Решение по дело №322/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 158
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225210200322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. гр.Велинград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. В. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Владая“ № 29 против Наказателно постановление № 22-
0367-000564/13.06.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР –
Пазарджик, РУ - Велинград, с което на жалбоподателя В. В. М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 98, ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Формулирано е искане за отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. М., чрез адв. Даниела
Калпазанова, поддържа жалбата, излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган –Началник
група в ОДМВР – Пазарджик, РУ - Велинград, редовно призован, не се явява,
1
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема
писмено становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на жалбоподателя и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2022 г. свид. Н. В. Д. – младши автоконтрольор при РУ -
Велинград в присъствието на колегата си свид. В. Л. Ч. – младши инспектор
при РУ - Велинград, наложил глоба с фиш серия GT, № 1083347/29.03.2022 г.
на Еленка Георгиева Темелкова за това, че на 29.03.2022 г., в 15:10 часа, в гр.
Велинград, на кръстовището на бул. „Хан Аспарух“ и ул. „Тошо Стайков“,
като водач на лек автомобил „БМВ X3“, с рег. № РА 6116 КС, е паркирала
автомобила върху пешеходна пътека тип „зебра“ и пречи на преминаването на
останалите участници в движението. Еленка Темелкова подала възражение с
вх. № 367000-3005/30.03.2022 г. по описа на РУ – Велинград, с което
оспорила описаното нарушение и наложената глоба.
На 19.04.2022 г. жалбоподателят В. М. попълнил декларация по чл.188
от ЗДвП, в качеството на ползвател на лек автомобил „БМВ X3“, с рег. № РА
6116 КС, с която декларирал, че на процесната дата 29.03.2022 г., около 15:10
часа, той е управлявал описания лек автомобил.
На 04.05.2022 г. свид. Н. Д. съставил против жалбоподателя В. М.
АУАН № 576697/04.05.2022 г. в присъствието на нарушителя и на колегата си
свид. В. Ч.. На същата дата – 04.05.2022 г. АУАН бил предявен на
жалбоподателя В. М., който го подписал без възражения и получил препис от
него.
Въз основа на съставения АУАН № 576697/04.05.2022 г. (а не както
погрешно е посочено в НП – въз основа на АУАН № 576697/29.03.2022 г.)
било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя В. В. М., на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 лв, за извършено нарушение по чл. 98, ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните, писмени
2
доказателства и снимков материал, събрани в хода на съдебното следствие,
които съдът кредитира изцяло.
В съдебно заседание актосъставителят Н. Д. потвърждава авторството
на АУАН и дава подробни показания по случая. Същият разяснява, че
процесният автомобил е бил паркиран изцяло върху пешеходната пътека на
кръстовището на бул. „Хан Аспарух“, ул. „Тошо Стайков“ и ул. „Острец“ в
гр. Велинград. Изложеното от актосъставителя се потвърждава от свид. В. Ч.,
който е присъствал при установяване на нарушението. Същият излага
идентични обстоятелства, като уточнява, че автомобилът е бил паркиран
изцяло върху пешеходната пътека, като водачът не е бил вътре в него.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. Д. и В. Ч., тъй като
същите са последователни, убедителни, еднопосочни, непротиворечиви
помежду си и намират опора в останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Иван Георгиев
Казаков – Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ-Велинград, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице – свид. Н. В. Д. – младши
автоконтрольор при РУ - Велинград. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
3
При съставянето на АУАН и издаването на НП обаче са допуснати
съществени нарушения при отразяване на нарушението от фактическа страна,
което води до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
В АУАН и НП поведението на жалбоподателя веднъж е описано като е
посочено, че той управлява, в качеството на ползвател, ППС с рег. № РА 6116
КС, като е спрял на пешеходна пътека, тип „зебра“. Едновременно с това,
малко по-надолу в обстоятелствената част на НП е посочено, че
жалбоподателят е извършил следното: „спира за престой и паркиране върху
или на по - малко от 5 метра от пешеходна пътека“, с което виновно е
нарушил чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По този начин се създава неяснота
относно съставомерните признаци от състава на вмененото нарушение – не се
установява каква точно форма на изпълнително деяние се твърди от
административнонаказващия орган да е извършил нарушителя – че е спрял за
престой или паркиране върху пешеходна пътека на кръстовище или на по -
малко от 5 метра от пешеходна пътека. Жалбоподателят е затруднен да узнае
за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
доколкото не е отразено в необходимата конкретика и по несъмнен начин
какви са осъществените неправомерни действия от негова страна като водач
на МПС, а са посочени всички възможни изпълнителни деяния, визирани в
нормата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В случая при описание на нарушението
са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
съгласно които, както нарушението, така и обстоятелствата, при които е
извършено, следва да бъдат описани по един ясен, категоричен и
недвусмислен начин, за да може жалбоподателят да разбере фактическите
рамки на обвинението и в пълен обем да организира защитата си.
Горепосоченото допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и издаване на НП опорочава процедурата по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е
основание за отмяна на НП.
Предвид гореизложеното, независимо, че от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и снимков материал, по безспорен начин се установява,
че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй
като на процесната дата, час и място, е паркирал лек автомобил „БМВ X3“, с
рег. № РА 6116 КС, върху съществуващата пешеходна пътека, тип „зебра“,
4
на кръстовището на бул. „Хан Аспарух“ и ул. „Тошо Стайков“ в гр.
Велинград и по този начин е пречил на преминаването на останалите
участници в движението, то доколкото е допуснато съществено нарушение
при съставяне на АУАН и издаване на НП, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че доколкото
Община Велинград няма одобрен проект за организацията на движението,
разработен въз основа на генерален план на организация на движението, то
това автоматично води до невъзможност да бъде извършено твърдяното
нарушение, тъй като поставената пътна маркировка – пешеходна пътека е
незаконосъобразна. Съдът счита, че независимо от липсата на акт за
одобряване на схема на пътната маркировка, по силата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
всички участници в движението са длъжни да се съобразяват с пътната
маркировка. Сама по себе си липсата на генерален план за организация на
движението или на проект за организацията за движението не означава
автоматично незаконосъобразност на създадената организация на
движението, защото кметът на общината е органът, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2
във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗП във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, компетентен да
организира движението, т.е. да установи задължителните правила за
поведение, които организират движението по пътищата на територията на
общината (в този смисъл Решение № 6799/05.06.2020 г. по адм.д. №
1662/2019 г. на ВАС, VII о., Решение № 9317/13.07.2020 г. по адм.д. №
14818/2019 г. на ВАС, VII о.).
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой. Ето
защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
5
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000564/13.06.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ - Велинград, с което
на В. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Владая“ № 29, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет
лева), на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на В. В. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. „Владая“ № 29, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6