М О Т И В И :
по нохд № 390/2008 год. на ХОС.
Обвинението срещу подсъдимия С.А.С. е
по чл.330 ал.3 пр.1 във вр.с ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК
– за това,че на 08/09.02.2008 год. в гр.*******,при условията на продължавано
престъпление запалил имущества на значителна стойност /товарен автомобил „***" с рег.№ *
******,лек автомобил,марка „*** *******" с ДКН Х ****,джип „******" с
рег.№ С ***** и автобус,марка „******" с ДКН Х ******,на обща стойност 77
120 лв.,като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти
/жилищни сгради,растителни площи и моторни превозни средства/ и са последвали
значителни вреди в общ размер на 22 698 лв.
Подсъдимият даде обяснения по предявеното
му обвинение,като частично пресъздаде
приетите фактически положения в обвинителния акт,Не отрече,че въпросната
нощ е бил в района на ******* ***** на
гр.*******,където полицейските служители са го открили и по повод на изпълнение на служебните си
задължения са извършили действия по проверка на самоличността му.Обяснява, че
са отвели го до паркирания в близост автобус,чийто стъкла забелязал,че били
счупени.Накарали го да легне на земята, които действия го изплашили във връзка с обстоятелството,че
е дишал лепило, за което знаел,че е
строго наказуемо,при опита си да избяга
паднал,но въпреки това успял и се укрил в кола,находяща се в гараж на близка
жилищна сграда в района.Впрочем заяви,че за въпросната вечер няма ясен
спомен,предвид състоянието в което се намирал,поради издишваното количество
лепило, съчетано с употребата на алкохол.Отрече изцяло обаче съпричастността си
към инкриминираното деяние ,за което му е повдигнато обвинението.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от обективна и субективна страна следното:
Подсъдимият С.А.С. е роден на *** год. в гр.*******.Същият е
семеен и от брака си има родено едно дете.Към момента на инкриминираното деяние
не е осъждан и не е криминално проявен./л.137,139 ДП/
През 1989 год.семейството му се изселило в *************,където
С. учел и отбил редовната си военна служба.По време на последната станал
свидетел на трагичен инцидент,при който починал негов приятел,следствие на
което се поболял,бил неспокоен,чувал гласове,имал нарушен сън по повод на което
бил консултиран със съответни специалисти - психолози и психиатри.Във връзка с
възникналият здравословен проблем започнал да употребява лепило,тъй като се
чувствувал по-спокоен и сигурен.В 2005 година се върнал в ********* и известно
време живял в гр.******* на квартира със свидетеля С.А.,с когото станали близки
и по който повод свидетелят знаел за склонността му да употребява лепило.След
това се оженил за настоящата си съпруга и се установил да живее в дома на нейните
родители в с.********.Въпреки промяната
в социалното му положение и раждането на детето от брака подсъдимият продължил
да диша лепило,комбинирайки го и с употребата на алкохол, при което ставал
раздразнителен и агресивен.Често правел скандали по която причина хората от
селото странели от него./л.138 ДП/
На 6.02.2008 год.рано
сутринта подсъдимият пристигнал в
гр.******* и посетил св.А. ***а”,където последният живеел с приятелката си
*******.Помолил го да остане да преспи при него две вечери и той се
съгласил.Въпросната вечер обаче подсъдимият не се прибрал.Преспал в квартирата
му на 7.02.2008 год. На 8.02.2008 год.св.А. отишъл на работа,а подсъдимият и ******
излезли на разходка из града. Впоследствие С. посетил кафене в близост до
читалище „******",където срещнал приятели.Заедно купили лепило и
„дишали" през целия ден в района на студентските общежития.Вечерта посетил дискотека в центъра на града,където
пил бира.Когато си тръгнал в парка в центъра на града отново си дръпнал от лепилото,след
което около 22 часа отишъл в квартирата на приятеля си,където вечеряли и и
разговаряли нормално за ежедневни неща ,в който разговор подсъдимият казал на
А.,че възнамерява да отиде в ******* на работа,защото имал нужда от пари.В един
момент направил опит да поднови любимото си занимание ,тъй като му било
останало още малко лепило ,но св.А. на когото това му било неприятно го
изгонил.Когато подсъдимият около 23 часа
излезнал от дома му се насочил към намиращия се в противоположна посока на ул.”******”квартал *****”.Седнал до една чешма,където
подишал лепило.Малко преди полунощ предприел обратно връщане към
познатия му район на ул.”******” . Движел се по ул.”****** ********” и след
като подминал ОУ ”***** *******”отразено в кв.420 на приетата по делото
скица/л.180 нохд/и пресечката й с ул.”********” ,той забелязал паркиран в
дворното място на жилищна кооперация в близост до сградата товарен автомобил,марка „***",модел *
*** с рег.№ Х ****** ,собственост на св.Р.Г../л.180 ДП/.Насочил се към него и с
помощта на запалка, запалил брезента на
камиона откъм задната част на каросерията,като огъня се прехвърлил и към
нейната средна част,съдържаща дървени отпадъци.Пожарът възникнал около 00.05
часа на 9.02.2008 година и по подаден сигнал до РСПБЗН служители на службата
,пристигнали и го овладели.
Веднага след това
подсъдимият продължил пътя си по същата улица нагоре и като достигнал до
училище “***”,отстоящо на около 300 метра от запалената “***” и отразено в кв.468В на цитираната по-горе
скица, приближил таксиметров лек автомобил,марка „*** *******" с ДКН
*******,собственост на „*****" ЕООД гр.*******/л.176ДП/ с упълномощен
управител - свидетеля И.И. ./л.131ДП/.Таксито било паркирано на тротоара на
около метър от сградата на училището,недалеч
от камиона на същата улица.Използвайки отново запалката си и запалителна
течност запалил лекия автомобил от външната му страна в областта на задния
десен стоп.Пожарът възникнал около 00.20
часа на 9.02.2008 год. и на мястото бил изпратен дежурен екип за да го погаси.
Подсъдимият от своя страна
продължил пътя си и излезнал на улица”**********”.В това време
св.С.Ч.,братовчед на св.Ч.Т. със семейството си бил на гости в дома на
последния,находящ се в триетажна жилищна кооперация на същата улица с № 6.
Ч. карал лизингов
джип,след сключен договор с „************” – ООД - гр.***** ,марка
„******" с рег.№ С *****,който към момента все още не бил изплатил на
лизингодателя и не бил негова собственост/л.177 ДП/,а Т. притежавал лек автомобил със същата марка и
рег.№ Х *******./л.179 ДП/Двата автомобила били паркирани пред дома на Т. от
отсрещната страна на улицата, със ширана
около 3 метра в отсечката между улица “********” и “********” ,отстоящи на
около 300 метра от таксито”*** *******”.Колите били спряни
до тротоара,със ширина от около 1.20 м., с предната си част една срещу друга на
разстояние от около 50 см.,като във съседство с тях били разположени жилищни
сгради.Наред с това до тях били паркирани и други МПС.Подсъдимият се отправил
към автомобилите на свидетелите и продължил с авантюрата си.Запалил джипа на Ч.
със запалка и запалителна течност в предната му част в двигателното
отделение,като пожарът придобил големи размери за кратко време и засегнал и
автомобила на Т., също в предната му част.Тъй като горенето било с голям
интензитет,привлякло вниманието на свидетелите,които излезли на терасата и
възприели големите пламъци,обхванали горящата кола на Ч.,както и горящата кола
на Т.,където огъня не бил в толкова напреднала фаза.В случая пожарът възникнал
около 00.30 часа и на часа огнеборците пристигнали за да го потушат,тъй като се
намирали в района да гасят пожара на запаленото такси.
Поради възникналите пожари и
намесата на полицейските служители обстановката в района се усложнила.Тогава
подсъдимият бързо се отдалечил от мястото.Тръгнал в обратна посока към *******
*****,отдалечена на около километър и ограничена между улиците
“*******”,”******” и бул.”*******”.съгласно приетата по делото скица.До бордюра
на “******* *****”от към булеварда, в близост до автобусната спирка подсъдимият
видял гариран автобус ориентиран с предната си част към центъра на
града.Автобусът бил с марка
„******" с рег.№ Х *******,собственост на св.А.Ж., паркиран там предната
вечер от шофьора работещ при него – св.* К../л.178 ДП/ Счупил двете стъкла на
лявата страна на автобуса.Опитал се да счупи
и задния му прозорец над лявата гума от към страната на градината,но не
успял,тъй като той бил двоен и предизвикал запалване по вече описания
начин.,въздействувайки върху стъклото,при което
по ламарината надолу се стекла трудно отстранима течност синкава на
цвят.Всичко това на другия ден било възприето от свидетелите Ж. и К..След
предприетата интервенция около 00.40 часа на 9.02.2008 год.,отново бил подаден
сигнал до полицейските служители,които реагирали веднага и които под
ръководството на св.В.П. блокирали района на ******* ***** и намиращите се в
близост до нея улици ,за да заловят извършителя и предотвратят последващи
посегателства.Задачата им била да извършат обход и проверят самоличността на
всички лица движещи се из него.В дежурната група бил и полицейския служител– св.Н.К..В изпълнение на служебните
си задължения К. обикалял района на “******* *****”и в тъмната й част на
излизане към бул.”******”на около 100-150 метра от паркирания автобус срещнал
непознат за него мъж,който впоследствие се оказал подсъдимия.Поискал му
документите за самоличност,които не получил.Попитал го какво прави там и от
проведения с него доста объркан разговор по
обясненията на подсъдимия разбрал,че е от Турция,че е на гости на свой
приятел,живущ ***,както и че се прибира от гости.Тъй като не получил смислени
обяснения и документи за самоличност за изясняване на случая св.К. го
отвел и оставил при св.П.,който в този
момент се намирал в тревната площ на ******* ***** на около 15-20 метра от
паркирания автобус.След това К. се отдалечил и отишъл при автобуса,където извършвал действия по запазване на местопроизшествието
и където по-късно разбрал от колегите си,че подсъдимият е побягнал и че са
предприети действия по издирването и залавянето му. Св. П. останал с подсъдимия
на мястото и поел понататъшния ход на нещата.Там свидетелят поискал от С. да му
покаже ръцете си.Той ги показал и П. забелязал,че те са силно замърсени с нещо
сивеещо и миришещи на смет.В момента в който се опитал да установи
самоличността му и на въпроса”защо го направи” подсъдимият побягнал през *******
***** в посока кв.”*******”.Преминал през няколко улици,прескочил висока ограда
на къща и независимо от упоритото преследване на участниците в оперативната
група, успял да избяга и да се укрие.Последвали безуспешни тричасови опити до
около 4 часа на 9.02.2008 год. да бъде
открит,след което бил намерен около 7 часа в багажника на лек автомобил,паркиран
в гаража на частен дом и отведен в поделението на МВР,предвид изясняване на
случая и предстоящото разследване.Впрочем упоритото и продължителното му
издирване било продиктувано от това,че във времево отношение,макар и района да
е бил блокиран чрез “заградителни” мероприятия полицейските служители не
установили друго лице ,освен подсъдимия да минава оттам,поради което насочили
подозрението си към него,а именно че той е извършителя на инкриминираните
деяния.
Междувременно още в ранните
часове на 9.02.2008 год. били извършени
огледи на местопроизшествията, обективирани в съответните
протоколи ,придружени със снимков материал - л.10,11,23-25 ДП за товарен
автомобил”***”,л.8,9,20-22 ДП за лек автомобил “*** *******”,л.6,7,16-19 за лек
автомобил и джип марки “***,л.12,13,26-28 ДП за автобус “******” и
л.14,15,29-31 за обстановката в “******* *****, от където е видна конкретната
обстановката на място по отношение местонахождението на обектите,предмет на
палежа,настъпилите увреждания и
останалите следи след случая,като от всички превозни средства са били иззети
материали и детайли необходими за изследване при назначаване на съответните
експертизи,предвид характера на престъплението, описани подробно в цитираните
протоколи.Наред с това след залавянето на подсъдимия при условия на неотложност
му бил направен личен обиск, отразен в протокол от същата дата/л.43/,както и
било осъществено претърсване в дома му в с.*******/л.36 ДП/,при които
следствени действия,одобрени по съответния процесуален ред/л.41,35 ДП/ са били
иззети дрехите,с които е бил облечен
подсъдимия към момента на инкриминираното деяние и други вещи относими
към него,също описани в цитираните протоколи.
В Пожаротехническата
експертиза,назначена на досъдебното производство/л.77 ДП/ ,потвърдена и
доразвита в съдебно заседание експерта е изследвал всички възможни причини за
възникването на пожарите,предвид характеристиката на конкретните случаи,а
именно следствие действие на лице чрез разливане на леснозапалима течност или
източник на запалване подпалил обекта,хвърлена цигара или случайно попаднала угарка и късо
съединение.Втората и третата версия,изхождайки от мястото на възникването и
иитензитета на пожара,както и последвалите
увреждания върху обектите вещото лице категорично отхвърля по отношение на всички обекти,като обяснява
това - първо с липсата на следи от настъпило късо съединение във всички моторни превозни
средства,предмет на посегателството, - второ,че енергията на цигарата не е
достатъчна да предизвика поражения върху
обектите в такъв размер,каквито са констатирани по отношение на лек автомобил
“*** *******,джип **** и автобус”******” и че чрез цигара по този механизъм не
може да се предизвика запалването на брезента на товарния автомобил“***”.
Единствена възможна
причина за възникването на пожарите,изхождайки от конкретните факти по
делото,която вещото лице не отхвърля и намира за установена е първата обсъдена в заключението му,а именно:
- разлята по автомобила леснозапалима течност или източник на запалване
подпалили го,като прави следното разграничение в механизма на възникване на
пожарите в отделните случаи.За автобус”******” – използувана
ЛЗТ с поднесен източник на запалване,какъвто може да е и запалката и поддържане
на пламъка, водещи до нагряване на стъклото,топене,стичане по повърхности и при
прокапване следва образуване на стопилка от стъклото.Впрочем горните обстоятелства следват от обективните находки
по МПС и иззетата стопилка от стъкло от местопроизшествието,която по време на
разследването е била подложена на физико-химическа експертиза и която е
установила в този обект на обследване за разлика от изследваните обекти иззети
от другите запалени МПС , наличие на леснозапалима течност - следи на
въглеводороди, влизащи в състава на бензина.Това е,видно от заключението на
вещото лице М.П.,дадено на досъдебното производство/л.104 ДП/ и потвърдено в
съдебно заседание.Факта,че пораженията от запалването на автобуса не са големи
вещото лице Н.К. обясни със състава на стъклото,включващ материал,който при
премахване на източника на запалването може да се самозагаси. За товарен
автомобил “***” - източник на запалване
какъвто може да е и запалката,без използуване на ЛЗТ следи от каквато в случая
не са установени, поднесен към обекта,с достатъчно поддържане на горенето за
около 6 секунди водещи до реална възможност да се предизвика запалването,като
последното при брезента се изразява в
тлеене. За лек автомобил ”*** *******” и джип “***** - използувана
ЛЗТ,разлята върху външната страна на обектите,предвид нанесените сериозни щети
в конкретните случаи с поднесен източник
на запалване,какъвто може да е и запалката,водещи неминуемо до подпалването им
от вънка на вътре.Липсата на установени следи от ЛЗТ вещото лице обяснява с
обстоятелството,че те могат да се унищожат при горенето на автомобилите от
външната им страна,като изключи
възможността те да са запалени само със запалка,предвид мястото от
където е възникнал пожара, т.е. от вънка навътре.При така приетия механизъм на
запалване и на четирите МПС, времето
необходимо за това вещото лице определя за минимално от порядъка за стотни от
секундата.
Или в крайна сметка вещото
лице заключава,че във всички случаи пожарите са възникнали,следствие на злоумишлени действия на лица.
И на последно място с оглед местоположението на паркираните моторни
превозни средства,предмет на посегателството -
в непосредствена и достатъчна близост до жилищни сгради,други превозни
средства и растителни площи,експертьт от пожаротехническата експертиза
категорично изрази становище за наличието на реална, сериозна и непосредствена
опасност пожарите да се разпространят и върху други подобни имоти и обекти при
положение,че не са взети бързи мерки за потушаването им.Впрочем в случая такова
разпространение е и налице ,тъй като безспорно е установено,че след
подпалването на джипа “****” пожарът в този обект за кратко време е придобил
големи размери и е засегнал паркирания в близост лек автомобил”*****” на св.Т.
,на който също са причинени сериозни щети.В този случай вещото лице е
категорично,че автомобила на Т. не е бил директно подпален,а подпалването е
предизвикано от излъчващата се енергия от разразилия се в големи размери пожар
в запаления джип,за което съди по
това,че при него няма интензивно пламъчно горене и нанесени големи щети.Всъщност в посока на
възможността за разпространението на пожара и върху споменатите по-горе имоти
са и всички други обсъдени писмени
доказателства, имащи отношение към местонахождението на увредените МПС и
тяхното отстояние от намиращите се в близост конкретни имоти и имущества.
В съдебно заседание вещото
лице К. подробно и мотивирано защити заключението си,което безспорно се дължи на
образователния му ценз и придобития
професионален опит в областта на пожарникарското дело и в пожарникарна
среда,каквато дейност упражнява и към момента,поради което съдът прие
експертизата му,като компетентно дадена.
Съгласно заключенията
на оценителната експертиза дадени на
досъдебното производство/л.67,73 ДП/ и потвърдени по време на съдебното
дирене действителната стойност на моторните превозни средства,предмет на
престъплението към момента на извършването му с отчитане на съответното
овехтяване и размера на щетите,които са им нанесени е както следва:Стойността
на товарния автомобил „***" възлиза на сумата от 2040 лв.,а причинените
вреди вследствие на палежа са в размер
на 178 лв.Стойността на лекия автомобил „*** *******" е 13 640 лв. с
причинени вреди в размер на 1364 лв.Стойността на Д**** „****** е в размер на 45 440 лв.с причинени вреди в
размер на 18850лв.Стойността на автобуса „******" е 16000 лв. с причинени вреди в размер на 195
лв.Стойността на лекия автомобил “*****”върху който пожарът се е разпространил
е 22 990 лв.с причинени вреди в размер на 2 111 лв.
Или общия размер на
причинените вреди върху МПС имащи отношение към съставомерното деяние по което
е повдигнато обвинението възлиза на сумата 22 698 лева.
Видно от заключението на
извършената комплексна експертиза дадена
на до съдебното производство/л.109 ДП/ и потвърдена по време на съдебното
следствие ,която е съпоставила
идентичността на иззети микроследи от дрехите,обувките и главата на обвиняемия
с веществените доказателства от автомобилите
е ,че стъклените микрочастици,предмет на изследването, открити върху
кафявото шушляково яке и дънков панталон ,с които е бил облечен подсъдимия по
време на извършване на деянието, имат еднакъв качествен и сходен количествен
състав със стъклените частици,иззети от автобус,марка „******" с рег.№ Х
******.
Съгласно заключението на
тройната съдебно психиатрична-психологична експертиза дадено на досъдебната
производство/л.84 ДП/,поддържано и доразвито по време на съдебното следствие
подсъдимият С. страда от „Дисоциално личностово разстройство",датиращо от
2002 год.,което по своята същност не е
психично заболяване,а абнормен стил на поведение,характеризиращо се с нарушения в структурата на характера и поведението на индивида,което води до
агресия,грубо незачитане на чуждите
интереси и непоносимост към околната среда.Страда и от друго непихично заболяване,а
именно “Разстройство следствие на употреба на летливи разтворители” от 2005
год.,но е бил в състояние към момента на инкриминираното деяние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,като е бил
улеснен в своето поведение от
характеровата си абнормност и ситуативен
ефект от действието на летлив
разтворител и алкохол.
Вещите лица изключват възможността подсъдимия да няма спомен да е извършил
деянията и че е действувал в обстановка на илюзорни възприятия,халюцинации и
страхови ефекти,следствие на поемането на летливи разтворители и алкохол,в
какъвто смисъл той дава обяснения.Този извод експертите обосновават,а той
следва и от наличните доказателства по делото с това,че подсъдимият има
достатъчен ясен,пълен и последователен спомен за случилото се преди и след
извършването на посегателствата.Детайлно пресъздава как е прекарал деня,къде и
колко лепило е издишал,какви действия са извършени от него и органите на реда
при опита да го задържат и как е прекарал времето до реалното му задържане,като
изключва избирателно конкретните актове на посегателствата върху МПС,без обаче да забрави да спомене,че
по отношение на него е упражнено физическо насили, от полицейските органи,което
не може да бъде оценено по друг начин освен,като защитен механизъм и негова
защитна теза към, която се придържа,явно да избегне наказателната отговорност и
омаловажи конкретната степен на вина.Впрочем показателно в тази насока е
собственото изявление на подсъдимия,че когато е в подобно състояние различава
вида на предметите,които вижда,различава и хората,но вижда в тях не същото
лице.Пак в подкрепа на горното е и обяснението му,че подробностите около
случая,които изнесе пред съда си ги е спомнил в един по-късен момент след
време,а за тях е нямал спомен към момента на извършване на инкриминираните
посегателства,което звучи недостоверно.
Ето защо съдът изцяло
възприе констатациите на тройната психиатрична-психологична експертиза,като
компетентно дадена.Касае се до експертиза в разширен състав с включването и на
психолог,чиито специални знания са необходими за установяване състоянието на
подсъдимия в подобни случаи.Нейното заключение е изготвено след подробни и
задълбочени изследвания и същото е
достатъчно и убедително мотивирано,поради което съдът кредитира него,а не
заключението на вещото лице д-р М..Това заключение е в обратен смисъл,но то е
изградено самостойно,въз основа на не толкова подробен преглед и анализ и без
достатъчни специални знания,необходими за установяване на действителното
психично състояние на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на гласните
доказателства по делото - обяснинията на подсъдимия частично и изцяло на
показанията на свидетелите ,които освен
че в своята логична последователност и взаимна допълняемост в отделните
детайли,във връзка с времевото възприятие, относно главните факти на доказване
по делото, дават възможност за
проследяване на случая в
цялост,но кореспондират и с писмените
доказателства ,приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК,както и с заключенията на пожаро-техническата, съдебно
психиатричната-психологичната,фиезико-химическата, оценъчните и
комплексната експертизи,дадени на
досъдебното производство, потвърдени и дразвити по време на съдебното
дирене,чийто анализ съдът извърши по-горе.
Така приетата фактическа
обстановка налага следните фактически изводи.Безспорно установени факти по
делото са:Възникването на пажарите в МПС-ва – товарен автомобил “***”,,лек
автомобил “*** *******”,джип “***** и автобус”******”,намиращи се на близко
разстояние един от друг в диапазон от 300 м. до 1 000 м.и с минимално необходимо време на
запалване,предвид механизма на предизвикването им. Че пожарът от джипа се е
разпространил и върху лек автомобил “***”,собственост на св.Т.,както и че е
имало реална възможност да се разпространи във всички от случаите и върху други
съседни имоти,жилищни сгради,тревни площи и МПС,предвид местоположението на
МПС,предмет на посегателствата и че това не е станало,поради своевременната намеса
на служителите на РСПБЗН ,в частност и поради спецификата на материалите ,които
са били подпалени. Че автомобилите са с действителна стойност съответно 2 040
лв.,13 640 лв.,45 440 лв.16 000 лв.и 22 990 лв. и на същите е причинена щета
съответно в размер на – 178 лв.,13 640
лв.,18 850 лв.,195 лв. и 2 111 лв.Не може да има и спор и за това,че
възпламеняването на МПС не е било в резултат на обстоятелства стоящи извън
волята на човек,а се дължи именно на активни злонамерени човешки действия, на
което съдът подробно обоснова при
обсъждане на пожаро-техническата експертиза.
Спорен е въпросът относно
автора на деянията, довели до запалване на конкретните обекти.Подсъдимият
категорично отрече да ги е извършил.Тази негова позиция съдът не споделя по
следните съображения: Бесзспорно установени факти по делото в тази насока са:Че
въпросният ден подсъдимият е бил в гр.*******.Че вечерта е бил в квартирата на
св.А.,находяща се в близък до четирите местопроизшествия район,от където е
излезнал около 23 часа.Че пожарите са възникнали по сходен маниер, във близко
часово време от 00.05 часа до 00.40 часа,като последното следва отново от
заключението на пожаротехническата експертиза,която съдът кредитира и в тази
част,тъй като вещото лице е работело по документите водещи се в пожарната
служба,където е отразен точния час на подадените сигнали за пожарите. Че
районът на “******* *****”,където в 00.40 часа е възникнал последният пожар е бил блокиран,подробно
изследван и наблюдаван от работещата оперативна група, във връзка с
преминаващите там лица и с цел залавяне на извършителя.Че в този район, макар
взетите изключителни наблюдателни мероприятия полицейските служители не са
установили други лице да преминава оттам освен подсъдимия.Същият е бил открит
от св.К. на излизане от тъмната част на
“******* *****” в посока бул.”България” на около 100-150 метра от автобуса
“******”.Че извършената му проверка от св.П. е била в тревната площ на “*******
*****”на разстояние 10-15 метра от автобуса,при която той е побягнал и се е
укрил.
По отношение на последннте
три обстоятелства съдът изгради изводите си въз основа на показанията на
св.П.,кредитирайки ги изцяло,като последователни през двете фази на
процеса,почиващи на лични възприятия,логично подредени,поднесени детайлно и без
да са налице обстоятелства за съмнение в тяхната достоверност.Наред с това показанията на този свидетел не са
изолирани,напротив в тяхна подкрепа са и показанията на св.К.,който пръв е установил
контакт с подсъдимия и също има преки впечатления от случая ,макар и в по-малък
обем,предвид участието му в него.Впрочем няма основание да не се даде вяра на
показанията на тези свидетели – полицейски служители,тъй като по категоричен
начин се установи по делото,че те не познават подсъдимия.Т.е. у тях липсва
мотивация да прибегнат към действия уличаващи го в престъпление.Ето защо съдът
не прие за достоверни твърденията на
подсъдими,че при проверката бил отведен до автобуса,където паднал и ги прие ,като
защитна теза ,явно домогвайки се по този начин да обясни наличието на
намерените впоследствие обективни находки по дрехите - стъклените микрочастици, свързващи го с
местопроизшествието относно автобуса.
И на последно място
безспорно установен факт по делото е,че иззетите микроследи открити в
шушляковото яке и дънковия панталон,с които подсъдимият е бил облечен по време
на извършване на деянието са еднакъв качествен и сходен количествен състав със
стъклените частици иззето от автобуса
“******”.Изложеното безспорно сочи съпричастността на подсъдимия към
извършването на това деяние.
Във връзка с това и като
взе предвид времеизвършването - в близко часово време,местоизвършването – в
един район на близко растояние,предмета на посегателствата – еднакви по вид
обекти и сходния маниер на възникване на пожарите на всички деяния,включени в
престъпния състав по повдигнатото обвинението, съдът счита,че авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия е безспорно установено.Макар
направен,включително и по косвен път този извод се базира на цялостния
доказателствен материал по делото,чиято съпоставка и анализ обосновават
неговата несъмненост и категоричност.
При така приетите
фактически положения, съдът намира,че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.330 ал.3 пр.1 във вр. с ал.2 т.2 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и 3 от НК, а именно на 9.02.2008 год. в
гр.*******,при условията на продължавано престъпление запалил имущества на
значителна стойност - товарен автомобил марка „***" с рег.№ *******,собственост на Р.Г.,лек
автомобил марка “*** ******* с ДКН
*******,собственост на “*****” ЕООД-*******,джип “*****”,рег.№*****,собственост
на ****** ********” – ****** и автобус марка “****** с ДКН Х
*******,собственост на А.Ж. на обща стойност 77 120 лв.,като е имало опасност
пожарът да се разпростре и върху други имоти - жилищни сгради,растителни площи
и моторни превозни средства/ и са последвали значителни вреди в общ размер на
22 698 лв.
Обективната страна на
престъплението се доказа по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по
делото доказателства:Първо защото конкретното авторството на деянието остана
извън всякакво съмнение.Второ защото
действителната стойността на обектите в очертаните и описани по-горе
параметри в съобразителната част на мотивите,където е възникнал пожара за всеки
един от тях значително надхвърля сумата от 1 000 лв.и напълно се обхваща
от критерия на значителност,очертан в ТР № 6/73 год.на ОСНК на ВС.Трето защото
застрашените от опожаряване еднакви и подобни имоти върху които пожарите е
имало реална възможност да се разпрострат,предвид тяхната характеристика също
са със значителна стойност по приетия критерий.Четвърто защото при два от случаите - лек автомобил “*** *******” и
джип “*****”,следствие на пожарите са на настъпили действителни вреди със
значителен размер над 1 000 лв.,каквато е константната практика на ВС. И
на последно място защото с четири деяния са осъществени поотделно различни квалифицирани
състави на едно и също престъпление – по ал.2 и 3 на чл.330 от НК,през непродължителен период от време –
в рамките на минути,при една и съща обстановка и едноросност на вината,при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващите.Предвид това,че деянията са извършени при условията на
продължавано престъпление, отчитайки относителната тежест на тези,
квалифициращи престъплението по по тежко наказуемия състав и тяхното отражение
върху цялостната престъпна дейност и нейната характеристика,съдът намери,че
конкретното престъпление ще следва да се квалифицира по него във връзка с ал.3
на чл.26 от НК,а именно по ал.3 пр.1 във вр. с ал.2 т.2 на чл.330 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал обществената опасност на деянието и е желаел настъпването на
общественоопасните му последици,като е действувал с ясното намерение да ги постигне ,а умисълът
му е обхващал и знанието,че е имало възможност пожарите да се разпрострат и
върху други имоти .
По този текст съдът призна
подсъдимия за виновен и му наложи съответно наказание,като го оправда по
предявеното му обвинение да е извършил престъплението и на 8.02.2008 год.,тъй
като в тази посока не се събраха достатъчно убедителни доказателства.
Подсъдимият е роден в гр.*******.Израснал ,придобил
образованието си и отбил военната си служба в ***********,след което се
установил да живее със семейството си в с.********.Женен с родено от брака си
дете.Неосъждан.С недобри личности характеристични данни.
Причини за извършване на престъплението – занижени морални-волеви задръжки,следствие
характеровите му особеностти и склонност към употреба на летливи разстворители
и незачитане правото на собственост и чуждите интереси.
Като прецени степента на
обществената опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия при
индивидуализация на наказанието му, съдът прие
привес на смегчаващи вината
обстоятелства – млад човек с трудно детство и младежки години,в които попаднал
в ситуация на трагичен инцидент,довел до развитието на констатираните
заболявания,които са улеснили действията му,глава на семейство на което следва
да осигурява прехраната,със затруднено социално и материално
положение,проявяващ донякъде критичност към поведението си и с чисто съдебно
минало към момента на инкриминираното деяние,а като отегчаващи недобрите му
характеристични данни,дължащи се на раздразнителната му и конфликтна личност и
липсата на полагане на усилия да превъзмогне страданията си,поради което му
определи наказание – лишаване от свобода за срок от 4-ри години при
първоначален” общ “ режим на изтърпяване,което наказание да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип,съгласно чл.41 ал.6 НК във вр. с чл.57
ал.1 във вр. с чл.59 ал.1 във вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС,като на основание чл.59
ал.пр.1 т.1 от НК му зачете
предварителното задържане,считано от 9.02.2008 год.до влизане в сила на
присъдата.
Предвид размера на наложеното
наказание в случая института на условното осъждане е неприложим.Вън от това,
предвид характера и спецификата на деянието, отличаващо се със завишена
обществена опасност и начина по който то е осъществено,съдът намира,че в случая
няма място за приложението на чл.66 ал.1 от НК и определеното на подсъдимия
наказание ще следва да се изтърпи ефективно.
Така наложеното на подсъдимия
наказание съдът намира за справедливо.То е в рамките на закона,съобразено е с
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и изцяло ще
осъществи целите на личната и
генералната превенция.
Веществените
доказателства по делто : кафяво
шушляково яке ,дънков панталон “*******”,чифт маратонки “*******”,като вещи чието притежание не е
забранено съдът постанови да се върнат на събственика им – С.А.С. след
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства по делото :
празна тубичка от лепило “*********”,запалка
“ *******”,запалка прозрачна на цвят,сравнителен материал на части от счупено
стъкло на автобус”******”,полиетиленови пликове с надпис обект
№1,№2,№3,№7,съдържащи пласмасово прозрачно тяло,като вещи без стойност съдът
постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НК съдът
осъди подсъдимия С. А* С. да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски в размер
на 1 878 лв.,платими по сметката на съдебната власт.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
Председател: