Определение по дело №1087/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2567
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193101001087
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………... 2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

в.ч.т.д. № 1087 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

 

Образувано е по възражение на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Р.Б., със съдебен адрес:***, депозирано пред ВРС на 04.01.2019 г., срещу заповед № 4501/24.07.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6287/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 25-ти състав.

          Длъжникът навежда доводи за това, че на 10.12.2018 г. е доведено до знанието му, че по силата на процесната заповед е осъден да заплати сумата в размер на 1 224,30 лева, за което има образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Лучия Тасева, вписана в КЧСИ под рег. № 737, с район на действие ОС – гр. Добрич. Поддържа, че не е редовно уведомен за дължимостта на претендираната от взискателя сума, като на адреса, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, ет. 4, ап. 12, не е изпращана покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. Твърди, че ПДИ е изпратена на адреса в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 55, вх. 2, ет. 9, ап. 79, на който не живее от 2013 г., като това обстоятелство се знае от взискателя. Длъжникът навежда доводи за това, че от 2013 г. не живее в страна, като постоянният му адрес е в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, ет. 4, ап. 12, на който живее майка му. Оспорва вземането на взискателя, като счита, че не дължи претендираната в заповедта сума.

          Депозирано е писмено становище във връзка с горепосоченото възражение на длъжника от насрещната страна„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, действаща чрез процесуалния си представител юрк. Антоанета Цветкова. Взискателят твърди, че възражението е процесуално недопустимо, тъй като е направено след едномесечния преклузивен срок, нормативно уреден в разпоредбата на чл. 423 от ГПК.  Поддържа, че длъжникът М.К.Д. е узнала за заповедта на 16.03.2017 г., при посещение в офис на взискателя с цел доброволно уреждане на отношенията между двете страни и спиране на висящите изпълнителни дела срещу него, включително и това, чието изпълнително основание е атакуваната заповед по чл. 417 от ГПК. В писменото становище се твърди, че  следващият най-ранен момент, в който длъжникът е  узнал за процесната заповед е 11.09.2018 г. и 09.11.2018 г., доколкото на тези дати същият е депозирал молби в деловодството на ЧСИ Лучия Тасева, вписана в КЧСИ под рег. № 737, с район на действие ОС – гр. Добрич по изп. дело № 476/2018 г. по описа на последния.

 

Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

 

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Предвиденият в нормата на чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок започва да тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Същият е преклузивен, като фактът на узнаването не е свързан с фактическото получаване на препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

В конкретния случай, видно от производството по приложеното ч. гр. д. № 6287 по описа за 2015 г. на ВРС, 25-ти съдебен състав, същото е образувано по заявление по чл. 417 ГПК на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 4501/24.07.2015 г., с която е разпоредено на длъжника М.К.Д. да заплати на заявителя сумата от 457.81 лева – главница по Договор за издаване на национална кредитна карта № 0611170096203400, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.06.2015 г. до окончателното погасяване на сумата; 116.13 лева – изискуема редовна лихва за периода от 20.01.2010 г. до 19.07.2012 г.; 475.36 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 20.02.2010 г. до 31.05.2015 г. и 175.00 лева – съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на изпълнителен лист № 7681 /стр. 14/, издаден на 04.08.2015 г. от Районен съд – Варна, на основание атакуваната заповед, е образувано  изп. дело № 401/2015 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, вписана в КЧСИ под рег. № 718, с район на действие ОС – гр. Варна, което по-късно е присъединено към изпълнително дело № 375/2015 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова. Впоследствие по молба на взискателя и двете изпълнителни дела са прехвърлени на ЧСИ Лучия Тасева, вписана в КЧСИ под рег. № 737, с район на действие ОС – гр. Добрич за продължаване на изпълнителните действия и същите са преобразувани под изпълнително дело № 476/2017 г. по описа на последния.

От представеното по делото ПДИ /стр. 20/ с изх. № 40879/28.07.2017 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева се установява, че процесната заповед и подлежащия на принудително изпълнение акт са приложено изпратени до длъжника. Видно от разписката /стр. 19/, длъжникът е търсен в продължение на един месец на адреса в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 55, вх. 2, ет. 9, ап. 79, съответно на 09.08.2017 г., 18.08.2017 г. и 23.08.2017 г. В разписката е отразено, че по сведение на съседи от ап. 80 на адреса живеят сем. Добреви, но не знаят имената им и не са сигурни дали длъжникът живее там. На 05.09.2017 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания длъжникът в двуседмичен срок, считано от 05.09.2017 г. да се яви в канцеларията на ЧСИ Лучия Тасева, за да си получи съдебните книжа в това число и атакуваната заповед. Двуседмичният срок е изтекъл на 19.09.2017 г., като липсват доказателства за явяването на длъжника в канцеларията на съдебния изпълнител, поради което е приложима фикцията, уредена в чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Действително, от материалите по делото се установява, че както в договора за кредит, така и в заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист като адрес на длъжника е посочен този, който се твърди във възражението – гр. Варна, ул. „Петко Стайков“ № 1, ет. 4, ап. 12, който след служебна справка в НБД Население, се установи, че е постоянният му адрес. Липсват данни ПДИ да е изпращана до този адрес. Същата е изпратена до настоящия адрес на длъжника – гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ бл. 55, вх. 2, ет. 9, ап. 79. Но в конкретния случай твърденията на длъжника, че е узнал за заповедта едва на 10.12.2018 г., след като са му били продадени земеделските земи, се опровергават от молбата с вх. № 34320/11.09.2018 г., депозирана от длъжника в деловодството на ЧСИ Лучия Тасева по изп. дело № 476/2017 г., което е образувано след изпращането на двете изп. дела по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, а именно – изп. дело № 401/2015 г., чието изпълнително основание е атакуваната заповед, и изп. дело № 375/2015 г. Видно от съдържанието на молбата /стр. 56/, длъжникът подробно е запознат със сумите, които дължи, което е в разрез с оплакването му, че не е доведено до знанието му претенцията на взискателя по заповедта. На 09.11.2018 г. длъжникът е депозирал нова молба с вх. № 43537 по изп. дело № 476/2017 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с която отново потвърждава заключението, че моментът на узнаване за заповедта по чл. 417 от ГПК предхожда 10.12.2018 г.

В подкрепа на своите твърдения, че длъжникът е запознат с процесната заповед преди 10.12.2018 г., взискателят е представил и протокол за проведена среща със същия от 16.03.2017 г. /стр. 54/, съгласно който М.Д. изразява готовност да погасява доброволно задълженията си към взискателя с месечни вноски от 500.00 лева. Сам по себе си протоколът не е доказателство за това, че длъжникът е узнал за заповедта, тъй като в него липсват данни за същата, а отделно към момента на посещението – м. март 2017 г. – при ЧСИ Данова са били висящи две изпълнителни дела срещу него. Но в същото време е индиция за знанието му, доколкото Д. в замяна на плащанията, които заявява, че ще прави, иска спиране на изпълнителните дела, образувани срещу нея.

От представените от взискателя писмени доказателства, както и от служебно изисканите и представени от ЧСИ Лучия Тасева такива, е видно, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед още на 11.09.2018 г. при депозиране на горепосочената молба в деловодството на съдебния изпълнител. Едномесечният преклузивен срок е изтекъл на 11.10.2018 г.

С оглед на горното, настоящият състав на Окръжен съд - Варна приема, че иницииралото настоящото производство възражение от 04.01.2019 г. е подадено след изтичане на предвидения от законодателя едномесечен срок, поради което и производството по него е недопустимо. Същото следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено.

 

Мотивиран от изложеното Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение на М.К.Д., ЕГН **********, депозирано пред Районен съд - Варна на 04.01.2019 год., срещу заповед № 4501/24.07.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6287/2015 г. по описа на РС Варна, 25-ти съдебен състав.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. търг. дело № 1087/2019 г. по описа на ОС Варна.

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

       

                                                               ЧЛЕНОВЕ: