Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Каварна 26.03.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А
Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на
дванадесети март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш.,като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 345 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
17-0283-000254/20.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Каварна са
наложени на Т.К. К. с ЕГН ********** ***
следните административни наказания „глоба“ в размер на 3000/три/ хиляди лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/дванадесет месеца на
основание чл.175, ал.1, предл.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с
мотив, че административнонаказващият
орган не е приложил правилно материалния закон. В жалбата се изразява
становище, че е съставен АУАН за нарушаване на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, вместо по
чл.93, ал.2, чл.94, ал.2, чл.98, ал.1, т.1 и др. от ЗДвП, като непосочването на
правилната материалноправна норма, според жалбоподателя винаги е основание за
отмяна на НП. Освен това в жалбата е обективирано твърдение, че посоченото
нарушение се явява маловажно по аргумент на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да бъде
отменено изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се представлява от процесуалния представител, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Административнонаказващият орган
редовно призован, не изпраща представител по делото. При депозиране на
административнонаказателната преписка в КРС се изразява становище жалбата да
бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като изслуша доводите на
страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши
преценка на събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в
съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на АУАН № 285,
бл.№361429, за това, че на ***.2017г.
около 11.45ч. по главен път I-9 до
първият вход за гр.Каварна на км 46+9 паркира ***с рег.№ *** по начин, по който блокира движението на пътни превозни
средства /участва в блокадата на пътя, във връзка с протестите за „Натура 2000“
и блокирането на пътя/. По този начин използва пътя за цели несъответстващи на
неговото предназначение за превозване на пътници и товари. Актосъставителят е
приел, че Т.К.К. с ЕГН ********** *** виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП.
В деня на установяване на нарушението, доколкото
то е установено още на ***.2017г. на нарушителя не е съставен и връчен АУАН.
На 25.08.2017г. е съставен АУАН № 285, който е
връчен на нарушителя в деня на съставянето му. Възражения по акта не са
депозирани в предвидения в ЗАНН 3-дневен срок..
Въз основа на съставения и връчен на
лицето АУАН на 20.10.2017г. е издадено Наказателно
постановление № 17-0283-000254/20.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ
Каварна, с което са наложени на Т.К.К. с ЕГН ********** *** следните
административни наказания: „глоба“ в
размер на 3000 /три/ хиляди лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/дванадесет месеца на
основание чл.175, ал.1, предл.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
НП е връчено лично на нарушителя срещу
подпис на 28.11.2017г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното
обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр.
с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ.фактическите констатации, заложени
в АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази
дейност решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол
върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна
и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата
документа.
В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано след съставянето на АУАН
в предвидения 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен
срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в 6-месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
От гледна точка приложението на
материалния закон обаче, съдът намира следното:
От показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Н.Н.М. и С.А.С. се установява,че трактора е бил паркиран на
платното за движение, както е посочено и в АУАН: “паркирах колесен трактор по начин, с който блокира движението на пътни
превозни средства, участва в протестите във връзка с „Натура 2000“ и
блокирането на пътя. Използва пътя за цели не в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“. Оспореното НП повтаря
констатациите на АУАН, като се посочва правна норма, която не е нарушена и се
налага санкция, която не съответства на извършеното деяние. Наказанията за
неправилно паркиране са определени в чл.177, ал.1, т.8 и чл.183, ал.1, т.8 и
т.9 от ЗДвП.
Съдът споделя доводът на пълномощника
на жалбоподателя, че в атакуваното НП е посочено, че е извършено паркиране, не
са посочени други цели, не са описани обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Следва да се отбележи,че в АУАН и НП
нарушението е описано по начин, водещ до ограничаване правото на защита на
лицето привлечено към административнонаказателна отговорност, доколкото от това
описание същият е поставен в неяснота да разбере всички факти относно състава
на нарушението, което се твърди, че е извършил, като тези факти е следвало да
бъдат конкретизирани и ясни, съответно не става ясно за какво точно е
санкциониран. Изложената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка е неясна. Налице е несъответствие между
фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното
обвинение, което не позволява формиране
на еднозначни правни изводи досежно волята на наказващият орган по фактите и по
приложението на закона. В тежест на административнонаказващият орган е да
проведе законосъобразна процедура и да докаже твърденията си, обективирани в
тях с валидни доказателства. Допуснатото несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение съставлява
съществено процесуално нарушение, респективно - основание за отмяна на НП.
Отделно от горното, съдът намира, че
направеното от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител възражение за
маловажност на случая е основателно по следните съображения:
Въпросът по същество в настоящия казус се
свежда до това представлява ли санкционираното деяние маловажен случай на
административно нарушение,като в тази връзка съдът счита, че наказващият орган
не е обсъдил внимателно налице ли са предпоставките за прилагане на чл.28 б.“а“
от ЗАНН, а именно да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Несъмнено ако се приеме, че има
извършено административно нарушение/въпреки описаното по-горе за несъответствие
между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното
обвинение/, то същото би било такова на формално извършване, т.е не би
включвало настъпването на определен вредоносен резултат. Само, че това не
елиминира необходимостта от преценка за степента на обществена опасност на деянието,
с оглед конкретните фактически особености на случая. От санкционираното
поведение на жалбоподателя не само не са произтекли имуществени вреди, но
каквито и да е негативни последици. Жалбоподателят не е оказвал съпротива, а точно обратното съдействал е за извеждането
на селскостопанската машина от пътното платно.
Като не е отчел тези обективни
обстоятелства, обуславящи преценката на случая като „маловажен“, респ. като не
е приложил чл.28, б.“а“ от ЗАНН /и то без изобщо да изложи конкретни мотиви, защо
е счел че не са налице условията за това, извън общите такива за значимостта на
обществените отношения, които са засегнати/, административнонаказващият орган е
издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№17-0283-000254/20.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с
което са наложени на Т.К. К. с ЕГН ********** *** следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 3000 /три/ хиляди лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет месеца на
основание чл.175, ал.1, предл.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен
срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….