Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………….2022 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на 13 октомври 2022
г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1479 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз
основа на касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна срещу решение № 430/28.03.2022 г. на
Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 20223110200795/2022г. /
за краткост 795 от 2022г./, с което е отменено наказателното
постановление (НП) № 03-013026/08.07.2020 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, с
което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена
санкция от 2000 лева на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за нарушение на чл.224 ал.1 от КТ във връзка с чл.228 ал.3 от КТ, чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ.
Касаторът прави
оплакване, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон поради преквалифициране на нарушението като маловажно. Смята,
че събраните доказателства доказват извършване на нарушението, което не е било
отстранено веднага след проверката и преди съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН). Изтъква, че датата на нарушението е посочена
правилно и не е имало основание за отмяна на наказателното постановление. С
тези доводи претендира отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление, издадено от касатора. В съдебното заседание чрез юрисконсулт Н.
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответната страна – „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД в писмения си отговор оспорва касационната жалба като
неоснователна и иска да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно и напълно съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Подчертава, че правилно съда е приел, че срокът за
изплащане на дължимото обезщетение за неползван годишен отпуск е изтекъл по
време на извънредното положение, което е отменено на 13 май 2020г., като е
удължен с един месец – до 13 юни 2020г., който е бил неприсъствен ден /събота/
и се счита изтекъл в първия присъствен на 15 юни 2020г. /понеделник/, поради
което нарушението, извършено чрез бездействие
е започнало да тече на 16.06.2020г., а не на 04.05.2020г., както е
посочил наказващия орган. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на сторените
по делото съдебни разноски.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП смята, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решението е правилно и няма основания
за неговата отмяна.
Постъпила е и частна
жалба от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД срещу определение №701/25.05.2022г.,
постановено от ВРС по същото административно-наказателно дело, с което е
оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 430/28.03.2022
г. на Варненския районен съд в частта на разноските и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В частната жалба се
прави оплакване за неправилност на определението, като смята, че са налице
предпоставките на чл.38 от ЗА и той е приложим и за юридически лица. Иска
отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по
същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на
основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд е отменил
оспореното пред него наказателно постановление като е установил, че „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД в качеството си на работодател на Г.М. М. /който факт не се оспорва/ е бил длъжен да му изплати парично обезщетение
за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж в срока по чл.228 ал.3 от КТ - не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Изпълнителното
деяние е „не е изплатил“, поради което не представлява съществено процесуално
нарушение непосочването на времето, което се признава за трудов стаж, тъй като
работодателят сам е изчислил по реда на чл.177 от КТ обезщетението за
неползвания платен годишен отпуск в размер на 1126.15 лева. Ако изпълнителното
деяние беше „не е изчислил“, тогава щеше да бъде от съществено значение
трудовия стаж и продължителността на платения годишен отпуск спрямо него.
В дадения случай,
трудовия договор с Г. М. е бил прекратен на 23.03.2020г. и при стандартни
условия, обезщетението би му се дължало
до 30.04.2020г. /четвъртък/. В конкретната хипотеза, както правилно е отбелязал
Районен съд – Варна, е било наложено
извънредно положение от Народното събрание от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. със
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, и по силата
на неговата разпоредба по чл.4 ал.1 т.1 , срокът по чл.228 ал.3 от КТ е спрял
да тече на 13.03.2020г. и започнал да тече на 13.05.2020г.,
но е бил удължен с един месец, т.е. до
13.06.2020г. /събота/. Тъй като е изтекъл в неприсъствен ден, срокът е бил продължен до първия присъствен/работен ден –
15.06.2020г. Следователно, работодателят с бездействието си е бил в нарушение
от 16.06.2020г., вместо от 04.05.2020г., както погрешно е посочено в оспореното
наказателно постановление.
Несъобразяването
на наказващия орган със специалния Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение е довело до неправилно посочване на датата на
нарушението, което представлява съществено нарушение довело до неправилно
приложение на материалния закон.
Въззивната
инстанция не е намерила за необходимо да обсъди наличието на предпоставки за
прилагане на чл.415в от КТ и чл.28 от ЗАНН и поради неизлагане на съображения
за маловажност, твърдението на касатора за
неправилно преквалифициране от съда на случая като маловажен е напълно неоснователно.
Решението е
правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с материалния закон и
процесуалните правила, поради което трябва да бъде оставено в сила. Този изход
на делото обосновава право на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД да получи възстановяване
на направените от него разноски в хода на касационното производство, които в
случая представляват платено по договор за правна защита и съдействие
адвокатско възнаграждение. Касаторът направи възражение за прекомерност и като прецени фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира за необходимо да намали неговия размер
до минималния от 370 лева, който следва да се изчисли по реда на чл.18
ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, препращащ към чл.7 ал.2
от същата наредба.
Касационната
инстанция намира за правилно и определение № 701/25.05.2022г., постановено по НАХД № 20223110200795/2022г.
на ВРС. Тълкуването на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА се споделя и от касационния състав.
Действително, по силата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ могат
да получат физически лица, които са материално затруднени. Този термин не може
да се отнесе към юридически лица, тъй като ако същите
са изпаднали в невъзможност да покриват своите задължения
към кредиторите си, срещу тях се развива производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното, касационният съд намира частната жалба за
неоснователна, поради което обжалваното с нея определение трябва да бъде
оставено в сила.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430/28.03.2022
г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110200795/2022г.
ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна да
заплати на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от
Волфганг Колвер адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №
701/25.05.2022г., постановено по НАХД № 20223110200795/2022г. на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.