Р Е Ш Е Н И Е
№161 15.01.2024
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети декември две
хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова и в присъствието на прокурора Минчо
Николов, като разгледа докладваното от Михаил
Русев КАН дело №281 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Л., в качеството й на процесуален представител на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №34/24.08.2023
год., постановено по АНД №112/2023 год. по описа на Районен съд - Гълъбово. С
обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление №24-003223 от 25.05.2023
год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, с което на „Брикел“ЕАД,
представлявано от Изпълнителния директор Я.П. П. на основание чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда /КТ/, е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв., за нарушение на чл.202, ал.4 от Наредба
№7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване на
труд.
В
касационната жалбата се съдържат оплаквания за постановяването му в нарушение
на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с ал.2 и
ал.5, т.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. В хода на делото
било установено по категоричен начин, че машините, в случая
гумено-транспортната лента се ремонтират без да се води отчетност за това.
Безспорно е че тази лента представлява работно оборудване по смисъла на наредба
№7, като в случая не е спорно че се е работило под тази лента, което се
потвърждава от доказателствата по делото. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в
необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, като всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят aдминиcтpaтивнoнaкaзaтeлнaтa отговорност, както и доказателствата,
потвърждаващи нарушението, са посочени в съставения АУАН и в издаденото въз основа
на него НП. He e засегнато правото на защита на наказаното лице и с оглед липсата
на по-детайлна индивидуализация на описателната част на наказателното постановление,
доколкото дадената индивидуализация на нарушението в акта и наказателното
постановление позволява на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се
вменява по начин, така че aдeквaтнo да организира защитата си. Задължение на работодателя
е да осигури здравословни и безопасни условия на труда по време на трудовия
процес, така че, всички опасности за здравето и живата на работника и служител
да бъдат отстранени, ограничени или намалени. При използването на стълбите
същите следва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани
и използвани на съответните места и според предназначението им. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление №24-003223 от 25.05.2023
год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба – „Брикел“ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Я.П.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява. Депозирана е
молба от адв. Е. Д., в която излага подробни съображения и доводи за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Гълъбово е образувано по жалба на „Брикел“ЕАД,
представлявано от Изпълнителния директор Я.П. против наказателно постановление
№24-003223 от 25.05.2023 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара
Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №24-003223 от 27.04.2023 год., на „Брикел“ЕАД,
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв., на основание чл.413,
ал.2 от КТ, за нарушение на чл.202, ал.4 от Наредба №7 от 23.09.1999 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване на труд. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа
на него наказателно постановление обстоятелства, преценени от
административно-наказващия орган като нарушение, са следните: при извършена
проверка на 31.03.2023 год. и 19.04.2023 год. в „Брикел“ЕАД на обект на контрол:
площадка брикетопроизводство, цех „Подготвителен“, обект 03, кота 3.50, стопанисвана
от „Брикел“ЕАД във връзка с настъпила трудова злополука, настъпила на 31.03.2023
год., между 05.00 и 06.00 часа в посочения обект, при почистване на натрупан на
пода въглищен прах, отделян при работата на гумено-лентов транспортьор 03138, с
пострадало с летателен изход лице се установило, дружеството в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е въвел отново в експлоатация гумено-лентов
транспортьор 03138, след като е извършен ремонт /смяна на гумено-транспортна
лента/ на дата 16.03.2023 год., което се установява от прегледа на досието по
чл.10 от Наредба №7 от 23.09.1999 год., в което не се съхранява документ /на
хартиен или електронен носител/, удостоверяващ доказване на безопасните
качества на гумено-лентов транспортьор 03138, след извършения по него ремонт на
16.03.2023 год.
При
осъществения контрол за законосъобразност, въз основа на извършена съвкупна
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Гълъбовския
районен съд е приел за установено, че административно-наказателното обвинение
не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, тъй като
посочената като нарушена разпоредба на чл.202, ал.4 от Наредба №7 от 23.09.1999
год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване на труд, не предполага
налагането на санкция по чл.413, ал.2 от КТ. Според съда, нарушението следва да
се квалифицира като нарушение на чл.275, ал.1 от КТ във връзка с разпоредбите
от Наредба №7/1999 год., определящи критериите при използването на определено
оборудване, в частност на стълбите в трудовия процес. Вместо това обаче е
наказан за нещо друго, което обаче не е свързано с безопасните и здравословни
условия на труд. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяната
на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Касационният
състав на Старозагорския административен съд намира че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно като краен резултат.
Състава на чл.413 ал.2 от КТ въздига в административно нарушение неизпълнение на задължението по чл.275
ал.1 от КТ – осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд така, че
опасностите за живота и здравето на работниците да бъдат отстранени, ограничени
или намалени. Конкретните задължения на работодателите за създаване на
здравословни и безопасни условия на труд, от чието изпълнение зависи да се
постигне целта на законовата разпоредба на чл.275, ал.1 от КТ се съдържат в
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба №7/23.09.1999 год.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване /Наредбата/, и в други
подзаконови нормативни актове, в зависимост от спецификата на осъществяваната
работна дейност. Такъв в конкретния случай се явява и правилника за безопасност
при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. В горепосоченият правилник
се съдържа правилата за безопасност при работа на гумено-лентови транспортьори
– раздел IV „Въглеподаване“, глава осма „Гориво-транспортно стопанство“. Именно
тези правила се явяват специални спрямо общите такива предвидени в Наредба №7,
като същите се регламентирани в чл.203, чл.205, чл.207 и чл.208 от правилника.
Не се споделят мотивите на
районния съд за неправилна правна квалификация на установеното деяние.
Разпоредбата на чл.202,
ал.4 от Наредба №7/1999 год. изисква ремонтирано работно оборудване да се
въвежда отново в експлоатация след доказване на безопасните му качества,
отразени в документ, който се съхранява в досие, съгласно чл.10 от наредбата. Именно
с този документ са установява, техническата годност на работното оборудване и
съответствието му с техническите правила, респективно осигуряването на
безопасни условия при неговата експлоатация. Не е спорно между страните, че
такова досие е налице и в което досие се отразяват извършените ремонти на
работното оборудване. Именно въз основа на него, контролните органи са получили
информация за извършения ремонт на 16.03.2023 год. Безспорно е че към него не е
приложен изискуемия документ удостоверяващ безопасните качества на
ремонтираното оборудване. Изискванията към самия ремонт, както и неговото качествено
изпълнение се регламентират от разпоредбата на чл.202, ал.1, ал.2 и ал.3 от
Наредбата. Посочената като нарушена разпоредба на чл.202, ал.4 от Наредбата,
документално удостоверява качеството на ремонта. Безопасните и здравословни
условия се осигуряват от работодателя чрез извършването на качествен ремонт на
работното оборудване, а чрез издаването на писмен документ за безопасните му
качества, съхраняван в досието по чл.10 от Наредбата, се удостоверяват тези
обстоятелства. Съгласно чл.4 от ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително превенция на професионалните рискове; предоставяне на
информация и обучение и осигуряване на необходимата организация и средства,
т.е. закона изисква активно поведение от страна на работодателя. За да е налице
нарушение по чл.413, ал.2 от КТ, е необходимо да е посочено кое от задължението
за осигуряване на здравословни и безопасни условия не е изпълнено от
работодателя.
Видно от приложения
регистър на ремонтите по чл.10 от Наредбата, на 07.02.2023 год. е извършена
вулканизация, на 18.02.2023 год. и на 28.02.2023 год. са сменени ролки, на
11.03.2023 год. отново е извършена вулканизация, а на 22.03.2023 год. е сменено
уплътнение. Видно от показанията на свидетеля М., откакто „Брикел“ЕАД си
извършват ремонтите такъв документ не е съставян. В този смисъл не е ясно защо
точно за ремонта от 16.03.2023 год. е прието, че е причината за трудовата
злополука, а не от последващата смяна на уплътнение от 22.03.2023 год..
Разпоредбата на чл.202,
ал.4 от Наредбата, е поместена в Раздел І „Общи изисквания“ от Глава шеста
„Използване на работно оборудване“ и има за предмет технически изисквания към
работното оборудване, чието изпълнение гарантира неговата безопасност, без да
се засяга задължението на работодателя по повод възникнала трудова злополука,
какъвто е настоящия случай. Фактите, посочени в наказателното постановление
имат своята правна уредба в диспозицията чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗЗБУТ - работното оборудване се поддържа и
своевременно се ремонтира през целия период на използването му и след
извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и
безопасността на работещите и в случай, че работното оборудване създава специфични
рискове за здравето и безопасността на работещите, се ограничава броят на
лицата, които го използват. Монтажът, демонтажът, подмяната, поддръжката и
ремонтът на това оборудване се извършват само от правоспособни лица.
Съгласно чл.202, ал.4 от
Наредбата трябва да се докажат безопасните качества не ремонтираното работно
оборудване. Следователно правно значение за съставомерността на деянието,
експлоатацията към 31.03.2023 год. на работното оборудване, значение има
съставянето и съхраняването на документ, удостоверяващ безопасните качества на
работното оборудване след последния ремонт. Извършените преди това ремонти и
безопасност на оборудването преди последния ремонт изключват извода, че към
момента на експлоатацията на работното оборудване да е доказана неговата
безопасност от документ, съставен за безопасността му след непосредствено
извършения ремонт. Извършването на последващ ремонт предполага, че отново е
необходимо издаването на нов документ за безопасност на ремонтираното
оборудване, който ще удостовери тези му качества до следващия ремонт. В този
смисъл, ако и да е налице въвеждане в експлоатация на гуменолентовия
транспортьор след ремонта на 16.03.2023 год. /за което обстоятелство –
въвеждането в експлоатация, няма данни в обжалваното наказателно постановление/,
то ако бе издаден документ по смисъла на чл.202, ал.4 от Наредбата, то същия ще
удостовери осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд от
работодателя по отношение на работното оборудване до следващия такъв ремонт –
22.03.2023 год., след което губи правното си действие. Доколкото санкцията е за
неосигуряването на безопасни условия на труд, то същото е вследствие на
неиздаването на документ по чл.202, ал.4
от Наредбата за извършения ремонт на 22.03.2023 год., удостоверяващ качественото
му извършване и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
От друга страна, в
обстоятелствената част на наказателното постановление не е налице посочена каквато
и да е било неизправност на гумено-лентовия транспортьор, която да е довела до
трудовата злополука. Трудовата злополука е в възникнала при почистването на въглищния
прах, отделян при работата на този транспортьор /задължение по чл.208, т.3 от
правилника/, но не и при самата му експлоатация.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че решението на Районен съд - Гълъбово е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №34/24.08.2023
год., постановено по АНД №112/2023 год. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.