О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в закрито съдебно заседание,
проведено на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
в.ч.т.д. № 1087 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано
е по възражение на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Р.Б.,
със съдебен адрес:***, депозирано пред ВРС на 04.01.2019 г., срещу заповед №
4501/24.07.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6287/2015 г. по описа на Районен съд - Варна,
25-ти състав.
Длъжникът навежда доводи за това, че
на 10.12.2018 г. е доведено до знанието му, че по силата на процесната заповед
е осъден да заплати сумата в размер на 1 224,30 лева, за което има
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Лучия Тасева,
вписана
в КЧСИ под рег. № 737, с район на действие ОС – гр. Добрич. Поддържа, че не е
редовно уведомен за дължимостта на претендираната от взискателя сума, като на
адреса, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, ет. 4, ап. 12, не е изпращана
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. Твърди, че ПДИ е изпратена на адреса в
гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 55, вх. 2, ет. 9, ап. 79, на който не живее
от 2013 г., като това обстоятелство се знае от взискателя. Длъжникът навежда
доводи за това, че от 2013 г. не живее в страна, като постоянният му адрес е в
гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, ет. 4, ап. 12, на който живее майка му.
Оспорва вземането на взискателя, като счита, че не дължи претендираната в
заповедта сума.
Депозирано е писмено становище във връзка
с горепосоченото възражение на длъжника от насрещната страна
– „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, действаща чрез процесуалния си
представител юрк. Антоанета Цветкова. Взискателят твърди, че възражението е
процесуално недопустимо, тъй като е направено след едномесечния преклузивен
срок, нормативно уреден в разпоредбата на чл. 423 от ГПК. Поддържа, че длъжникът М.К.Д. е узнала за
заповедта на 16.03.2017 г., при посещение в офис на взискателя с цел доброволно
уреждане на отношенията между двете страни и спиране на висящите изпълнителни
дела срещу него, включително и това, чието изпълнително основание е атакуваната
заповед по чл. 417 от ГПК. В писменото становище се твърди, че следващият най-ранен момент, в който
длъжникът е узнал за процесната заповед
е 11.09.2018 г. и 09.11.2018 г., доколкото на тези дати същият е депозирал
молби в деловодството на ЧСИ Лучия Тасева, вписана в КЧСИ
под рег. № 737, с район на действие ОС – гр. Добрич по изп. дело № 476/2018 г.
по описа на последния.
Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с
оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Съгласно
чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно.
Предвиденият
в нормата на чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок започва да тече от момента на
узнаването на заповедта за изпълнение. Същият е преклузивен, като фактът на
узнаването не е свързан с фактическото получаване на препис от заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
В
конкретния случай, видно от производството по приложеното ч. гр. д. № 6287 по
описа за 2015 г. на ВРС, 25-ти съдебен състав, същото е
образувано по заявление по чл. 417 ГПК на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 4501/24.07.2015
г., с която е разпоредено на длъжника М.К.Д. да заплати на заявителя сумата от 457.81 лева – главница по Договор за
издаване на национална кредитна карта № 0611170096203400, изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 27.07.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.06.2015 г. до окончателното погасяване на сумата; 116.13 лева – изискуема редовна лихва за периода от 20.01.2010 г.
до 19.07.2012 г.; 475.36 лева –
наказателна лихва, начислена за периода от 20.02.2010 г. до 31.05.2015 г. и 175.00 лева – съдебно-деловодни
разноски.
Въз
основа на изпълнителен лист № 7681 /стр. 14/, издаден на 04.08.2015 г. от
Районен съд – Варна, на основание атакуваната заповед, е образувано изп. дело № 401/2015 г. по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, вписана в КЧСИ под рег. № 718, с район на действие ОС
– гр. Варна, което по-късно е присъединено към изпълнително дело № 375/2015 г.
по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова. Впоследствие по молба на взискателя и
двете изпълнителни дела са прехвърлени на ЧСИ Лучия Тасева,
вписана
в КЧСИ под рег. № 737, с район на действие ОС – гр. Добрич за продължаване на
изпълнителните действия и същите са преобразувани под изпълнително дело №
476/2017 г. по описа на последния.
От
представеното по делото ПДИ /стр. 20/ с изх. № 40879/28.07.2017 г. по описа на
ЧСИ Лучия Тасева се установява, че процесната заповед и подлежащия на
принудително изпълнение акт са приложено изпратени до длъжника. Видно от
разписката /стр. 19/, длъжникът е търсен в продължение на един месец на адреса
в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 55, вх. 2, ет. 9, ап. 79, съответно на
09.08.2017 г., 18.08.2017 г. и 23.08.2017 г. В разписката е отразено, че по
сведение на съседи от ап. 80 на адреса живеят сем. Добреви, но не знаят имената
им и не са сигурни дали длъжникът живее там. На 05.09.2017 г. е залепено
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания длъжникът в двуседмичен срок,
считано от 05.09.2017 г. да се яви в канцеларията на ЧСИ Лучия Тасева, за да си
получи съдебните книжа в това число и атакуваната заповед. Двуседмичният срок е
изтекъл на 19.09.2017 г., като липсват доказателства за явяването на длъжника в
канцеларията на съдебния изпълнител, поради което е приложима фикцията, уредена
в чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Действително, от материалите по делото
се установява, че както в договора за кредит, така и в заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист като адрес на длъжника е посочен този, който се твърди
във възражението – гр. Варна, ул. „Петко Стайков“ № 1, ет. 4, ап. 12, който
след служебна справка в НБД Население, се установи, че е постоянният му адрес.
Липсват данни ПДИ да е изпращана до този адрес. Същата е изпратена до настоящия
адрес на длъжника – гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ бл. 55, вх. 2, ет. 9, ап. 79.
Но в конкретния случай твърденията на длъжника, че е узнал за заповедта едва на
10.12.2018 г., след като са му били продадени земеделските земи, се
опровергават от молбата с вх. № 34320/11.09.2018 г., депозирана от длъжника в
деловодството на ЧСИ Лучия Тасева по изп. дело № 476/2017 г., което е
образувано след изпращането на двете изп. дела по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, а именно – изп. дело № 401/2015 г., чието изпълнително
основание е атакуваната заповед, и изп. дело № 375/2015 г. Видно от
съдържанието на молбата /стр. 56/, длъжникът подробно е запознат със сумите,
които дължи, което е в разрез с оплакването му, че не е доведено до знанието му
претенцията на взискателя по заповедта. На 09.11.2018 г. длъжникът е депозирал
нова молба с вх. № 43537 по изп. дело № 476/2017 г. по описа на ЧСИ Лучия
Тасева, с която отново потвърждава заключението, че моментът на узнаване за
заповедта по чл. 417 от ГПК предхожда 10.12.2018 г.
В подкрепа на своите твърдения,
че длъжникът е запознат с процесната заповед преди 10.12.2018 г., взискателят е
представил и протокол за проведена среща със същия от 16.03.2017 г. /стр. 54/,
съгласно който М.Д. изразява готовност да погасява доброволно задълженията си
към взискателя с месечни вноски от 500.00 лева. Сам по себе си протоколът не е
доказателство за това, че длъжникът е узнал за заповедта, тъй като в него
липсват данни за същата, а отделно към момента на посещението – м. март 2017 г.
– при ЧСИ Данова са били висящи две изпълнителни дела срещу него. Но в същото
време е индиция за знанието му, доколкото Д. в замяна на плащанията, които
заявява, че ще прави, иска спиране на изпълнителните дела, образувани срещу
нея.
От
представените от взискателя писмени доказателства, както и от служебно
изисканите и представени от ЧСИ Лучия Тасева такива, е видно, че длъжникът е
узнал за издадената срещу него заповед още на 11.09.2018 г. при депозиране на горепосочената молба в
деловодството на съдебния изпълнител. Едномесечният преклузивен срок е изтекъл
на 11.10.2018 г.
С оглед на горното, настоящият състав на Окръжен съд -
Варна приема, че иницииралото настоящото производство възражение от 04.01.2019
г. е подадено след изтичане на предвидения от законодателя едномесечен срок,
поради което и производството по него е недопустимо. Същото следва да се остави
без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд - Варна
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение на М.К.Д., ЕГН **********, депозирано пред Районен
съд - Варна на 04.01.2019 год., срещу заповед № 4501/24.07.2015 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
6287/2015 г. по описа на РС Варна, 25-ти съдебен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч. търг. дело № 1087/2019 г. по описа на ОС Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: