Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
17.05.2019г., гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря *** разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. №5180 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от *** против ***, иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника
към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение №2314/16.10.2018г.,
издадена по ч.гр.д.№3776/2018г. по описа на ДРС за следните суми: 12 165,60 лв., представляваща незаплатен
остатък по фактура №***г. на обща стойност 31200 лв. с ДДС,
за доставка на *** *** - 1 000 броя, с падеж
05.05.2017г.; 3456,36
лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 06.05.2017г.- 20.09.2018г.; 504 лв., представляваща незаплатено
задължение по фактура №***г. на обща стойност 504 лв. с ДДС,
за доставка на механизъм за *** *** - 1 брой, с падеж 20.04.2017г.;
73,37 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 21.04.2017г. - 20.09.2018г.; 856, 80 лв., представляваща неплатено
задължение по фактура №***
г. на обща
стойност 856, 80 лв., за доставка на *** за шахта ***, *** - 1 брой; ***, с падеж 01.06.2018 г.; 114.60
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 02.06.2017г. - 20.09.2018г.; 3 744 лв., представляваща
неплатено задължение по фактура №***г. на обща стойност 3 744 лв. за
доставка на *** - 4 броя, с падеж 31.08.2017 г.; 406, 41 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 01.09.2018г. - 20.09.2018г.; 2 592 лв., представляваща
неплатено задължение по фактура №***г., на обща стойност 2 592 лв. за
доставка на 3 броя *** ***, с падеж
09.09.2017г.; 274,76 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на
вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 10.09.2017г. - 20.09.2018г. и в условията на евентуалност иск да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 24187,10 лева, с която ответникът се е обогатил без основание
за сметка на ищеца като е получил от него *** на тази стойност. Претендират се
и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че между ищцовото дружество ***, има подписани договори
за доставка на *** за *** за нуждите на ***, в три обособени позиции, както
следва: 1 .Договор ***
г., по обособена позиция 1: доставка на *** за *** с
клас на точност ***, ***; Договор № *** г., по обособена позиция 2: Доставка на дистанционо
отчитащ управляем турбинен ***; Договор № *** г. по обособена позиция 3: Доставка на дистанционно
отчитащ управляем ***. И трите договора са подписани на основание чл.112, ал.1 от ЗОП и решение № *** г. на изпълнителния директор на ***,
в качеството му на секторен възложител и след проведена процеура за възлагане
на обществена поръчка. В изпълнение на задълженията си по така описаните
договори, ищецът извършвал редовно доставки на *** за ***, по направени поръчки
от страна на ответника, като за всяка доставка надлежно е издавана и
съответната фактура. До месец април 2017 г., макар и със забава,
дружеството Възложител заплащало дължимите суми. Считано от месец май 2017 г. плащанията спрели,
като до момента са извършени само три частични плащания по една от фактурите за
извършените от ищеца доставки. С покана от 29.01.2018г.
ответното дружество било поканено да заплати дължимите суми. Плащане не
последвало. Въпреки многократните покани от страна на ищеца, от страна на
ответното дружество не били подписани
приемо - предавателни протоколи за извършените от ищеца доставки. Поради това, на 07.12.2018 г.
отново била изпратена покана за подписване на протоколи за предаване на доставените
стоки по електронния адрес за коресподенция, посочен в договора. На 25.09.2018 г., след
повече от една година забава, ищецът подал 5 броя заявления по чл. 410 ГПК срещу длъжника, като
претендирал дължимите суми по фактурите, които били издавали за всяка извършена
доставка. Въпреки че от страна на ответното дружество приели доставените от
ищеца *** без възражения, като към настоящия момент ***те са монтирани и се
използват вече по предназначение, срещу издадените в заповедните производства
заповеди за изпълнение постъпили възражения от страна на ***.
Претендираните от ищеца суми по образуваното ч.гр.д.№ 3776/2018 г.
са по следните фактури, за доставки извършени на
основание Договор
№ ***г., по обособена позиция 1: доставка на *** за *** с клас на точност ***, ***ни
шахти с монтирани *** за *** и радио модули за дистанционно отчитане за нуждите
на ***:
Фактура №***
г., на обща стойност 31 200
лв. с ДДС за доставка на *** ***
- 1 000 броя, с падеж 05.05.2017 г. и изплатени частично 19 034, 40 лв., както следва: на 08.11.2017 г. - сума в размер на 9034, 40 лв., на 11.06.2018 г. -
сума в размер на 5
000 лв., на 12.07.2018 г. -сума в размер на 5 000
лв. Дължимият остатък от главницата е в размер на 12 165,60 лв.
Налице
е признаване на задължението по описаната фактура от страна на ответника. Лихвите, дължими по посочената фактура, съответно на
постъпилите частични плащания, са както следва: върху сумата от 31 200
лв. за периода от
06.05.2017 г. до 08.11.2017 г. - 1 623, 91 лв.; върху 22 166
лв. за периода от
09.11.2017г. до 11.06.2018г.- 1 326, 45 лв. и върху 17 166 лв. за
периода от
12.06.2018г. до
датата на предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК- 506 лв.
Фактура №***
г., на обща стойност 504
лв. с ДДС, за доставка на механизъм за *** *** - 1 брой, с падеж 20.04.2017 г. е дължима цялата главница в размер на 504 лв. Върху 504 лв. за периода от 21.04.2017 г. до предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК се дължи лихва
в размер на 73.37
лв.
Фактура №***
г., на обща стойност 856.80
лв., за доставка на *** е дължима цялата главница в размер на 856,80 лв. Върху 856 лв. за периода от 02.06.2017 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК се дължи лихва в размер на 114.60 лв.
Фактура №***г.,
на обща стойност 3 744
лв., за доставка на **** е дължима цялата главница, в размер на 3 744 лв. Върху 3 744 лв. за периода от 01.09.2018 г. до предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК се дължи лихва в размер на 406, 41 лв.
Фактура №***
г., на обща стойност 2 592
лв. за доставка на 3 броя ***, с
падеж 09.09.2017 г. е
дължима цялата главница в размер на 2 592 лв. Върху 2 592
лв. за периода от
10.09.2017 г. до датата на
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК е дължима лихва в
размер на 274,76
лв.
Фактурите
са предявени за плащане на длъжника в деня на издаването им. Общо дължимата
главница по гореописаните фактури е в размер на 19861,60 лв. Общо дължимата лихва е в размер на 4325,50 лв. Общата предявена сума е в размер на 24187,10 лв.
Доставките на *** са извършвани с куриер, до склад на ***
в гр.**** За извършената доставка по фактура №***
г. и фактура №***г. е приложена товарителница.
В случай, че
искът по чл. 422 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, при условията на евентуалност се настоява
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24187,10 лв. на
основание чл. 59 ЗЗД. Съгласно
чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Ако не са налице всички предпоставки за възникване на задължение
за плащане на претендираната сума по силата на подписаните между страните
договори, за ищеца възниква основание да претендира обезщетение по реда на
правилата на неоснователното обогатяване. С извършените доставки на *** от
страна на ищеца е безспорен негативния икономически резултат за дружеството -
именно неговото обедняване. От страна на ответника, освен че са получили
описаните стоки, без да ги заплатят, *** са монтирани при абонатите на *** и
носят приход за дружеството. т.е. у ответника има и допълнителен положителен
финансов резултат, вследствие на извършените доставки. В тази насока е и
трайната съдебна практика, съгласно която обогатяване е налице и когато се
спестяват на обогатения някои необходими разходи (в случая заплащане на
дължимите суми за доставка), които той иначе е трябвало да понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. Двете обстоятелства -
а именно обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, произтичат от един
общ факт и са взаимно свързани, което от своя страна обуславя причинно-
следствената връзка между тях.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излагат
се съображения, че от приложените към исковата молба доказателства става видно
категорично разминаване между твърдяното от ищеца и фактическата
действителност. На първо място в исковата молба ищецът твърди, че е доставил
поръчаните от ответника ***. Към това
свое твърдение ищецът освен, че не е приложил, нито една заявка от страна на ***дружеството,
няма и приемо-предавателни протоколи към тях. Приложените фактури №***г., №***г.,
№ ***г., №***г. и № ***г. са без подпис
на клиент, ведно с неподписаните товарителници към фактура №***г. и № ***г.,
със съдържание ***, но без конкретизирано количество или упомената бройка. По
другите посочени от ищеца фактури не са приложени товарителници. Без наличието на двустранно
подписани заявки и приемо-предавателни протоколи, не може да се твърди по
безспорен и категоричен начин дали е налице извършена и приета от ответника
доставка. В противен случай е налице хипотезата да се претендира за плащане по
фактури, по които стоката или не е доставена изобщо или е в намален обем, или
не съответства на заявка /каквато няма/. Самата фактура не е основание за
плащане, ако към нея не са приложени първичните документи, удостоверяващи
заявяването и реалното получаване на стоката. Приложените доказателства не удостоверяват
именно това, че фактурираното е и получено. Приемо-предавателни протоколи в
тази връзка не са приложени като доказателства. Твърдението, че ***дружеството
отказвало да подпише такива протоколи са безпочвени и недоказани твърдения. При
подписан договор между страните, следва тези протоколи да са неразделна част от
документацията между фирмите, а това не е така. Както съдът е възприел като
обичайна практика, не издаването на фактури е основанието за плащане, а
реалното доставяне и приемането на съответната стока от купувача, каквито
безспорни доказателства за това няма. Цитираната и приложена като копие към
исковата молба покана за плащане от 26.01.2018г., ведно с приложената към нея
неподписана от получател товарителница в копие, също не могат да бъдат годно
доказателство за реалното доставяне и приемането на съответната стока от
купувача, което да е основание за плащане по цитираните по горе фактури. В
случая претенцията на ищеца за заплащане на суми по посочените фактури е
неоснователна, тъй като липсват доказателства за действителното приемане на
съответните ***, ***ни шахти и други материали, нито конкретизирано количество
или бройка.
Приложените към исковата молба фактури нямат
всички необходими реквизити, за да се докаже по безспорен и категоричен начин
твърдяното задължение, не са и подписали от клиент. Липсват подписи на лицата,
за които се твърди че са получили ***, като също така липсва и печат на
дружество.
По отношение на ищцовата претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, заявена в условията на евентуалност, същата е неоснователна и недоказана.
Направените изводи от ищеца са хипотетични и нямат доказателства в тяхна
подкрепа. В случая не е доказана доставка, за да се твърди неоснователно
обогатяване, респективно обедняване на страните, за да е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Претендират се и сторените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
установителен и в условията на евентуалност осъдителен иск черпят правното
си основание от разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.318 и
сл. от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Установителният
иск е предявен след успешно
провеждане на производство по чл.410 от ГПК. По заявление на *** по ч.гр.д.№3776
по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №2314/16.10.2018г. срещу *** за следните суми: 12 165, 60 лв., представляваща незаплатен
остатък по
фактура №***г., на обща стойност 31200лв. с ДДС, за доставка на *** *** - 1
000 броя, с падеж 05.05.2017г.; 3456,36 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на
законната лихва за периода от 06.05.2017г.- 20.09.2018г.; 504 лв.,
представляваща незаплатено задължение по фактура №***г., на обща
стойност 504 лв. с ДДС. за доставка на механизъм за *** *** - 1
брой, с падеж 20.04.2017 г.; 73,37 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 21.04.2017г. - 20.09.2018г.; 856, 80
лв., представляваща неплатено задължение по фактура №*** г.. на обща
стойност 856, 80 лв., за доставка на *** за шахта ***, с падеж
01.06.2018 г.; 114.60 лв.,
представляваща обезщетение за забавено
плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 02.06.2017г. - 20.09.2018г.; 3 744
лв., представляваща неплатено задължение по фактура №***г. на обща
стойност 3 744 лв., за доставка на *** ***, с падеж
31.08.2017 г.; 406, 41 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 01.09.2018г. - 20.09.2018г.; 2 592
лв., представляваща неплатено задължение по фактура №***г., на обща
стойност 2 592 лв. за доставка на 3 броя *** ***; 274,76
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 10.09.2017г. - 20.09.2018г.; 485 лв.- държавна такса и 1080
лв.- адвокатско възнаграждение. В
срока по чл. 414, ал.2
от ГПК срещу издадената заповед е
подадено писмено възражение от длъжника по нея, като във връзка с дадените от
съда указания и в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
от ГПК е предявен настоящия иск.
Между страните по делото
е сключен Договор №ЗОП-1/27.03.2017г. по чл.112, ал.1 от ЗОП за доставка на ***
за *** за нуждите на ***, в три обособени позиции. По обособена позиция 1
ищецът се е задължил да доставя на ответника *** за *** с клас на точност ***, ***ни
шахти с монтирани *** за *** и радио модули за дистанционно отчитане, по
техническа спецификация (приложение 1), в централен склад на възложителя, под
формата на частични доставки, след заявка на възложителя. Съгласно чл. 1 от
договора, заявката следва да се прави от възложителя на посочени електронни
адреси или по факс и да се потвърди от изпълнителя в срок до два дни по същия
начин (чл. 2). За извършените доставки възложителят е поел задължението да заплаща
възнаграждение, съобразно единични цени по ценово предложение (приложение 3) –
така чл. 3 от договора. Уговорено е заплащането да се извършва въз основа на
предоставена фактура и подписан двустранно приемо-предавателен протокол, в срок
до 30 календарни дни от представяне на документите (чл. 4 от договора).
С
представени по делото фактури ищцовото дружество *** е документирало извършена
доставка на ***, както следва: Фактура №******г., на стойност 31 200 лв. с ДДС; Фактура №******
г., на стойност 504
лв. с ДДС; Фактура №******
г., на стойност 856.80
лв. с ДДС; Фактура №******
г., на стойност 3 744
лв. с ДДС; Фактура №******
г., на стойност 2 592
лв. с ДДС. От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че фактурите са осчетоводени от
ответника по кредита на сметка 401 – Доставчици, с аналитична партида на ищеца,
със сумата от общо 38896,80 лева, в кореспонденция дебита на сметка 302 –
Материали, по количество и стойност със сумата от 27134,00 лева, по дебита на 301-Доставки,
по количество и стойност със сумата от 5280 лв. и дебита на сметка 4531 –
Начислен ДДС покупки, със сумата от 6482,80 лева. Така съставените стопански операции отразяват възникването на
задължение към ищеца в размер на общо 38896,80 лева; заприходяване на доставени
материали в размер на общо 27134 лева и начисляване на ползване на данъчен
кредит в размер на 6482,80 лева. Ответното дружество е представило на вещото
лице и складови разписки за заприходяването и приемането на стоките, описани в
процесните фактури, в склад №3 – склад основни материали. По всички фактури е
ползван данъчен кредит в пълен размер през всеки един от данъчните периоди,
съответно същите са участвали при определяне на подаваните от ответното
дружество справки-декларации по ***, както следва: *** Вещото лице е анализирало подробно доставените
*** и е констатирало, че процесните фактури са съставени за доставка на *** по
процесния договор с обособена позиция 1. Според вещото лице, в изпратено от
ответника до ищеца писмо с изх. № ВиК-15-92 от 14.01.2019г. с молба за
потвърждаване размера на сумите, отразяващи вземанията/задълженията между
страните, се съдържат данни и записване от ответника, че съгласно счетоводните
книги на *** към 31.12.2018г. размерът на вземането/задължението е
89 047,20 лева, включващо и задължението по процесните фактури. Така
вещото лице е направило извод, че посредством потвърждението на разчети –
вземания/задължения между страните по делото са потвърдени и доставките по
процесните фактури, като стойността, която ответникът е следвало да заплати е в
размер на общо 38896,800 лева, от които след извършено частично плащане в
размер на 19034,40 по фактура №******г., е останало задължение
за плащане в общ размер на 19862,40 лв.
По фактура №******г. на стойност 31200 лв.
от ответното дружество има извършени в полза на ищеца частични плащания, както
следва: на 07.11.2017г. – 9034,40 лв., на 12.06.2018г. – 5000 лв. и на
12.07.2018г. – 5000 лв. Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода претендиран по исковата молба и след отчитане на
извършеното частично плащане по фактура №******г.
възлиза
на общо 4212,06 лв., в.т.ч.: 3344,32 лв. по фактура №******г.; 73,37 по фактура №******г.;
114,45 лв. по фактура №******г.;
405,60 лв. по фактура №******г.
и 274,32 лв. по фактура №******г.
Вещото лице е приело, че стойността, с която е
намаляло имуществото на ищеца вследствие извършената доставка, съответства по
размер на направените от него разходи за покупката на стоките и възлиза на
сумата от 10587,34 лева с ДДС, а обогатяването на ответника вследствие
получените *** се определя от всички разходи, които участват при формирането на
продажната цена, вкл. и следващата се печалбата, и възлиза на сумата от 19862,40
лева с ДДС.
Ищецът
е ангажирал по делото и гласни доказателства с показанията на свидетеля *** - *** при ищцовото
дружество. Свидетелят излага, че търговските отношения между страните за
доставка на *** датират от повече от 20 години, като през последните години -
по реда на ЗОП. Последният договор е от 2017г. Заявките на *** по този договор,
както и по всички предишни, са получавани по електронна поща или устно по
телефон от управителите и служители на ответното дружество, след което
заявените количества са подготвяни и предавани на куриерска фирма, заедно с
прилежащите необходими документи - оригинална фактура, приемателно-предавателен
протокол и сертификати. От ответното дружество рядко връщали
приемателно-предавателните протоколи. Свидетелят и други служители на ищеца
провеждали разговори с управителите на ответното дружество, както за плащането,
така и относно връщането на подписани приемателно-предавателни протоколи. Протоколи
не са връщани. Съответно не са били връщани и поръчваните и изпращани на
ответното дружество ***.
Писмени заявки,
потвърждения и приемо-предавателни протоколи
за всички по вид и количество, доставени по процесните фактури *** не са представени. На 10.12.2018г. ищецът
е изпратил на ответника по електронна поща искане за връщане на
приемо-предавателните протоколи, надлежно подписани. Такова не е последвало.
Безспорно се установява по делото, че между страните е
възникнало облигационно
отношение по сключен *** за доставка на *** за *** за нуждите на ***,
по обособена позиция 1 от който ищецът се е задължил да доставя на ответника ***
за *** с клас на точност ***, ***ни шахти с монтирани *** за *** и радио модули
за дистанционно отчитане, по техническа спецификация (приложение 1), в
централен склад на възложителя, под формата на частични доставки, след заявка
на възложителя.
Предаването на описаните в процесните фактури ***
на обща стойност 38896,80 лева е безспорно установен по делото. Съдът следва да
съобрази писменото признание на ответника за съществуване на дълг в размер 89
047,20 лева, включващо и задължението по процесните доставки (съгласно
заключението на вещото лице), направено с искане за потвърждение на салдата с
изх. № ***. Писменото признание на този
факт не е оспорено по делото от ответника, а като се съобразят показанията на
свидетеля за установената търговска практика и заключението на вещото лице за
съставянето от ищеца на складови разписки за заприходяването и приемането на
стоките, описани във фактурите в склад №3 – склад основни материали, следва да
се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да достави поръчаните ***,
които са приети без възражение от ответника и които са били съпроводени от
необходимите по договора документи – фактура и приемо-предавателен протокол. При доказване факта на предаването на стоките,
придружени с описаните в договора документи, осчетоводяването на фактурата и
заприходяването в склад на стоките от страна на ответника, следва да се приеме,
че той неоправдано не е оказал съдействие на ищеца, необходимо за съставянето
на двустранни приемо-предавателни протоколи. По въпросите, свързани с фактурата
като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на
цената на стоката, е налице константна практика на ВКС. Съгласно
същата, само
по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите и
ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на
задълженията и
доказват тяхното съществуване. В настоящия случай
са налице категорични доказателства, че ответното дружество е включило
процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби и в
справки-декларации по ЗДДС, като е ползвало и правото на приспадане на пълен
данъчен кредит по тях. В тази връзка, неоснователно е възражението на
ответника, че не дължи плащане. С оглед изложеното, искът за
реално изпълнение на неплатената цена е
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата
на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи. От следващия ден
купувачът е в забава и дължи обезщетение за неточното си във времето изпълнение
на паричното задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за
неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на
забавата. Според чл.4 от договора, заплащането на цената следва да се извършва
въз основа на предоставена фактура и подписан двустранно приемо-предавателен
протокол, в срок до 30 календарни дни от представяне на документите. Ответникът
е съставил складова разписка ***г., с което е признал получаването на *** по
фактура №******г. на тази дата. По-ранна дата на
доставката ищецът не е доказал. Не съставляват доказателство в тази насока
представените с исковата молба товарителници, защото те не съдържат означение
на конкретното съдържание на пратките и на датата на приемането им от получателя.
Така 30-дневният срок за плащане е започнал да тече от 18.04.2017г. и е изтекъл
на 18.05.2017г. Считано от 19.05.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, което според данните в заключението на вещото лице
възлиза на сумата от 3552,73 лева. Видно
от складова
разписка ****г., с което ответникът е признал получаването на ***те по фактура №******г. на тази дата, 30-дневният срок
за плащане е започнал да тече от 24.04.2017г. и е изтекъл на 24.05.2017г. Считано
от 25.05.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, което според данните в заключението на вещото лице възлиза на сумата от 80,22
лева. Видно от складова разписка №334 от дата 18.05.2017г.,
с което ответникът е признал получаването на ***те по фактура №******г. на тази дата, 30-дневният срок
за плащане е започнал да тече от 18.05.2017г. и е изтекъл на 18.06.2017г.
Считано от 19.06.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което според данните в заключението на вещото лице възлиза на
сумата от 130,40 лева. Видно от складова разписка №608 от дата
09.08.2017г., с което ответникът е признал получаването на ***те по фактура №******г. на тази дата, 30-дневният срок
за плащане е започнал да тече от 09.08.2017г. и е изтекъл на 09.09.2017г.
Считано от 10.09.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което според данните в заключението на вещото лице възлиза на
сумата от 483,61 лева. Видно от складова разписка ***г., с което
ответникът е признал получаването на ***те по фактура №******г. на тази дата, 30-дневният срок
за плащане е започнал да тече от 11.08.2017г. и е изтекъл на 11.09.2017г.
Считано от 12.09.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което според данните в заключението на вещото лице възлиза на
сумата от 333,37 лева. Ищецът претендира обезщетение за забава по всички
фактури в по-нисък размер от действително дължимия, при което претенцията му следва да бъде уважена в
претендираните размери.
При този изход на спора по главния иск
съдът не следва да разглежда предявения в условията на евентуалост осъдителен
иск.
Съгласно разрешението
възприето в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство съобразно изхода на спора. Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя са
присъдени разноски в размер на 485 лв.- държавна такса и 1080 лв.- адвокатско
възнаграждение. С оглед уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в пълен размер.
Като последица от изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в исковото производство в размер на 1834 лева (1200 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв. - депозит за вещо
лице, 484 лв. - държавна такса).
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.415
от ГПК, че *** дължи
на *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2314/16.10.2018г, издадена по ч.гр.д.№3776/2018г. по описа на ДРС, а именно: 12 165,60 лв., представляваща незаплатен
остатък по фактура №***г. на обща стойност 31200 лв. С ДДС ,
за доставка на *** *** - 1 000 броя; 3456,36 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 19.05.2017г.- 20.09.2018г.; 504 лв., представляваща незаплатено
задължение по фактура №***г. на обща стойност 504 лв. с ДДС,
за доставка на механизъм за *** *** - 1 брой; 73,37 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 25.05.2017г. - 20.09.2018г.; 856, 80 лв., представляваща неплатено
задължение по фактура №***
г. на обща
стойност 856, 80 лв., за доставка на *** за ***, представляваща обезщетение
за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 19.06.2017г. - 20.09.2018г.; 3 744 лв., представляваща
неплатено задължение по фактура №***г. на обща стойност 3 744 лв. за
доставка на *** ***; 406,41
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 10.09.2018г. - 20.09.2018г.; 2 592 лв., представляваща
неплатено задължение по фактура №***г., на обща стойност 2 592 лв. за
доставка на 3 броя *** ***; 274,76
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по фактура №***г., начислено в размер на законната
лихва за периода от 12.09.2017г. - 20.09.2018г.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сторени по ч.гр.д.№3776/2018г. по описа на ДРС разноски
в размер на 485 лв.- държавна такса и 1080 лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сторени по делото разноски в размер на 1834 лева.
Банкова сметка, *** ***.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: