Определение по дело №423/2019 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№559

 

03.09.2019 г.,  гр. Варна

         

                                        В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

          Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  03 септември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Росица Станчева

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.ч.гр.д. №423  по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 250, ал.3 ГПК и е образувано по частна въззивна жалба вх. № 15757/22.05.19г. по вх. регистър на ВОС на Д.Р.Д., подадена чрез адв. Г.Г., против решение № 510/19.04.19г. (с характер на определение) по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на Д.Р.Д., подадено чрез адв. Г.Г. (съдържащо се във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018г., уточнено с молба вх. № 1008/15.02.2019г.), за допълване на решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС, посредством произнасяне по въведени от ищеца основания за нищожност на договорна ипотека – противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента на учредяването на ипотечния акт на личността на собственика и липса на тъждественост на обременения имот.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваното решение (с характер на определение)  е недопустимо,  евентуално – неправилно, като е молил за отмяната му и за присъждане на разноските.

Лицата на насрещната страна не са подали отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на решението по чл. 250 ГПК (с характер на определение) като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение има характер на определение, с което е приета липсата на процесуалната предпоставка за допълване на решението  14.08.18 г. - непълнота на решението. Наличието на непълнота на решението е предпоставка за допустимост на молбата за допълване на решение по чл. 250 от ГПК наред с надлежната процесуална легитимация на молителя и спазването на предвидения в чл. 250, ал. 1 от ГПК срок. Ако молбата е недопустима, т.е. ако липсва някоя от посочените положителни процесуални предпоставки, тя се оставя без разглеждане с определение, което може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, като обжалваното решение  в случая е с характер на такова определение.

С молбата си по чл. 250 ГПК, обективирана във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018 г., уточнена с молба вх. № 1008/15.02.2019 г.,  Д.Р.Д., чрез адв. Г.Г., е настоявал за допълване на Решение № 1487/14.08.2018 г. чрез произнасяне по всички въведени от ищеца основания за нищожност на договор за ипотека върху недвижим имот – липса на съгласие и липса на форма, като не се е произнесъл по останалите въведени от ищеца основания за нищожност – противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента на учредяване на ипотечния акт на личността на собственика и липса на тъждественост на обременения имот.

Решение № 1487/14.08.2018 г. не е непълно, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове за нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие и липса на форма. Тези искове за нищожност на договора за ипотека са били въведени като предмет на делото с изложените твърдения в исковата молба и със заявения петитум, уточнени в първото по делото съдебно заседание. Обстоятелства и съответстващо им искане за прогласяване нищожността на договора за ипотека, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента на учредяване на ипотечния акт на личността на собственика и липса на тъждественост на обременения имот, не са били заявени от ищеца нито с исковата молба, нито последващо по реда на изменение на исковете чрез съединяването на такива за нищожност, основани на различни твърдения за нищожност. Новите обстоятелства за нищожност на договора за ипотека са били наведени след първото по делото съдебно заседание, като основанията за нищожност поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави - с писмените бележки, а тези за неизвестност към момента на учредяването на ипотечния акт на личността на собственика и липса на тъждественост на обременения имот -  с молбата по чл. 250 от ГПК. Тези искове не са били въведени като предмет на делото, не са били приети за разглеждане и съдът не е дължал произнасяне по тях с решението си. Затова не са били налице и предпоставките за допълване на решението по молбата по чл. 250 ГПК.

В този смисъл, като е достигнал до идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Апелативен съд – Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 510/19.04.19 г. (с характер на определение), постановено по гр.д. № 2274/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Д.Р.Д., подадено чрез адв. Г.Г. (съдържащо се във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018г., уточнено с молба вх. № 1008/15.02.2019г.), за допълване на решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му и при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: