№ 1245
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000501727 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 1752 от 25.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 6341/2021 г. на СГС, ГО, 12-ти
състав, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по
отношение на ищеца „Янимакс“ ЕООД договорът за покупко-продажба от 21.01.2019 г.,
обективиран в нотариален акт № 14, том I, нот. д. № 12/2019 г., с който първият ответник
„Сто инвест“ ЕООД е прехвърлил на ответницата Г. К. С. през време на брака с третия
ответник Г. С. С. следния недвижим имот: апартамент № В 402, находящ се във вход В,
разположен на четвърти жилищен етаж, кота + 11.40, със застроена площ от 111 кв. метра,
състоящ се от: антре, дневна, кухненски бокс, две стаи, баня с тоалетна, сервизно помещение
и тераса, заедно с 3.110 % идеални части от общите части на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващ имот в
сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.19, с административен адрес: гр. ***, район
„***“, ул.„***“ № **, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1602.6277 по КККР на гр. София.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците „Сто инвест“ ЕООД, Г.
С. и Г. С., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност
1
поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че
неправилно първоинастанционният съд е приел, че доводите им относно липсата на вземане
на ищеца не следвало да се обсъждат с оглед влязлото в сила решение по т. д. №381/2021 г.
на СГС, разрешило спора между двете дружества по този въпрос. Излагат и съображения, че
атакуваната сделка не е увреждаща. В тази връзка сочат, че след като ответното дружество
„Сто инвест“ ЕООД е дължало парични суми едновременно и на ищеца, и на своя
управител, няма основание да се приеме, че от тези двама кредитори първият трябва да се
ползва с приоритет. На последно място жалбоподателите изтъкват, че по делото не е
установено по категоричен начин и знание у приобретателката Г. С., че прехвърлянето на
имота от 21.01.2019 г. уврежда ищеца, доколкото за удовлетворяване на паричните вземания
на последния ответниците са давали своевременно парите на трето за спора лице, което
обаче вместо да ги предаде на ищеца „Янимакс“ ЕООД, ги е задържало за себе си –
обстоятелство, което за ответниците към онзи момент не им е било известно. Молят
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна „Янимакс“ ЕООД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а оносно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД от „Янимакс“ ЕООД против
„Сто инвест“ ЕООД, Г. К. С. и Г. С. С. за обявяване за относително недействителен спрямо
ищеца на договора за покупко-продажба от 21.01.2019 г., сключен между „Сто инвест“
ЕООД и Г. К. С., обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12/2019 г. на
нотариус С. Т., рег. № ***, с който „Сто инвест“ ЕООД е прехвърлило на ответницата Г. К. С.
/чийто съпруг към датата на сключване на договора за покупко-продажба е ответникът Г. С.
С./ апартамент № В 402 със застроена площ от 111 кв. метра, разположен на четвърти
жилищен етаж във вход В на сградата, построена на ул. „***“ № ** в гр. София,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.19.
От фактическа страна пред въззивния съд не е спорно, че ответното дружество „Сто
Инвест“ ЕООД е било собственик на процесния апартамент както към датата на
упражняване на надлежно учреденото му право на строеж, така и към датата на
прехвърлителната сделка, а това се установява и от събраните по делото пред първата
съдебна инстанция писмени доказателства.
С договор за строителство от 12.07.2017 г. дружеството – ответник „Сто Инвест“ ЕООД е
възложило на дружеството – ищец „ЯНИМАКС“ ЕООД да построи и предаде апартамент №
В 402, към онзи момент с площ от 176.04 кв.м., срещу възнаграждение, което в чл. 6 от
договора е определено на сумата от 209 780 лв. Основните възражения на ответниците и
2
процесуалните им усилия при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били
насочени към оспорване на твърдението, че ищецът е носител на каквото и да е вземане по
този договор, както и към доказване, че всички дължими суми по тази сделка са били
надлежно изплатени.
С решение № 260207/15.03.2022 г. по т. д. №381/2021 г. на СГС, ТО, 2 състав, постановено
между същите страни „Сто Инвест“ ЕООД и „ЯНИМАКС“ ЕООД, което е влязло в сила в
хода на процеса, е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът има неудовлетворени
вземания спрямо ответника, произтичащи от този договор, в размер на 50 939.34 лв.
главница и 26 467.43 лв. обезщетение за забава. Установителната сила на това решение
съставлява нов факт, настъпил в хода на делото след предявяването на иска, който на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид, тъй като той има значение
за спорното право. Задължението за зачитане на решението, произтичащо от чл. 297 от ГПК,
в неговите обективни и субективни предели, установени в чл. 298 от ГПК и забраната за
пререшаване на спора, въведена безусловно с разпоредбата на чл. 299 от ГПК, налагат
настоящият състав на Апелативен съд – София да приеме, че ищецът „ЯНИМАКС“ ЕООД е
кредитор на ответника „Сто Инвест“ ЕООД с парични вземания, независимо какво е
заключението на приетата преди влизане в сила на посоченото решение съдебно-счетоводна
експертиза за общия размер на платеното от ответника.
Без значение в отношенията между ищеца и ответниците и съответно – неотносимо към
предмета на настоящото дело е и обстоятелството, че последните вероятно са били измамени
от трето лице, комуто те са дали средства за погасяване на задълженията си към ищеца, но
които не са му били предадени, нито са били отчетени. За връщането на тези парични
средства ищците следва да насочат претенцията си към това трето лице, но те не могат да
черпят и противопоставят възражения на ищеца от отношенията си с него.
Накрая, не е спорно, че с нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12/2019 г. на
нотариус С. Т., рег. № ***, ответникът „Сто инвест“ ЕООД, представляван от управителя си
Г. К. С., е прехвърлило на същата Г. К. С. /чийто съпруг към датата на сключване на
договора за покупко-продажба е ответникът Г. С. С./ процесния апартамент № В 402 със
застроена площ от 111 кв. метра, разположен на четвърти жилищен етаж във вход В на
сградата, построена на ул. „***“ № ** в гр. София, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.19. Обстоятелството, каква е била пазарната цена
на имота, е без значение за увреждащия характер на сделката, поради което съдът не
обсъжда приетата пред СГС съдебно-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявеният
Павлов иск за основателен. Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник не просто не изпълнява задълженията си, но и
предприема действия, с които го уврежда, било като намалява имуществото си, било като
затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява общото обезпечение на кредиторите по
смисъла на чл.133 ЗЗД. Целта на иска е тези увреждащи действия на длъжника да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора, така че да може той въпреки тях да се
3
удовлетвори от имуществото му. За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е необходимо
ищецът да има качеството на кредитор, длъжникът обективно да го уврежда, намалявайки
или изключвайки възможността му за удовлетворение от цялото му имущество, да е знаел за
увреждането при разпореждането със своето имущество в полза на третото лице и
последното също да е знаело за увреждането на кредитора, когато разпореждането е било
възмездно.
В случая качеството на кредитор на ищеца „Янимакс“ ЕООД по отношение на длъжника му
„Сто инвест“ ЕООД произтича от договора за строителство от 12.07.2017 г. и е установено от
влязлото в сила на 09.11.2023 г. решение № 260207/15.03.2022 г. по т. д. №381/2021 г. на
СГС, ТО, 2 състав. Непререшаемостта на този спор, произтичаща императивно от чл. 299,
ал. 1 ГПК, препятства съдът да разглежда повторно въпроса за съществуването на приетите
за дължими в полза на ищеца вземания срещу „Сто инвест“ ЕООД за сумата от 50 939.34 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2021 г. до окончателното плащане,
представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по чл.6, ал.1 от договор за
строителство от 12.07.2017 г., и за сумата от 26 467.43 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от вземане за възнаграждение
по чл.6, ал.1 от договора за строителство от 12.07.2017 г. за периода от 13.07.2017 г. до
02.03.2021 г. Тази предпоставка има обективен характер. Поради това, за нейното наличие е
без значение, дали длъжникът е знаел, че задължението му към кредитора е погасено или не.
Атакуваната сделка, оформена в нотариален акт за покупко-продажба № 14, том I, нот. дело
№ 12/2019 г. на нотариус рег. № *** на НК се явява увреждаща, тъй като с нея длъжникът
„Сто инвест“ ЕООД се е разпоредил с имуществото си, като по този начин, лишавайки се от
своя чист актив, е изключил възможността на ищеца „Янимакс“ ЕООД да се удовлетвори от
него. Обстоятелството, че разпореждането с имуществени права на длъжника е било
възмездно не изключа увреждащият характер на сделката. Ето защо съдът приема, че е
осъществена и втората предпоставка, а именно - длъжникът да уврежда кредитора си.
Знанието за увреждане, като елемент от фактическия състав на потестативното право по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, е налице у длъжника, когато патримониумът му се намалява чрез негов акт,
извършен след възникване на вземането, тъй като разпореждането с имуществени блага
винаги води до намаляване на общото обезпечение на кредиторите. В конкретния случай
разпореждането чрез покупко-продажба с недвижимия имот, собственост на ответното
дружество, е станало на 21.01.2019 г., а вземанията на кредитора му са по договор за
строителство от 2017 г. Разпоредителната сделка е сключена от свързани лица: между
дружеството - ответник чрез своя управител Г. С., от една страна, и от Г. С. в качеството
на физическо лице, от друга. По отношение на така сключената сделка следва да се приеме,
че е налице знание за увреждане и у двете страни по нея, тъй като управителят на
дружеството-продавач и купувачът са едно и също лице. Дружеството - ответник е било
наясно, че с извършеното разпореждане ще намали имуществото си и оттам -
възможностите на ищеца да се удовлетвори от него. Неоснователно е възражението, че
приобретателя по сделката Г. С. също е била кредитор на дружеството „Сто инвест“ ЕООД и
4
поради това е имала основание да придобие вместо изпълнение собствеността на имота.
Дори ответницата С. действително да е имала такова вземане, тя е била хирографарен
кредитор и не е имала право да се удовлетвори привилегировано преди другия кредитор –
„ЯНИМАКС“ ЕООД. Последното дружество също няма привилегия, по силата на която да
се удовлетвори преди останалите кредитори на длъжника, но това за отменителния иск е без
значение. След като предпоставките на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са налице, искът следва
да бъде уважен, и с това – да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от
стойността на имота, предмет на увреждащата сделка.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца „Янимакс“
ЕООД се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 10 596 лв. с ДДС,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, намалено съобразено с направеното
възражение за прекомерността му до минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1752 от 25.03.2024 г., постановено по гр.
д. №6341/2021 г. на СГС, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА „Сто инвест“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Възраждане“, ул.“Цар Симеон“ №158, ет.2,
ап.1, Г. К. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ №** и Г. С.
С., с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ №** да заплатят на „Янимекс“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.“Цар
Освободител“ № 23, ет.5, ап.24, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сума в
размер 10 596 лв. с ДДС, представляващи направените разноски пред
въззивния съд за един адвокат.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6