Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 88 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на
областен отдел на „Б. М“ ЕООД , ЕИК ** , със
седалище и адрес на управление : гр. Варна , **, представлявано от
управителя Б.Г.Д. , против Решение №
2188/02.12.2019 г. по нахд. № 4577/2019г. на Варненския районен съд /ВРС/ .
Релевира се допуснато нарушение
на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63
от ЗАНН. Касаторът твърди в жалбата си приложимост на правилото на чл. 28 от ЗАНН. Излага се позиция за непълно описание на нарушението поради отсъствие на
информация в АУАН и НП за периода на провеждане на комплексната проверка , в
хода на която е установено нарушението, няма конкретизация на маршрута на
извършения обществен превоз с процесното
МПС и грешно е посочено място на извършване на нарушението по седалище на
наказаното дружество.
Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваното решение
на ВРС.
Ответната страна депозира писмен
отговор за правилността на обжалвания съдебен акт .
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на „Б. М“ ЕООД ЕИК **, против НП №
23-0000443 от 07.08.2019год. на началника на обл. отдел на ИА „ Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба №33 от
03.11.1999год.
От фактическа
страна районният съд е приел за установено, че на 09.12.2018г. дружеството като
превозвач е извършило обществен превоз на товари на територията на Република
България с МПС – влекач марка „Волво“ от категория N 3 с рег. № *** ,
за което е нямало валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност.
При правният си анализ
ВРС е счел, че в производството по издаване на обжалваното по съдебен ред НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения . Наказателното постановление изхожда от
компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН.
Всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства (пътен лист, товарителница,
тахографски лист) сочат, че на 09.12.2018год. наказаното дружество е извършило
обществен превоз на товар с МПС – влекач „Волво“ от кат. N3 с рег.№*** . Цитираното в АУАН и НП МПС не е имало валидно издадено удостоверение
за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Разпоредбата на чл. 87а, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 33/1999 г. обаче предвижда, че превозвачът извършва превозите
на товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за
проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Според предходната съдебна инстанция
нарушението не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН поради липсата на данни , сочещи на степен на
опасност на същото по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения не са
налице.
Касационната
инстанция счита за правилно обжалваното съдебно решение. Несъстоятелна е тезата
на касационния жалбоподател за маловажност на случая с довод за забавено само с три дни провеждане
на преглед за техническа изправност на процесното МПС , тъй като дружеството-
превозвач именно със същото превозно средство е осъществило превоз на товари
през този период от време т.е. превозното следва не е престоявало , а е било
използвано за извършване на транспортна дейност. Освен това се касае за
обществен превоз на товари по републиканската пътна мрежа, което предполага
извод за създадена завишена опасност за живота и здравето не само на водача на
процесния влекач, но и за останалите участници в движението поради отсъствие на
доказателства за техническата му
изправност към датата 09.12.2018 г.
Лишено
от основание е оплакването на касатора за непълнота на
административнонаказателното обвинение поради непосочване на маршрут на технически неизправното МПС , тъй като не се оспорва
факта на осъществен обществен превоз на 09.12.2018 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 87а, ал.1 т.1 от Наредба № 33/1999 г. лицето по чл. 2, ал. 1
извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е извършен
предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. Цитираните юридически факти в хипотезиса на
разпоредбата са посочени в описанието на
нарушението , обективирано в АУАН и НП . Неспазването на правното
задължение се наказва по чл. 105, ал.1 от ЗАвПр с фиксиран размер на
имуществена санкция за юридически лица от 200 лв. , колкото е определена и от наказващия орган в
конкретния случай.
С
оглед предписанието на чл.87а, ал.1 т.1 от Наредба № 33/1999 г. не се явява
задължителен елемент на административнонаказателното обвинение конкретизиране
на начина на установяване на нарушението , в случай – в хода на комплексна
проверка от контролните органи, но въпреки това тази информация е изложена в
обстоятелствената част на НП, а в преписката се съдържат писмени доказателства
за нейната продължителност, което не препятства изследване за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН , още
повече че касаторът не твърди те да са изтекли.
Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че мястото на извършване на
нарушението не е седалището на наказаното дружество ,то същото има значение за
определяне на компетентния съд по правилата на местната подсъдност според чл.
59, ал.1 от ЗАНН, а в случая правото на съдебно обжалване е било гарантирано на
нарушителя и ефективно упражнено от него т. е. няма нарушено право на защита.
В обобщение при
извършения инстанционен съдебен контрол не се констатира неправилност на
обжалвания съдебен акт , поради което
подадената жалба следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2188/02.12.2019 г. по нахд. № 4577/2019г. на Районен съд гр.
Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.