№ 105
гр. Момчилград, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20235150100061 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.Джебел,
ул.Върбица № 15 чрез пълномощник адв.М. М. от АК Пловдив против „В.К.“
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Люлин 7, бул.**********, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап.офис 73Г,
представлявано от Д.С.Д. с предмет на иска: по установителния иск: чл.26,
ал.1 от ЗЗД; по осъдителния иск: чл.55, ал.1 от ЗЗД; цена на иска: по
установителния иск: 529.87 лева; по осъдителния иск: 508 лева.
В исковата си молба ищцата чрез пълномощника си твърди, че е страна
по Договор за паричен заем Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г. Съгласно
чл.1, ал.3 от договора, ищцата трябвало да заплати такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 317.90
лева. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищцата трябвало да върне
сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер
на 1413.28 лева, при сума на получаване размер на 1000.00 лева, при ГПР
49.33%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 11 на брой вноски. Наред с това в чл.4, ал.2 от договора
било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 211.97 лева. По този
1
начин общата сума, която ищцата следвало да заплати бил в размер на
1625.25 лева. Счита, че клаузата съдържаща се в чл.1, ал.З от ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 от 17.07.2020г., сключен между
ищцата и „В.К.“ ООД, която предвиждало заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 317.90 лева и клаузата съдържаща се
в чл.4, ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 -
17.07.2020г., сключен между ищцата и „В.К.“ ООД, която предвиждало
заплащането на неустойка в размер на 211.97 лева, са нищожни на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите
на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП. Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност в същото.
Твърдят, че ищцата е заплатила сумата от 1195 лева по ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г. На 28.11.2020г.,
ищцата сключила ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5652371 –
28.11.2020г., с което рефинансирала ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ
Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г., с което заплаща по него сумата в размер
на 408.38 лева, с което ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 №
5623073 - 17.07.2020г., бил прекратен. По този начин ищцата заплаща по
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г., сумата
от 1603.38 лева, с което погасява 1000 лева главница, 95.38 лева лихва, 508
лева за неустойка и такса експресно разглеждане. С оглед нищожността на
клаузите съдържащи се в чл.1, ал.З, и чл. 4, ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН
ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г., подписан с ответното дружество
„ В.К. “ ООД считат, че ищцата не е следвало да заплати сумата в размер на
529.87 лева за такса експресно разглеждане и неустойка, и след като е
заплатила сумата от 508 лева за такса експресно разглеждане и неустойка,
тази сума следва да и бъде върната, като получена без правно основание на
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Молят съда да приеме, че клаузата съдържаща
се в чл.1, ал.3 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 -
17.07.2020г., сключен между ищцата и „В.К.“ ООД, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
317.90 лева и клаузата съдържаща се в чл.4, ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН
ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г., сключен между ищцата и „В.К.“
ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 211.97 лева,
или общо 529.87 лева са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
2
с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалилност
молят да бъле прогласена. Молят съда и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
да осъди „В.К.“ ООД да заплати на ищцата, сумата в общ размер на 508 лева,
по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане на
документи по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 -
17.07.2020г., получена от ответника без правно основание. Претендират
разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не представлява, като чрез
пълномощник адв.М. М. представя писмено становище, с което моли
исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат присъдени
направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК.
Ответника „В.К.“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, бул.**********, ет.2, офис 73Г,
представлявано от управителя Свилен Петков Петков, в едномесечния срок от
получаване на преписа от исковата молба чрез адв.А. Н., МАК е изпратил
писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Оспорва изцяло изложените от ищеца претенции и твърдения, като подробни
съображения за това излага в същото. Счита, че претенциите на ищеца са
напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображения
за това излага в отговора. Претендира за разноски по делото. Прилага
адвокатско пълномощно.
В съдебно заседание редовно призовани не се представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 от
17.07.2020год. такъв е сключен между страните по делото.
Видно от чл.1, ал.3 на ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 №
5623073 от 17.07.2020год. е уговорено заплащането на такса в размер на
317.90 лева, за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния
заем.
В чл.4, ал.2 от договора е предвидено и заплащане на неустойка в
размер на 211.97 лева.
При това положение съдът намира, че исковете са основателни и
3
доказани и следва да бъдат уважени. На първо място искът по чл.26, ал.1 от
ЗЗД следва да бъде уважен, тъй като се касае за нищожен договор, който
противоречи на принципа на „добрите нрави“ на законови разпоредби, а
именно: чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, както и
на чл.143, ал.1 от ЗЗП. С уговорената неустойка по чл.4, ал.2 от ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 от 17.07.2020г. е уговорена такава и
заплатена от ищцовата страна в размер, който е над двадесет и пет процента
от общата сума на заплатения потребителски кредит. Тази неустойка и клауза
е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда
неустойка, която е необосновано висока. Следвало е ответната страна като
свое задължение преди сключване на договор за кредит да извършва оценка
на кредитоспособността на кредитора и при отрицателно такава да откаже
сключването на такъв. Следва да бъде повторено, че в такъв висок размер
неустойката нарушава принципа на добросъвестност и на справедливост,
който е застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения.
При това положение с оглед на уважаването на иска по чл.26 от ЗЗД и
прогласяването за нищожна на клаузите съдържащи се в чл.1, ал.З, и чл.4,
ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 от
17.07.2020г. следва да бъде уважен и иска по чл.55, ал.1 предл.първо от ЗЗД,
като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер
на 508.00 лв., недължимо платена по недействителни клаузи за неустойка и
такса за експресно разглеждане съдържащи се в чл.1, ал.З, и чл. 4, ал.2 от
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 - 17.07.2020г,
получена без правно основание, ведно със законната лихва от 25.01.2023 год.,
до окончателното изплащане на сумата.
При това положение следва ответната страна да бъде осъдена да заплати
на ищцовата сумата в общ размер от 900 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение от по 400 лв. за двата уважени иска и заплатена д.т. в размер
на 100 лв. по сметка на РС Момчилград.
Така определените размери на адвокатските възнаграждения са в
минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатски възнаграждения.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата в чл.1, ал.3 от ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5623073 от 17.07.2020г. и клаузата
съдържаща се в чл.4, ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 №
5623073 от 17.07.2020г., сключен между М. М. С., ЕГН:**********, с адрес:
гр.Джебел, ул.Върбица № 15 и „В.К.“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Люлин 7, бул.**********, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от Д.С.Д., която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 317.90 лева и заплащането на неустойка в размер на 211.97 лева,
или общо 529.87 лева, сключена при неспазване на нормите на чл.26, ал.1
ЗЗД, във вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Люлин 7, бул.**********, бл.АТЦ „Силвър
център“, ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от Д.С.Д., да заплатят на М. М.
С., ЕГН:**********, с адрес: гр.Джебел, ул.Върбица № 15, обл.Кърджали,
сумата в общ размер на 508.00 лв., на основание чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 25.01.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „********“ № 147, ап.14, представлявано от В.
Сергиев - Изпълнителен директор, да заплатят на М. М. С., ЕГН:**********,
с адрес: гр.Джебел, ул.Върбица № 15, обл.Кърджали сумата в размер на 900
лв., представляваща разноски по делото, адвокатски възнаграждения и
платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5