Решение по дело №372/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 7
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211700500372
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Перник, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500372 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. К. Л. чрез адв. А.С. срещу Решение №
260333 от 22.03.2021г. по гр.д. № 3029/2020 г. по описа на РС- Перник, в частта, с която е
определен режим на лични отношения на бащата Ц. Н. К. с детето Д. Ц. Н. всяка първа и
трета неделя от месеца (без преспиване) за времето от 10:00 часа до 18:00 часа без
присъствието на майката Л. К. Л..
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е
обсъдил правнозначими обстоятелства, свързани с определяне на подходящия режим на
лични константи между бащата и детето. Не била обсъдена в цялост и не била съобразена
изслушаната съдебно-психологична експертиза, в заключението на която било посочено, че
на практика бащата не е в достатъчна степен запознат с нуждите на детето и с начините за
неговите задоволявания, като се нуждае от допълнително обучение, относно нуждите на
детето, съобразно неговата възраст и потребности. Поддържа, че районният съд е игнорирал
посоченото в СПЕ, че срещите между бащата и детето трябва да се осъществяват само в
присъствието на майката, което с оглед ниската възраст на детето има нужда от следобеден
сън и не било удачно в следобедните часове да бъде с бащата, което се явявало стрес за
детето да преспива на различно място от обичайното. Поддържа, че е необходимо
присъствието на майката при срещите между бащата и детето, за да се чувства то спокойно,
1
сигурно и обгрижвано, така, както е свикнало. Сочи, че режимът на лични контакти между
бащата и детето, следвало да бъде съобразен и с интереса на детето и да съответства на
неговите нужди, а бащата не бил запознат с нуждите и потребностите на детето и с начините
за неговите задоволявания, както и че се наблюдавало липса на емоционална близост по
между им. В тази връзка счита, че режимът на лични контакти между бащата и детето
следвало да бъде определен без преспиване, в присъствието на майката, и при съобразяване
със заключението на вещото лице. По изложените в жалбата доводи и аргументи моли да се
отмени решението в обжалваната му част и да се постанови решение, с което да бъде
определен режим на лични отношения на бащата с детето без преспиване, в присъствието на
майката.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна Ц. Н. К., чрез адв. Ц.З. е подал писмен
отговор, в който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. В отговора излага доводи,
че определеният режим на лични контакти между него и детето бил съобразен с нуждите на
детето, неговите потребности и интереси, като е бил съобразен и с възрастта му, както и с
желанието и възможностите на двамата родители. По изложените в отговора доводи и
аргументи моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
В съдебно заседание на ПОС въззиваемият Ц. Н. К. е предложил режим на личен контакт с
преходен период, като в първите шест месеца да взема детето си всяка първа и трета неделя
от 9,30ч. сутринта до 13,00ч., след което да го връща на майката, а след това да взима детето
при себе си от 9,30ч. сутринта до 18,00ч. вечерта.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. К. Л. е отхвърлил предложения преходен режим,
като поддържа искането си режимът на бащата с детето да бъде само в присъствието на
майката.
Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Перник изразява становище, че е необходим
преходен период, в който режимът на лични отношения на бащата с детето в неделните дни
да се осъществява в присъствието на майката, предвид прекъснатата връзка между бащата и
детето. Впоследствие при възобновяване на връзката баща- дете да се определи режим без
присъствието на майката.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото в обжалваната му част въз основа на наведените в жалбата доводи:
Съдът намира, че Решение № 260333 от 22.03.2021г., постановено по гр.д. № 3029/2020г. по
описа на РС- Перник, е влязло в сила в следните му части:
1.частта му, с която упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. Ц. Н.,
с ЕГН:**********, е предоставено на майката Л. К. Л., като местоживеенето не детето е
определено на адреса на майката:***.
2.частта му, с която в полза на малолетното дете Д. Ц. Н., е присъдена ежемесечна издръжка
2
в размер на 250 лева, платима от бащата до 10-то число на месеца, за който същата се
дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от депозирането на
исковата молба в съда-26.06.2020г., до настъпването на обстоятелства, изменящи или
погасяващи това задължение
3.частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето през
следните периоди: всяка първа и трета събота от месеца /без преспиване/ за времето от 16:00
до 19:00 часа в присъствието на майката- Л. К. Л. с ЕГН:**********, с адрес: ***, като тези
срещи следва да бъдат на места, за които и двамата родители са съгласни, а именно
публични такива- паркове, детски кътове и т.н., с оглед неескалиране на междуличностните
отношения между родителите; В този смисъл е и Решение №131/14.06.2016 по дело
№4490/2015 на ВКС, ГК, III г.о., съгласно което решението за режима на лични отношения
влиза в сила в частта му за необжалваните периоди.
Съгласно постоянната съдебна практика производствата относно мерките за лични
отношения на неупражняващия родителски права родител с детето му по своята правна
същност са такива по спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство,
решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна
на обстоятелствата. Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика по дела за
упражняване на родителски права и мерки за лични контакти се приема, че съдът
постановява решението си, ръководен от интересите на детето. Законът е възложил на съда
да следи служебно за интересите на детето, ценейки исканията на страните именно с оглед
на тези интереси. С оглед предмета на делото, съдът допуска доказателства и служебно, без
да е обвързан от процесуалното поведение на страните. При предявено искане на родителя
да му бъде възложено упражняването на родителските права, съдът е в правомощията си да
откаже поисканото изменение, но с оглед интереса на детето и обстоятелствата по делото да
разшири определените по отношение на този родител лични контакти с детето. В този
смисъл е и Определение № 1130 от 5.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о., ГК.
По отношение режима на лични отношения на бащата с детето съдът намира, че спорна е
само частта, в която е определен режим на лични отношения на между бащата и детето
всяка първа и трета неделя от месеца. В останалата част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Не се спори по делото, че страните по делото са съжителствали на съпружески начала в
периода ***.- *** в апартамент, собственост на жалбоподателката Л. на адрес: ***. От
съжителството си страните имат едно малолетното дете Д. Ц. Н., с ЕГН:**********. Не се
спори, че след раздялата на родителите детето е продължило да живее с майка си, която
полага и грижи по отглеждането и възпитанието му, като се разчита и на помощта и
съдействието на родителите по майчина линия. Бащата е напуснал съвместно обитаваното
жилище и понастоящем живее в апартамент в ***. Не се спори, че към настоящия момент
детето посещава детска градина.
В открито съдебно заседание на ПОС от 09.12.2021г. съдът е изслушал становищата на
3
родителите по реда на чл.59, ал.6 СК.
Майката Л.Л. счита, че детето трябва да контактува с баща си, но твърди, че до навършване
на шестгодишна възраст на детето този контакт трябва да е в присъствието на майката.
Майката счита, че бащата на детето не е полагал самостоятелно грижи за детето дори през
време на съвместното съжителство на родителите, не знае нищо за потребностите на детето,
като е в интерес на детето е бащата да осъществява срещите си с детето в присъствието на
майката до навършване на шестгодишна възраст на детето.
Бащата Ц.К. счита, че в неделния ден трябва да контактува с детето си без присъствието на
неговата майка. Същият твърди, че с детето са имали добра връзка по време на съвместното
съжителство на родителите му. Впоследствие обаче връзката му с детето е нарушена поради
създавани пречки от страна на майката, с която са във влошени отношения. В съдебно
заседание на ПОС от 09.12.2021г. бащата признава, че от около половин година съжителства
на съпружески начала с друга жена в жилището си в ***. Последната има *** дъщеря, като
изразява становище, че „децата ще си играят чудесно“.
Видно от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза на вещото лице А. С.
основните грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете от раждането му до
момента се полагат от майката Л.Л., подпомагана от своите родители, които се грижат за
детето докато майката е на работа / от 9 до 17 часа/. Бащата не е абдикирал от родителските
си задължения, но същият не присъства към момента в живота на детето.
Видно от СПЕ малолетното дете е с нормално физическо, психическо и емоционално
развитие. Детето има богат речников запас и се изразява точно и правилно. Личи си, че с
детето се работи активно.
Вещото лице по СПЕ е посочило, че от анализа на проведените тестове и от
психологичните интервюта, с двамата родители се установило твърде голямо различие в
ценностната им система, както и различен поглед и подход при отглеждането и
възпитанието на детето. На тази възраст на детето майката е най- важният субект в неговия
живот, който задоволява неговите физически, психически и емоционални потребности.
Бащата не е първичен фактор за детето, което не регистрира неговото отсъствие. Детето
следва да контактува с баща си, но следва да се изгради връзка с бащата, което трябва да
стане поетапно с израстването на детето и в присъствието на майката.
Видно от СПЕ, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, емоционалната
връзка между детето и майката е много силна, като прекъсването на същата дори и само за
ден би наранило детето в емоционален план. Принципно тази емоционална връзка на детето
с майката е силно изразена до 6-7- годишна възраст. Видно от същата СПЕ не се констатира
емоционална привързаност на детето към бащата.
По делото са изслушани показанията на две групи свидетели. В показанията си свидетелите
Д.С.С. и Л.А.Л., които са посочени от бащата, подкрепят тезата му, че същият желае да
осъществява контакт с детето, както и да води детето при родителите си в село ***, общ.***,
но му се създават пречки от страна майката. В показанията си свидетелите Е.В.З. и А.Г.А.,
4
които са посочени от майката, свидетелстват, че именно майката полага непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Майката е определящият и
значим фактор в живота на детето, което е силно привързано към нея. Бащата сам е спрял да
търси контакт с детето, макар и никой да не му създава пречки за това.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на
детето с другия родител, който не упражнява родителските права, са намерили израз в
ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето,
въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по
времетраене и начин режим на лични отношения.
В съответствие с постоянната съдебна практика настоящият въззивен състав намира, че при
определяне режима на личен контакт на бащата с детето водещи следва да са интересите на
детето с оглед на правилното му развитие. Детето има нужда от сигурни и предвидими
условия на живот, семейна среда и жилище, максимално доближаващи се до тези, преди
фактическата раздяла на родителите му.
Първоинстанционният съд е постановил всяка първа и трета неделя от месеца бащата да
контактува с детето си без присъствието на майката за да се изгради отново връзката на
бащата с детето, за да може детето да „преоткрие за себе си” този родител. Освен това съдът
е отчел, че в неделните дни бащата може да води детето и при бабата и дядото по бащина
линия, които живеят в село ***, ***, където детето е ходило и си е играело, преди
възникване на проблемите между родителите.
Настоящият въззивен състав намира, че целите, които се преследват с така определения
режим на личен контакт са юридически и житейски оправдани. В същото време за
постигането им обаче е необходим един преходен период, в който детето постепенно и
поетапно да възобнови контакта с баща си. Поради това и съдът намира, че следва да
определи в тримесечен период, считано от влизане в сила на съдебното решение бащата да
осъществява контакт с малолетното си дете всяка първа и трета неделя от месеца от 9,30ч. до
12,30ч. в присъствието на майка му, като тези срещи следва да бъдат на места, за които и
двамата родители са съгласни, а именно публични такива- паркове, детски кътове и т.н.
След това за нов тримесечен период бащата да осъществява контакт с малолетното си дете
всяка първа и трета неделя от месеца от 9,30ч. до 12,30ч., но без присъствието на майка му,
като след това връща детето в дома на майка му. След изтичане на половин година, считано
от влизане на съдебното решение, съдът намира, че следва да постанови бащата да
осъществява контакт с малолетното си дете всяка първа и трета неделя от месеца за времето
от 10,00 часа до 18,00 часа без присъствието на майката.
С така определения режим съдът намира, че ще се създаде възможност детето да възобнови
емоционалната връзка с бащата си. Като с израстването на детето и при промяна в
обстоятелствата този режим би могъл да бъде разширен по надлежния ред.
Постановяването на такъв гъвкав режим, включващ шестмесечен преходен период, разделен
на два тримесечни подпериода, има за цел най-вече постепенно да възстанови доверието и
5
желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Именно с оглед постигането на
тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални
усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като
осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на
собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да търсят първо пътя на
диалога помежду си, а ако е необходимо – и професионални услугите на социални
работници от ДСП-***, психолог и др. Усилия в тази насока следва да положи и майката, на
която съдът е предоставил упражняването на родителските права, и която е в ежедневен
контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от
изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата,
независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това,
майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно нежна
майчинска грижа, за да мотивира детето то отново с желание да контактува с баща си.
Бащата от своя страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към него и желанието
му да го вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо майката и/или самото
дете или чрез даването на материални подаръци на детето, а най-вече чрез личния му –
именно бащински подход към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това и
за да не накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата следва да търси
съдействието на полицията, съдебен изпълнител и други форми на принуда, като крайна
мярка, а не при всяко разногласие с майката относно осъществяването на личните контакти
с детето. Както вече беше посочено, в такива случаи и двамата родители следва да търсят на
първо място диалог помежду си и с детето, което е от изключителния негов интерес. Именно
през преходния период е необходимо родителите така да въздействат върху детето, че то
само да започне да търси контакта с баща си.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната му част и вместо това да постанови горепосочения режим на лични
отношения.
С оглед изхода на делото и предвид изричното становище на жалбоподателя, заявено в
съдебно заседание, разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260333 от 22.03.2021г. по гр.д. № 3029/2020 г. по описа на РС-
Перник, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Ц. Н. К. с
детето Д. Ц. Н. всяка първа и трета неделя от месеца (без преспиване) за времето от 10:00
часа до 18:00 часа без присъствието на майката Л. К. Л., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Ц. Н. К., с ЕГН:********** и
малолетното дете Д. Ц. Н., с ЕГН:**********, както следва:
6
-първите три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, бащата да
осъществява контакт с малолетното си дете всяка първа и трета неделя от месеца от 9,30ч. до
12,30ч. в присъствието на майката на детето Л. К. Л., като тези срещи следва да бъдат на
места, за които и двамата родители са съгласни, а именно публични такива- паркове, детски
кътове и т.н.
-следващите три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, бащата да взима
малолетното дете от дома на майката всяка първа и трета неделя от месеца от 9,30ч. до
12,30ч. и да го връща в дома на майката. Срещите да се осъществяват без присъствието на
майката на детето Л. К. Л..
-след изтичане на шестмесечния преходен период бащата да взима малолетното дете от дома
на майката всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. до 18,00ч. и да го връща в дома
на майката. Срещите да се осъществяват без присъствието на майката на детето Л. К. Л..
Решението е влязло в сила в частта, с която е определен следния режим на лични отношения
на бащата Ц. Н. К. и малолетното дете Д. Ц. Н.: всяка първа и трета събота от месеца /без
преспиване/ за времето от 16:00 до 19:00 часа в присъствието на майката- Л. К. Л. с
ЕГН:**********, с адрес: ***, като тези срещи следва да бъдат на места, за които и двамата
родители са съгласни, а именно публични такива- паркове, детски кътове и т.н.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7