№ 526
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100114213 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен от Г. А. Р. против С.О. осъдителен иск за
сумата 50 000лв. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.09.2020г. до
изплащането.
Твърденията на ищцата са, че на 15.09.2020г. около 10ч. през деня, при
движение по тротоара пред двора на 164 ГПИЕ „Мигел Де Сервантес“ на спирка 2270
на автобуси № 72 и №9, находяща се на ул. ******* и бул.Евлоги и Христо Георгиеви
се спънала в изронени и счупени тротоарни плочки и паднала на земята, в резултат на
което получила счупвания на ляво коляно и ляво рамо, както и натъртила гръдната си
кост, довело до затруднено дишане. Твърди като последица от травматичните
увреждания да е претърпяла неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира от
ответника.
Ответникът С.О. не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В хода на
делото депозира писмено становище, с което оспорва иска по основание и размер и
навежда възражение за съпричиняване с твърдението, че ищцата не е проявила
нужното внимание при движението си по тротоара.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана
да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да
заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които
са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е за чужди
1
виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 ЗЗД.
В случая съдът е сезиран с иск за обезщетение за вреди, основани на
твърдението за отговорност на ответника С.О. по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на
задължението за ремонт и поддържане на общинските пътища и тротоари,
предназначени за придвижване на пешеходци, с оглед безопасното придвижване на
всички участници в движението.
От събраните по делото доказателства, в частност показанията на св. Н. Р.,
съпруг на ищцата и очевидец, се установява, че на 15.09.2020г. рано сутринта тръгнали
заедно до 164 ГПИЕ „Мигел Де Сервантес“ за да присъстват на първия учебен ден на
техния внук. Придвижвали се по тротоара в района на спирката на автобус № 72,
намираща се на ул. „*******“. Свидетелят вървял няколко крачки след съпругата си и
изведнъж видял, че тя полита напред и пада на едната си ръка. След като я вдигнал
видял, че тротоарните плочки на мястото на падането били изронени, а други
разместени, от което по тротоара били образувани дупки. Към момента на падането
ищцата гледала напред и около нея не е имало други хора. Веднага след това била
закарана с такси до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след направен рентген било
установено счупване отпред на коляното и на едната ръка. За обездвижване на
увредените стави били поставени ортези, които ищцата носила в продължение на 60
дни и след премахването им престояла още 20 дни в болница в Панчарево за
рехабилитация. Изпитвала болки и затруднения, изпитвала затруднения при
придвижването и не можела да се обслужва без чужда помощ. Променила начина си на
живот, напуснала работата си. За стабилизиране на състоянието ѝ били необходими 3-4
месеца, но и към момента не била напълно възстановена.
Показанията на свидетеля отразяват непосредствено възприети факти, поради
което съдът ги кредитира като достоверни и обективни.
По делото не е спорно, че мястото на произшествието е улица, предназначена за
придвижване на пешеходци, която е публична общинска собственост на С.О. по чл.3,
ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП
общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища.
Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на
мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за незабавно
сигнализиране препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за
пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл.167,
ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината
осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е
възложила изпълнението им.
По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били
изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или той
да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Не са събрани и
доказателства, които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на
тротоара поради нарушената му цялост. По тази причина съдът приема, че
бездействието на съответните лица при С.О. е довело до неизпълнение на
задълженията по чл. 31 ЗП, обуславящо възникване гаранционно-обезпечителната
отговорност за причинените на ищцата вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД не следва да
2
бъде разглеждано, тъй като е направено след изтичане преклузивния срок съобразно
чл.133 ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключение на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието
ищцата получила счупване на ставната ямка на лявата лопатка, счупване на вътрешно-
ставно възвишение на лявата голямопищялна кост и контузия на гърдите. Фрактурите
били вътрешно-ставно, засягали малки, но изключително важни структури на костите,
които участват в големи по обем движения. След инцидента на ищцата е била оказана
медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като след рентгеново изследване на
засегнатите области и консултация с ортопед-травматолог са били поставени
имобилизации на лявата раменна и лявата коленна стави с назначени обезболяващи
средства, след което лечението е продължило амбулаторно. На 07.01.2021 г. ищцата е
била прегледана от рехабилитатор, който е установил силно ограничени движения на
лявата раменна става, мускулна контрактура и мускулен дисбаланс с назначено
лечение, физиолечение и рехабилитация. В периода 19.01.2021г.-26.01.2021г. провела
физико-рехабилитационно болнично лечение довело до леко подобрение в обема на
движенията, но поради силни болки в лявото рамо и лявото коляно в периода
27.01.2021г.- 06.02.2021 г. била приета в същата болница с диагноза „тендинит на
лявата раменна става и на вътрешния кондил на лявата коленна става“. Въпреки
проведеното лечение е изписана без промяна в общото състояние на увредените стави.
Според заключението на вещото лице по СМЕ общият лечебен и
възстановителен период по отношение на двете описани фрактури продължил три
месеца, през който ищцата търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите 2-3
седмици след инцидента и около 1 месец в началото на проведената рехабилитация.
Извън посочените периоди е търпяла спорадични болки при преумора на лявото рамо
и коляно и най-вече при рязка промяна на времето, когато е била принудена да приема
обезболяващи средства. През първите 35-40 дни лявата коленна става е била
обездвижена с лекарска забрана да се стъпва на левия крак, като лявата ръка е била
привързана без възможност за движение. През посочения период ищцата е имала
затруднения при обслужването си и в ежедневието. Към момента общото здравословно
състояние е стабилизирано, със зарастване на двете фрактури и без негативни
усложнения за дишането от контузията на гърдите. Фрактурата на ставната ямка на
лявата лопатка е зараснала, но движението на левия горен крайник е ограничено във
възможността за „екстензия“ /отвеждане встрани/ само до 100 градуса, което
причинява затруднения при обслужване с лявата ръка или вдигане на по-тежки
предмети с нея. Фрактурата на интеркондицилната еминенция на левия голям пищял
също са зараснала с възстановяване на движенията на лявата коленна става по обем и
сила, придвижва се самостоятелно, но с леко накуцваща походка. Има затруднения при
пълно клякане и изкачване на повече стълби.
Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата
болки и страдания от травматичните увреждания. При определяне техния размер съдът
отчита възрастта на ищцата /71 г. към деня на произшествието/; естеството и тежестта
на уврежданията, както и начина на получаването им – счупване на ставната ямка на
лявата лопатка, счупване на вътрешноставно възвишение на лявата голямопищялна
кост и контузия на гърдите, вследствие падане на тротоар, довели до ограничения в
движението и обслужването с необходимост от ползване на чужда помощ;
продължителността на лечебния и възстановителен период от около три месеца,
съпроводен с болки и страдания, с различна интензивност. Съдът отчита и остатъчните
3
негативни последици, изразяващи се леко накуцваща походка, непълен обем в
движенията на увредената ръка и периодичната проява на болки, които несъмнено ще
оказват влияние върху възможността да води нормален и пълноценен начин на живот,
предвид и напредналата й възраст.
Предвид това съдът приема за справедливо по чл. 52 ЗЗД и съответно на
претърпените вреди обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв., до който
размер предявеният иск следва да се уважи.
Върху така определеното обезщетение на основание чл. 84, ал.3 ЗЗД ответникът
дължи законна лихва от деня на увреждането-15.09.2020г. до изплащането
По разноските:
С определение от 07.02.2022 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по иска.
Представлявана е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което на
основание чл. 38, ал .2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. К. Д.-САК адвокатско
възнаграждение от 1395лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразено
с уважената част от иска.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение се определя
по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и на основание чл. 25, ал. 1 от наредбата съдът определя
този размер на 100 лв., като съобразно отхвърлената част от исковете на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 70лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса съобразно уважената част от иска в
размер на 600лв., както и 105лв. платено от бюджетните средства на съда
възнаграждение за вещо лице или общо сумата 705лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******, представлявана от кмета Й. Ф., да
заплати на Г. А. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, пл. ******* №
*******, сумата от 15 000лв. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие увреждане, настъпило на 15.09.2020 г. от падане на тротоар в гр. София, ул.
„*******“ до спирка № 2270 на автобуси № 72 и № 9, ведно със законната лихва от
15.09.2020 г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул. „*******, да заплати на адв. К. Р. - САК, с адрес
гр. София, пл. „*******“ № *******, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от
4
1395лв.
ОСЪЖДА Г. А. Р., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на С.О. разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 70лв.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 705лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5