Р
Е Ш Е Н И Е
№
250/13.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 323 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба
от 21.03.2019г. на С.Г.Д., представлявана от своята дъщеря – Р.Д.Д.,*** срещу
Министерството на здравеопазването, за твърдяно бездействие в период на 14
месеца от 01.11.2016г. до 20.01.2018г. на ТЕЛК и НЕЛК, като се претендират
имуществени вреди в размер на 1252, 80 лева, ведно със законна лихва за
периода, и 200 лева разходи за преглед и изследвания.
С разпореждане № 687/15.04.2019г.
съдът е указал нередовностите по исковата молба, като са дадени нарочни
указания, свързани с пасивната процесуална легитимация на ответника по исковата
молба съгласно чл. 205 от АПК и указания, че същият следва да е юричидеското
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът по тази искова молба –
Министерство на здравеопазването, е оспорил допустимостта и основателността й.
В съдебно заседание на 06.06.2019г.,
ищцата поддържа исковата молба, като уточнява, че претендираната лихва е от
24.10.2016г. и посочва, че ТЕЛК и НЕЛК са службите, които са я увредили, и
Министрество на здравеопазването като техен принципал, следва да и плати
вредите. Посочва, че се претендират и неимуществени вреди „които не може да
оцени, защото здравето не се купува“.
Съдът е оставил исковата молба без
движение с протоколното определение от 06.06.2019г., като е дал повторни
подробни указания на ищцата, които са по отношение на посочване от нея на
действията, бездействията или акта, от незаконосъобразността на които се
претендират вреди; вредите да се заявят по размер; с указания й се разяснява
структурата на ТЕЛК, НЕЛК и възможността искът да се насочи срещу съответното
юридическо лице.
Подадена е нова искова молба. Искът
срещу Министерството на здравеопазването не се поддържа. Искът се насочва срещу
двете комисии на ТЕЛК Пазарджик и НЕЛК София, като се посочват, че ТЕЛК се е
произнесла с две решения на 24.10.2016г. и 29.03.2018г. и решенията са отменени
от НЕЛК, която с бездействието по възражението й от 01.11.2016г. е разгледала
същото 20.01.2018г. и е върнала преписката на ТЕЛК, й е нанесла вреди, които се
посочват като 17 месеца по 52, 20 лева, или 926, 90 лева.
С поредно разпореждане №
1141/01.07.2019г., съдът е оставил иска без движение, като е посочил, че срещу
всеки заявен ответник ТЕЛК и НЕЛК, следва да се посочи цената на иска и размера
на обезщетението, законната лихва за кой период, в резултата на кой акт,
действие, бездействие; какво е искането за всяко действие, бездействие и акт,
причинно – следствена връзка; ясен и несъмнен петитум към съда за
претендираните вреди срещу всеки от заявените ответници.
На
16 юли 2019г. е подаден иск срещу ТЕЛК Първи и Втори състав Пазарджик с цена от
1563, 04 лева имуществени вреди, който се е произнесъл с Решение на
24.10.2016г., което е отменено от НЕЛК на 20.01.2018г. и го е върнал на Втори
специализиран състав, който се е произнесъл на 29.03.2018г. Решението е
отменено от НЕЛК с решение от 04.07.2019г.
Другата
претенция е насочена срещу НЕЛК с цена на иска 926, 45 лева, като се посочва,
че на 01.11.2016г. е подала възражение срещу ТЕЛК пред НЕЛК относно Решение №
3955-254/24.10.2016г. на ТЕЛК Пазарджик Първи състав. НЕЛК се е произнесъл на
20.01.2018г., тоест след 14 месеца. Иска се осъждане на НЕЛК да заплати
посоченото обезщетение.
С
определение № 1273/17.09.2019г. съдът е оставил за разглеждане по делото иска,
предявен срещу НЕЛК. Искът срещу Първи и втори състав на ТЕЛК Пазарджик е
оставен без разглеждане и делото е прекратено в тази си част.
Определението
в прекратителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Конституираният
ответник – НЕЛК, е подал писмен отговор с вх. № 5780/10.10.2019г., като оспорва
същият като неоснователен и недоказан. Изпраща медицинското досие на С.Д..
В
първото заседание след доклада по делото, процесуалният представител на ищеца,
при поддържане иска, насочен срещу НЕЛК, е заявил разлика в периодите, за които
претендира обезщетение от ответника, поради което съдът отново е дал указания
по чл. 129 от ГПК. Заявеното от процесуалния представител е за осъждане на
НЕЛК, че 14 месеца е бездействала при обжалване на решението на ТЕЛК в периода
01.11.2016г. до 20.01.2018г., за което претендира имуществени вреди от
ответника НЕЛК, изразяващи се за 17 месеца по 52, 20 лева и законна лихва от
4,4% или 926 лева; Неимуществените вреди са посочени в размер на 3000 лева,
претърпени в период 24.10.2016г.-24.10.2019г., ведно със законна лихва.
Неимуществените вреди са посочени като стрес, здравословно и психическо
отслабване на организма, стреса от бездействието на администрацията, дисфункция
на щитовидната жлеза, начална форма на деменция и паркинсон.
Искът
е изпратен за становище на НЕЛК и Окръжна прокуратура Пазарджик.
Ответникът
по иска – НЕЛК, е представила писмено становище по исковата молба на С.Д., с
вх. № 6738/18.11.2019г., с което оспорва същата по основание и размер. Поддържа
се становището, дадено при предходното разменяне на книжа. Счита се, че не са
налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Иска се отхвърляне и присъждане на
юрисконсултско възнаграждание.
Прокурор
при окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че исковата молба е основателна
и е налице 14-месечно бездействие на НЕЛК, като нейното произнасяне не е било в
разумен срок . Имуществените вреди според прокурора са основателни и следва да
се уважи искането. Налице са негативни емоционални преживявания, което се
доказва от свидетелските показания по делото. Предлага на съда да уважи същите
в пълен размер.
От
представените по делото писмени доказателства се установява следното:
С
Експертно решение на ТЕЛК към ІІ състав към Многопрофилна болница за активно
лечение ( МБАЛ) – Пазарджик № 3955/254 от 24.10.2016г. на ищцата е определена
52% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.11.2018г.
Установени са следните заболявания: исхемична болест на сърцето състояние след
инфаркт на миокардата хр.ст, триклонова коронарна болест състояние след
стентиране артириална хипертония І І - І І І степен умерена ст. сърдечна форма
умерена Ми И нефроматия ХБНо желязнонедоимъчна анемия. Недоволна от ЕР, С.Д. е
оспорила същото пред НЕЛК София със заявление с вх. № 9031 от 01.11.2016г. по
деловодната система на МЗ-НЕЛК/77л./. С писмо с изх. № 9031/10.11.2016г.
председателят на НЕЛК уведомява С. Делирадаве, че по жалбата й против ЕР №
3955/24.10.2016г. на ТЕЛК Пазарджик е образувано административно производство,
което е планирано да бъде разгледано на 20.01.2018г. На основание чл. 50, ал. 1
от ПУОРОМЕ/2010 същото ще бъде приключено по документи, поради което явяването
й не е необходимо.
С
Решение № 0057 от зас. № 008 от 22.01.2018г. НЕЛК, Първи специализиран състав
по вътрешни болести, след разглеждане на административната преписка по
документи отменя и връща на ТЕЛК за ново освидетелстване на С.Г.Д..
С
Решение № 0967 от зас. № 062 от 29.03.2018г. ТЕЛК Пазарджик преосвидетелства
С.Г.Д., като определя оценка на
работоспособността на 60 % ВСУ, със срок пожизнен.
Решението
на ТЕЛК е обжалвано пред Административен съд Пазарджик, който с Определение №
536/23.04.2018г. прекратява производството по жалбата и изпраща преписката на
НЕЛК по компетентност /90 л. от делото/. Определението е влязло в сила на
09.05.2018г. и с писмо е изпратено на НЕЛК, като е входирано в администрацията
на 17.05.2018г.
НЕЛК
е разгледала обжалваното от Д. Решение № 0967 от зас. № 062 от 29.03.2018г. ,
за което се произнася с Решение № 0622/091 от 04.07.2018г. и отменя ЕР по
оценка и издава ново, с оценка на работоспособността 74% СУ.
От
страна на НЕЛК е представено медицинското досие на ищцата, съдържащо всички
медицински документи, от административните производства по освидетелстване.
Д.
представя Епикриза от престой в УМБАЛ „Св. Екатерина“ЕАД от 23.05.2018г. до
25.05.2018г., където е лекувана по окончателна диагноза ИБС САП ФК Триклонова
коронарна болест.
Съгласно
Епикриза от „Уни Хоспитал“, С.Д. е лекувана в Клиника по кардиология от
01.02.2019г. до 15.02.2019г. с окончателна диагноза белодробна емболия със
споменаване на остро белодробно сърце. За придружаващи заболявания са посочени
белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце, стар инфаркт на
миокардата, предсърдно мъждене и трептене, смесена хиперлипидемия,
хрипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.
Съгласно
Удостоверение № 1304-940-00-1842-1/20.12.2019г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ Панагюрище, С.Д. е получавала помощи/добавки по ЗХУ и ППЗХУ от
10.2018г. до 11.2018г., като справката обхваща период от 01.10.2016г. до
30.11.2019г.
Ищцата
е вдовица от 10.02.2020г.
По
уважено доказателствено искане на ищцата са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят
С. К.С. живее на семейни начала с дъщерята на ищцата от 5 години. За периода
октомври 2016г.- до месец декември 2019г. казва, че няколко пъти е свидетел на
влошеното състояние на С.Д.. През май 2018г. я е карал до болница в гр. София;
есента на 2019г. до болница в гр. Панагюрище. Така също през зимата и началото
на годината. Споделя, че психически Д. се разстройва. Ядосва се, че не получава
парични средства, определени от НЕЛК, а някакви минимални суми. Пенсията й била
малка, а сумите за лекарства – големи. Пояснява, че отслабва на килограми, има
депресивни състояния. За 2016г. и 2017г. определя състоянието й като една идея
по-добро. Но в последно време се ядосвала и притеснявала за парите, които няма
да получи. Докато е чакала НЕЛК да се произнесе, се е притеснявала дали ще й
отпуснат помощ, защото са били определили „смешни“ проценти от ТЕЛК с тези
нейни заболявания. Казва, че за 2016г.-2017г. не е получавала сума, а такива е
започнала през 2018г. Според него се е притеснявала за този период и това е
влошило състоянието й. С. му е споделяла своите тревоги, след като не се е
произнесъл НЕЛК. Казвала му е, че всеки момент чака пари, но няма. Била е
тревожна, раздразнена, с безсъние. Казва, че й бавят парите, тъй като НЕЛК не
се е произнесла.
Свидетелят
Г.А.А. е племенник на ищцата, като през периода от 2016г. до 2018г. е ходил по
болници на свиждане при ищцата. За този период казва, че много е отслабнала.
Казва, че когато не си е намирала лекарства в гр. Панагюрище, той й ги е носил.
За този период казва, че леля му е била в депресивни състояния, като при
обичайните разговори веднъж седмично, не винаги е говорила свързано и си личали
заболяванията. Знае, че леля му често е ходила до гр. Пазарджик, свързано със
процентите заболявания. Дали са й ниски 50%, за което тя била много
разочарована, с оглед нейните заболявания. Той се е опитвал да я успокоява,
защото наистина било много разстроена. Казва, че тя е разчитала на тези пари.
Докато е чакала решението на НЕЛК е била много притеснена и огорчена,
разплакана.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоначално искът на С.Д. е насочен срещу
Министерство на здравеопазването за действията на ТЕЛК и НЕЛК. Съдът е
конституирал Министерството на здравеопазването, като е насрочил делото в
открито съдебно заседание съгласно чл. 157 от АПК. Ищцата в първото по делото
заседание след дадени указания от страна на съда е заявила, че не поддържа иска
си срещу Министерството на здравеопазването, а насочва своите искания срещу
ТЕЛК и НЕЛК. Съдът се е произнесъл с определение и е прекратил производството срещу
ТЕЛК, което определение е влязло в сила. Съгласно чл. 232 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на
ответника до приключване на първото заседание по делото. Същото е направено от
С.Д. по предявения иск срещу МЗ, поради което съдът счита, че са налице
предпоставките за прекратяване на производството по иска й, насочен срещу
Министерство на здравеопазването за причинени имуществени вреди.
Искът, насочен срещу НЕЛК, е допустим. Изпълнено е
условието на чл. 204, ал. 4 от АПК /в относимата редакция към
момента на подаване ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г./– искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник, от
чиято незаконосъобразност на действието или бездействието
при упражняване административна
компетентност се твърди да са причинени вредите.
По основателността на иска:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки:
1/незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред ; 2/вреда от такъв
административен акт, действие, бездействие; 3/причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл. 204,
ал. 4 от АПК. За да е налице незаконосъобразно бездействие на административен
орган, той трябва да има вменено от закона задължение да извършва конкретни
действия. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска
комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на
медицинските документи. Комисията се произнася въз основа на медицинската и
друга документация, а по преценка на председателя на специализирания състав на
НЕЛК, разглеждащ случая, съставът може да се произнесе след преглед – чл.50,
ал.1 и ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Видно от писмото на НЕЛК към ищцата
с изх. № 9031/10.11.2016г., произнасянето по жалбата й против ЕР
№ 3955/24.10.2016г. на ТЕЛК Пазарджик е в административно производство по чл. 50, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, което е планирано да бъде разгледано на 20.01.2018г.
НЕЛК се произнася с Решение № 0057 от зас. № 008 от 22.01.2018г. НЕЛК, след
разглеждане на административната преписка по документи, отменя и връща на ТЕЛК
за ново освидетелстване на С.Г.Д.. След като НЕЛК е уведомила с писмо от дата
10.11.2016г., че ще се произнесе по документите/тоест документите са постъпили
при НЕЛК/, то съдът счита, че от тази дата е началото на законоустановения срок
от 3 месеца, в които горестоящият административен орган е следвало да упражни
своите правомощия и да се произнесе с решение. Крайната дата за срока по чл.
47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е бил 10.02.2017г. В периода от 11.02.2017г. до
22.01.2018г. се установява бездействие на органа, изразяващо се в неизпълнение
на законово регламентирана дейност по административен контрол върху решенията
на ТЕЛК по подадени жалби по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето. Единадесет месеца и единадесет дни е периодът, след законоустановения
по чл. 47, ал. 1 от Правилника, в който административният орган НЕЛК не е
разгледала подаденото възражение на С.Д. срещу ЕР № 3955/24.10.2016г. на ТЕЛК
Пазарджик.
Натовареността на специализираните състави и техният
график за произнасяне по административните преписки, не дава основание да не се
спазва разписания в правилника тримесечен срок. Аргумент в подкрепа на този
извод е разпоредбата на чл. 44, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която
председателят на състава носи отговорност за своевременното постановяване и
качеството на експертните решения. В правомощията на директора на НЕЛК е да утвърди
броя и профилите на специализираните състави, необходими за оптималното
функциониране на комисията, като утвърди щатното разписание по чл. 18, ал. 2 от
ПУОРОМЕРКМЕ/в редакция към момента на бездействието/ и в съответствие с него да
осигури необходимия състав от лекари. Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се направи извод за обективна невъзможност на
специализирания състав на НЕЛК да разгледа своевременно жалбата на ищеца в
срока по чл. 47, ал.1 от правилника. Определянето на дата за преглед една
година, два месеца и двадесет и два дни след постъпването на жалбата, което е
единадесет месеца и единадесет дни след срока по чл. 47, ал. 1 от Правилника и
несъобразяването на социалните последици от този неразумно дълъг срок, е в противоречие
с целта на Закона за здравето да се опазва здравето на гражданите като
състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, определена в
чл. 2, ал. 1 от закона като национален приоритет.
Воден от тези съображения, съдът приема, че като не е
разгледала жалбата на ищеца в срока по чл. 47, ал. 1 от правилника, НЕЛК е
проявила незаконосъобразно бездействие/в периода 11.02.2017г. до 22.01.2018г./.
Произнасянето на НЕЛК с Решение №
0622/091 от 04.07.2018г. по Решение № 0967 от зас. № 062 от 29.03.2018г.
е извършено в разумния по закон срок, като с това решение се постановява
оценката на трайно намалената работоспособност от 74%. Датата на инвалидизиране
и срокът на инвалидизиране се потвърждават. Правомощието е упражнено в срока по
закон/определението на Административен съд е входирано на 17.05.2018г., а
произнасянето е от 04.07.2018г./ и съдът счита, че не е налице
незаконосъобразно бездействие, тъй като административният орган е спазил срока
по чл. 47, ал. 1 от Правилника.
Претендираните имуществени вреди представляват
претърпени загуби, които са посочени като сумата от 52, 20 лева, които са
финансови помощи по чл. 25 и чл. 29 от Закона за хората с увреждания, за всеки
от 17 месеца, от датата на обжалване 01.11.2016г. до 22.01.2018г., като е посочена
обща сума с претендирана законна лихва – общо 926 лева.
Съгласно ЗХУ хората с увреждания имат право на
финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им – чл. 25
от ЗУХ и право на рехабилитация – чл. 29 от ЗХУ. Видно от представеното
удостоверение от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, С.Д. е
получила финансова подкрепа по ЗХУ от октомври 2018г. Административното
производство по отпускане на финансова подкрепа по ЗХУ е пред Агенция “Социално
подпомагане“, съответно Дирекция „Социално подпомагане“. То започва със
заявление от лицето, с приложение на документи, сред които и медицински
документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия
(ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Следва издаването на
отделен индивидуален административен акт, който подлежи на изпълнение. Актът на
административния орган подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От така
посоченото е видно, че следва да е налице решение на ТЕЛК или НЕЛК, за да може
да се сезира друг компетентен орган, който да отпусне финансова добавка. Това
производство е различно, то е от компетентността на друг административен орган,
а не на НЕЛК. Получаването на финансова подкрепа по ЗХУ зависи от индивидуалната
оценка, която се определя от органите в Дирекция „Социално подпомагане“, тя се
регламентира от друг закон и касае друг индивидуален акт. По тези причини съдът
счита, че финансовата подкрепа от 52, 20 лева на месец, която се претендира
като имуществено обезщетение за 17 месеца, не може да бъде изплатена под
формата на обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Производството по издаване на друг административен акт, какъвто е АА по чл. 25
и чл. 29 от ЗХУ, обуславя и липсата причинно - следствена връзка между
бездействието на НЕЛК и получаването на финансови помощи от Дирекция „Социално
подпомагане“. В тази насока е и съдебната практика – ВАС адм. д. № 13763/2013.
Крайният извод на съда по отношение
на имуществените вреди е, че не е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, поради което претенцията за обезщетяването им следва да бъде
отхвърлена.
Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки
и страдания – депресивно състояние и тревожно разстройство, и се установяват от
гласните доказателства. За престоят от май 2018г. не може да се направи извод,
че е причинен единствено от притесненията във връзка с производството пред
НЕЛК, но като се отчетат сериозността на сърдечно-съдовото заболяване,
несъмнено бездействието на НЕЛК е допринесло за него. Свидетелските показания
се кредитират от съда, като обективни и достоверни. Въпреки че са дадени от
роднини на С.Д., но под страх от наказателна отговорност, те са от
непосредствени възприятия, на хора, станали свидетели на психическите
изживявания на С.Д.. Ищцата е със сериозни заболявания, за които са определени
окончателно 74% степен на увреждане на работоспособността. Всяко притеснение и
негативна емоция рефлектират в пъти повече при тази нестабилност на
здравословното състояние. Съдът счита, че в действителност тя е преживяла
страдание, което се е отразило крайно неблагоприятно на психиката й.
Свидетелските показания са в насока за все повече влошаващо се здравословното
състояние на ищцата, като сочат, че то е непосредствено от чакане произнасяне
на НЕЛК. Чувствата на депресия и тревожност у г-жа Д. са ясно възприети от
свидетелите и посочени, че са свързани с определяне и чакане за определяне на
по-висок процент от НЕЛК, което безспорно се свързва именно с административното
производство пред НЕЛК. Фактите несъмнено посочват, че е налице връзка между
незаконосъобразното бездействие на НЕЛК и причинените болки и страдания на
ищцата. Срокът за произнасяне е тримесечен, а реално е станало произнасяне след
14 месеца от депозиране на жалба от ищцата. Така определената дата за
разглеждане 22.01.2018г. при депозирана жалба на 01.11.2016г. е обусловило
тревожността и е засилило депресивното състояние на г-жа Д.. Съдът отчита, че
същата е с влошено общо здравословно състояние, съпътстващи заболявания.
Забавянето на НЕЛК при произнасянето, изразяващо се в бездействието от 11
месеца и 11 дни, е допринесло в голяма степен за депресията, потиснатостта,
чувството за безизходица, несвързаните и тревожни мисли, цялото тревожно
психично разстройство, в които е изпаднал ищцата.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
бездействието на НЕЛК и причинената неимуществена вреда на ищеца. Налице са
всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди е доказана по основание. Съдът, на основание чл.52 от
Закона за задълженията и договорите, счита, че претенцията следва да бъде
изцяло уважена в предявения й размер от 3 000 лева. Мотивите в тази насока са:
влошеното здравословно състояние на ищцата/обективирано и от високия процент
74% СУ за сърдечно заболяване/, продължилото три пъти повече от разумния срок
бездействие на административния орган за произнасяне, което е довело до три
пъти по-дълъг период на очакване за произнасяне и решаване на правния спор, реалното
психическо негативно изживяване у ищцата. Тя е била притеснена, отчаяна,
психически потисната и зависима от други хора.
Претенцията за лихви също е основателна и следва
да бъде присъдена лихва върху определеното обезщетение. За определяне началната
дата на дължимост на лихвата за забава съдът взема предвид постановеното по т.
4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004г., а
именно, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението за незаконните действия и бездействия на
административните органи е моментът на преустановяването им, което в конкретния
казус е с произнасянето на НЕЛК на 22.01.2018г.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
Административен съд Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска
на С.Г.Д.,*** срещу Министерството на
здравеопазването, за твърдяно бездействие в период от 01.11.2016г. до
20.01.2018г. на ТЕЛК и НЕЛК, за претърпени имуществени вреди в размер на 1252,
80 лева, ведно със законна лихва за периода, и 200 лева разходи за преглед и
изследвания.
Прекратява производството по делото
в тази му част.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да
заплати на С.Г.Д.,***
обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева, причинени й от незаконосъобразно
бездействие при разглеждане на жалба й срещу Решение №
3955-254/24.10.2016г. на ТЕЛК Пазарджик Първи състав, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.Д.,*** срещу Националната експертна лекарска комисия в частта му за
обезщетение на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на
ответника, в размер на 926 лева.
Решението в частта, с която исковата молба срещу
Министерство на здравеопазването е оставена без разглеждане и производството по
делото в тази част е прекратено, може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от
съобщаването на страните.
Решението в останалата част може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд, подадена чрез
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 5820 от 13.05.2021 г. по адм. дело № 8674/ 2020 г. на ВАС- Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250
от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 323/2019 г. по описа на
Административен съд - Пазарджик, в частта, с която НЕЛК е осъдена да заплати на
С. Г. Д., от гр. Панагюрище, обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000 (три хиляди) лева, причинени й от незаконосъобразно бездействие при
разглеждане на жалбата й срещу решение № 3955-254/24.10.2016 г. на ТЕЛК
Пазарджик Първи състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело №
323/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е
оставен без разглеждане иска на С. Г. Д., от гр. Панагюрище срещу
Министерството на здравеопазването, за твърдяно бездействие в период от 01.11.2016
г. до 20.01.2018 г. на ТЕЛК и НЕЛК, за претърпени имуществени вреди в размер на
1252, 80 лева, ведно със законна лихва за периода, и 200 лева разходи за
преглед и изследвания.
Решението е окончателно.