Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй,
18 юни 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, наказателно отделение, първи
състав в открито съдебно заседание на 26.05.2020г. /двадесет и шести май, две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Галина Дикова, като разгледа
докладваното от съдия Цветанчо Трифонов административно наказателно дело № 41 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.З.В., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** срещу Наказателно постановление № 18–0288 – 000966/04.02.2019г.
издадено от Началника на РУ ”Козлодуй към ОД на МВР-Враца с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 200.00 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като жалбоподателя е
поискал неговата отмяна като незаконосъобразно.
Административно – наказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение - АУАН №
АА130265/02.12.2018г. В него актосъставителят С.Е.Д. на длъжност „Младши
автоконтрольор” при РУ – Козлодуй
направил констатации, че на 02.12.2018г. около 09:30 часа в с.Бутан, обл.Враца,
на ул.„Даниел Баи” В.З.В. ЕГН**********, като водач на лек автомобил – „Опел
Зафира” с регистрационен № СО 1950 ВТ, собственост на Николай Христов Иванов,
ЕГН **********, управлявал автомобила със служебно прекратена регистрация от
дата 25.09.2018г. с което бил нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на този АУАН, Началника на РУ „Полиция”
Козлодуй, издал атакуваното Наказателно постановление № 18 – 0288 –
000966/04.02.2019г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя В.З.В. е наложена глоба в размер на 200.00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбата е подадена в срок и от лице,
имащо право на такава, поради което е допустима. Жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като той те бил извършил
умишлено вмененото му нарушение. В съдебно заседание, пълномощника на
жалбоподателя адвокат М.С. *** поддържа жалбата изцяло, като доразвива и
доводите изложени в нея. Пледира за цялостна отмяна на НП, като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не изпраща представител и не е дала становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
По делото няма спор, че на 02.12.2018г.
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил в с.Бутан, обл.Враца, по
ул.”Даниел Баи”, и бил спрян от полицейските служители. На място бил съставен
акт за установяване на нарушение, в който квалификацията на вмененото на
жалбоподателя нарушение е по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Бил връчен препис от акта, а
в раздела за обяснения и възражения било записано, че нарушителят няма
възражения.
Паралелно със съставяне на акта било
започнато и производство - Преписка № 120/2019г. по описа на РП Козлодуй срещу В.В.
за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. Разследването по производството
приключило на 01.02.2019г., с мнение за отказ да се образува ДП. В своя акт,
прокурорът сочи, че липсват данни В. да е извършил престъпление от общ
характер, както и да е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация. Заверен препис от Постановлението на прокурора за отказ
да се образува наказателно производство е приложен към делото, като липсват доказателства
прокурорският акт да е отменен на някое от основанията за това, респективно с
влязъл в сила акт – постановление на прокурор, наказателното производство срещу
лицето било прекратено.
Съдът счита, че в настоящото
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. На първо място, при наличие на образувано наказателно
производство за престъпление от общ характер, въз основа на императивната норма
на чл.33, ал.2 от ЗАНН производството по съставения акт за установяване на
нарушение е следвало да се прекрати с нарочен акт на административнонаказващия
орган. Това не е сторено, а докато било висящо и наказателното производство
фактически и юридически се водели две производства с характер на наказателни
процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, което освен, че е в
разрез с повелителната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН, нарушава и указанията на
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, според което и
за да се съблюдават нормите на европейското право /ЕКПЧ/, вкл. принципа „non bis in idem” /не два пъти за едно и също деяние/, не се допуска
паралелни наказателни процедури спрямо същото лице, за същите обстоятелства. В
процесният случай има идентичност между обстоятелствата, за които били
започнати и двете наказателни производства. При това положение, преписката по
съставения акт за установяване на нарушение следвало да се прекрати, с оглед
произнасяне на компетентния орган по образуваното производство – преписка № 288
ЗМ-68/2019 г. по описа на РП Козлодуй, по реда на НПК. Това не само, че не е
сторено, но при прекратяване на производството от прокурора и изпращане
материалите на административнонаказващия орган по компетентност, последният
издавайки обжалваното НП се позовал както на съставения от служител на пътна
полиция акт за установяване на нарушение, така и на постановлението на
прокурора, с оглед прилагане на изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН. При тези
констатации издаденото въз основа на този незаконосъобразен акт Наказателно
постановление също е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна, само на
това основание. В случай, че наказващият орган се позовава на изключението от
правилото, регламентирано в чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно, че издава
наказателно постановление въз основа на влязло в сила постановление за отказ да
се образува наказателно производство, същото следва да се издаде без съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В обсъжданото НП са смесени двете законови
възможности за издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след
съставен акт за установено нарушение и при позоваване на изключението от това
правило - по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Тези процедури обаче са приложими в условието
на алтернативност и прилагането им заедно, при издаване на едно наказателно
постановление опорочава последното, тъй като противоречи на цитираните
императивни норми на закона, съдържащи основни производствени правила.
Независимо от гореизложеното и за
пълнота следва да се има предвид и следното.
По делото е безспорно, че от обективна страна
жалбоподателят действително е осъществил състава на чл.140 от ЗДвП, според
който по републиканските пътища са допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Следва да се приеме за безспорно и че жалбоподателя
не е знаел за прекратената служебно регистрация, тъй като както се установи по
делото той не бил негова собственост и не е имало как да знае това. По делото
няма данни този факт да е сведен и до знанието на собственика на автомобила.
Ето защо
съдът намира, че не е налице субективния елемент на нарушението. Съгласно чл. 6
от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно
и е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В
случая законът изиска пряк умисъл като формата на вината на извършеното и
деяние, а не то да е извършено по непредпазливост.
Съгласно
чл.11, ал. 2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици.
В алинея 3
на чл. 11 от НК е дадено определение на непредпазливото деяния - деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен или е могъл да
ги предвиди.
В алинея 4
е вменено, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
Предвид това
съдът преценява, че В.В. е извършил деянието при непредпазливост като форма на вината.
Ето защо съдът счита, че след като липсва умисъл на
деянието, то липсва и нарушение, поради което наказателното постановление се
явява като незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на
чл.143, ал.1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Враца като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл.43 ЗМВР – Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд/.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18
– 0288 – 000966/04.02.2019г. издадено от Началника на РУ Козлодуй, с което на
жалбоподателя В.З.В., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/ и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Осъжда Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Враца да заплати на В.З.В., ЕГН **********, сумата от 500.00лв. (петстотин лева),
представляващи разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред АС – Враца в 14 дневен срок от връчване на съобщението.
Районен съдия: