№ 216
гр. Кюстендил, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500416 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Г. В., чрез адв. Р. А., срещу
решение по гр.д. № 521/2022 г. на ДРС, с което е отхвърлен предявения от
него иск по чл. 45 ЗЗД.
Жалбоподателят сочи, че е налице причинна връзка между поведението
на ответницата и повдигането на обвинения на ищеца от страна на
прокуратурата. По-конкретно излага, че отказите на наблюдаващия прокурор
да образува наказателно производство са били обжалвани от ответницата и
именно от тези обжалвания може да се направи категоричен извод, че целите
на депозираните жалби са да се навреди на ищеца. Твърди, че са налице вреди
за ищеца от това, че ответницата е депозирала жалби спрямо него в Районна
прокуратура Дупница, Окръжна прокуратура Кюстендил, Софийска
апелативна прокуратура. Моли решението да бъде отменено и иска му
уважен. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от М. В. В., чрез адв. З. Д.,
в който заявява, че тя е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и
законосъобразно. Сочи, че е упражнила добросъвестно правото си на жалба, с
убеждението, че то е за защита на правата и законните и интереси. Излага, че
в правомощията на прокуратурата е да повдигне обвинение за престъпление
от общ характер. Твърди, че не е налице противоправно поведение,
извършено от нея, както и причинна връзка между поведението на В. и
твърдените от ищеца вреди. Моли решението да бъде потвърдено, а жалбата
оставена без уважение. Претендира разноски.
1
Страните не са направили доказателствени искания.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство
(надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените душевни терзания и страдания, последица от
действия на ответницата. Последната е подала против ищеца жалби,
включително и до Районна прокуратура - Дупница, която според ищеца е дала
основание срещу него да бъде извършвана проверка, а впоследствие да бъде
образувано досъдебно производство, което да бъде внесено в Районен съд –
Дупница с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК за
извършено от него престъпление по чл. 313 от НК. Като с решение № 57 от
08.12.2021 г. по ВАНД 352/2021 г. Кюстендилският окръжен съд го оправдал
по повдигнатото обвинение.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя изложеното от ДРС в
мотивите по отношение на фактическата част, като препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
За уважаване на претенция с посочената правна квалификация е
необходимо ищецът да установи елементите от фактическия състав, а именно
противоправно виновно поведение на ответника, вследствие на което да са
настъпили вреди в патримониума на ищеца, т.е. да има причинна връзка
между тях.
Според въззивния съд решението на ДРС, с което искът е оставен без
уважение, е правилно, поради следното:
Сезирането на надлежните органи на властта с искане за защита на
лични права и имуществени интереси не съставлява противоправно действие
– така Определение № 17 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева.
2
Всеки има гарантираното право да изразява мнението си и да го
разпространява чрез слово – писмено или устно (чл. 39 КРБ), както и да
подава жалби, предложения и петиции (чл. 45 КРБ), респ. сигнали (чл. 108, ал.
2 АПК). Право на всеки гражданин е да сезира органите на властта с искане за
защита на правата му, когато счита, че те са застрашени или накърнени от
другиго или да уведоми за извършено противоправно деяние.
Само в случаите на злоупотреба с правото за подаване на сигнали до
съответните компетентни органи може да се приеме наличие на виновно
поведение у подателите на сигнала и евентуално причиняване на вредоносни
последици за атакувания субект. Гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни и
жалбоподателят е добросъвестен, дори и ако посочените от него
обстоятелства не бъдат установени с влязла в сила осъдителна присъда.
Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице, когато
жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата
са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес – така определение № 1091 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3772/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева, определение
№ 25 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 7/2010 г. Сезирането на органите на властта
с искане за защита или проверка само по себе си не съставлява "злоупотреба с
право", дали се покрива с последното трябва да се изследва във всеки случай,
като в настоящият това не се установява.
Въззивният съд намира, че ищеца не успя да установи, при условията на
пълно и главно доказване, противоправно деяние, както и наличието на
злоупотреба с права от страна на ответницата М. В. В., осъществено спрямо
В. В.. В заявление от 30.10.2018г. ответницата е изложила, че издадено от
общината удостоверение за търпимост е издадено въз основа на неверни
данни и моли преписката да бъде изпратена на прокуратурата. В заявления от
04.01.2019 г. и 04.02.2019 г. на ответницата до РП-Дупница се излагат
съждения за деклариране на неверни данни от страна на Т. В. и се моли
прокуратурата на извърши проверка по случая и в случай на положителен
резултат да образува наказателно производство срещу лицето. Видно от
съдържанието на процесните изявления, с които ответницата е сезирала
компетентните органи - тяхната цел е била определени обстоятелства да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки. Действията на
ответницата по даване на жалби и сигнали са добросъвестни, не бе
установено тя да е знаела, че тези обстоятелства са били неверни и въпреки
това е извършила действието, за да навреди на В. В. или, за да накърни друг
обществен интерес (в този смисъл -решение на ВКС 53-2018-III Г. О. по гр. д.
№ 1913/2017 г.).
Не е необходимо изследването на останалите елементи от фактическия
съставна отговорността по чл. 45 ЗЗД.
В допълнение, предмет на делото не са вреди, произтекли от
престъпление по чл. 286 НК, установено с влязла в сила присъда на
3
наказателния съд - не са въведени твърдения за извършено от ответницата
престъпление "набедяване", установено по надлежния ред.
Предвид съвпадането на правните изводи за неоснователност на иска,
решението на районният съд трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
По разноските:
С оглед на изхода на спора въззивникът няма право да му бъдат
присъдени разноски. Въззиваемата приложила списък по чл. 80 ГПК и е
направила искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар по
представен договор за защита и съдействие, в размер на 650 лв. - което следва
да се уважи.
Мотивиран от изложеното Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282 от 15.06.2022 г. по гр.д. № 521/2022
г. на Районен съд Дупница.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, да заплати на М. В. В., ЕГН
**********, направените разноски за въззивното дело на стойност 650 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4