№ 204
гр. Добрич, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230102670 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление: ***, регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год.
при СфГС с ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д. Ш. и
прокуриста М. В., чрез адв. Х. И. от САК срещу С. М. Д., ЕГН **********,
гр.Добрич, ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите от: 1) 5 261.14 лева, представляваща главница по
договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020 г., дължима за периода от
14.11.2022 г. до 08.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 28.11.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 2)
346.59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2022 г. до
03.07.2023 г.; 3) 510.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г.; 4) 92.00 лева,
представляваща сбор от дължими такси за периода 07.11.2022г. – 26.10.2023г.
по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 договора; 5) 856.80 лева, представляваща разноски
(адвокатско възнаграждение и държавна такса) по ч. гр. д. №3141 по описа на
Районен съд Добрич за 2023г.
В исковата молба се излагат следните твърдения: между страните е
сключен потребителски договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020г. и е
възникнало облигационно правоотношение.
По силата на съглашението, банката е предоставила на ответника заемна
сума от 7705.60 лева на 07.02.2020г. Последният се е задължил да върне
сумата, ведно с дължимите лихви на 84 месечни вноски, всяка в размер на
109.64 лв. Страните са уговорили ГПР – 7.79% и ГЛП – 5.200%.
1
Длъжникът е погасил кредита до датата на подаване на заявлението
частично, като е внасял сума общо от 2444.46 лв. Сочи се, че последното
плащане по кредита е направено на 14.11.2022г. Подчертава се, че поради
неизпълнение на задълженията кредитът, е обявен за предсрочно изискуем
на 03.07.2023г. – дата на връчване на уведомление покана до длъжника.
Така по заявление на ищеца, Районен съд Добрич е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д
№3141/2023г. за главница в размер на 673.23 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 321.41 лв. и за
обезщетение за забава в размер на 51,54 лева. След издаване на заповедта не
са постъпили плащания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на заповедния съд.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца горепосочените суми, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№3141/2023г. по описа на Районен съд Добрич. Претендират се и разноски.
Ищецът е приложил към ИМ: договора за кредит от 07.02.2020г.,
погасителния план, извлечение от разплащателната сметка по която се
отчита кредита, справка Трансакции за начисляваните лихви и такси по
договора, лихвен лист за начисляване на лихви по договора, извлечение от
Тарифа за таксите и комисионните на „Юробанк България“ АД, покана до
ответника чрез ЧСИ Н. Н., рег. с №810 в КЧСИ, с район на действие – ДОС,
пълномощни.
С ИМ ищцовото дружество е направило своевременно и относимо
доказателствено искане, а именно: за назначаване на ССчЕ, с формулирани
относими към предмета на спора задачи към вещото лице.
На ответника е изпратено съобщение по смисъла на чл.131 от ГПК,
което е получено от дъщерята на С. Д. на 24.09.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответната страна не е изпратила отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разгледани, предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В съдебното заседание по делото, проведено на 20.02.2025г., с оглед
непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването
му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено
съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде
2
разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК с молба с
вх. №3215/17.02.2025г, за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на
20.02.2025г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено писмено с молба от
17.02.2025г. от процесуалния му представител, същото е уважено като
основателно с протоколно определение на съда в открито съдебно заседание,
проведено на 20.02.2025г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед, наличието на всички предпоставки по ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, както и като съобрази вероятната основателност на
исковите претенции на база представените доказателства, съдът следва да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните парични задължения, а именно: 1) 5 261.14 лева,
представляваща главница по договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020 г.,
дължима за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 28.11.2023 г., до окончателно изплащане
на вземането; 2) 346.59 лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.11.2022 г. до 03.07.2023г.; 3) 510.24 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г.; 4) 92.00
лева, представляваща сбор от дължими такси за периода 07.11.2022г. –
26.10.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 от договора, за които е била издадена
Заповед №1462 от 04.12.2023г. по ч. гр. д. №3141/2023г. по описа на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.94/. С оглед
3
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 236.25 лева /л.76/, адвокатско
възнаграждение в размер 1105.20 лв. /пълномощни от 24.01.2019г.,
18.05.2017г., 22.05.2023г., рамков договор от 12.01.2009г., Анекс
№1/02.11.2009г. към рамковия договор, споразумение от 29.12.2016г към
рамковия договор, приложени на л.66-75 и преводно нареждане, приложено на
л.76 по делото/ на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, определено съобразно
действителната фактическа и правна тежест на делото, а също и предвид
заявения правен интерес, или общо сумата от 1341.45 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3141/2023г. по описа на
ДРС, а именно: 124.20 лв. – държавна такса и 732.60 лв. – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, или общо: 856.80 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 от ГПК във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С. М. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, *** дължи на ищеца
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ***,
регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год. при СфГС с ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение №1462/04.12.2023г., издадена
по ч. гр. д. №3141/2023г. по описа на ДРС, суми, а именно: 1) 5 261.14 лева,
представляваща главница по договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020
г., дължима за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
28.11.2023г., до окончателно изплащане на вземането; 2) 346.59 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2022г. до 03.07.2023г.;
3) 510.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за
периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г.; 4) 92.00 лева, представляваща сбор от
дължими такси за периода 07.11.2022г. – 26.10.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2
от договора.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, *** да заплати на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ***,
регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год. при СфГС с ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., сторените
съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д.
№2670/2024г. по описа на ДРС в размер на 1341.45 лв. /хиляда триста
четиридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, от които: 236.25 лв. –
държавна такса и 1105.20 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сторените
съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3141/2023г. по
4
описа на ДРС в размер на 856.80 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и
осемдесет стотинки/, от които: 124.20 лв. – държавна такса и 732.60 лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5