№ 409
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202096 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К. СТ. М. чрез адв. Д.В. при АК-Варна против
НП № 21-0442-000185/20.04.2021 г. на Началник на сектор към Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна , с което на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева.
В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесулните правила и от некомпетентен орган, съотв.
наложеното със същото наказание е явно несправедливо. Сочи се, че в НП не
са визирани смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, въз
основа на които е определено административното наказание, съгласно
изискването на чл. 27 ал.2 от ЗАНН. Излага се становище, че посочената в НП
фактическа обстановка е крайно лаконична, като липсва подробно описание
на извършеното нарушение, съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Твърди се, че в НП не е посочено кой е инициаторът на проверката, как се е
стигнало до тази проверка и какво е наложило да се иска проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“. Излага се становище, че е нарушено
правото на защита на въззивника, като в АУАН не е посочено пред кой орган
може да депозира възражение срещу акта в 3 дневен срок. Излага се
становище, че проверката, въз основа на която е установено извършеното
1
нарушение е незаконосъобразна, доколкото е предприета не от автопатрул на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, а от Гранично полицейски наряд на ГПУ
Варна към РД „Гранична полиция“ Бургас. Иска се НП да бъде отменено и да
се присъдят в полза на въззивника сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.В., която поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество се поддържа жалбата с наведените в нея
основания. Иска се НП
да бъде отменено и да се присъдят разноските сторени от въззивника.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от юк Лукова, в което се
твърди, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е законосъобразно и
правилно. Излага се становище, че административното нарушение е доказано
и е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН към случая. Иска се НП да
бъде потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства, намира за установено следното:
На 28.03.2021 г. около 22 ч. въззивникът управлявал л.а. Ауди 80 ТДИ
с ДК№ В 3997 ВС в гр.Бяла, по ул. Трифон Милушев. В близост до № 15
същият бил спрян за проверка от дежурен служители на ГД“Гранична
полиция“ – МВР, св. М.. Били му изискани документите за самоличност, с
оглед идентифицирането на лицето. Същият бил неадекватен, с нарушено
равновесие, във видимо нетрезво състояние. С оглед състоянието на лицето
св. М. подал сигнал до сектор „ПП“ при ОД на МВР- Варна за съдействие. На
място пристигнал дежурен екип, в т.ч. св. В.А. – мл.автоконтрольор към
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Въззивникът отказал проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби и химично лабораторно
изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Бил му издаден талон за
медицинско изследване. Въз основа на така установените факти, св. А.
съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
2
въз основа на който е издадено обжалваното НП и е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетели актосъставителя –В.А. и свидетелят по акта – М.М., както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят А. потвърждава авторството
на АУАН. Споделя, че е е извършил проверка на лицето и въззивникът е
отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест. Съдът кредитира
неговите показания, доколкото същите се явяват неопровергани от събрания
по делото доказателствен материал.
От правна страна :
Жалбата е подадена от надлежна страна процесуално допустима, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
За да презизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и
НП, следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща АУАН и НП, са посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях,
посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административнонаказващия орган резултат.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
3
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези. Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника на 04 РУ на МВР-Варна, упълномощен въз основа на Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
При анализа на събраните доказателства, съдът приема, че е доказан по
един категоричен начин, фактът, че жалбоподателят К.М. е допуснал
описаното в наказателното постановление административно нарушение.
Съдът преценява, че показанията на разпитаните свидетели, изясняващи
изцяло конкретната фактическа обстановка се потвърждават и от събраните
писмени доказателства.
По делото не са събрани убедителни доказателства, в подкрепа на
твърденията на жалбоподателя за неясна и непълно изяснена фактическа
обстановка.
Точно и ясно е определено мястото, на което е констатирано
нарушението и факта, че то е допуснато от М. при управление на МПС, по
смисъла на ЗДвП.
Видно от събраните доказателства, еднозначно и категорично се
доказва, че се касае за нарушение и то такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. К.М. е
отказал както изпробването с техническо средство, така и даването на кръвна
проба.
Видно от събраните доказателства, служителите на полицията са имали
съмнения, че жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, след употреба на
алкохол. Това следва и от поведението на самия жалбоподател-според
свидетеля М.М., М. завалял думите, лъхал на алкохол и бил видимо в
нетрезво състояние.
Действително, както в АУАН, така и в наказателното постановление,
4
наказващия орган подробно е описал цялата фактическа обстановка, като е
като правилно в АУАН е посочено нарушението касаещо само отказа за
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, а именно за
допуснато административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
На въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване,
съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация
в кръвта му. Той не се е явил за даване на кръвна проба в указания период от
45 минути след издаване на талона за медицинско изследване, поради което
сам се е поставил в невъзможност за определянето й по най-достоверен начин
и поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта. Била е дадена възможност от органите на полицията да
бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно изследване да се определи
конц. на алкохол в кръвта, но то не е извършено от въззивника. Наредба №
30/01 е предвидила използването на технически средства и/или химическо
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност
на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта, така и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за
което въззивникът е бил привлечен към адм. наказателна отговорност,
посочени са дата и място на извършване, както и нарушената законова норма.
Няма и каквото и да било съмнение във волята на АНО, а и от
съдържанието на самата жалба явства, че въззивникът ясно е разбрал за какво
е наказан.
АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на
въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години, като и двете наказания са към максималният размер.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и
санкционната норма- чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е
5
предвидена санкция за водач на МПС, отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта. Предвидените в
тази законова норма наказания са „лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” от 2000 лв.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Пред настоящата
инстанция не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган. Налага се изводът, че в случая по
безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на
пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни
доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от
него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по
надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е
управлявал лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е
обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността
на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство
да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в
съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от
доказателствата по делото.
6
В показанията си разпитаните полицейски служители са категорични,
че са възприели управлението на автомобила именно от въззивника.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на
реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да
извърши две отделни административни нарушения.
В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на
проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от
фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба
на алкохол. По същият начин е описано и вмененото на въззивника
административно нарушение.
В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на, нормата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на
алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото
на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Двете
хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде
дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което,
щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е
налице основание за прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на
водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал
водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП.
На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта, който му е бил връчен с удостоверяване,
че е известен затова, че трябва да се яви в МБАЛ Св.Анна гр.Варна за даване
на кръв. Не се твърди, че това е станало и че му е било извършено такова. При
7
тези данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на която и да е от
двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за
съдържание на алкохол в кръвта ИЛИ неизпълнение на предписание за
медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и
административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 год.
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни,
доколкото от една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът
няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото –Видно
от показанията въззивника е отказал да бъде тестван с техническото средство,
като също така е отказал за бъде отведен до болница за вземане на кръвна
проба. Дали изобщо е употребил алкохол или не е факт без значение след
като изобщо е отказал да бъде тестван с техническо средство, с което е
осъществил посоченото от закона деяние. Освен това съда следва да посочи,
че дали лицето е повлияно от алкохол или не, след като е шофирало
автомобил е без значение, след като е отказал да бъде тестван.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН.
В конкретният казус, съдът отчита високата степен на обществена
опасност на административното нарушение, което, според съда не дава
възможност да се приема, че са налице условията за маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, след анализа на процесното обжалвано наказателно
постановление, както и на АУАН не счита, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя и да са опорочили наказателното постановление, до степен на
незаконосъобразност.
Според съда с оглед анализа на целия доказателствен материал е
правилен и законосъобразен извода, че е налице допуснато от жалбоподателя
административно нарушение, описано в процесното наказателно
постановление.
По повод наложените административни наказания, по вид и размер,
съдът достига до извода, че административно наказващия орган правилно е
8
приложил съответната санкционна норма.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и
недоказана.
Процесното, обжалвано наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно. Наказателното постановление следва да се
потвърди, изцяло, като законосъобразно.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно направеното
искане на процесуалния представител на въззивника за присъждане в полза на
последния на направените разноски за адвокатско възнаграждение, поради
което същото следва да бъде оставено без уважение.
Съдът не дължи произнасяне по въпроса за деловодни разноски, тъй
като такива не се претендират от страните.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0442-000185/20.04.2021 г. на Началник на
сектор към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна , с което на К. СТ. М. на
основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер
на 2000/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА К. СТ. М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10