МОТИВИ към присъда по
ВНОХД № 4581/2018г. на СГС, НО,
XVII въззивен състав
С присъда от 14.11.2017г.
постановена по НОХД № 16492/2016г. по описа на СРС,НО,12 състав,подсъдимата Е.С.В.
е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3,пр.1 вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в това, че за времето от
неустановена дата през м.ноември 2014 г., около 14.00 ч. до неустановена дата
през м. декември 2014 г., около 17.00 ч. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват по отделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, в съучастие с Ц.Р.В. - извършител, се е заканила с убийство
на Х.Т.Б. като тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им
у Б., както следва:
1.На неустановена дата през м.
ноември 2014 г., около 14.00 ч. в гр. София, пред жилищен блок № 174 в ж.к.
„Света троица” в съучастие с Ц.Р.В. - извършител, се е заканила с убийство
спрямо Х.Т.Б., като му казала: „Ще те убият, ще те обезобразим, майка ти няма
да може да те познае“; „Ще те потрошим; „Така ще те обезобразим, че и майка ти
няма да може да те разпознае; „Може да направим така, че никога да не те
намерят“; „Айде, айде да оправяме парите, иначе знаеш.“; „Ще те убият от бой, *****,
ще те пребият, ще си платиш.“, като тези закани са възбудили основателен страх
за осъществяването им;
2.На неустановена дата през м.
декември 2014 г. в гр. София, бл. *****, около 17.00 часа, пред входната врата
на жилището, в съучастие с Ц.Р.В. - извършител, се е заканила с убийство спрямо
Х.Т.Б., като му казала: „Ти си мъртъв, Б.ще те намери, ще лежиш в гипсово
корито.“; „А.ще те накълца, майка ти няма да може да те познае.”; „Ще те
причакаме някой ден.”, като тези закани са възбудили основателен страх за
осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ НК е осъдена на наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично за срок от 10 месеца;
- „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от 10 месеца.
Със същата присъда подсъдимата Ц.Р.В.
е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 144, ал.3,пр.1 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК в това , че за времето от неустановена дата около през м.
ноември 2014 г., около 14.00 ч. до неустановена дата около 17.00 ч. през м.
декември 2014 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две
деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Е.С.В.
- извършител, се е заканила с убийство на Х.Т.Б., като тези закани са възбудили
основателен страх за осъществяването им у Т., както следва:
1.На неустановена дата през м.
ноември 2014 г., около 14.00 ч. в гр. София, пред жилищен блок № 174 в ж.к.
„Света троица” в съучастие с Е.С.В. - извършител, се е заканила с убийство на Х.Т.Б.,
като му казала: „Ще те убият, ще те обезобразим, майка ти няма да може да те
познае.“; „Ще те потрошим.“; „Така ще те обезобразим, че и майка ти няма да
може да те разпознае.“; „Може да направим така, че никога да не те намерят.“;
„Професорът ще се обади на мутри, които е оперирал и те ще дойдат да те убият
без да им мигне окото, знаеш ли, че животът ти струва 1 000.00 лева и лесно ще
те поръчам, даже считай се за поръчан.“; „Б.А.ще ти извади зъбите един по един
и вече ти е изкопал дупка.“; „Мършо, ще те убият, ще те убият.“; „Ще те убият
от бой, ***** ще те пребият, ще си платиш.“, като тези закани са възбудили
основателен страх за осъществяването им у Т.;
2.На неустановена дата през м.
декември 2014 г. в гр. София, бл. *****, около 17.00 часа, пред входната врата
на жилището в съучастие с Е.С.В. - извършител, се е заканила с убийство спрямо Х.Т.Б.,
като му казала: „Още ли не си умрял.“; „Ако не дадеш парите веднага ще страдаш,
както страда майка ми в момента, защото ще поръчам да залеят твоята майка с
киселина. Това струва между 300.00 до 500.00 лева. Ще те накълцам.“; „Ти си
мъртъв, Б.ще те намери, ще лежиш в гипсово корито.“; „А.ще те накълца. Майка ти
няма да може да те познае.”; „Ще те причакаме някой ден.”, като тези закани са
възбудили основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание
чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК е осъдена на наказание “ПРОБАЦИЯ” със
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 10 месеца;
- „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от 10 месеца.
Срещу присъдата в
законоустановения 15 дневен срок по чл.
319, ал.1 НПК е постъпила въззивна жалба и допълнения към нея от защитника на
подсъдимите В.- адв.В.. Поддържа се, че постановената присъда е
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила и явно несправедлива . Иска се отмяна на съдебния акт на първата
инстанция и постановяването на оправдателен такъв.
С определение по реда на чл. 327
от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица, както и ангажирането
на други доказателства.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура моли да се
потвърди първоинстанционната присъда. Посочва, че от обективна страна
подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. Твърди, че събраните доказателства по
безспорен начин сочат, че отправените реплики към пострадалия Б. не само са
могли да възбудят основателен страх в него, но те действително са предизвикали
такъв. В подкрепа на този извод са неговите показания, както и показанията на
свидетелите Ф., З.и С.. Прави се искане да бъде потвърдено и наложеното на
подсъдимите наказание.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът на ЧО Б. – адв.
А. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована.
Излага, че СРС е направил точен анализ на събраните доказателства, които водят
до несъмнения извод, че именно подсъдимите са автори на вмененото им
престъпление.
Частният обвинител Б. поддържа,
че се е страхувал и и продължава да се
страхува от подсъдимите, макар вече да се е поразминало .
Защитата на подсъдимите Е.В. и Ц.В.
- адв. В. поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея по изложените в тях съображения. Моли да се отмени
първоинстанционната присъда като незаконосъобразна, необоснована и явно
несправедлива и да бъде постановена такава с оправдателен характер спрямо
нейните подзащитни.
Подсъдимата Е.В. редовно
уведомена се явява лично и обяснява, че никога не е ходила до дома на Благоеви
не го е заплашвала. В право на последна дума моли да бъде оправдана.
Подсъдимата Ц.В. редовно
уведомена се явява лично пред въззивната инстанция обяснява, че тя се чувства тормозена, отрича
да го е заплашвала и твърди, че си е променила живота заради неговото поведение.
В предоставеното й право на последна дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
изложени във въззивната жалба и в допълнението към нея , както и тези изложени
в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт.
При извършения цялостен анализ
на събраните доказателства, съдът намери, че преди да се спре на фактите,
предявени с обвинението, следва да се разгледат отношенията между страните.
В тази насока установява се, че Ц.В.
и Х.Б. поддържали връзка от м. май 2014г.
През м. септември , с.г., между тях започнали да възникват чести конфликти,
поради взаимни обвинения : от негова страна – че тя излиза с други мъже, а от
нейна- че той е ревнив, че обиждал
малкия й син и с недопустими изрази и започнала да претендира да прекратят
отношенията си. Средата на м. септември
2014г. Ц.В. уведомила Б., че е бременна, но двамата не могли да вземат решение
как да продължат отношенията си. Стигнало се до среща между тях и майките на всеки от тях, при което
последните две имали разбирането , че
конфликтните отношения не бива да продължават, а от страна на майката на Б. било демонстрирано желание за съдействие за
постигането на каквото и да е консенсусно решение.
Въпреки това,
крайно разрешаване на въпроса нямало;
подсъдимият настоявал да се виждат с Ц.В. и да разговарят.
Средата на м. октомври Ц.В. направила спонтанен аборт, но няма данни
тогава тя или майка й Е.В. да са уведомили
Б. за това. Цв.В. започнала да
избягва срещите с него. А впоследствие блокирала повикванията на Б. към
нейния номер, т.к. не била съгласна с
исканията да се съберат отново с Б., а и не възприемала отношението му към
нейния син.
Междувременно, т.к. живеели в един квартал, през блок, случвало се страните
да се срещнат, при което между тях възниквали конфликти, като при срещите им
подсъдимите отправяли обидни и
предизвикателни реплики към Б..
По отношение
на В. произтекли множество
инциденти, за които Е.В. сигнализирала
по телефон 112 : 29.10.14. – заявена липса на телевизор и повреден компютър;
31.10.14 за поставяне нещо в ключалката на жилището им; 05.11.14 счупено предно
стъкло на автомобила й; 10.11.14 лица,
които познавала, се опитвали се да
проникнат и повредили ключалката на апартамента; 20.11.14 получено обаждане, че
дъщеря й е в Пирогов след инцидент в
дискотека и е на операционна маса ; 05.12.14г.
напълнена с каниколит ключалка; 24.12.14 отрязан електромер и липсващ бушон;
27.12.14 - спукани гуми на лекия й
автомобил ; 15.01.15 нещо било сложено в ключалката съмнение за лицето Хр.Б.,
който проверен не е бил на адреса; 09.02.15 разбито ел.табло.
Всичко описано накарало Е.В. да
помоли бившия си съпруг Р.В., с който били разделени, да живее
с тях, заради тяхната сигурност, на което и свидетелят се отзовал през
ноември 2014г.
За част от събитията били подадени жалби в
съответното РУ на МВР, като за това от
29.10.14г. образуваната пр. пр. № 328/15г.
била прекратена с постановление от 01.04.15г. Жалбите им не били конкретно адресирани срещу Х.Б.,
макар да имали убеждението, че той е
автор на деянията. От съответното 03 РУ МВР ги уведомявали, че извършителя е
неизвестен, но в рамките на проверките бил призоваван и разпитван Х.Б..
В периода септември – декември 2014
няма подавани жалби от Х.Б. срещу Е. и Ц. В. .
На 12.01.2015г. последният
отправил молба за съдействие до СРП във
връзка с многократните му посещения в РУ за да дава обяснения, а в допълнителни
обяснения от 25.02.2015 е описал събития от ноември , декември 2014г., по които
впоследствие е образувано досъдебното производство по делото и предявени
обвинения .
Месец февруари 2015г. подсъдимите
се преместели да живеят на друго място.
Така в
рамките на тази хронология се
вместват и посочените от обвинението
деяния, по които въззивният съд установява следното :
На
неустановена дата през месец ноември 2014г. докато свидетелят Б. разхождал
кучето на майка си, пред блока в който живеел, находящ се в гр.София, ж.к.“********,
видял подсъдимите Е.В. и Ц.В.. Двете подсъдими започнали разправия със св. Б.
във връзка с това, че Ц.В. направила спонтанен аборт, както и относно
стойността на манипулацията, като Е.В. започнала да го дърпа и да иска от
него искала от него да заплати сумата от
3000 лева. Свидетелят Б. попитал за
какъв аборт става въпрос, което ядосало двете подсъдими и двете започнали да викат към
свидетеля Б. - „Ще те убият, ще те
обезобразим, майка ти няма да може да те познае.“.
Този
скандал бил чут от св. Р.С., която
живеела в близост, тя излязла на балкона
и попитала дали има нужда да се обажда на някой, но Хр. Б. отказал,
казал и че ще се оправи и помолил
свидетелката да не казва на майка му, ако я види. Въпреки това св. Р.С. споделила
с майката на Б., която тогава й казала, че няма проблем, но ако се наложи – ще
й се обади и по – късно така и направила
и й казала да отиде при кварталния
.
На
неустановена дата през месец декември 2014г. на входната врата на жилището, в което живеел
свидетелят Б.,*** се позвънило. В апартамента били Х.Б. и свидетелят З.З., която почиствала
жилището. Свидетелят Б. отворил вратата и видял подсъдимите Е.В. и Ц.В..
Те искали сметка и го обвинили
за спрения им ток на Бъдни вечер, като заплашили, че ще се обадят на А.и той ще го накълца. След като св. З.З.излязла да види какво се
случва, посещението приключило, като св. Б. я помолил да не споделя с майка му
.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ подробно са изброени от първата съдебна
инстанция и тяхното преповтаряне тук не се налага, като в
контекста на новата присъда от гледна
точка на оценката им следва да се посочи следното :
За
първото деяние, включено в продължаваното
престъпление, конкретизирано по време като извършено през ноември 2014г. в гр.
София :
Източниците
тук са противоречиви като една страна са обясненията на подсъдимите лица, а от
друга показанията на св. Б. и Р.С., като въззивният съд намира, че изявленията,
особено на страните в производството
следва да се оценят внимателно и критично с оглед заинтересоваността от изхода
на делото, безспорно обусловена от процесуалното положение на всяка от тях, налагащо
поддържането на диаметрални тези, при което за оценката на достоверността на
твърденията им се потърси подкрепа в други източници.
В обясненията
си Е.В. и Ц.В. не сочат
такава среща да се е състояла; отричат отправянето на каквито и да е реплики
към Б.. Посоченото се възприе като
защитна теза, с оглед посочените по – долу
кредитирани показания на С., в частите кореспондиращи с тези на Б..
Така
за събитията, описани от обвинението като състояли се през месец ноември 2014г. въззивният съд намира като източник показанията на Б. и Р.С. от д.п., които са приобщени по
надлежен ред от СРС и се поддържат от свидетелите след прочита им, осъществен
по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК .
Основание
за това действие за показанията на Б. е било обстоятелството, че в съдебно
заседание и свободен разказ като
свидетел не
е имал спомен за такова събитие
през месец ноември 2014г. докато е разхождал кучето на майка си.
В показанията на Б. от д.п., л.44, е заявил „ Тогава двете побесняха и започнаха да отправят следните закани към
мен „ще те убият и ще те обезобразим,
майка ти няма да може да те познае “ .
Дословно същото цитирано съдържание
на изказаните заплахи се съдържа в показанията
на св. Р.С. от д.п., л. 47,
която поддържа, че е чула скандала от самото начало, вкл. и че се претендира от Б. сума
от 3 000лв. и че с появата й двете жени са си тръгнали.
В показанията си св. Р.С. в с.з. в свободен разказ потвърждава, че двете подсъдими са дърпали и искали пари от Б., а отправените от тях реплики към Б. се различават словесно
значимо от това, което е споделила в
първия си разпит на 20.11.2015г. в д.п. са били „че
ще го намират на части и че ще лежи в гипсово корито“ .
При
тези данни, съдът оцени като годен и
съдържателен информационен източник за събитията от м. ноември 2011г. показанията на
Р.С. от съдебно заседание за общото
поведение двете подсъдими с отправяни към Б. закани, смислово свързани с
убийство, като относно конкретното съдържание на тези закани, а именно „ ще те
убият ще те обезобразим майка ти няма да може да те познае“ съдът намери че няма пречка да ползва
приобщените показания на С. и Б. от д.п., за което се счете, че не са единствено доказателствено средство и не е налице хипотезата на чл. 281, ал. 8 вр. с ал.4 от НПК .
С
оглед визираното по – горе съдържание на
изявленията на свидетелите, съдът прие, че не се следва да се приемат за доказани репликите на
Ц.В. „Професорът ще се обади на
мутри, които е оперирал и те ще дойдат да те убият без да им мигне окото, знаеш
ли, че животът ти струва 1 000.00 лева и лесно ще те поръчам, даже считай се за
поръчан.“ И това е така, т.к. в показанията на св. С. не се съдържат такива твърдения, а единствен източник за тях са показанията на Б. и то от
д.п., при което и при липсата на спомен в с.з.
за тях, съдът не може да направи безсъмнен извод за отправянето им.
Що се
отнася до репликите , посочени като заявени от Ц.В. „Б.А.ще
ти извади зъбите един по един и вече ти е изкопал дупка.“; „Мършо, ще те убият,
ще те убият.“; „Ще те убият от бой, ***** ще те пребият, ще си платиш.“, твърдения за отправянето им се съдържат само в
показанията на Б. от д.п. л. 44 предпоследен
абзац, за които обаче прочита им сочи че
събитието е произтекло не по време и място на деянието за което е посочено в
обвинението - неустановена дата през
месец ноември 2014, около 14 часа, а е друг неконкретизиран по време случай.
Относно
събитията, описани в обвинителния акт като случили се на неустановена дата през месец декември
2014г. :
Обстоятелствата,
възприети от настоящия състав за
осъществили се са свързани с посещението на двете подсъдими,
проведения разговор в който те потърсили сметка от Б. относно спирането на тока им по Коледа и за
част от отправените от тях закани.
Данните
за това се извличат от показанията на св. З.от с.з., която в свободен разказ
сочи за посещение на две жени, които го питали дали той им е прекъснал тока, Б. отрекъл и започнала караница, при която
били отправени заплахи към Б. с „А. или нещо такова и майка му ще го целува студен“. Аналогични
са показанията на същата свидетелка по
д.п. от 20.11.2015г. , приобщени
на осн. чл. 281, ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК, в които разминаването е само в словесното, но не и смисловото съдържание на отправените
от подсъдимите към Б. реплики “А.ще те накълца, майка ти няма да може да те
познае.“
В
свободния си разказ Б. също заявява за
възникнал скандал около коледните празници и отправени закана от Е.В. че ще
бъде залят с киселина. С оглед липсата на спомен , първият съд е приобщил
показанията му от д.п. , където е заявил закана от Ц.В., „още ли не си умрял което ме стресна. Колко
време мина , какво става с парите , ще даваш или няма да даваш, нали знаеш че
текат лихви …Ц. тогава каза „Ако не дадеш парите веднага ще страдаш както
страда майка ми в момента, защото ще поръчам да залеят твойта майка с киселина, това струва между 300
– 500 лева , ще те накълцам“ както и
„още известно време се чуваше как двете жени викаха пред коридора „Ти си мъртъв
Б.ще те намери, ще лежиш в гипсово корито“.
При
тези източници въззивният съд намери, че следва да кредитира показанията на св.
З.като обективни и чрез тях да оцени като достоверно показаното от Б. от д.п.
за скандала пред вратата на жилището му и за виковете срещу него „че е мъртъв и Б.ще те намери и ще лежиш в
гипсово корито“.
Съдът,
отчита обстоятелството че св. З.обективно не е имала възможност и не
е присъствала изцяло на събитието пред
вратата на жилището на Б., въпреки което
обаче счете че единствено въз основа на неговите показания от д.п. относно
началото на инцидента и заявените от него думи като такива от Ц.В. не може да приеме
за доказани посочените закани
„Ако не дадеш парите веднага ще страдаш както страда майка ми в момента, защото
ще поръчам да залеят твойта майка с
киселина, това струва между 300 – 500 лева , ще те накълцам“. И това е така, т.к. от
една страна в съдебно заседание поддържа, че подобни са били отправяни от Е.В., а не от Ц.В.; а отделно видимо е, че същият
пропуска да съобщи и в д.п. и в с.з. за обстоятелството, заявено от З.за
отправените към него упреци от
подсъдимите, които търсили от него отговор
за прекъснатия им ток на Бъдни вечер, което създава съмнения за обективността на посочената част от
показанията му и изобщо причината за посещението - да му се искат пари .
В
обясненията си подсъдимите изобщо отричат да са посещавали Б. по време и при обстоятелства
, посочени от обвинението е тези им
части обясненията се намират за опровергани от показанията на З.З.и Б. в посочените по – горе , кредитирани техни изявления. Още повече в разпита на 20.11.2015г., приобщен на осн.чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК З.е показала и за следното „Като ме видяха да
излизам от жилището спряха да крещят на Х.. Тогава по - възрастната хвана по – младата и каза „Ц. тръгвай“, което свързва лицата осъществили посещението с Е. и Ц.
В. .
По изнесеното от Е.В., кореспондиращо с
показанията на св. Р.В., че на 26.12.2014г. Ц.В. и приятелката й В.Г.са били закарани в
гр. Симитли на годеж, респективно и показанията на самата Г., която обаче е
фиксирала, че това е станало на 25.12.14г., съдът намира, че същите следва да се кредитират относно това, че през
коледните празници са били закарани в
посоченото село / като в такъв смисъл са
били и изявленията им от д.п./ , но
конкретизирането в с.з. , че това се е случило точно
на посечените в с.з. дати се възприе от
настоящия състав като неубедително.
Съдът прие
за достоверни показанията на В.Г.за
конфликтните отношения между Б. и Ц.В. и за споделеното й от подсъдимата за обаждания
и заплахи към нея и детето й; за напълнената с каниколит ключалка.
Показанията
на Р.В. се възприемат също за
достоверни за това , че по молба на
подсъдимите е отишъл да живее при тях; че ходил да посреща дъщеря си Ц.В. от
метрото, за да се прибират заедно с цел сигурност ; за запушването на
ключалката на апартамента им ; за обаждането на лице, което е заявило , че Ц. е в Пирогов ; за прекъсването на тока и срязване на
жиците на елктромера им. Тези показания
кореспондират с писмените доказателства – събраните данни относно повикванията на Е.В. на тел.
112, както и със самите обяснения на подсъдимите лица.
Показанията
на М.Ф. се възприеха за достоверни за: влошените отношения между страните;
за случай в който подсъдимите
заплашили Б. с убийство и с А. и за това, че
Б. тогава помолил Ф. да си ходи и останал да се разправя с тях ; за
това, че Ц.В. е блокирала Б. по телефона и не е искала да
разговаря с него. За деянията предмет на обвинението свидетелят няма конкретни възприятия .
Изготвената
по делото СПЕ, кредитирана от първата
инстанция е достигнала до заключение, че заплахите отправени към Б. са възбудили реален страх от
осъществяването им.
От
правна страна, при така установеното, настоящият
състав, намери че поведението на подсъдимите на Ц.В. и Е.В. не осъществява
обективните и субективните елементи на престъплението, за което е привлечена
всяка от тях.
На
първо място не се доказва да са заявени от подсъдимата Ц.В. по
време и място, посочени от обвинението – ноември 2014г. закани : „
Професорът ще се обади на мутри, които е оперирал и те ще дойдат да те убият
без да им мигне окото, знаеш ли, че животът ти струва 1 000.00 лева и лесно ще
те поръчам, даже считай се за поръчан.“ , както и Както и тези
„Б.А.ще ти извади зъбите един по един и вече ти е изкопал дупка.“;
„Мършо, ще те убият, ще те убият.“; „Ще те убият от бой, ***** ще те пребият,
ще си платиш.“, поради което и се прие, че за тях следва да се признае за
невиновна и оправдае.
Не се
прие за доказано и обвинението за произнесени от Ц.В. м. декември 2014г. закани спрямо Б. „Ако не дадеш парите веднага ще
страдаш както страда майка ми в момента, защото ще поръчам да залеят твойта майка с киселина, това струва между
300 – 500 лева , ще те накълцам“ , поради което и за същите се прецени, че
следва да се признае за невиновна и оправдае.
По приетите за установени закани от м.
ноември 2014г. „ще те убият ще те обезобразим майка ти няма да може да те
познае“ и тези о т м. декември 2014г. „А.ще
те накълца, майка ти няма да може да те познае“ безспорно свидетелите не конкретизират
коя точно от подсъдимите ги е казала, а твърдят че същите заедно са ги
отправили.
Ето защо съдът
разгледа и останалите обстоятелства по делото и прецени,
че изказаните реплики не са били в
състояние да възбудят основателен страх
и не обективират намерението на подсъдимите
към пострадалия, че ще извършат
престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лишат от
живот.
И това
е така, т.к. установиха се влошените
отношения между страните по повод
прекратяването на връзката между Б. и Ц.В.
и направения от последната аборт, след който същата е прекъснала отношенията си
с него и блокирала телефонните повиквания
от негова страна. От страна на Б.
били правени опити да контактува с тях, а при случайните им срещи в квартала е
имало скандали .
Същевременно в този
времеви период - месец октомври, ноември и декември 2014г., са били предприети около 10 акта, засягащи
имуществото на В. и тяхното спокойствие.
За всяко от тези посегателства са били сигнализирани компетентните
органи и независимо, че те не са
стигнали до конкретно лице, което да е
извършител, то и двете подсъдими имали
твърдото убеждение, че такъв е Б., т.к. тези инциденти са започнали от момента,
в който Ц.В. е предприела прекратяване на връзката и са продължили до изместването им от този квартал, като тези инциденти са
обусловили и преместването от началото на м. ноември 2014г. на Р.В. да живее
при подсъдимите с цел сигурността им .
Твърденията
на Б., че поведението на подсъдимите, го е накарало да извика майка си да спи при
него, а приятеля му Ф. да го придружава, въззивният съд намира за
декларативно и неубедително. Посоченото се извежда на фона на цялостната
картина на събитията : при всяка от срещите, предмет на обвинението Б.
не избягвал и търсел прекратяване на
срещата, а напротив отклонявал опита за намеса и помощ, която да му се окаже от
присъстващите лица /С., Захариева, а и Ф.,
но той описва други събития / и оставал да разговаря с подсъдимите, като е отправял е молби към присъствалите лица да не
споделят с майка му, макар и по причина
да не бъде притеснявана. Това
поведение се конфронтира и с изводите по СППЕ и дава основание те да не се
възприемат. На следващо място, Б. е бил
наясно, че т.нар. А., е лице бивш приятел на Ц.В., живущ в чужбина, с
което отношенията са били преустановени преди началото на връзката му с нея, а и посочи се , че Ц.В. е избягвала контакти с Б., при
което до извод за такова поведение спрямо Б., с което да се цели възбуждане на
страх от реализиране на заканите, не може да се направи. Същият извод се прави и за Е.В. – тя е тази, която е търсела съдействие
от органите на реда , предприела промени
в семейния си живот / поканата до бившия й мъж да живее при тях/, а 2015 са променила е и адреса си, с цел преустановяване на
негативните инциденти.
Б. е
бил наясно с убеждението на подсъдимите ,че той стои зад случващото им се и чрез обясненията, които е давал в полицията
и чрез директно отправяните от тях към него
упреци за това.
Обратно
на това - Б. не е подавал жалба за тези
закани в периода на реализирането им и дори след това – оплакването, което е
формулирал на 15.01.2015г., е, че е
тормозен във връзка с подаваните жалби от В. и непрекъснато
е призоваван да дава обяснения. Това се подкрепя по косвен начин от св. Р.С.,
за деянието от м. ноември 2014г., която когато е споделила с майката на Б.,
тя й е казала „ засега няма проблем и
ако нещо се наложи ще се обади“ и видно е, че това е произтекло едва след подаването
от Б. на „обяснения към жалба“ от
25.02.2015г., а не непосредствено или
близо след деянието.
В
контекста на всичко изложено съдът прие, че
установените изявления на
подсъдимите спрямо Б. не биха могли да
доведат до извод за възбуждане на
основателен страх от осъществяването им, поради което и както и за тях, така и
за останалите инкриминирани от обвинението действия се прие, че не осъществяват състав на престъпленията,
за които подсъдимите са привлечени, поради което и съдът
ги призна за невиновни и ги оправда по повдигнатите им обвинения за
престъпления по чл.144, ал. 3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл.
26 от НК, като използва правомощията си по чл.334 т.2 вр с чл. 336, ал.1 т.3 от НПК и отмени
първоинстанционната осъдителна присъда .
На
осн. чл. 190, ал.1 НПК сторените по делото разноски остават за сметка на
държавата .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.