Решение по дело №322/2018 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 101

 гр. Хасково 04.09.2018 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети август през две хиляди и осемнадесета  година , в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР Д.                                             ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                         КРАСИМИР Д.

 

При секретаря Радостина Кабадалиева и в присъствието на прокурора Николай Гугушев,като разгледа докладваното от чл. съдията ФИЛИПОВ

ВНОХД № 322 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

 

С Присъда № 31 / 22.05.2018 година, постановена по НОХД № 128 по описа за 2018 година, Районен съд – Димитровград е признал подсъдимия П.Г.Д. *** за виновен в това, че след като е бил осъден с влязлото в сила на 08.04.2015г. Определение № 296/08.04.2015г., постановено по гр.д. № 2/2015г., по описа на РС-Димитровград, да издържа свои низходящи – дъщеря си П.П.Д., родена на ***г. и сина си Д.П. Д., роден на ***г., живущи в гр.Димитровград, обл.Хасково, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 26 месечни вноски от по 100 лв. всяка от тях за всяко от двете деца, за периода от м.януари 2016г. до м. февруари 2018г., включително, на обща стойност 5 200 лв., поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на наказание „пробация“ със двете задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от 1 година.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който чрез защитника си адв. М. я обжалва в срок с оплакване за  несправедливост на наложеното наказание , което намира за завишено и иска намаляването му. В жалбата се твърди, че бил безработен, без постоянен доход, а в следствие на получен инфаркт се нуждаел от лекарства и средствата от инвалидната му пенсия не достигали.

Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.

Окръжна прокуратура - Хасково изпраща представител, който оспорва депозиранaта жалба като неоснователна. Намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и иска да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява. За него се явява упълномощеният му защитник, който поддържа подадената жалба и направеното в нея искане.

Пред въззивната инстанция не са събирани и допускани нови  доказателства.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимия, признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът намерил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по  чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разгледана по същество, подадената от подсъдимия жалба се явява неоснователна.

От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че подс. Д. за периода от 2004г. до 2011г. съжителствал на семейни начала със св. Л. Д. Д., в който период се родили двете им деца – родената на ***г. П.П.Д. и роденият на ***г. Д.П. Д.. След като подсъдимият и свидетелката се разделили, грижите за децата поела последната. С Определение № 296/08.04.2015г., постановено по гр.д. № 2/2015г. на РС-Димитровград и в сила от същата дата, подс. Д. бил осъден да заплаща на свидетелката Д., в качеството й на майка и законен представител на децата, месечна издръжка в размер на 100 лв. за всяко от тях. Тъй като Д. не изпълнявал задължението си да заплаща издръжка, срещу него било образувано ДП № 813/2015г., по описа на РУ  на МВР – Димитровград, което било прекратено на основание чл. 183, ал.3 от НК с постановление на РП-Димитровград от 11.01.2016г., предвид дадените от св. Л. Д. показания през м. декември 2016г., че в хода на разследването Д. изплатил дължимите за издръжка на децата суми, до м. декември 2015г. включително. След това от м. януари 2016г. до м. февруари 2018г., включително, пак не платил нито една от месечните вноски за издръжка на децата, понеже твърдял че бил безработен , освен това прекарал и инфаркт през месец октомври на 2017 г. и бил нетрудоспособен. При така установената и приета от първата инстанция фактическа обстановка е постановената присъдата предмет на настоящата проверка. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението в чието извършване е обвинен, като не е изпълнил задълженията си по влязъл в сила съдебен акт, а именно горецитираното определение на РС-Димитровград, да заплаща месечна издръжка на двете си деца през инкриминирания период за сумата общо в размер на  5 200 лв. Установено е, че необходимите две предпоставки за осъществяване състава на престъплението са налице – подсъдимият е осъден с влязло в сила определение да заплаща издръжка на свои низходящи - дъщеря си П.П.Д. и сина си Д.П. Д., както и, че издръжката за всяко от двете деца не е била заплащана повече от 2 месечни вноски, а именно – за периода от м.януари 2016г. до м. февруари 2018г., включително /26 месечни вноски/. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието от неплащането на издръжка на децата си, въпреки влязлото в сила определение и е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

На практика подсъдимият не оспорва неплащането на издръжка на своите низходящи за инкриминирания период, а единствено претендира въззивния съд да намали наложеното му наказание. При определяне на наказанието, първоинстанционният съд е отчел отегчаващите и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и е определил същото при техният баланс и при условията на чл. 54 от НК, като му наложил по – лекото предвидено за престъплението наказание - „пробация „ с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42 а ал.2 т.1 и 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност на явяване от 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок. Съдът в случая правилно е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК, отчитайки от една страна направеното признание и сполетялото го заболяване, а от друга – сравнително дългия период на неплащане на дължимата месечна издръжка на двете си деца и факта, че това е втори продължителен период, в който подсъдимият лишил своите низходящи от дължимата им издръжка и не изпълнил пак родителските си задължения в тази насока . Ето защо в случая макар подсъдимия да е безработен и с влошено здравословно състояние , не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства по смисъла на чл. 55, от НК налагащи изменение на присъдата и определяне на по – леко наказание. Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334 т.6, вр. чл. 338 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31 / 22.05.2018 година, постановена по НОХД № 128 по описа за 2018 година на Районен съд – Димитровград.

       

    Решението не подлежи на обжалване .

 

                Председател :                                              Членове: