№ 445
гр. Перник, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105259 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Община Перник е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4432/2022г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за общински имот – кафе аперетив, находящ се в
********** в размер на 2042,51 лева главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. и изравнителна сметка месец август 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (02.08.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 294,03 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2018 г. до 25.01.2021 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
В условията на евентуалност моли съда да разгледа осъдителна претенция, като
поддържа, че ответникът се е обогатил с получена от него без правно основание
топлинна енергия на стойност горепосочената сума от 2042,51 лева главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и изравнителна сметка месец август 2020 г. и
сума в размер на 294,03 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 25.01.2021 г. Претендира се и осъждане на
ответника за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми, а в условията на евентуалност да го осъди за същите, тъй
1
като е доставена и потребена топлинна енергия без основание.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Твърди, че процесният имот е общински с предназначение кафе
аперитив, който е отдаван под наем.
Позовава се на действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало
да бъде уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за
отчитане на измервателните уреди, но това не е сторено.
Прави възражение за погасяване по давност на исковите претенции в периода от
01.05.2018 г. до 01.08.2019 г.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Твърди, че през процесния период обектът е отдаван под наем, поради което
моли съда да привлече наемателя като трето лице помагач на негова страна.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват като поддържат
изложените тези.
По делото като трето лица помагач на страната на ответника е конституирано
Невис“, ЕООД. То изразява становище за неоснователност на исковата претенция като
моли съда да отхвърли предявените искове. Също приема, че предявените искове са
погасени по давност. Намира, че претенцията за обезщетение за забава е
неоснователна, тъй като приложимите общи условия не определят момента на забава,
поради което е необходима покана, каквато няма.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази квалификация се основава на фактическите твърдения, че
ответникът е небитов клиент, който е присъединил към топлопреносната мрежа
обект, отдаван под наем с търговска цел, имащ право на това основание да получи
топлинна енергия, както и задължение да заплаща на ответника стойността на същата
по нормативно определени цени. Ето защо приложение следва да намерят специалните
правила, уреждащи взаимоотношенията за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
Съдът е бил сезиран и с обратен иск, предявен от ответника срещу третото лице
помагач, но поради опущение съдът не го е докладвал, не е разменял книжа и не е
разпределял доказателствена тежест. Ето защо производството по него следва да бъде
отделено и разгледано в друго съдебно производство.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
2
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума.
По евентуално предявения главен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, размера,
както и причинната връзка между тях.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест, тъй като
макар и ответникът да е признал, че е собственик на имота, същият счита, че това не е
равнозначно на клиент.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. За да се приеме, че между ответника и ищеца е възникнало договорно
правоотношение въз основа на представените общи условия, предвид характера на
сделката е необходимо да има писмено потвърждение за предаването им.
Също така в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните
правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма,
която е форма за действителност на сделката. В същия смисъл е чл. 1, ал. 2 от общите
условия. Ищецът не е представил двустранно подписан писмен договор с ответника,
както и писмено потвърдени общи условия въпреки разпределената му
доказателствена тежест и указание, че не сочи и не представя доказателства в тази
насока. Установи се също от доказателствата по делото, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се отдава под наем с търговска цел, т.е. по своето
предназначение не следва да се ползва за битови нужди, поради което съдът приема, че
между страните не е налице твърдяната облигационна връзка.
Този правен извод обосновава неоснователност на главната искова претенция за
заплащане на главницата за доставена топлинна енергия на договорно основание,
каквото по делото не се установи, както и на тази за лихва за забава, доколкото тя е
акцесорна на главния иск.
Същевременно е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
главния иск, предявен в условията на евентуалност.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
3
разполага с друг иск, с който може да защити правата си, като с тази разпоредба се
осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на тук посочената разпоредба изисква ищецът пълно и главно да
установи обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на
тази енергия и спестяване на разходи за нейното заплащане, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването.
Както бе посочено, претенцията е за доставка на топлинна енергия до обект,
който се притежава от ответника в исковия период (обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с доклада по делото), както и се установява, че ищецът е
подавал топлоенергия. Без правно значение е обстоятелството, че в процесния период,
имотът е отдаван под наем и друг е действителния потребител. Това е предмет на друг
спор, който съдът вече констатира, че е пропуснал надлежно да администрира.
Тези обективни данни и правни изводи, дават основание на съда да приеме, че в
конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените евентуални искове като собственик на топлоснабдения имот.
Относно доставката и размера на задължението е изслушано и прието
заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, отговарящо
на всички поставени задачи, дадено от лице, притежаващо съответните специални
знания. Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след края на отоплителния сезон, като
са приспаднати съответните суми. Няма данни за постъпили възражения по
изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице, изследвайки
доставката е установило, че на посочения адрес е осъществено потребление в
процесния период на стойност 2042,51 лева с ДДС.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото и ответното дружества. Вещото лице по приетата СИЕ е
констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е
формирана от дължимата ТЕ по компоненти – сума за топлинна енергия за отопление
на имот. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период стойността на
предоставяните от ищеца услуги за е в размер на 2042,51 лева с ДДС, като е начислено
и обезщетение за забава в размер на 294,03 лева от датата на забава съобразно
издадените фактури.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, като
съдебните експертизи установяват размера - 2042,51 лева с ДДС за процесния период.
Искът за заплащане на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираните
суми, съдът приема за изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така,
защото тази претенция изисква ответникът да е в забава. По правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД забавата настъпва след изтичане деня на изпълнение, когато е определен, а по ал. 2
от същата разпоредба – след покана. След като съдът счете претенцията на договорно
основание за недоказана, то сумите по главницата се установяват на извъндоговорно
основание. В този случай, обезщетението за забава не е свързано с договор и Общите
условия, които биха се приложили само при наличието на такъв между страните (а и
самите те не предвиждат, а изискват изрична уговорка относно забавата). За да изпадне
4
длъжникът в забава по претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходима
покана, но такава преди депозиране на исковата молба по евентуалния иск – 04.10.2022
г. не се установи.
Друг спорен въпрос по делото е дължими ли са вземанията с оглед
своевременно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност, като ответникът се позовава на кратка такава.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Безспорно е от правна гледна
точка, че вземането представляващо главница за доставена и неплатена топлинна
енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо
него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането и се прекъсва с предявяване
на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
Същевременно обаче, макар и равностойността на спестените разходи при
ползване на топлинна енергия за имот без правно основание да е в размер на месечната
цена за процесния период, по естеството си това парично притезание не
представлява цена на доставената топлинна енергия, а само стойностен изразител на
материалното благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в
случай че обогатилият се (без правно основание) би ползвал топлинната енергия
възмездно – по действително продажбено правоотношение. Ето защо ответникът в
настоящото производство дължи не цената на топлинната енергия – помесечно, а
нейната равностойност в глобален размер за целия период. Затова и предявеното
парично притезание не е периодично, а се погасява с изтичане на общата пет годишна
погасителна давност (така и задължителните разяснения, дадени в т. 7 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС). Началната
дата, от която се претендира неоснователно обогатяване е 01.05.2018 г., а искът е
предявен на 04.10.2022 г., преди изтичане на давностния срок (ищецът не може да е
ползва от правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК, но това не рефлектира върху спорното
право).
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 396,73 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер от 200,00 лева, което съдът намира, че
отговаря на действителната правна сложност по делото и вложените от процесуалния
представител усилия. При този изход от спора, съобразно уважената част от исковите
претенции, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 521,64 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид извода за недължимост на исковите претенции на договорно основание,
ищецът няма право на разноски в заповедното производство.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, пропорционално на отхвърлената част на исковете. Такова са се
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер от 200,00 лева, което съдът намира, че отговаря на действителната правна
сложност по делото и вложените от процесуалния представител усилия. При този
изход от спора, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на ответника се
дължат разноски в общ размер от 25,17 лева.
5
По отношение на молбата за присъждане на заплатената ДТ от 50,00 лева по
обратния иск съдът ще се произнесе след разглеждане на спора по него.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1А дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД сумата от
2042,51 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за Кафе аперетив – общински имот, находящ се в ******** за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и изравнителна сметка месец август 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (02.08.2022 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 294,03 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.01.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 4432/2022г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Община Перник да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, сума в размер на 2042,51 лева,
представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна
енергия за Кафе аперетив – общински имот, находящ се в ******** за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и изравнителна сметка месец август 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 04.10.2022 г. до окончателното плащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Община Перник да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********
сума в размер на 294,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху месечните
плащания за периода 10.07.2018г. до 25.01.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 521,64 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД да
заплати на Община Перник сумата от 25,17 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Невис“ ООД, трето лица помагач на
страната на ответника – Община Перник.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, вкл. трето лица помагач.
Книжата по предявения от Община Перник срещу „Невис“ ООД иск да се
отделят като се докладва на административния ръководител на съда за образуване на
ново дело съобразно вътрешните правила на Районен съд Перник.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7