№ 2823
гр. В., 19.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 262206/03.05.2023 г.,
подадена от Ж. Й. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** срещу
решение № 260038/13.04.2023 г., постановено по гр.д. № 15184/2020 г. по
описа на ВРС в частта, в която е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС,
като е прието за установено в отношенията между „Ф.“ ЕООД,
ЕИК148025578, от една страна, и жалбоподателите, от друга страна, че
ищцовото дружество е титуляр на абсолютното вещно право на собственост
върху 1360 кв.м. ид.ч. от Дворно място, находящо се в с. Д., общ. А., обл. В.,
цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващ УПИ .......... в кв. 12 по плана на
селото, при граници: улица, улица, УПИ .............., УПИ ............. и УПИ
............. и върху построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв.м.,
второстепенна постройка с РЗП 20 кв.м. и стопанска постройка с РЗП 12
кв.м., и жалбоподателите са осъдени да предадат на ищцовото дружество
владението върху цялото дворно място.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при допуснати
процесуални нарушения. Жалбоподателите Ж. Й. И. и А. Д. И. считат, че
вследствие на неправилно разпределена доказателствената тежест в
производството по чл. 193 ГПК, според която ответникът, а не ищецът, следва
да представи документа, първоинстанционният съд неправилно е изключил
приемо-предавателен протокол от 16.09.2016 г. от доказателствения материал
на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК. Посочват, че е имало възможност за
изготвяне на допусната в о.с.з. съдебно-почеркова експертиза по отношение
на копието на протокола. Твърдят, че съдът неправилно не е кредитирал
свидетелските показания относно факти, отразени в документа, чийто
оригинал обективно страната е била в невъзможност да представи. Поддържа,
1
че първоинстанционният съдебен състав е достигнал до неправилни правни
изводи, приемайки, че жалбоподателите не упражняват фактическа власт
върху процесния имот в качеството на държатели на годно правно основание
(заем за послужване). По изложените съображения отправят искане за отмяна
на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 108 ЗС, и постановяване на друго, с което този иск да
бъде отхвърлен. Отправят искане за допускане на съдебно – графологична
експертиза, по която вещото лице да извърши изследване на представения
препис от приемо-предавателния протокол от 16.09.2016 г. и да даде
заключение, дали положения за „продавач“ подпис е на А. Ц., представляваща
„Ф.“ ЕООД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Ф.“
ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита искането за
допускане на СТЕ за преклудирано. Отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Не релевира доказателствени искания.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Доказателственото искане на въззивниците за допускане на съдебно –
графологична експертиза е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото производството по чл. 183 ГПК се
е развило по искане на процесуалния представител на ищеца в първото по
делото о. с. з. за представяне на оригинал на документа, чието копие е
представено по делото от ответника, с твърдения, че последното не
съответства на оригинала, поради което първоинстанционният съд е указал на
ответника да представи такъв, като е указал предвидените в чл. 183, ал. 1, изр.
2 ГПК последици. В производството по чл. 193 ГПК, открито по отношение
на същия документ, съдът коректно е разпределил доказателствената тежест,
указвайки на ищеца, че той следва да установи твърдението си, че оспореният
документ е неистински и по искане на ищцовата страна е допусната съдебно-
почеркова експертиза. След като ответникът не е изпълнил задължението си
по чл. 183, ал. 1, изр. 1 ГПК, правилно съдът е приложил неблагоприятната
последица на изр. 2 на същата разпоредба. Вследствие на което и предвид
липсата на обект за изследване е станало безпредметно внасяне на депозит за
възнаграждение на вещото лице и е възникнала пречка за изготвяне на
експертно заключение. Поради непредставяване на оригинал на протокола,
страната е в невъзможност да се ползва от писменото доказателство, поради
което искане за допускане на експертиза при вече направено от насрещната
страна пред първата инстанция такова доказателствено искане, се явява
преклудирано. Същото е и недопустимо, доколкото е недопустимо изготвяне
на заключение след експертно изследване на документ, изключен от
доказателствената съвкупност. Освен горното, сочените обстоятелства, които
2
страната се домогва да установи чрез исканото доказателствено средство са
неотносими към предмета на спора, а доказването им не необходимо за
неговото правилно разрешаване.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 1306/2023 г. по описа на
ВОС, ГО, за разглеждане в открито заседание на 12.09.2023 г. от 10:00 ч. , за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивниците за допускане на съдебно – графологична експертиза, по която
вещото лице да извърши изследване на представения препис от приемо-
предавателния протокол от 16.09.2016 г. и да даде заключение, дали
положения за „продавач“ подпис е на А. Ц., представляваща „Ф.“ ЕООД.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3