В ИМЕТО НА НАРОДА Гр.Видин, 18.10.2019година
Окръжен съд - град Видин, наказателно отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.И.
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЛ.С.
2.
Р.Д.
след като разгледа докладваното от съдията Д.в.н.ч.х.д №163 по описа за 2019 година на Окръжен съд Видин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.
С присъда №257, постановена на 19.06.2019 година по н.ч.х.д.№249по описа за 2019 година на Районен съд - Видин, подсъдимият И.Й.Д., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 18.11.2018 година, н град Видин, на ул."********", пред пицария „********", чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето, причинил на Ц.С.С. ***, с ЕГН **********, лека телесна повреда, представляваща болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на носа и дясна скула, кръвонасядане не двете периорбитални области - престъпление по чл.130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основания чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000/хиляда/ лева.
Съдът е осъдил подсъдимия И.Й.Д., ЕГН **********, да заплати на Ц.С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителна С.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 3О/тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 18.11.2018 година до окончателното изплащане, както и сумата 1000/хиляда/лева, обезщетение за претъпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 18.11.2018 година до окончателното изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за претъпени неимуществени вреди в останалата му част до пълния му размер от 3000/три/ хиляди лева, както и сумата от 450/четиристотин и петдесет/лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и да му заплати сумата от 12/дванадесет/лева, изразходвана като държавна такса.
Съдът е осъдил подсъдимия Д. и да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Видин сумата от 50/петдесет/лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск за имуществени вреди, както и сумата от 50/петдесет/лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди.
По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И.Й.Д., ЕГН **********, чрез неговият защитник адвокат С.С. ***, в която се сочи, че не е доволен от обжалваната присъда, тъй като същата била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, обвинението не е доказано, присъдата е необоснована и е постановена в нарушение на закона, като съдът се е водил само и единствено от съображение за целесъобразност.
Със жалбата се иска да се приеме, че обвинението е недоказано, поради което подсъдимият да бъде оправдан, както и алтернативно се иска да бъде отменена присъдата на ВРС и делото върнато за ново разглеждане от Районна прокуратура - Видин. Не се сочат мотиви по нито едно от посочените основания.
Пак в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от тъжителя Ц.С.С., ЕГН **********, действащ лично и подпомаган от своята майка и законна представителна С.С.С., ЕГН **********, чрез повереника адвокат П.С. ***, в която се сочи, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, тъй като неправилно е приложен института на чл.78а от НК, поради това, че едно от трите условия на тази разпоредба - възстановени имуществени вреди не е изпълнено. На второ място се сочи, че не са съгласни с изложението в мотивите на съда, че деянието е с ниска обществена опасност и то особено като се касае за непълнолетно дете, в тъмната част на денонощието. На трето място се посочва, че присъденото обезщетение е несправедливо с оглед това, че тъжителят дълго време е бил стресиран и изплашен, и поради това не може да се касае за незначителни имуществени вреди, каквито е възприел първостепенния съд.
Със жалбата се иска да бъде отменена присъдата на първата инстанция в частта, в която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, вместо което бъде постановена друга присъда, с която същият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „пробация" за подходящ срок, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, както и 30 лева за имуществени такива. Искат се разноските и за двете инстанции.
В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си - адвокат С.С. *** поддържа, че деянието е недоказано по несъмнен начин, тъй като постановеното присъдата е постановена на базата на показанията на един свидетел, който е изгледал видеозапис, който не е приложен по делото, поради което липсват достатъчно доказателства, проверени по надлежния ред. Иска се отмяна на атакуваната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен в инкриминираното деяние.
Защитата на частния тъжител- адвокат П.С. *** в съдебно заседание поддържа всички оплаквания направени във въззивната жалба, като се иска отмяна на първоинстанционното решение поради неправилното приложение на чл.78а НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Делото пред първостепенният съд е образувано по тъжба от Ц.С.С., действащ лично и подпомаган от своята майка и законен представител С.С.С.,***, чрез адвокат П.С. ***, против И.Й.Д.,***, с обвинение по чл.130, ал.2 от НК и е предявен граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000/три хиляди/лева, затова, че тъжителят, бидейки ученик в девети клас, на 18.11.2018година, вечерта, бил на рожден ден на съученичка, който се празнувал в пицария „**********", находяща се в град Видин, ул."*********". Около 21.15 часа тъжителят заедно със свой съученик – Г. Т. П., свидетел по делото излезли пред заведението. Тъй като бил паднал сняг, те започнали да правят снежни топки и да ги хвърлят по насрещна стена. По същото време по улицата преминавал автомобил, който изведнъж спрял по средата на улицата, шофьорът му излязъл от колата и тръгнал срешу тях, като видимо бил „бесен и нервен" според показанията на свидетеля П.в - /л.38 от първоинстанционното дело/. Мъжът, се отправил към двете момчета и ги запитал те ли хвърлят снежни топки и те отговорили положително. След като тъжителят отговорил с „да", мъжът го хванал за врата, и му извикал да се качва в колата му. Тъжителят отказал, свидетелят П. попитал защо го кара да се качва в колата му, на което мъжът и на него казал да се качва в колата му, но свидетелят също отказал да се качва в колата му. В следващия момент свидетелят П. видял как мъжът, който слязъл от колата си нанесъл удар в слабините на тъжителя, от който той паднал на земята, а после започнал да го рита. Свидетелят П. се опитал да издърпа мъжа, за да не удря тъжителя, но мъжът ударил и него в лявата буза, поради което свидетелят П. избягал вътре в заведението да извика помощ и видял как друг мъж излиза от заведението, който казал да този, който биел тъжителя да ги остави на мира и той си тръгнал. Когато тъжителят влязъл в заведението свидетелят П. видял, че от носа му тече кръв и бузата му е насинена.
Тази фактическа обстановка се установява както от преките впечатления на свидетелят П., така и от свидетелят В. - собственик на заведението, който като видял, че децата, които са били на рожден ден в заведението му, са се скупчили и гледат през прозореца навън, той също погледнал и видял едно от момчетата да се държи за устата и когато го попитал какво е станало, момчето - в случая тъжителя отговорил, че един го е пребил. Тогава свидетелят В. излязъл от заведението и попитал мъжът, който ударил тъжителят какво става, същият отговорил „тези бият по мен с топки"/л.38 от първоинстанционното дело/. Същият този свидетел установява, че след това дошли родителите на пострадалото дете и гледали заедно записите от камерите на заведението, от които се виждало как един мъж бие едни деца.
Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Жалбите са подадени в законоустановения срок от подсъдимия И.Й.Д. и пострадалия Ц.С.С., действащ лично и подпомаган от неговата майка и законен представител С.С.С.. Същите са страни, които имат правен интерес от подаване на жалба срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е постановена правилно, като при постановяването й не е нарушен материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило правото на защита на страните по делото, както и че наложеното наказание е правилно определено по вид и по размер с оглед осъществяване на целите му.
По оплакванията в жалбите: - по жалбата на подсъдимия -
Оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия са, че атакуваната присъда била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, обвинението не е доказано, присъдата е необоснована и е постановена в нарушение на закона, като съдът се е водил само и единствено от съображение за целесъобразност, са неоснователн:
Съдът подробно се запозна с всички събрани по делото доказателства и прие, че при разглеждането на делото и при постановяване на атакуваната присъда не е допуснато съществено процесуално нарушение, за каквото се говори в жалбата, още повече, че същото не е посочено конкретно, поради което това оплакване не неоснователно. Относно твърдението, че обвинението не е доказано, съдът след като обсъди доказателствата, прие, че направения извод от първостепенния съд за доказано авторство и съответно обвинение е правилен, законосъобразен и обоснован, тъй като действително между събраните доказателства в тази насока няма противоречия, съответно те си кореспондират напълно и се допълват взаимно: свидетелят П. е категоричен, че гледайки видеото от камерите на заведението, е разпознал в мъжа, който е слязъл от колата си и е нанесъл удари на тъжителя именно подсъдимия И.Д., тъй като го познава визуално от няколко години от общи познати. Този свидетел установява също, че именно И. е дърпал детето за качулката и го бил в корема и в лицето. Възражението на защитата на подсъдимия, че това не е годно доказателство, съдът намира за неоснователно, тъй като този свидетел е гледал заедно със собственика на заведението записа непосредствено веднага след извършването на деянието и е възприел тази фактическата обстановка. Тези факти се потвърждават и от свидетелят В., който е видял лично подсъдимия, питал го е какво става и подсъдимият отговорил, „тези бият по мен с топки". От друга страна, по делото е приложена и преписка№ 178600 и №13884/2018г. От преписката е видно, че са взети сведения от пострадалия, майка му, свидетелите П., В. и П., като подсъдимият е отказал да даде обяснения по случая от една страна, а от друга е подписал без никакви възражения протокол за предупреждение от 28.11.2018 година свързан както с инкриминираното деяние, така и конкретно с тъжителя Ц.С.,
което съдът приема за косвени доказателства във връзка с доказване на авторството и на деянието, извършено от подсъдимия. Ето защо съдът намира това оплакване за неоснователно, както и останалите за необоснованост на присъдата и за нарушаване на закона. - по жалбата пострадалия -
Оплакванията във въззивната жалба на тъжителя са, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, тъй като неправилно е приложен института на чл.78а от НК, поради това, че едно от трите условия на тази разпоредба - възстановени имуществени вреди не е изпълнено, че не са съгласни с изложението в мотивите на съда, че деянието е с ниска обществена опасност и че присъденото обезщетение е несправедливо с оглед това, че тъжителят дълго време е бил стресиран и изплашен, и поради това не може да се касае за незначителни имуществени вреди, каквито е възприел първостепенния съд.
Първото оплакване за неправилно приложение на института на чл.78а от НК, съдът намира за неоснователно, тъй като в случая не се касае за имуществени вреди, причинени пряко от извършеното деяние, каквито са средствата за лечение например, тъй като сочените 3 О/тридесет/ лева са заплатени за „издаване на медицинско свидетелство", тоест става дума да снабдяване с писмени доказателства във връзка с доказване на деянието и същите са присъдени от първостепенния съд.По второто оплаквания, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като извода, направен от съда за това, че деянието е с ниска обществена опасност е направен във връзка с индивидуализацията на наказанието и обсъждането му като смекчаващо отговорността обстоятелство в съответствие с резултатите от деянието - оток в основата на носа и кръвонасядане по кожата на двете периорбитални области, зачервяване и леко охлузване на кожата на основата на носа и дясната скула.
По третото оплакване, че присъденото обезщетение е несправедливо с оглед това, че тъжителят дълго време е бил стресиран и изплашен съдът намира, че и то е неоснователно, тъй като така присъденото обезщетение отговаря както на нанесените поражения върху носа и скулата на пострадалия от една страна, а от друга съответства на съдебната практика за този вид телесни повреди. Освен това, по делото има данни пострадалият С. да не е бил на училище само два-три дни след станалия инцидент.
По отношение искането на защитата на тъжителя за присъждане разноските по делото за двете инстанции, видно от атакуваната присъда, разноските пред първостепенния съд са присъдени, а пред въззивния няма приложени доказателства за направени разноски, поради което съдът на следва да присъжда такива.Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановената присъда са неоснователни, поради което и жалбите са неоснователни, а обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което и на основание чл.334, ал.6, от НПК, атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №257, постановена на 19.06.2019 година по н.ч.х.д.№249по описа за 2019 година на Районен съд - Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: