О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 557
гр.Пловдив, 25. 03. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет
и пети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа Докладваното
от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 539/2020 г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от
ГПК.
Постъпила
е частна жалба с вх.№ 7663/05.03.2020г. от Р.И.Б., ЕГН – **********, чрез адв.С.П.,***, против Определение № 1636/05.02.2020г. на ПдРС – XXII гр.с. по гр.д.№ 9392/2019г., с което
е оставена без уважение подадената от него Молба с вх. № 2736/14.01.2020 г. за изменение на осн. чл.248 от ГПК на Решение № 133 /10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 9392/2019 г. по
описа на ПдРС в частта за присъденото на ответника – „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК
*********,
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., както и за присъждане на
разноски в негова полза по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да бъде осъдено дружеството да му заплати сумата от
общо 865 лв. за направени разноски по делото съгласно депозирания Списък по
чл.80 от ГПК, както и да бъде оставено без уважение искането на дружеството за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „С.Г.Груп“
ООД, ЕИК - *********, чрез адв.В.В., САК, депозира писмен отговор, че
частната жалба е неоснователна.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд – Пловдив от
Р.И.Б. против „С.Г.Груп“ ООД е заведена искова молба, с която е предявен иск по
чл.124 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на дружеството сумата
89,33 лв., представляваща задължени за месечни такси и неустойка по договор с
„Мобилтел“ ЕАД по партида № ********* за периода м.ноември-декември, 2005г. за
предоставени телефонни/фиксирани услуги, което вземане е прехвърлено с Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ на „С.Г.Груп“ ООД. Позовава се на изтекла
погасителна давност на осн.чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Към исковата молба прилага заверено копие от Покана
за плащане, в 7- дневен срок от получаването.
От ответника „С.Г.Груп“ ООД е
депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който посочва, че искът е
допустим. Моли да бъде постановено решение при признание на иска за вземането. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че дружеството не е дало повод
за завеждане на делото.
С Решение № 133/10.01.2020г.
на ПдРС- XXII гр.с.
е уважен предявения иск. Съответно е било уважено и искането на дружеството за
присъждане на разноски, като е осъден ищецът Р.И.Б. да му заплати сумата 360
лв. за адвокатско възнаграждение.
От Р.И.Б. е подадена Молба с
вх. № 2736/14.01.2020 г. за изменение на осн. чл.248 от ГПК на постановеното
решение в частта за присъденото на ответника – „С.Г.Груп“ ООД, адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., както и за присъждане на разноски в размер
на 865 лв. в негова полза по делото.
Районният съд, за да остави
без уважение подадена молба, излага основни съображения, че намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК,
доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
независимо, че е отправял покани за доброволно изпълнение. Извънсъдебните
претенции на ответника за заплащане на дължимите вземания, дори и със заплаха
за предприемане на съдебни мерки, не са повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. От друга страна в
отношенията си с ответника ищецът не се е позовал, извънсъдебно, на изтекла в
нейна полза погасителна давност, поради което право на ответника – кредитор е
да иска изпълнение на задълженията. Отговорност
за разноски би възникнала за ответника, ако той предприеме съдебни мерки или
оспори предявеният основателен иск за несъществуване на вземането, поради
изтекла погасителна давност. В случая не са налице такива обстоятелства, поради
което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като в тежест
на ищеца следва да се възложат разноските в настоящото производство. Позовава
се на съдебна практика - Определение № 549 от
29.11.2018 г. на ВКС - IV г. о. по ч. гр. д. № 4317/2018 г., ГК.
С частната жалба Р.И.Б. възразява, че още преди завеждане на делото
ответникът го е уведомил като длъжник за прехвърленото вземане, а с писмения
отговор е взето становище, че искът е недопустим и е направено искане за
оставяне без разглеждане и да се прекрати производството по делото; а евентуално, ако съдът приеме, че допустим –
да се постанови решение при признаване на иска и да се възложат разноските
върху ищеца; направено е възражение за местна подсъдност. Поддържа, че искането
на ответника не попада в обхвата на приложимостта на чл.78 ал.2 от ГПК.
ПдОС – V гр.с.,
в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Относно
възражението за подсъдност, същото се отнася само до разрешаване на повдигнатия
въпрос кой е компетентният съд, който следва да разгледа предявения иск. Няма
спор, че още преди завеждане на делото, от „С.Г.Груп“ ООД до Р.И.Б. е изпратена
Покана за плащане на сумата 89,33 лв. в 7- дневен срок от получаването. Само по
себе си това обстоятелство не съставлява даване на повод за завеждане на гражданско
дело, доколкото кредиторът винаги може да покани длъжника извънсъдебно да му
заплати дължимата сума, като му предостави срок затова. В случая, същественото
е това, че длъжникът, след като е
получил поканата за плащане, не е възразил срещу кредитора за изтекла
погасителна давност на претендираното вземане. Възражението за изтекъл
погасителен давностен срок на осн. чл.111 б.“в“ от ЗЗД е направено едва с
исковата молба. Друго би било, ако длъжникът беше възразил извънсъдебно за
изтекла погасителна давност, а кредиторът, въпреки това, е отправил следваща покана за плащане
на това вземане. По отношение на съобщаването на цесията, същото уведомление се
отнася само до настъпила промяна за кредитора на претендираното вземане.
Без уважение следва да се
оставят доводите, направени с частната жалба, че дружеството е взело становище,
че искът е недопустим, тъй като с
Писмения отговор по чл.131 от ГПК е заявено, че исковата молба е допустима,
признат е правният интерес на ищеца от иска и е поискано постановяване на решение
при условията на признание на иска. Изрично
е признато възражението за изтекла погасителна давност на сумата 89,33 лв. При
това положение, основателно е било присъждането от Районния съд на
претендираните разноски на осн. чл.78 ал.2 от ГПК, затова защото няма данни по
делото, а и не е имало спор, че ответникът не е разполагал с изпълнителен
титул, с възможност за друга извънпроцесуална принуда. Не е бил даден друг
повод за предявяване на иска. Съответно по
същите причини не се дължат и претендираните разноски от ищеца за
производството.
В тази насока Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС - IV г. о. по ч. гр. д. № 4317/2018 г.; Определение № 338/18.07.2018г. на ВКС – IV г. о. по гр.д.№ 209/2018г. и др.
Обжалваното определение се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
О
П Р Е
Д Е Л И:
Потвърждава Определение № 1636/05.02.2020г. на ПдРС – XXII гр.с. по гр.д.№ 9392/2019г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: