Решение по дело №12760/2010 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2895/4.7.2011г.

гр. Варна, 04.07.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12760 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от С.Т.С., К.И.С. и Димитър Т.С. срещу К.В.П., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно и активно субективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в гр**** представляващ **** по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна, целия с площ от 102 кв.м. и при граници на целия имот: **** и **** и с площ на реалната част от 3.9 кв.м. и при граници на частта: УПИ № ХХ-2, ПИ № 8 и останалата част от ****, границите на която са означени под формата на триъгълник в зелен цвят като заключена между т.т. А, Б и В на приложената на л. 24 от делото скица, както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така описаната реална част.

Предявени са също от С.Т.С., К.И.С. и Димитър Т.С. срещу К.В.П., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно и активно субективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците по отношение на собствения им имот **** в пълнота, посредством премахване на извършеното от него в периода 2002-2007г. незаконно строителство в имота си, изразяващо се в изграждане на две помещения и санитарен възел, разположени като първи етаж в УПИ № ХХ-2, с обща застроена площ от 27 кв.м., както и на изградения от него върху възложените му постройки по силата на съдебната делба втори етаж, състоящ се от две помещения и санитарен възел с обща застроена площ от 50 кв.м., представляващ масивно строителство, метална конструкция и стълбище, означени с червен цвят на скиците, приложени на л. 25-26 от делото.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, основани на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: ищците С. и К. Стефанови са придобили правото на собственост върху спорния имот на основание възлагане в общ дял по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ на основание влязло в законна сила на 10.12.2008г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 6219/2007г. по описа на ВРС, ХІІ – ти състав. Ищецът Димитър С. от своя страна е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА № 58, т. І, рег. № 852, д. № 51/2009г. на Нотариус Петър Петров, рег. № 224, сключен на 27.02.2009г. от прехвърлителите – ищците Стефанови. Понастоящем първите двама ищци общо и третия ищец притежават по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота. Ответникът е собственик на съседния на ищците имот, представляващ УПИ № ХХ-2 в кв. 591 по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна с площ от 100 кв.м. и при граници: УПИ ХІХ-3а, ПИ № 8, **** и ****, придобит от него на основание възлагане в дял по реда на чл. 292 от ГПК /отм./, постановено с горецитираното решение на ВРС, ХІІ – ти състав. Въпреки постановеното съдебно разпределение на дяловете, ответникът е навлязъл в имота на ищците, като същият упражнява понастоящем фактическа власт върху спорната реална част от собствения на ищците имот без да има основание за това. Наред с мястото, ответникът е собственик и на жилище, находящо се в изградената в имота му сграда, състоящо се от: антре, три стаи, баня, гараж, тоалет и склад, придобито от него на основание възлагане в дял по силата на одобрена съдебна спогодба с протокол от 28.01.1985г. по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС, VІІ-ми състав. Придобития от него дял по силата на последната е означен в черен цвят на приложената на л. 25 от делото скица. В периода 2002-2007г., извън възложеното му жилище, ответникът е извършил строителство в имота си посредством изграждане на две помещения и санитарен възел, разположени като първи етаж в УПИ № ХХ-2, с обща застроена площ от 27 кв.м. Върху тях, както и върху възложените му постройки по силата на съдебната делба е изградил и надстроил втори етаж, състоящ се от две помещения и санитарен възел с обща застроена площ от 50 кв.м. масивно строителство, метална конструкция и стълбище. Така извършеното от него строителство е означено с червен цвят на скиците, приложени на л. 25-26 от делото. Последното е незаконно и смущава пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците; станало е причина за поява на мухъл и влага по стените и в стаите на собствената им къща; причина е за увреждане здравината на стената на къщата им, разположена срещу описаните постройки; осъществен е наклон на покривната конструкция към имота на ищците, вследствие на което дъждовната вода се оттича върху сградата и имота им, като самото застрояване на регулационната линия на по-малко от допустимото разстояние и с по-голяма височина пречи и осуетява пълноценното упражняване на правата им. Основани на тези съображения молят да предаде владението върху спорната реална част, както и да бъде осъден същия да премахне неправомерно изграденото от него строителство. Молят за постановяване на положително решение по спора за собственост.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените срещу него искове за собственост по същество. Признава, че процесната реална част попада изцяло в собствения на ищците имот, представляващ ****. Заявява, че извършеното от него строителство в имота е законно, като то не осуетява упражняването на правата на ищците върху собствения им имот. По същество, моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищците, чрез процесуалния им представител адв. Константин Смолецов, поддържат предявените искове и молят за постановяване на положително решение по тях.

Ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Красимира Анастасова поддържа обективираното в отговора на исковата молба оспорване на исковете за собственост и моли за постановяване на решение, с което същите бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на одобрена от съда спогодба, постигната между страните по гр.д. № 4438/1984г. по описа на ВРС, VІІ – ми състав, на 28.01.1985г. в дял и собственост на К.В.П. е поставено жилище, състоящо се от: антре, три стаи, баня, гараж, тоалет и склад, заедно със 100/235 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр. Варна, **** № 4, цялото с пространство от 235 кв.м., образуващо имот пл. № 2 в кв. 594 по плана на гр. Варна, 14-ти подрайон, съставляващо първи проектодял по заключението на вещото лице М. Куртев, оцветен в червено на скицата, представляваща неразделна част от съдебния протокол.

С Акт за узаконяване № 30 от 19.11.1990г., издаден от главния архитект на ОНС – Варна е узаконено извършеното строителство от К.В. Деливасилев на жилищна постройка с площ от 40.60 кв.м., състояща се от входно антре, кухня-трапезария, спалня, клозет и склад, съгласно одобрения на 19.11.1990г. АП.

От съдържанието на Удостоверение № 0-10/20.10.2010г., издадено от Главния архитект на Район „Одесос” при Община Варна се установява, че по отношение на жилищната постройка с площ от 40.60 кв.м., находяща се в ПИ № 2, кв. 594, по плана на 14 м.р. на гр. Варна, с административен адрес: **** № 4 на К.В.П. са налице условията за приложимост на § 6 от ПЗР на Наредба № 2, т.е., че строежът е заварен по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ, но приет по установения ред и не подлежи на регистрация.

С влязло в законна сила решение № 3204 от 20.11.2008г. по гр.д. № 6219/2007г. по описа на ВРС, ХІІ – ти състав, на основание чл. 292 от ГПК /отм./ в дял и собственост на К.В.П. *** по плана на 14 подрайон на гр. Варна, с площ от 100 кв.м., а в дял и собственост на С. и К. *** по плана на 14 подрайон на гр. Варна, с площ от 102 кв.м.

На 27.02.2009г. С. и К. Стефанови продали на Димитър Т.С. 1/2 ид.ч. от собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Варна на **** № 4а в гр. Варна, съставляващ УПИ ХХV-2 в кв. 591, по плана на 14 подрайон на гр. Варна с договор за покупко продажба, оформен с НА № 58, т. І, рег. № 852, д. № 51/2009г. на нотариус Петър Петров, рег. № 224.

С оглед необходимостта от изследване на релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства, в хода на делото са ангажирани и специални знания, посредством проведената първоначална и повторна СТЕ. В депозираното заключение по първата, вещото лице Б.В. установява следното: на Приложение № 1 към заключението в червен цвят е означена границата между УПИ ХХ-2 и УПИ ХХV-2 в кв. 591, съгласно постановеното решение по гр.д. № 6219/2007г. на ВРС, ХІІ-ти състав, а със зелен цвят е означена съществуващата на терена граница между съседните имоти. Границата между УПИ ХХ-2 и УПИ ХХV-2 по действащия към момента план – ЧИЗРП, одобрен със Заповед № Г-88/30.10.1998г. е отразена по вътрешна кадастрална граница за ПИ 2, отразена на КП от 1969г., действал към момента на създаване на ЧИЗРП. Предоставеното на ответника застрояване, с обща застроена площ от 69.5 кв.м., по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС, VІІ-ми състав е отразено с виолетов цвят /контур и кръстчета/ на Приложение № 2 към заключението. Съществуващото в момента застрояване, осъществено в УПИ ХХ-2 е отразено в зелен цвят на същата скица – жилищна сграда на два етажа с площ от 59.8 кв.м., отразена със зелен щрих. Със син контур и кръстчета са отразени външни тоалетни /2 броя/, ЗП 3 кв.м., а с оранжев цвят са изобразени терасите на втория етаж, едната от които е остъклена и покрита. Описаната жилищна сграда е била нанесена в КП, действал към момента на извършване на последната делба, който е попълнен с кафяв цвят в частта от сградата, която опира в границата, респ. в сградата на ищците, с непроменена сигнатура полумасивна жилищна сграда. В хода на изслушването в съдебно заседание сочи, че спорната част под формата на ъгъл от стая, попада в отразената със зелен щрих част по Приложение № 2, като заключен между точки 5, 6 и 13, като точката на пресичане е т. 5. Налице е малко допиране, което е в границите на допустимата точност и няма навлизане в имота на ищците. От направените изчисления, границата по плана между имотите и заснетата на място сграда, няма пресичане.

Вещото лице Н.Н. установява в заключението си по повторната СТЕ следните обстоятелства: съгласно отразяванията на приложение № 1 към заключението, е налице навлизане на УПИ ХХV-2 в УПИ ХХ-2 в частта, представляваща разликата между границата разделяща имотите по Решение по делба /означена в червен цвят/ и съществуваща в момента граница между имотите /отразена в зелен цвят/. Изводите на експерта по останалите поставени въпроси са идентични с тези на вещото лице по първоначалната експертиза.

В хода на делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Й.Й.. В показанията си свидетелят установява, че в имота на К.П. има изградена сграда на два етажа, като на втория етаж една част е монолитно строителство, а в друга – остъклена метална конструкция. Последната е наклонена към имота на Стефанови, в който по стените има мухъл и влага, вероятно от водата, която се стича от покрива на К.. Свидетелят е собственик на съседен имот № 3134 от 1980г., от когато помни, че границата между спорните имоти е такава, каквато е и сега и не е била променяна. Сградата на ответника е по-висока от тази на ищците, като в първата от скоро има поставени улуци.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По ревандикационния иск:

За уважаване на ревандикационния иск следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на спорната част от УПИ ХХV-2, както и че тя се владее от ответника без правно основание.

 В разглеждания случай, не е спорно в отношенията между страните, а и с протоколно определение, постановено в хода на проведеното по делото на 25.11.2010г. п.с.з., за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията им са приети обстоятелствата, че ищците понастоящем се легитимират като собственици на по ½ ид.ч. от спорния имот **** в кв. 591 на твърдяното основание и обстоятелството, че именно ответника упражнява понастоящем фактическа власт върху процесната реална част от имота, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С оглед горното, съдът приема, че предявеният ревандикационен иск, имащ за предмет предаване владението върху реална част от съсобствения на ищците урегулиран имот е доказан по основание е следва да бъде уважен.

По негаторния иск:

Съгласно дадените в ТР № 31/84г. от 6.II.1985г. по гр.д. № 10/84г. на ОСГК разяснения, всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не ограничава владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, представлява неоснователно действие и е предпоставка за успешното провеждане на иска по чл. 109 от ЗС. Искът по цитираната норма цели да защити правото на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на тази собственост. С оглед тази дефинитивност на претенцията се налага изводът, че не всяко въздействие върху имота на ищците може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване и относим към фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността. В разглеждания случай следователно основателността на иска предполагала доказване в съдебното производство на факта на наличие на такова положение в резултат на строежа, предприет от ответника, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Тези относими към фактическия състав на нормата на чл. 109 от ЗС обстоятелства не се установиха по делото. Липсват доказателства установяващи недопустимост и нетърпимост на извършения в имота на ответника строеж изобщо или в състоянието, в което е извършен. Напротив, установено е, че извършеното строителство съгласно одобрен архитектурен проект е узаконено с Акт № 30 от 19.11.1990г. на Главния архитект на ОНС – Варна, а строежът е заварен по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ, който визира единствено законните строежи. Поради това и предвид разпоредбата на § 6 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и обекти, същата наредба не намира приложение за строежи, които са заварени до 09.04.1993 г. и никога не са били приети по установения ред. Същевременно кредитираните от съда като обективни, компетентно дадени и непротиворечиви заключения на експертите по проведените СТЕ, установяват по категоричен начин обстоятелството, че в границите на спорната реална част от УПИ ХХV-2 не е налице незаконно строителство от страна на ответника. Установено е, че застрояването в УПИ ХХ-2, означено в зелен щрих на Приложение № 2 към заключението на експерта В., е извършено в границите на собствения на ответника имот, като точката на пресичане /допиране/ между границата на съществуващата в имот ХХ-2 сграда и процесната реална част от УПИ ХХV-2 е в т. 5. Това допиране е в рамките на допустимите предели и не е налице навлизане в имота на ищците, в т.ч. и в границите на процесната реална част от същия. Изводите на експертите по този въпрос са идентични и категорични.

ВРС приема, че така извършеното строителство на регулационната линия с имота на ищците не създава обективни пречки за ползване на имота им, доколкото се касае за състояние, съществувало около 30 години /установено от заключенията на вещите лица, сочещи нанасянето на постройката в КП към момента на извършване на делбата от 1985г., както и от показанията на свидетеля Й. – установяващ ползването на всеки от имотите, разделени от 1980г./. По делото не е установено стичане на дъждовни води върху имота на ищците, вследствие на построеното в имота на ответника, нито увреждане здравината на стената на къщата им. Ето защо, съдът приема, че извършеният строеж в имота на ответника не съставлява неправомерно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, препятстващо ищците да ползват пълноценно собствения си имот, нито пречка за упражняване на правото им в пълен обем.

Поради изложените съображения, предявеният негаторен иск се явява недоказан по основание и по същия следва да се постанови отхвърлително решение.

Постановеният правен резултат и липсата на релевирано от всяка от страните искане за присъждане на реализираните от тях съдебно деловодни разноски по делото, обуславят непроизнасянето на съда по въпроса за сторените от тях разноски, на основание чл. 78 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                   Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците С.Т.С. с ЕГН **********, К.И.С. с ЕГН ********** и Димитър Т.С. с ЕГН **********,***, от една страна и ответника К.В.П. с ЕГН ********** ***, от друга, че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част от недвижим имот, находящ се в гр**** представляващ **** по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна, целия с площ от 102 кв.м. и при граници на целия имот: **** и **** и с площ на реалната част от 3.9 кв.м. и при граници на частта: УПИ № ХХ-2, ПИ № 8 и останалата част от ****, границите на която са означени под формата на триъгълник в зелен цвят като заключена между т.т. А, Б и В на приложената на л. 24 от делото скица, придобит от първите двама на основание възлагане в общ дял по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ с влязло в законна сила на 10.12.2008г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 6219/2007г. по описа на ВРС, ХІІ – ти състав, а от последния - 1/2 ид.ч. от имота на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА № 58, т. І, рег. № 852, д. № 51/2009г. на Нотариус Петър Петров, рег. № 224, сключен на 27.02.2009г. с ищците Стефанови и

ОСЪЖДА К.В.П. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на С.Т.С. с ЕГН **********, К.И.С. с ЕГН ********** и Димитър Т.С. с ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО на така описаната реална част от ****, на основание чл. 108 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.С. с ЕГН **********, К.И.С. с ЕГН ********** и Димитър Т.С. с ЕГН **********,*** срещу К.В.П. с ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците по отношение на собствения им имот **** в пълнота, посредством премахване на извършеното от него в периода 2002-2007г. незаконно строителство в имота си, изразяващо се в изграждане на две помещения и санитарен възел, разположени като първи етаж в УПИ № ХХ-2, с обща застроена площ от 27 кв.м., както и на изградения от него върху възложените му постройки по силата на съдебната делба втори етаж, състоящ се от две помещения и санитарен възел с обща застроена площ от 50 кв.м., представляващ масивно строителство, метална конструкция и стълбище, означени с червен цвят на скиците, приложени на л. 25-26 от делото, на основание чл. 109 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: