размерът на обезщетението не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка, определена за годината, когато е настъпило
ПТП и
определените в чл. 266 от Кодекса
на застраховането лимити, са максималните, в рамките на които би могло да бъде
изплатено обезщетение от фонда, при които размерът бива съобразен с
доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика.Потвърдено
е оспорването, че липсват житейски доказателства и ситуации, от които да се направи
извод за особена близост между починалия и неговия брат. Прави се изявление във
връзка с искането за отделяне на безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,
че ПТП е настъпило на територията на Република България, че за процесния
автомобил не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, че
деянието е извършено от М. Л.А.,
неговата противоправност, механизъм и обстоятелства, и че в резултат на същата
е причинена смъртта на А. И.. Отправено
е искане за представяне на допълнителни доказателства по реда на чл.146, ал.2 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника
„Гаранционен фонд“ - М. Л.А. не е взело
становище по исковете.
В първото по делото заседание, ищеца, чрез
пълномощникът си адв. Р.М., поддържа предявения иск.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.288, ал. 1, т. 2,
б. "а" КЗ /отм./ вр. чл.86 ЗЗД спрямо ответника „Гаранционен фонд“ за
заплащане на сумата от *** лева обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, породени от смъртта на
неговия брат, причинена при ПТП, виновно за което е третото лице – помагач - М. Л.А.. Сумата се претендира ведно със законната
лихва от деня на смъртта на пострадалия при ПТП – 26.11.2014 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да бъде
уважена искова претенция на ищеца е необходимо да бъде установено наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността на „Гаранционния фонд“ за
репариране на претърпените от него неимуществени вреди. Във връзка с това съдът
му е възложил в доказателствена тежест да установи настъпването на твърдяното притовоправно
деяние, настъпилите вреди в патримониума му като следствие на това
противоправно деяние, че същото е резултата от управление на автомобил, за
който липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, регистриран в
Република България и при настъпил на територията на Република България инцидент, че с починалия при инцидента се намира във
връзка, породена от родство или други обстоятелства от кръга на визираните в ТР
№ 1 от 2016 г. и посочените в него постановления, твърдението си за особена
близост с починалия и емоционална връзка с него и интензитета на претърпените
от него болки и страдания вследствие на смъртта му.
От своя страна в тежест на ответника по
предявения иск е възложено да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си по иска.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, а и страните не спорят, че на 19.10.2014 г. при управление от
лицето М.Л.А. на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***АК на
предната седалка, на който е пътувал
починалия – А. Н.И., който е брат на ищеца, е настъпило описаното в исковата
молба ПТП, че управлявания автомобил не е имал застраховка „Гражданска
отговорност“, че третото лице помагач М.А. е признато за виновно, с влязла в
сила присъда по НОХД № 377/2015 г., за
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК,
във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл. 58а,
ал.1 от НК и чл. 54 от НК, която на осн. чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От представеното удостоверение за съпруга и
родствени връзки №08/12.06.2019 г. на ищеца К.Н.И. е видно, че починалият при
реализираното ПТП – А. Н.И. е негов брат.А.И. е роден на ***г., а К.И. на ***г.
Ищецът е потърсил репариране на претърпените
неимуществени вреди от смъртта на неговия родственик от ответника „Гаранционен
фонд“, което обстоятелство се установява от представена по делото молба
вх.№24-01-372/06.06.2019 г.
По така заявената претенция „Гаранционният фонд е
постановил отказ изх.№24-01-372/29.08.2019 г., мотивирайки се с недоказаност на
твърдяното обстоятелство за особена близост на търсещото възмездяване лице с
починалия негов брат, както и понесените от същия морални болки и страдания от
загубата със соченото продължително проявление във времето, които да
обосновават основателността на търсеното обезщетение.
От
приложено към исковата молба разписка от Еконт за пощенска пратка с баркод *** се
установява подаване на исковата молба чрез куриер.С допълнителната искова молба
е представено „електронно изявление“ От приложено към исковата молба разписка
от Еконт за пощенска пратка с баркод **** се установява подаване на исковата
молба чрез куриер.С допълнителната искова молба е представено „електронно
изявление“ **** г установяващо, че същата пратка е постъпила в Еконт на
26.11.2019г.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. П. и И. Ч. се установява, че А. и К.
са растели не като братя, а като близнаци – същите били родени в една година.
От раждането им били непрекъснато заедно - в една група в детската градина, в
училище седели на един чин, навсякъде ходили заедно, взаимно си помагали,
споделяли и подкрепяли, „деляли си хляба“, 23 години били непрекъснато заедно,
от раждането им до трагичния инцидент живеели в едно домакинство,допитвали се
един до друг, търсели помощта си.Свидетелят Ч. ги възприемал не само като братя,
но и като приятели. К. понесъл изключително тежко загубата на своя брат.
Затворил се в себе си, постоянно плачел, една година след инцидента не излизал
от дома им. Спрял всякакви социални контакти. Изпаднал в депресия, не можел да
спи, припушил отново. И до днес продължавала да му тежи загубата на най-близкия
му човек, казвал, че „една част от него си е отишла със смъртта на брат му“, не
знаел как ще продължи да живее без него. За него все едно животът бил приключил
след трагичната смърт на неговия брат, не искал да работи, да комуникира дори и
с най-близките си хора. И до днес болката от нелепата загуба продължавала да му
тежи.
При съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК
съдът кредитира свидетелските като израз на непосредствените им впечатления от
взаимоотношенията и начина на живот на двамата братя и логични.
При така установеното от фактическа страна и с
оглед влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд на основание
чл.300 ГПК от която се установява, че
смъртта на братът на ищеца е настъпила в
резултат на виновно противоправно поведение на водача М.Л.А., който на
19.10.2014 г. е причинил ПТП, управлявайки МПС в нарушение на правилата за
движение, предвид факта, че към датата на причиняването на вредите, не е имало
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" следва, че са
налице предпоставките за уважаване на предявения иск.
Спорните в настоящото производство въпроси се
свеждат до това дължи ли се на ищеца обезщетение и ако се дължи – в какъв
размер следва да се определи същото. За да се произнесе по тях, съдът приема от
правна страна следното:
Причиняването на смърт при ПТП, представляващо
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на
определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/ или
житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятните
последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване
вреди, е пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между смъртта на
пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици за неговите близки.
Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.
45 ЗЗД в случаите на смърт, е очертан с приетите от Пленума на ВС постановления
№ 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с приетото Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. от ОСНГТК на ВКС. В задължителната за съдилищата съдебна практика
се приема, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на
най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени
връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят
преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата
загуба.
Ищецът доказа, че е налице основание да получи обезщетение
за неимуществени вреди.В настоящия случай се установи, че между ищеца и
пострадалия при произшествието негов брат е съществувала дълбока емоционална
връзка. От раждането им до момента на инцидента са живели заедно в едно
домакинство, имали са общи интереси, помагали са си.Малката разлика във
възрастта им и обусловените от нея обстоятелства, свързани не само със
съвместно съжителство, но и съвместно посещение на детска градина и училище,
сочат на дълбока емоционална връзка.Смъртта на единия от тях е станала причина
другият да преживее значителни по интензитет и продължителни във времето
душевни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Чрез
свидетелските показания се установява създадена силна и трайна взаимна връзка
между двамата братя, отглеждани и възпитавани в едно домакинство. Неоснователни
са доводите на ответника по иска за липса на особена близост между тях. Проведено
е пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването
на особено близка привързаност, в резултат на която смъртта на единия
родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Съдът не споделя довода на ответната страна за
погасяване по давност на претенцията на ищеца.Съгласно чл.288 ал.1 от КЗ(отм)
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка на автомобилистите,
което обосновава извода, че относно вземанията срещу Гаранционен фонд приложим
е посочения в чл.197 КЗ(отм) давност – петгодишна от датата на настъпване на събитието,
когато са осъществени всички предпоставки обосноваващи възникване на вземането.С
решение на ВКС № 72 от 2.08.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60168/2016 г., IV г. о. е даден
отговор на въпроса, относно началния момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по
задължителната застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди, в случаите,
когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта
на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице, настъпила след настъпването на застрахователното
събитие.Съдът е приел, че когато смъртта на пострадалия
е настъпила след пътнотранспортното произшествие, но е следствие от него,
отговорността на застрахования за причинените вреди ще възникне от момента на
смъртта, тъй като точно тогава са осъществени всички правно релевантни факти,
които са предвидени като основание за възникването й.В случая смъртта на брата на ищеца е настъпила на 26.11.2014 г., като е доказано,че същата е
резултата на реализираното пътнотранспортно произшествие. Видно от приложеното
по делото Електронно изявление *** г. на куриерската фирма исковата молба е
подадена на дата 26.11.2019 г., което е датата прекъсваща давността - датата на
изпращане по пощата на исковата молба, а не на входирането й в съда, което е
станало на 27.11.2019 г.
При определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са наличната
емоционална връзка между ищеца и починалия, възрастта на починалия, начина на
увреждането, водещо до смърт на лицето, последиците от събитието и отражението
им върху ищеца.
Съобразявайки установените обстоятелства относно
близките отношения между двамата братя, значително младата възраст на
починалия, съществуващата между двамата братя емоционална близост, както и
икономическите условия в страната, съдът счита, че сума в размер на 75 000.00
лева, се явява справедливо обезщетение за претърпените от него болки и
страдания.Необосновано е позоваването от ответника на разпоредбата на чл. 493а,
ал. 4 от сега действащия КЗ, който не намира приложение в разглеждания казус,
доколкото обстоятелствата обосноваващи отговорността на ответника са се
осъществили преди 01.01.2016г. от когато е в сила действащия КЗ.Същевременно в
КЗ(отм) липсва аналогична разпоредба.Правилата по чл.290, ал.2 т.9 КЗ и
евентуално определени съгласно тези правила размери на обезщетения не обвързват
съда.При предявен иск за заплащане на обезщетение във връзка с неимуществени
вреди от непозволено увреждане съгласно чл.52 ЗЗД размера на обезщетението трябва
да бъде определен по справедливост.Разпоредбата
на чл.288,ал.5 КЗ(отм) е относима към определяните и изплащани от Гаранционен
фонд доброволно обезщетения.Доколкото все пак тези суми представляват някакъв
ориентир то според пар.27 ал.1 КЗ(отм) от януари 2010 г. минималните застрахователни
суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се определят, както следва:за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт:за всяко събитие при едно пострадало
лице - 1 000 000 лв.;за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 5
000 000 лв.; за вреди на имущество - 1 000 000 лв. за всяко събитие.
В случая ищецът е претендирал обезщетение в размер
на *** лева, каквато сума следва да бъде присъдена.Предвид горното съдът ще
осъди Гаранционния фонд да заплати на ищеца обезщетение в размер на
претендирания такъв с исковата молба, а именно *** лева.
Лихвата върху обезщетението се дължи с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.
7 КЗ (отм.) след изтичането на три месеца от
завеждането на щетата. Щетата е заведена на 06.06.2019 г., 3-месечният срок е
изтекъл на 06.09.2019 г.Считано от 07.09.2019 г. ответникът е
изпаднал в забава, поради което и от този момент дължи лихва върху присъдените
обезщетения, предвид на което предявените искове за заплащане на законна лихва
за периода от 26.11.2014 г. до 07.09.2019 г. ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Върху дължимото обезщетение Гаранционният фонд изпада в забава и дължи лихва от поканата, а не
от датата на увреждането.Относно
началния момент на лихвата съдът взима предвид решение на ВКС по
гр.д.№2787/2015г. с което е присъдена лихва именно от този момент, както и решение № 60 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 381/2010 г., II т. о.,с което е дадено разрешение на същия въпрос при
действието на ЗЗ(отм).
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва
да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Р.М. от САК сума в размер
на 2 030 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Кюстендилския окръжен съд сума в размер
на 2000 лв. държавна такса върху уважения размер на исковете.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, с адрес: гр. ***, ул. „***“
№***, ет.***, представлявано от Б.М.и С. С. в качеството на Изпълнителни
директори да заплати на К.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата *** /***/ лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца вследствие виновно причиняване смъртта на А. Н.И., ЕГН **********
настъпила в резултат на ПТП, станало на 19.10.2014 г. при управление от лицето М.Л.А.
на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** АК на предната седалка,
на предната седалка в който е пътувал
починалия, който е брат на ищеца, за което М.Л.А. е признат за виновен с влязла
в сила присъда на Благоевградския окръжен съд №377/21.01.2016г. по нохд
№377/2015г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.09.2019г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от К.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощника адв.Р.М. срещу „Гаранционен
фонд“ с адрес гр.***, ул.“***“№***, ет.** представляван от Б.М.и С. С. –
изпълнителни директори иск по чл.288, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ(отм) в частта му
относно претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва, върху търсеното обезщетение от *** лева, считано от 26.11.2014 г. до 07.09.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от „Гаранционен фонд“,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, представлявано от Б.М.и С. С. в
качеството на Изпълнителни директори да заплати на адв. Р.М.,*** сумата
от *** /****/ лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, с адрес: гр. ***, ул. „***“
№***, ет.***да заплати по сметка на КнОС на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна
такса в размер на **** лева.
Решението е постановено при участието на М.Л.А.,
ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на ответника „Гаранционен фонд“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: