Р Е
Ш Е Н
И Е № 228
гр.Кюстендил,
20.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№194/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
З.В.Ц. *** оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане №01/6500/6186 от 06.03.2020г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София. Изложени са съображения
за незаконосъобразност на акт, като издаден при липса на компетентност на издателя,
неспазване на установената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
З.В.Ц. е подала заявление с УИН 10/100716/60118 за подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично
растениевъдство“ през кампания 2016г. с УРН 425214. На кандидата е изплатена
сума за първата година от ангажимента в размер на 6 372.32 лв.
При извършени административни
проверки по заявлението, които включват автоматично географско сравнение на
одобрените/референтните парцели по мярката и тези, които са заявени по
направлението през текущата година, е установено, че процентът на припокриване
на площта от пресичане е 13.74% /срав.
Приложение №1 към акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“/. Приемайки, че не е изпълнено изискването на чл.17,
ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., а именно
за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по
мярката е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ №01-6500/6186 от 31.08.2018г., връчен на
жалбоподателката лично на ръка на 10.09.2018г. Няма доказателства същия да е
обжалван.
С писмо изх.№01-6500/6186 от 21.11.2018г. ДФЗ-РА е
уведомила жалбоподателката за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, като й е дадена възможност за представяне на допълнителна
информация в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК или за възстановяване доброволно
на получената сума. Депозирано е възражение от кандидата, в което са изложени
твърдения за попълване на заявлението за текущата година служебно от служител
на Областен отдел „Земеделие“ с.Невестино, който я уведомил, че системата не го
допуска да посочи в плен размер всички площи и е пуснал само това, което
системата позволявала.
Издаден е оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/6186 от
06.03.2020г. на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК и чл.7, §1 и 2 от Регламент /ЕС/ №809/2014 та Комисията от 17.07.2014г. за
определяне на правилата за прилагането на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на ЕП и на
Съвета по отношение на ИСАК, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие. С него е установено задължение на З.Ц. за плащане на
сумата 6 372.32 лв., представляваща изплатената й през първата година от
ангажимента сума по мярка 11 „Биологично земеделие“. Прието е, че установените
от административния орган 13.74 % на географско припокриване между референтните
площи и заявените през втората година от поетия ангажимент, са под минимално
изискуемите по чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г., което е основание за
прекратяване на ангажимента на основание чл.15, ал.3, т.1 от Наредба №
4/24.02.2015г., което пък влече след себе си задължението за подпомаганите лица
да възстановят получената финансова помощ, а Разплащателната агенция - да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз /чл.27, ал.3 от ЗПЗП/.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок /актът е връчен на 08.04.2020г., а жалбата е депозирана на
16.04.2020г./, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК и по реда на
чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената
заповед №ОЗ-РД/2891/23.07.2019г. във вр.с чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП и при спазване
административно производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически и
правни основания се намират в корелация и обективират волята на
административния орган ясно и безпротиворечиво. Актът е мотивиран, съгласно
изискването на закона, като мотиви могат да се съдържат и в представените по
административната преписка доказателства /ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ/. В
настоящия случай в уведомителното писмо и акта за прекратяване на биологичен
ангажимент, ведно с Приложение №1 се съдържа изложение на правнорелевантни
обстоятелства, с което е спазен принципа за самостоятелност при осъществяване
на производството от административния орган и не е било необходимо тези факти
да се приповтарят и като мотиви на издадения АУПДВ. В своята съвкупност те
изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе
решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания.
ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е специализирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, РА
е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА, които
възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на ДОПК.
Условията и редът за подпомагане на земеделски
стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на
опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ са
регламентирани в Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020г. Съгласно чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата, биологичните дейности от
съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години,
като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение
на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния
ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Разпоредбата
на чл.17, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. определя, че дейностите по
направление „биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи
за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от
поемане на задължението. А съгласно ал.2 на нормата, одобрената площ за
извършване на дейностите по направлението може да бъде намалена с не повече от
10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива
географски с площта, за която има поет ангажимент. В чл.15 от Наредбата са
посочени изчерпателно условията, при които ДФ“Земеделие“ прекратява поетия
ангажимент, като съгласно чл.15, ал.3, т.1 фондът прекратява поетия ангажимент,
когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл.17, ал.2.
Анализът на събрания доказателствен материал на база
правната регламентация обуславя извода, че е налице материалноправната предпоставка, с която
законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл.15,
ал.3, т.1, във вр. с чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. При извършените по заявлението
административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на
одобрените/референтни парцели по мярка 11 и тези, които са заявени по мярката
през текущата кампания в ИСАК е установено, че процентът на припокриване на
площта от пресичане на заявените от жалбоподателката през текущата кампания
парцели спрямо одобрените/референтните такива за участие в мярката е 13.74 %
/подробно посочени в Приложение №1 към акта за прекратяване/. Т.е. заявените
през втората година от поетия ангажимент парцели са под минимално изискуемите
по чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г., което е основание за прекратяване на
ангажимента на основание чл.15, ал.3, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. А след
като е налице подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ, се следва издаването на Акт за установяване на
публично държавно вземане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за
липса на вина с оглед служебното попълване на заявлението и недостатък на
системата, свързан с невъзможност да се посочат в пълен обем всички площи. Преценявайки разпоредбите на Наредба №4/2015г.,
Наредба №5/2009г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба
№105/2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на
Интегрираната система за администриране и контрол, съдът счита, че всички
възражения отнасящи се до идентификацията на земеделските парцели следва да се
извършват в сроковете и по реда и условията на Наредба №105/2006г., а не в
настоящото производство. В случая при заявяване на поетия ангажимент през 2016г.
жалбоподателката е очертала площи, които са одобрени за подпомагане. Тези площи
са одобрени в този им вид от оторизиращия орган и задължение на заявителя е да
ги спазва през целия петгодишен срок на поетия ангажимент. Фактът, че поради
някаква причина оспорващата не е успяла да заяви за подпомагане същите площи,
не може да обоснове твърдяната незаконосъобразност на оспорения
административния акт. Същата е положила подпис под всеки документ, запозната е
със съдържанието му и подавайки до го оторизирания орган се е съгласила с удостоверените
в него обстоятелства.
Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АУПДВ на
зам.изпълнителния директор на ДФЗ за правилен, постановен при спазване на
материалния и процесуалния закон, обоснован
и съобразен с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по
чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът присъжда на ответника разноски на
основание чл.143, ал.4 от АПК в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на З.В.Ц. *** срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане №01/6500/6186 от 06.03.2020г. на зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - София.
ОСЪЖДА З.В.Ц., с посочени данни, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: