Решение по дело №700/2017 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 132
Дата: 30 юли 2018 г. (в сила от 20 февруари 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20173120100700
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№132/30.7.2018г.

 

Гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Девненският районен съд - II-ри състав, в публичното заседание на 11.07.2018г., в състав:

Районен съдия: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря П. Симеонова,  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 700 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.9 СК и чл. 127а СК. 

Молителката П.Н.  Л., ЕГН **********, излага, че тя и ответника С.К.Я., ЕГН **********, са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с Решение по гр. д. №14728/2013г., XXXV състав на РС Варна, с което родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Н.С.Я., р. на ***г., са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.

Твърди се още, че на 27.08.2015г. молителката сключила граждански брак с В. Л.и се установила заедно с детето Н. да живее при него в Република Германия. През месец Май 2016г. се завърнала във страната, за да гостува на родителите си и да ходи на плаж. В края на месец 12.2016г. ответникът оттеглил даденото за детето разрешение за пътуване зад граница, след разговор с молителката признал, че е бил афектиран и на 08.02.2017г. издал декларация родителско съгласие за напускане детето Н. страната. Молителката отпътувала за Република Германия през месец Април 2017г., където започнала работа и направила постъпки за записване детето Н. в учебно заведение, закупила самолетни билети и организирала пътуването на дъщеря си за 02.05.2017г. Ответникът при осъществяване режима на лични отношения с дъщеря си заплашвал нея и родителите й пред детето, наричал я с обидни имена. Същият престанал да комуникира с молителката. На 27.04.2017г. след справка при нотариус ***молителката разбрала, че ответника е оттеглил своята декларация-  съгласие детето Н. да пътува в чужбина.

С оглед изложеното молителката е сезирала съда с искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата С.К.Я. да бъде издаден паспорт за пътуване извън Република България на малолетното му дете Н.С.Я. и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата С.К.Я. за малолетното му дете Н.С.Я. да пътува извън пределите на Република България, като преминава и нощува в държавите членки на ЕС и престоява в Германия до навършване на пълнолетие на детето Н.С.Я., придружавано от своята майка П.Н.Л. или друго упълномощено лице, да бъде определено местоживеенето на малолетното дете Н.С.Я. в жилището, находящо се в град ***и да бъде определен следния режим на лични отношения на детето Н.С.Я. с нейния баща С.К.Я. : пет дни през пролетната ваканция и двадесет дни през лятната ваканция , като бащата ще я взима от дома, където се отглежда и ще я връща обратно.

В о.с.з. лично и чрез проц. представител молителката поддържа така предявените искове. Представя писмени доказателства, ангажира гласни такива чрез разпита на един свидетел.

В срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага, че е оттеглил декларацията, тъй като системно се пречело на личните контакти с дъщеря му, както са определени в решението на РС Варна, и на възможността му да отглежда и възпитава дъщеря си. Излага, че е образувал изпълнително дело при СИС на ДРС за осъществяване режима на лични отношения с дъщеря си . Моли да бъде запазен така определения от РС Варна режим на лични отношения според решение по гр. д. №6095/2017г. на РС Варна. С допълнителна молба предлага режим на лични отношения, валиден за Република Германия, изразяващ се в определен брой телефонни разговори, Скайп връзка и Вайбър разговори с детето Н.. В о.с.з.  не се явява , не се представлява.

Конторолиращата страна ДСП Девня, редовно уведомени, са изготвиили социален доклад.

По делото е постъпил и социален доклад, изготвен от Детска социална служба***

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от представените писмени докозателства се уставява, че страните са родители на детето Н.С.Я., ЕГН **********, родено по време на брака на страните, прекратен с Решение по гр. д. №14728/2013г. на ВРС, по силата на което родителските права по отношение на детето Н.С.Я., са били предоставени на майката П.Н.Я., ЕГН **********, местоживеенето на детето Н.С.Я., ЕГН **********, е определено при неговата майка П.Н.Я., на адрес *** , а на бащата С.К.Я., ЕГН **********, определен режим на лични отношения, както следва : - до навършване на пет годишна възраст на детето на 17.03.2016 година: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 09:00 часа до 19:00 часа в присъствие на майката П.Н.Я., като бащата ще ги взима от дома им и ще ги връща обратно, а също и на 17.03. (седемнадесети март) от 09:00 часа до 19:00 часа, в присъствието на майката П.Н.Я., като бащата ще ги взима от дома им и ще ги връща обратно; на 18.11. (осемнадесети ноември) от 09:00 часа до 19:00 часа в присъствието на майката П.Н.Я., като бащата ще ги взима от дома им и ще ги връща обратно; на 26.12. (двадесет и шести декември) от 09:00 часа до 19:00 часа в присъствието майката П.Н.Я., като бащата ще ги взима от дома им и ще ги връща обратно; след навършване на пет години на детето на 17.03.2016 година: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя приспиване в дома на бащата, като бащата ще я взима от дома й и ще я връща обратно; на 17.03. (седемнадесети март) от 09:00 часа до 17:00 часа, като бащата ще я взима от дома й и ще я връща обратно; на 18.11. (осемнадесети ноември) от 09:00 часа до 17:00 часа, като бащата ще я взима от дома й и ще я връща обратно; през пролетната ваканция от 10:00 часа на 01.04. (първи април) до 17:00 часа на 05.04 (пети април), като бащата ще я взима от дома й и ще я връща обратно; през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. (двадесет и пети декември) до 17:00 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна година от 13:00 часа на 30.12 (тридесети декември) до 17:00 часа на 03.01.(трети януари), като бащата ще я взима от дома й и ще я връща обратно; през лятната ваканция от 10:00 часа 10.07. (десети юли) до 18:00 часа на 25.07 (двадесет и пети юли) и от 10:00 часа на 12.08. (дванадесети август) до 18:00 часа на 27.08. (двадесет и седми август), като бащата ще я взима от дома й и ще я връща обратно.

От представено удостоверение за сключен граждански брак се установява, че молителката е сключила на 27.08.2015г. граждански брак с В. З. Л., за което обстоятелство е издаден акт за брак №0047/27.08.2015г., ***

Представени са  следните писмени доказателства в превод от немски на български език служебно потвърждение за регистрация на П.Н.Л. от 23.09.2015г. на адрес в жилище в Република Германия***, служебно потвърждение за регистрация на  Н.С.Я. от 13.01.2016г. на адрес в жилище в Република Германия***. , договор за наем за неопределено време на жилище с площ от 56, 4 кв. м. на адрес в ***, по който като страна наемател е посочена В. Л.и Н.М., справка за удържани данъци от работна заплата на В. Л.за 2016г, удостоверение от училище в ***, че детето Н.С.Я. посещава училището и е записано в 1а клас в училищна форма ниво на обучение чуждестранен напредващ, срочен трудов договор със срок от 12 месеца / до 17.04.2018г.  /, сключено между П.Л. и WASCHEKONIG GmbH&Co KG, разпределение на ваканциите в ***за учебната 2018/2019г.

Представени са три броя протоколи от срещи в ОЗД Девня на 28.04.2017г., на 12.05.2017г, на 23.05.2017г, видно от които С.К.Я. е изразил пред соц. работник желание за съдействие, тъй като детето Н. е отказало да се среща с него и счита, че го настройват против него. На проведена среща с родителите молителката заявила, че бащата е несериозен и често не е вземал детето, както и че посещава детето извън определения от съда режим, бащата е поискал от майката да му бъде върнат таблет и др. неща, които е дал на детето, както и  да има по – чести контакти с дъщеря си.

Представен е протокол от 17.06.2017г. по изп. дело №205/2017г. на СИС при РС Девня, видно от който на горната дата не се е провела среща между детето Н. и ответника по делото, тъй като детето според изявленията на ад. Ч. е било разстроено поради оттегляне на декларацията за напускане на страната и поискания от бащата таблет. С.К.Я. е заявил, че не желае насила да се осъществява срещата, след което адв. Ч. поела ангажимент да депозира съотв. документи за получаване на направление за работа на психолог с детето Н., както и лично да взема Н., да я води при определения писхолог и да я връща в дома на баба й.

Представен е договор за предоставяне на социална услуга  превенция на развитие на синдром на родителско отчуждение за срок от 12 месеца от датата на подписване на договора – 03.08.2017г., сключен между П.Л. и С.Я. ***.

Представен е протокол от среща в ОЗД Девня на 14.08.2018г., видно от който бащата С.Я. е изразил желание за контакти с детето, а майката П.Л. желание детето да учи в чужбина. Бащата говорил с детето Н. и споделил, че много я обича и иска да е с нея, детето не пожелало да я гушнат.

Представена е декларация от С.К.Я. за съгласие детето Н. да пътува извън територията на РБ  в рамките на ЕС или извън него, придружавана от майка си П.Н.Л.. Декларацията е със срок до 31.08.2018г.

Представена е декларация – съгласие от С.К.Я. детето Н. да бъде записана в училище в Република Германия.

В своите показания пред съда свидетелката М.М.М., без родство и дела със страните, излага, че познава молителката от около 13 години. Знае, че П. иска, дъщеря й да бъде с  нея в Република Германия, където живее със съпруга си и неговото дете. Излага, че е гостувала за осем дена заедно с дъщеря си през месец Март тази година в дома на молителката в Република Германия по повод рождения ден на детето Н.. Твърди, че отношенията в семейството на молителката са много добри, разполагат с добри жилищни условия, детето Н. посещава училище и е добре социализирана, молителката не работи и полага грижи за нея. Съпругът на молителката и неговия син се отнасят добре с Н.. Излага, че бащата на Н. не отговаря на телефонните й обаждания, не е позвънил за рождения й ден и Н. изглеждала потисната.

Показанията на свидетелката се кредитират от съда само относно фактите и обстоятелствата, които тя е възприела лично, а не представляват нейни съждения и изводи, и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

Представен е социален доклад, изготвен от ДСП Девня, в който се излага, че от началото на месец Май 2017г. детето Н.  и бащата нямат контакти, бащата периодично посещава дома на детето, като то категорично отказва да се среща с него. Преди да се наруши връзката баща – дете Н. е имала контакти с дядо си по бащина линия и с леля си по бащина линия. Становището на ОЗД към ДСП Девня е, че поради влошени взаимоотношения между родителите и липсата на комуникация помежду им са пренебрегнали интереса на детето Н.С.Я..

Представен е социален доклад, изготвен от Детска социална служба  ***, като доказателство по делото чрез Районен съд ***, в който се излага, че след писмо от семеен съд с молба да бъдат проверени условията на живот на Н.Я. Детска социална служба е  извършила домашно посещение на семейство Л.на адрес в Германия, ***. Жилището се намира в многофамилна къща с около 8 наематели. Н. живее със своите майка, пастрок и доведен брат в 3 стайно жилище с кухня, баня и балкон. Цялото жилище е с площ около 56 квадрата. Н. разполага с най – голямата стая в жилището. Тя има голямо, чисто място за спане, бюро и гардероб. В стаята й се намират отговарящи на нейнатата възраст пособия за игра / настолни игри, книги и т.н. / Доведеният й брат Н.Л.също има собствена стая. Майката на Н. и нейният партньор спят във всекидневната, където диванът се разтяга. Кухнята и банята са в чисто състояние, с достатъчно хигиенни средства, добро хигиенично състояние и достатъчно здравословни продукти. Н. прави впечатление на будно, дружелюбно и любознателно дете, външният й вид е поддържан. Понастоящем посещава началното училище “ ***”  в населено място, прави на социалния работник много щастливо и доволно впечатление. Н. казва, че има две добри приятелски в училище, с тях би искала да се среща и в следобедите. Н. посещава училище пет дни, като основното време е от 08.00 до 12.00 часа. Вторник, сряда и петък веднага след училище Н. посещава курс по немски, който е интегриран към училището. В момента майката на детето не работи, води дъщеря си всяка сутрина на училище и също я посреща. Допълнително предприемат общи занимания, които планират от предния ден / плуване, площадки за игра и т.н. /. В. Л.работи на пълно работно време като фаянсаджия във фирма  *** “ ООД.  По мнение на Детска социална служба  майката на детето и пастрокът й изпълняват родителските си задължения и съответно качеството и обхвата на родителска грижа.

По делото съдът с определение в з. с. от 01.08.2017г. е допуснал СПЕ със задачи към вещото лице да отговори на въпросите: 1. налице ли е евентуално ограничаване на контактите на детето Н. Ст. Я. с нейния баща ? Ако отговора е “ да “ , как това би се отразило на психиката й ? ; 2. каква е емоционалната привързаност и потребност на детето да контактува с баща си ? ; 3. има ли данни за оказано въздействие въху детето от някой от неговите близки – родител или друг роднина или близък ?;, като поради невнасяне на определения депозит за вещо лице от ответника с определение в о.с.з. от 29.11.2017г. е определил краен срок за изслушване на същата до 31.12.2017г., като е предупредил, че делото ще продължи разглеждането си след изтичане на срока без събиране на така допуснатото доказателство съгласно разпоредбата на чл. 158 ГПК . До приключване устните състезания пред първата интанция не са представени доказателства за платен по сметка на РС Девня депозит за вещо лице.

Изслушана пред съда по реда на чл. 59, ал. 6 СК молителката заявява, че ответника рядко е търсил дъщеря си и не според определения от съда режим на лични отношения. Детето търси баща си и иска да се чува  с него, но няма отговор. Молителката също е писала на ответника, че детето му звъни и желае да го чуе, но не получава отговор. Преди да отпътува за България Н. направила неуспешен опит да се свърже с баща си, за да се уговори, да се видят. При последната среща на молителката с ответника преди отпътуването й за Германия през 2017г. той обещал, че ще даде декларация, че детето ще учи в Германия, като молителката доведе дъщеря му през лятната й ваканция в България. Излага, че на 06.09.2017г. не е могла да напусне страната с дъщеря си, тъй като ответникът внезапно оттеглил дадената декларация съгласие Н. да напуска страната. Твърди, че по изпълнителното дело, образувано от ответника за определения му от съда режим на лични отношения,  дъщеря й отказала да се срещне с баща си, защото била много разочарована от искането да му върне таблета, който той й бил подарил.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, ако се изменят обстоятелствата, при които са определени мерките относно личните отношения между децата и родителите, по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция "Социално подпомагане" или служебно съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.Важна предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59, ал.9  от СК е изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. За да се допусне изменение на вече постановеното решение,  следва да са налице такива обстоятелства, засягащи интересите на детето, които налагат промяна на решението на съда по въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права,  мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Безспорно е по делото, че молителката се е установила във Република Германия, разполага с необходимата жилищна площ за отглеждане на детето Н. в жилището на своя съпруг и пастрок на детето В. Л., осигурено е училищно заведение за детето, което държи да е при нея. Предстоящото преместване на детето Н. в гр. ***Република Германия, където ще живее заедно с майка си в дома на нейния съпруг В. Л.и където ще учи, налага промяна на мерките относно местоживеенето му. До настоящия момент местоживеенето е определено при майката в Република България, гр.Девня. Необходимостта от живеене на детето при родителя, упражняващ родителските права–молителката П.Н.Л., налага промяна на определеното местоживеене на детето, като то съвпадне с мястото, където майката трайно се е установила и което понастоящем е в Република Германия. Промяната на местоживеенето на детето, бъдещата учебна ангажираност на същото и отдалечеността на Република Германия от Република България налага промяна и в режима на лични отношения отношения с бащата, като е съвсем очевидно, че при едно преместване е невъзможно да се спазва досега определения режим на лични отношения. Съобразявайки представения легализиран превод на годишна учебна програма за ***за учебната 2018/2019г., в който ваканциите са подробно посочени, съдът приема, че най-подходящият режим на лични отношения на детето Н.С.Я. с бащата С.К.Я. е както следва: Бащата има право да вижда и взема при себе си детето : 1. Две съботи и недели месечно, считано от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с право на преспиване при бащата, ако бащата и детето пребивават на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката П.Н.Л., като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще я връща обратно; 2.  първите 10 дни по време на Коледната ваканция на нечетна година от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, първите 5 дни по време на Великденската ваканция на четна година от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, както и първите 25 дни по време на лятната ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, като майката П.Н.Л. има задължение да предоставя и взема детето от бащата на настоящия му адрес в Република България или на друго уговорено между страните място в пределите на Република България през определените периоди за виждания по време на лятната, Коледната и Великденската ваканция на детето, а бащата С.К.Я. се задължава да уведоми майката в случай, че настъпи промяна на настоящия му адрес.

Съдът намира, че така определения режим на лични отношения е в най – пълна степен съобразен с обективните обстоятелства относно местоживеенето и учебната ангажираност на детето, без връзката между баща и дъщеря да бъде нарушена. Съботните и неделните месечни дни не се налага, да се определят като обичайно постановяваните /първа и трета или втора и четвърта/, тъй като могат да бъдат и поредни. Единственото условие за ползването им е бащата и детето да се намират на територията на една и съща държава. По този начин режимът може да бъде упражняван както в Република  България, така и в Република  Германия, където би било възможно бащата да престои по – дълго време, за да може да осъществи личните отношения с дъщеря си в рамките на две последователни съботи и недели. По отношение на ученическите ваканции удачно би било детето да пребивава известно време от установените за съответната учебна година за провинция ***Коледна и Великденска ученически ваканции при своя баща, като за лятната ваканция това трябва да бъде за по – продължително време, което да се компенсира с установената за съотв. година по – малка есенна ваканция, която детето следва да прекара с майка си. По този начин се постига равновесие между учебната ангажираност на детето и провеждането на достатъчни лични контакти с бащата, което е в интерес и на двамата. Осъществяването на личните отношения между бащата и детето по време на предвидените за съотв. учебна година за провинция ***ваканции и извън съботните и неделните дни, което е възможно да бъде сторено както в Република Германия, така и в Република България, ако детето пребивава в страната по друг повод, следва да бъдат осъществявани на територията на Република България – така според задължителното тълкуване в ППВС № 1 от 1974г.  поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да става в неговото местожителство или местопребиваване. Също в Решение № 452/03.06.2010 г. по гр. дело № 101/2010, IV гр.отд. на ВКС, е прието, че отношенията между детето от прекратения брак и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по местожителството на последния. Съдът намира, че майката следва да осигурява детето за изпълнение на режима на лични отношения с бащата по време на ваканциите, тъй като промяната в местоживеенето на детето е по нейно искане от една страна и от друга – майката разполага с необходимите документи относно идентификация на детето и възможността да го извежда и връща в страната след предварителна уговорка с бащата.

По отношение искането за режим на лични отношения, определен чрез провеждане на телефонна или друг вид връзка, осъществена посредством  поддържане и използване  на различни технически средства – Вайбър, Скайп, карта с телефонен номер, съдът намира невъзможност за произнасяне със съдебно решение. Макар и да не е изрично указано в СК личните отношения между родител и дете представляват дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето, т.е. контактите следва да са лични и преки, а не опосредени чрез различни технически средства. Съдът не би могъл да определи в съдебното решение вид контакти като исканите освен поради липса на законодателно уреждане, но и поради невъзможност за изпълнение на такова решение. Не съществува правна възможност, съдът да задължи който и да е правен субект да поддържа налични компютър, интернет връзка, телефон и всякаква друга техника, на първо място защото това не е задължително и на второ място защото е свързано със заплащането на финансови средства. Изпълнението на подобни задължения, а именно да се осъществява телефонна или интернет връзка, е свързано единствено с добра воля и намерение от страна на родителя, упражняващ родителските права спрямо малолетното дете или полагащ непосредствените грижи за неговото възпитание и отглеждане и не би могло да се санкционира с налагане на принуда от страна на държавен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал. 1 и 2 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. Видно от доказателствения материал по делото страните имат спор относно снабдяването на детето Н. с подобни документи, както и обстоятелството, че същото има нужди, свързани с пътувания зад граница, както и че тези пътувания са в негов интерес. Предвид така определеното метоживеене на детето в Република Германия  обстоятелството, че срокът за издаденото разрешение за задгранични пътувания на детето изтича  в края на месец Август тази година, което би довело до невъзможност детето да се върне в родината си, е необходимо и е в негов интерес да му бъде разрешено да пътува само с майка си до Република Германия, като преминава и пренощува в държавите членки на ЕС и както и транзитно през Република Македония и Република Сърбия, и да й бъдат издадени необходимите за това лични документи със съгласието само на майката при положение,че бащата не дава съгласие. Интересите на детето налагат това разрешение, което ще замести съгласието на бащата. Събрани са доказателства, които определят майката като добър и отговорен родител и положителното разрешаване на исковата претенция по чл. 127а от СК не е свързана с рискове, които да се отразят негативно върху развитието и възпитанието на детето. Даването на разрешение съответства и на гарантираното в КРБ право на свободно придвижване. За така определения кръг от държави, през територията на които се разрешава пътуването, съдът намира, че не носят опасност за живота и здравето на детето Н.. По отношение срокът, за който следва да бъде  дадено заместващото съгласие на бащата с оглед ниската възраст на детето – 7 години, и определения нов режим на лични контакти, съдът намира, че е прекомерно да се разреши на детето да пътува извън страната неограничено за срок до навършване на пълнолетие. Съдът намира, че заместващото съгласие следва да се даде за срок от три години. Даването на разрешение за по–продължителен срок не може да гарантира упражняването на режима на лични отношения между детето и другия родител, а и предвид срока до навършване на пълнолетие /повече от 10 години/ съществува възможност и опасност неговите интереси да бъдат  злепоставени – така Решение № 244/ 03.7.2014г. на ВКС по гр.д.№ 953/ 14г., IV гр.отд. При бъдещо отрицателно развитие на нещата, свързани с даване разрешение за пътуване на детето извън Република България след изтичане на така определения срок, няма пречка молителката да поиска ново разрешение по реда на чл.127а СК.

На осн.чл.127а, ал 4 СК съдът намира, че следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта по иска с правно основане чл.127а СК. Това се налага от обстоятелството, че до влизане в сила на решението ще изтече срока на дадената декларация съгласие от бащата на детето Н. със срок до 31.08.2018г. и при наличие  нужда детето да се прибере в България това ще бъде невъзможно от което могат да настъпят вреди за живота, здравето и интересите на детето.   

Молителката претендира разноски, но такива не следва да се присъждат. Делото е за съдебна администрация, поради което е неприложим принципа за присъждане на разноските съобразно уважаването или отхвърлянето на иска. Налице е празнотата в закона по отношение на разноските по този тип  дела. Съгласно чл. 46 ал.2 от ЗНА „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.” На основание посочения текст по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК- разноските се възлагат на виновната страна, а при липса на вина остават така, както са направени. Съдът счита, че допуснатата промяна в определяне местоживеенето на детето Н. и режима на лични отношения с детето с неговия баща, не се дължи на виновно поведение на ответника и за това разноските следва да останат така, както са направени.

 Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ИЗМЕНЯ  определени с влязло в сила решение от 29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 14728/2013 г. на РС Варна  местоживеене и режим на лични отношения на бащата С.К.Я., ЕГН **********, с детето Н.С.Я., ЕГН **********, като  :

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н.С.Я., ЕГН **********, при неговата майка П.Н.Л. с ЕГН **********,  в гр. ***Република Германия, ул. “ ******ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.К.Я., ЕГН **********, с детето Н.С.Я., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взема при себе си детето : 1. Две съботи и недели месечно, считано от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с право на преспиване при бащата, ако бащата и детето пребивават на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката П.Н.Л., като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще я връща обратно; 2. първите 10 дни по време на Коледната ваканция на нечетна година от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, първите 5 дни по време на Великденската ваканция на четна година от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, както и първите 25 дни по време на лятната ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, като майката П.Н.Л. има задължение да предоставя и взема детето от бащата на настоящия му адрес в Република България или на друго уговорено между страните място в пределите на Република България през определените периоди за виждания по време на лятната, Коледната и Великденската ваканция на детето, а бащата С.К.Я. се задължава да уведоми майката в случай, че настъпи промяна на настоящия му адрес.

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на С.К.Я., ЕГН **********, детето Н.С.Я., ЕГН **********, придружено от своята майка и законен представител П.Н.Л., ЕГН **********,  да напуска пределите на Република България, като осъществява пътувания до Република Германия, като преминава и пренощува в държавите членки на ЕС и както и транзитно през Република Македония и Република Сърбия, за срок от три  години, считано от датата на влизане решението на съда в сила.  

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата С.К.Я., ЕГН **********, да бъде издаден по реда на ЗБЛД, по искане на майката П.Н.Л., ЕГН **********,  задграничен паспорт на детето Н.С.Я., ЕГН **********.

 

ДОПУСКА на основание  чл. 127а, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението в частта за даденото разрешение за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето в чужбина.

 

В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.

 

В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна  в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                 Районен съдия: