РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2108 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „АВС“ ЕООД – гр. Ш., ЕИК ххххххххх, срещу Ревизионен акт № Р-03002717005337-091-001/19.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 128/06.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност за д.п. 10.2015, 11.2015, 04.2016, 11.2016, 12.2016, 01.2017, 02.2017, 03.2017 и 04.2017 г. в общ размер 297 608,64 лева и лихви върху просрочените задължения в размер на 44 333,21 лева до датата на ревизионния акт, във връзка с констатации за липса на извършени вътреобщностни доставки на стоки в полза на дружествата Almega Anonym. Comm. Techn. Co. с VIN EL*********, Mipa Single Members P.S. General Trading с VIN EL********* и Rubezh S.M.P.C. с VIN EL*********, регистрирани в Г..
Жалбоподателят счита, че от представените при ревизията доказателства безспорно се установява транспорта на стоките до територията на Г., поради което правилно дружеството е приложило нулева ставка на данъка. Твърди, че в хода на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизпълнение на задължението на органите по приходите да направят обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства, освен това са поставили изисквания за признаване на ВОД, каквито липсват в закона. Посочва, че документите, представени на ревизиращите, са всички предвидени в закона и правилника за приложението му доказателства във връзка с ВОД, и няма причина да се счита, че дружеството е било недобросъвестно, което да е основание доставките да се считат за вътрешни. Моли за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на направените в съдебното производство разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП моли ревизионният акт да бъде потвърден. Счита, че в ревизионното и в съдебното производство не са доказани твърденията на жалбоподателя, че посочените стоки са доставени извън страната при условията на ВОД, поради което изводите в ревизионния акт са правилни и законосъобразни. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03002717005337-091-001/19.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 128/06.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП.
Ревизионният акт е издаден в ревизия с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 10.2015 – 04.2016 г. и 11.2016 – 04.2017 г. включително.
В хода на ревизията е установено, че извършваната от дружеството през ревизираните периоди дейност е търговия на едро и дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, която е упражнявана в магазини и склад в гр. Разград. Дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 18.10.2010 г.
През ревизираните периоди дружеството е включило в дневниците си за продажби вътреобщностни доставки, облагаеми със ставка 0%, по фактури, както следва:
Д.п. 10.2015 г.
ДФ № **********/13.10.2015 г. на стойност 54 049,19 лева,
ДФ № **********/14.10.2015 г. на стойност 43 884,01 лева,
ДФ № **********/14.10.2015 г. на стойност 44 211,24 лева,
ДФ № **********/15.10.2015 г. на стойност 44 211,24 лева,
ДФ № **********/29.10.2015 г. на стойност 75 330,24 лева,
ДФ № **********/30.10.2015 г. на стойност 51 072 лева,
Д.п. 11.2015 г.
ДФ № **********/05.11.2015 г. на стойност 5 391,25 лева, издадени на Almega Anonym. Comm. Techn. Co.
Д.п. 04.2016 г.
ДФ № **********/25.04.2016 г. на стойност 100 715,99 лева,
ДФ № **********/25.04.2016 г. на стойност 0 лева,
ДФ №
**********/27.04.2016 г. на стойност 51 182,41 лева, издадени на Mipa single members P.S.
Д.п. 11.2016 г.
ДФ № **********/17.11.2016 г. на стойност 129 548,04 лева,
ДФ № **********/30.11.2016 г. на стойност 138 857,98 лева,
Д.п. 12.2016 г.
ДФ № **********/19.12.2016 г. на стойност 72 799,49 лева,
Д.п. 01.2017 г.
ДФ № **********/04.01.2017 г. на стойност 95 011,87 лева,
ДФ № **********/27.01.2017 г. на стойност 101 280,21 лева,
Д.п. 02.2017 г.
ДФ № **********/09.02.2017 г. на стойност 76 849,20 лева,
ДФ № **********/23.02.2017 г. на стойност 143 882,55 лева,
ДФ № **********/27.02.2017 г. на стойност 58 022,30 лева,
Д.п. 03.2017 г.
ДФ № **********/08.03.2017 г. на стойност 79 811,87 лева,
ДФ № **********/16.03.2017 г. на стойност 57 042,90 лева,
ДФ № **********/28.03.2017 г. на стойност 62 960,18 лева,
Д.п. 04.2017 г.
ДФ №
**********/20.04.2017 г. на стойност 1 929,05 лева, издадени на Rubezh s.m.p.c.
Според обясненията, дадени от представляващия дружеството при ревизията, сделките са сключени в резултат от контакти и кореспонденция между чуждестранните дружества и служителите на дружеството П.М. и Н.А. по електронна поща или телефон. Клиентите се свързват с тези две лица и след договаряне на цена и количества, дават заявки по телефон или електронна поща, плащат авансово или в деня на доставката, изпращат транспортното средство, стоката се товари, подготвят се необходимите документи, прави се снимка при потегляне на МПС. След изтичане на срока за деклариране на доставките от страна на клиентите в Г., се изисква и копие от VIES декларацията им. Всички разплащания са направени чрез внасяне на суми в брой по банковата сметка на „АВС“ ЕООД от В.Б., като пълномощник на трите дружества.
При ревизията са представени заверени копия от фактурите за ВОД, ЧМР, декларация за получена стока, декларация, че клиентът ще декларира и внесе ДДС в Г., справки за потвърждаване валидността на VIN на клиента, банкови документи за извършени разплащания. Дадено е и обяснение, че комуникациите от името на дружествата са провеждани от техен пълномощник в България, В.Б..
От страна на ревизираното лице във връзка с доставките са представени копия от фактурите, ЧМР, приемо-предавателни протоколи и потвърждение за получаване на стоките. Представена е справка за МПС, с които е извършено транспортирането (л. 254 от административната преписка).
Във връзка с движението на превозните средства ревизиращите са изискали данни от ИА „Автомобилна администрация“, от Агенция „Пътна инфраструктура“ и от МВР. По линия на административното сътрудничество са поискани и получени протоколи за установяване на факти и обстоятелства относно трите дружества получатели.
В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на превозвачите „АМ К.“ ЕООД, „В. 2005“ ЕООД, „Ч. транс“ ЕООД, както и на представляващия дружествата – получатели на територията на България В.И.Б..
Искането за представяне на документи и писмени обяснения от „АМ К.“ ЕООД във връзка с ЧМР от 15.10.2015 г., 06.11.2015 г. за транспорт към Almega, 27.04.2016 г. за транспорт към Mipa, 17.11.2016 г., 01.12.2016 г., 21.12.2016 г., 05.01.2017 г. и 27.01.2017 г. за транспорт към Rubezh, е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като не са представени доказателства. Служебно са събрани данни, че дружеството е било лицензирано като превозвач. От базите данни на НАП е установено, че превозното средство, посочено в ЧМР, е собственост на дружеството-превозвач, а посоченият шофьор е работил на трудов договор в дружеството. Дружеството-превозвач не е посочило в дневниците си за продажби извършени услуги в полза на гръцките дружества-получатели Almega, Mipa, Rubezh. По данни от Агенция „Митници“ превозните средства по ЧМР не са преминавали през границата на Република България в периода 15.10-17.10.2015 г., в периода 17.11-23.11.2016 г., в периода 01-06.12.2016 г., в периода 21.12-26.12.2016 г., 05.01-11.01.2017 г., 27.01.2017 – 31.01.2017 г. Справка за движението на автомобила от АПИ е показала, че през този период те са установени в контролни точки във вътрешността на България.
Във връзка с товарителниците от 06.11.2015 г., с място на натоварване – гр. В., също е установено в периода 06.11.2015 до 09.11.2015 г. (от момента на натоварване до твърдяния момент на разтоварване в Г.) в множество точки във вътрешността на България. Същото се отнася и до транспорта на 27.04.2016 г., когато не е установено напускане на страната, нито движение по републиканските пътища от 28.04.2016 до 30.04.2016 г.
„Ч. транс“ ЕООД е посочено като превозвач по транспортни документи от 31.10.2015 г. Според представените две копия от товарителници, които се различават, мястото на натоварване е гр. В., мястото на получаване не е попълнено, няма имена на получателя. При насрещната проверка дружеството е представило документи във връзка със собствеността на транспортното средство, лиценз за международен автомобилен превоз на стоки, в дневника за продажби за м. 11.2015 г. е включило фактура, издадена към получателя Almega. Органите по приходите са установили разминаване между датата на получаване по ЧМР – 31.10.2015 г. и датата на получаване според приемо-предавателния протокол – 03.11.2015 г. Установено е преминаването на транспортното средство през ГКПП на 02.11.2015 г. с товар други стоки за домакинството. Справката за движението е показала, че между 31.10.2015 г. и 02.11.2015 г. транспортното средство е регистрирано в движение във вътрешността на страната. Според органите по приходите, това съответства на декларираните множество транспортни услуги за куриерска фирма „Некст тайм“ ЕООД. Насрещната проверка на „Некст тайм“ ЕООД е установила, че на 02-03.11.2015 г. превозното средство е изпълнявало транспортна услуга за това дружество с товар целулоза. Несъответствията между получените от транспортното дружество и куриерската фирма данни с информацията, предоставена от ревизираното лице, са анализирани от органите по приходите, които приемат, че липсват данни за транспорт на стоките от гр. Разград, където са складовете на ревизираното лице до гр. В., където се твърди натоварването, че има несъответствие в крайната дестинация и стоката, с която превозното средство е преминало границата, не е посочената във фактурата към Almega.
„В. 2005“ ООД е посочено като превозвач на стоките по последните седем фактури, издадени на Rubezh. Във връзка с ЧМР от 09.02.2017 г. е установено, че посоченият в ЧМР автомобил се е движил в други части на България в деня на твърдяното натоварване, а впоследствие е престоявал в България до 13.02.2017 г. Преминал е на 13.02.2017 г. границата с Г. с товар растителни продукти. Във връзка с ЧМР от 23.02.2017 г. е установено, че автомобилът не е преминавал ГКПП в периода 23.02.2017 – 26.02.2017 г. (при дата на получаване в Г. според писменото потвърждение 25.02.2017 г.). Същото се отнася и до ЧМР от 27.02.2017 г., автомобилът по което не е преминавал границата. Датата на получаване на стоката според потвърждението е 29.02.2017 г. (несъществуваща), а движението на автомобила посочва, че същият не е извършил пътувания до Разград и до границата. Не се установяват преминавания на границата и на автомобилите по ЧМР от 08.03, 16.03, 28.03 и 20.04.2017 г., данните за движението им показват движение в рамките на България, което не включва Разград. При насрещната проверка „В. 2005“ ООД е представило фактури за транспортни услуги Разград С., според които плащанията са извършени по банков път, но е приложен дневен отчет за плащане в брой от 03.11.2017 г., дата след началото на ревизията и връчването на искането за представяне на документи. Самите фактури са включени в дневниците за продажби за м. 10.2017 г., а не в периодите на издаването им. Дружеството разполага с транспортни средства и персонал за международен превоз, било е лицензирано в периода на фактурите. Органите по приходите са приели, че е налице съществено разминаване между данните за място на получаване по ЧМР и маршрута по фактурите – съответно А. и С..
При насрещната проверка на В.Б. проверяваното лице е дало обяснения, че сумите са му били предоставяни в брой на територията на гр. С. от служители на дружествата, и са внасяни по сметка на „АВС“ ЕООД срещу фактура.
Р. Р. не е намерена за извършване на насрещна проверка във връзка с представляваното от нея дружество.
По линия на международното административно сътрудничество е извършено запитване до компетентните органи във връзка с дружеството Almega Anonym. Comm. Techn. Co. с VIN EL*********. Според данните от гръцката данъчна администрация, дружеството е с декларирана дейност „други строителни услуги“, няма нает персонал, при посещение на декларирания адрес по седалището не е намерен знак с името на дружеството, никое от дружествата наоколо не познават търсената компания, последната подадена данъчна декларация е за 2014 г. Не е отговорило на поканите, изпратени на адреса на управителя и на мениджъра, не е представило счетоводни документи, ДДС номерът е бил дерегистриран на 02.08.2016 г.
Аналогична проверка за Mipa Single Members P.S. General Trading с VIN EL********* е показала, че дружеството е започнало дейност на 25.09.2015 г. – търговия на едро с хранителни продукти, офис консумативи, почистващи средства. Няма персонал и обекти освен обявеното седалище, на адреса на управление няма звънец или знак с информация за фирмата, според съседи никога не е била на посочения адрес. Управителката – П. М. също не е намерена на нейния адрес, според съседи никога не е живяла там. Дружеството е подало ДДС декларация без да е декларирало ВОП за услуги, не е подавало годишна данъчна декларация за 2015 г. Не е отговорило на поканата и не е представило счетоводни книги и документи в данъчната служба. ДДС номерът е отписан от базата данни на 04.10.2016 г.
Проверката на компетентната данъчна администрация на Rubezh S.M.P.C. с VIN EL********* е показала, че дружество с такова наименование липсва, а VIN номерът съответства на Rubezh Monoprosopi IKE, със законен представител Р. Р. и пълномощник П. М.. На посещението на адреса на управление е намерен празен магазин, на входа на сградата не е имало надпис, П. М. и данъчният й представител не са намерени. Според компетентните гръцки органи, дружеството не е имало дейност, поради което на 27.06.2017 г. VIN номерът му е анулиран.
При анализа на представените от ревизираното лице и събраните по линия на административното сътрудничество и при насрещните проверки доказателства, органите по приходите са открили, че от протоколите за получаване на стоките не може да се идентифицира подписалото лице, датите им съвпадат с датите на натоварване на съответната пратка съобразно ЧМР, като не е посочено, че при натоварване на стоката са присъствали представители на получателя. В приемо-предавателните протоколи и потвържденията за получаване на стоката стоките не са описани, за да могат да бъдат сравнени с данните по фактурите. ЧМР не позволяват да бъде идентифицирано лицето, подписало като получател, на представените екземпляри липсват данни и за място на доставката.
Открити са и други несъответствия, например, във връзка с фактурите, издадени към Mipa Single Members P.S. General Trading, е установено, че ЧМР има само към ДФ № **********/25.04.2016 г., но не и към ДФ № **********/27.04.2016 г. Във връзка с фактурите, издадени към Rubezh S.M.P.C., е установено, че към фактура № **********/04.01.2017 г. е издадена товарителница с място на натоварване гр. Ш., без уточнено място на разтоварване, приемо-предавателният протокол и потвърждението посочват място на предаване в гр. Разград. Същото се отнася и до фактура № **********/27.01.2017 г.
Във връзка със стоките, за които се твърди, че са били обект на ВОД към Almega, органите по приходите са установили от счетоводството на ревизираното лице, че те са били изписани и не са били налични към датата на ревизията, поради което със същите са извършени облагаеми доставки на територията на страна по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС за тях дружеството дължи ДДС в размер на 62551,58 лева за д.п. 10.2015 г. и в размер на 1078,25 лева за д.п. 11.2015 г. ведно със съответните лихви до датата на ревизионния акт.
Предвид
установените несъответствия в документите относно твърдяните ВОД към Mipa, органите по приходите
са приели, че документите за ВОД не отговарят на изискванията за прилагане на
нулева справка, тъй като не е доказано фактическото получаване на стоката,
напускането на стоките на територията на България и транспортирането им до
друга държава членка. В същото време стоките са изписани и не са налични към
датата на ревизията. По едната от фактурите изобщо не е представен и документ
за транспорта - ЧМР. Предвид това органите по приходите определят на основание
чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС данъчни задължения в размер на 30 379,68
лева за д.п. 04.2016 г.
На същото правно основание са установени и данъчни задължения във връзка с издадените на Rubezh фактури, съответно в размер на 53 681,20 лева за д.п. 11.2016 г., 14 559,90 лева за д.п. 12.2016 г., 39 258,42 лева за д.п. 01.2017 г., 55 750,81 лева за д.п. 02.2017 г., 39 962,99 лева за д.п. 03.2017 г. и 385,81 лева за д.п. 04.2017 г.
С възражението срещу ревизионния доклад са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че ВОД са извършени с организиран от получателите транспорт. Посочено е, че търговските контакти са извършвани от служители на „АВС“ ЕООД М. и А., че пълномощник на гръцките търговци е В.Б.. Представени са декларации от получателите, потвърждения за VIES номерата на гръцките търговци, електронна кореспонденция, включваща заявки от гръцките дружества и данни за извършени доставки, декларации от представляващите гръцките дружества, преписи от всички фактури с придружаващите ги документи, включително снимки на камионите, на лични карти на шофьорите и документи за извършени касови преводи.
С жалбата по чл. 152 от ДОПК доказателства не са представени.
Във връзка с доказване на твърденията на жалбоподателя за извършени ВОД с място на доставка Г., в хода на съдебното производство са изискани преписи от ревизионни актове на транспортните фирми „Ч. транс“ ЕООД, „В. 2005“ ЕООД и „АМ К.“ ЕООД. Според получената от компетентните ТД на НАП информация, дружествата не са били ревизирани през разглежданите периоди. От страна на ответника са представени доказателства за наетите лица от тези транспортни фирми. Представени са доказателства за учредена представителна власт на В.Б. от страна на трите гръцки дружества получатели и документи за учредяване на Rubezh. Разпитани са като свидетели П.Н.М. и Н.С.А., за които се твърди, че са осъществявали контактите с гръцките получатели. При разпита на свидетелите, за които се установи, че не са служители на „АВС“ ЕООД, а на друго дружество – „К. К.“, за първи път е наведено твърдение за съществували между двете дружества партньорски отношения. Според М., гръцките клиенти са клиенти и на двете дружества, пряко с гръцките дружества не са комуникирали поради езикова бариера, а с Б., техен представител в България. Доставките са правени от складове на „АВС“ ЕООД и от складове на „К. К.“, според поръчаните стоки, тъй като първото дружество работи основно с „Н.“, а второто – с „К.“. Транспортът е бил за сметка на гръцките дружества, а сделките са минавали през „АВС“ когато са стоки на конкурентите на „К.“. „АВС“ ЕООД са отговаряли „чисто технически“. „АВС“ ЕООД е изпращало стоките до склад на „К. К.“, последните са товарили, комплектовали и изнасяли. След последното товарене в склад на „К. К.“, се оформят документите, включително допълнителна декларация, оформят ЧМР, финансови плащания и всичко това се прави вместо „АВС“ ЕООД по силата на маркетингов договор. ЧМР са били подписвани от служители и на двете дружества. А. също е била „помолена“ на база маркетингов договор да извършва маркетингови услуги на „АВС“ ЕООД - да взема заявки, да контактува с гръцките контрагенти основно по телефона, но също и по е-майл, събирана е гаранция 20 % за внасянето на ДДС. След заплащане на стоката се оформя фактура, проверява се ДДС номера на клиента, стоката от „АВС“ ЕООД се пренася в склада на „К. К.“ и се товари там. Тя е присъствала при натоварването, проверява подадения номер на камиона с пристигналия, прави снимка и я разпечатва. Шофьорът подписва комплекта документи, който включва инвойс, приемо-предавателен протокол, ЧМР, декларация към клиента, като след получаване от клиента тези документи се връщат по пощата. Тези документи е подписвала от името на „АВС“ ЕООД въз основа на маркетинговия договор.
Допълнително след обясненията на свидетелите е представен договор за маркетингово, логистично и търговско обслужване от 01.09.2015 г., два анекса към него от същата дата и фактури за маркетингови услуги „склад“ и за счетоводно приключване, както и платежни документи.
Разпитан е и свидетелят В.И.Б., който посочва, че е бил приятел с покойния собственик на Almega Н., починал през 2017 г., бил е упълномощен да поръчва стоки, да потвърди заявката, да види фактурата и да извърши плащането. Работил е от България, контактувал е с М. и А., транспортът е бил организиран от Г., получавал е от Г. инструкции кой автомобил ще товари и кога. Товаренето е ставало в склад на „К. К.“ в Разград. Документите се оформят в Разград – ЧМР, инвойс, декларация от шофьора, че е получил стоката, декларация за получателя, сертификат. Плащанията са извършвани в брой по банковата сметка, при товаренето, сумите са му били доставяни в брой от служители на гръцките фирми в България, които не познава лично, не знае каква им е била длъжността. Посочва, че трите фирми са свързани помежду си, двете управителки българки са се познавали със собственика на Almega. Той е давал и поръчките за другите две фирми. Н. е имал офиси в А. и в С.. Не знае къде точно са разтоварвани, вписано е в ЧМР. След смъртта на Н. не знае какво е станало с фирмата.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002717005337-020-001/15.05.2017 г. с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 10.2015 – 04.2016 и 11.2016 – 04.2017 г. включително. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (25.08.2017 година). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03002717005337-020-002/27.11.2017 г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 25.01.2018 г. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-03002717005337-023-001/15.01.2018 г. до приключване на процедурата за обмен на информация по линия на международното сътрудничество и възобновено със Заповед № Р-03002717005337-143-001/26.01.2018 г. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР са издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-14/03.01.2017 г. и № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – гр. В., ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Заповедите за образуване и движение на производството, ревизионният акт и ревизионният доклад са представени и приети от съда на електронен носител, от който се установява, че същите са съставени и подписани в електронна форма с валиден квалифициран електронен подпис на лицата, посочени като техни автори. Предвид разпоредбата на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Решението, с което е потвърден ревизионният акт в обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
В жалбата по чл. 156 от ДОПК са наведени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на органите по приходите, свързани с бездействието им обективно и служебно да установяват всички факти и обстоятелства от значение за ревизията, както и с едностранчивото и тенденциозно обсъждане на събраните доказателства. Съдът намира тези твърдения за необосновани. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, зачетено е правото на ревизираното лице на участие в ревизионното производство. От ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения, приети са и са обсъдени представените от него доказателства, събрани са служебно извлечения от базите с данни на НАП. По преценка на органите по приходите са събрани и други доказателства, извън тези от ревизираното лице, именно с цел обективно установяване на релевантни факти. Изводите на органите по приходите, направени в резултат от обсъждането на събраните доказателства, са свързани с приложението на материалния закон и не могат да бъдат приравнени на процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Жалбоподателят претендира, че извършените от него доставки представляват вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, поради което за тях е приложима нулевата ставка на данъка върху добавената стойност съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото нулевата ставка е благоприятно за данъчнозадълженото лице изключение от общото правило за облагане на всяка възмездна облагаема доставка на стоки, в тежест на лицето е да докаже изпълнението на условията по чл. 7 от ЗДДС доставката да се счита за вътреобщностна, а именно стоката да е транспортирана до територията на друга държава членка от или за сметка на доставчика или на получателя, който е данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В конкретния случай, жалбоподателят твърди, че стоките са предадени на територията на България и са били транспортирани от или за сметка на получателя на територията на Г., което обосновава извода, че те са вътреобщностни доставки.
В производството няма спор, че получателите са установени в Г. регистрирани за целите на ДДС лица към датите на издадените фактури. Безспорно е установено и обстоятелството, че получените доставки не са декларирани в Г., както и че получателите са т.нар. липсващи търговци. Формулярът за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представлява официален документ, съставен от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия и съдържащите се в него данни в този смисъл създават обосновано съмнение във верността на отразените в товарителниците данни, и по-конкретно за мястото на получаване извън страната, за което се твърди, че е мястото на седалището на дружествата, факт, който се свързва определянето на една доставка като ВОД.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, доставчикът има задължение в областта на доказването, както и да положи дължимата грижа, за да се увери, че тези доставки не го водят до участие в данъчна измама. Продавачът трябва да се увери въз основа на обективни доказателства, че изразеното от приобретателя намерение е да превози стоката до друга държава членка, както и да вземе всички зависещи от него разумни мерки за избягване на участието си в данъчна измама (в този смисъл т. 73 и 74 и т. 4 от диспозитива на решение от 14.06.2017 г., Santogal, С-26/16).
От представените при ревизията и събраните в съдебното производство доказателства не се доказват твърденията на жалбоподателя, че тези стоки са транспортирани извън територията на България.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с Правилника за прилагане на ЗДДС. Чл. 45 от ППЗДДС предвижда в случаите, аналогични на настоящия (транспортиране на стоките от или за сметка на получателя), доставчикът на разполага с фактура за доставката, в която е посочен VIN номерът на получателя, и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страна до територията на другата държава членка. По-специално чл. 45, т. 2, б. а) от правилника, в редакцията, действала през ревизираните периоди до 29.01.2016 г. изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, а след 29.01.2016 г. - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.
Жалбоподателят представя към всяка от фактурите международни товарителници и писмени потвърждения, за които твърди, че отговарят на изискванията за доказване на транспортирането на стоките извън България. Всички представени документи имат характер на частни писмени документи, които целят доказване на благоприятни за жалбоподателя обстоятелства, поради което следва да бъдат ценени в съвкупност с другите доказателства по случая, както и в зависимост от тяхната редовност от външна страна.
Тези доказателства не съдържат съществени реквизити, изискуеми по чл. 45, т. 2, б. а) от ППЗДДС, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност и не позволява да се обоснове безспорен извод за транспортирането на стоките извън България.
Установява се разминаване на данните за вид и количество на стоките по ЧМР с данните за стоките по съответните фактури, което допълнително поставя под съмнение твърденията на жалбоподателя. Така например по фактура № **********/20.04.2017 г. са продадени нес кафе и морени, а ЧМР е само за морени, по фактура № 30000000329/28.03.2017 г. са продадени повече от четиридесет вида продукти, сред които шоколадови бонбони, чипс, кроасани, вафли, а ЧМР към тази фактура е единствено за вафли „Боровец“, по фактура № **********/16.03.2017 г. са продадени бисквити, бонбони, вафли и други, а ЧМР е единствено за „Орео“. Разминаване няма само по фактури № ********** до 207, които се отнасят до един вид стоки.
В нито една ЧМР товарителниците не се съдържат точни данни относно датата и мястото на получаване на стоките, положените в тях подписи под печат не позволяват да се установи лицето, подписало за получателя, по-специално с оглед изискването за проверка дали е упълномощено от него лице, какъвто е изричният текст на разпоредбата. Същото се отнася и за представените приемо-предавателни протоколи, в които не може дори визуално да се различи подпис под положените печати. Тези приемо-предавателни протоколи не съдържат данни за вид и количество на стоките, който да бъде сравнен с данните от фактурите и ЧМР, за да се приеме, че при нередовно съставените ЧМР именно те представляват доказателството по чл. 45, т. 2, б. а) от ППЗДДС. Впрочем датите на разтоварване в приемо-предавателните протоколи са отпечатани. Самите приемо-предавателни протоколи са били съставяни в момента на натоварването, за което свидетелства А., която именно е съставяла тези протоколи и ги е предавала на шофьорите за оформяне при получателя. Не е известно как А. предварително е знаела точната дата на получаване, за да я посочи в протоколите. Жалбоподателят не е дал и никакви обяснения за ЧМР, издадени с място на натоварване В. и Ш., където не се твърди, че разполага със склад или друг обект за търговия.
Не се установява и надлежно предаване на стоките на превозвачите, за които се твърди, че са ангажирани от получателя, за да се приеме, че предаването става на упълномощено лице и доставчикът е изпълнил задължението си да се увери, че стоките ще напуснат територията на България. От събраните при ревизията документи се установява безспорно, че дружествата „АМ К.“ ЕООД и „В. 2005“ ООД не са фактурирали извършени на гръцките дружества транспортни услуги. Второто е фактурирало такива услуги едва след началото на ревизионното производство – през д.п. 10.2017 г. или между 6 и 8 месеца след евентуалното им извършване, с приложен документ за плащане в брой от 03.11.2017 г. Само „Ч. транс“ ЕООД е включило в дневника си за продажби фактура към Almega.
От данните за регистрирани преминавания на товарни автомобили (л. 29 от ревизионната преписка) се установява, че нито един от автомобилите, посочени в ЧМР, не е преминавал границата на България с Г. в периода от датата на натоварване до датата на разтоварване, с изключение на товарния автомобил на „Ч. транс“, който обаче е извършвал транспорт на целулоза от Г. за България.
Жалбоподателят не е осъществил никакви преки контакти с т.нар. получатели, за да се увери, че доставките са договорени именно при условията на ВОД. Дори електронната кореспонденция, изходяща от „К. К.“, представена при ревизията, не дава еднозначен отговор на този въпрос. Той не представя и никакви доказателства в подкрепа на това, че шофьорите на товарните автомобили са били упълномощени от купувачите по фактурите да получат стоките в България от името и за сметка на получателите, именно с цел транспортирането им извън страната. Няма доказателства, обективиращи получаването на тази информация. Жалбоподателят не е осъществил никакъв пряк контакт с получателите или шофьорите, за да е наясно, че именно те ще получат стоките. Плащанията си получава чрез вноски в банковата си сметка, извършени в брой от територията на България. Товаренето не е извършвано от складове на „АВС“ ЕООД, а от складове на „К. К.“, като не се установява присъствие на служители на жалбоподателя при извършване на товаренето. Няма установено възлагане и упълномощаване от гръцките дружества на шофьорите, за едно от дружествата няма изобщо данни да е извършвало такива услуги. Другото е фактурирало транспортни услуги след началото на ревизионното производство. Третото е извършило транспорт, но датите на натоварване и разтоварване по ЧМР съответстват на транспортни услуги в полза на трето, несвързано с жалбоподателя лице, с преминаване на границата. Евентуалните контакти с шофьорите са извършвани от служители на трето лице „К. К.“, за което в жалбата и писмените становища се твърди, че по никакъв начин не е свързано с жалбоподателя. Това обаче не освобождава жалбоподателя от задълженията за доказване, доколкото с възлагането на извършването на определени действие на трето лице, възложителят носи отговорността за действията на лицето, което е избрал и е следвало да ръководи и контролира.
Представените снимки на натоварени превозни средства с номера, съответни на номерата в ЧМР не могат да са доказателство за предаване на стоките извън територията на България, тъй като от тях не може да се установи нито датата, на която са направени, нито да се идентифицират страните по сделката, към която се отнася стоката. Те не могат да докажат също така, че натоварените стоки са предназначени за вътреобщностна доставка, а не например за доставка на територията на България. В подкрепа на твърденията за добросъвестност на доставчика не може да се вземат предвид изявленията в дадените пред ревизията обяснения, че от получателите са изисквани VIES декларациите. Тези изявления са несъстоятелни, тъй като такива декларации не са представени за нито един от периодите (отделен е въпросът, че доставчикът няма такова задължение).
Ето защо, предвид нередовността на ЧМР и на приемо-предавателните протоколи, които не позволяват да се установи, че стоките са получени надлежно на територията на Г. от получателя или упълномощено от него лице, какви са тези стоки по вид и количество; липсата на доказателства за безспорно упълномощаване на шофьорите да получат стоките от името на получателите, липсата на безспорни доказателства, че на датите на издаване на ЧМР товарните автомобили са се намирали на мястото, посочено като място на натоварване, съдът приема, че жалбоподателят не се е уверил, че фактурираните от него стоки се предават на надлежен представител на получателя или на превозвач, който да ги транспортира извън територията на България, и по този начин, че те са обект именно на вътреобщностна доставка, а не на облагаема при общите правила доставка. По този начин, жалбоподателят не е взел всички разумни и изискващи се от него мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, дори и тя да е извършена от получателите. Съгласно т. 1 от диспозитива на решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2012 г., Mescek-Gabona, С-273/11, е допустимо да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагаемите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. При установяването на такива обективни обстоятелства, ползването на правото на освобождаване на ВОД може да бъде отказано на доставчика, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на правото на освобождаване, и че данъчнозадълженото лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права (вж. в този смисъл т. 2 от диспозитива на решение от 18 декември 2014 г., Italmoda, С-131/13)
От описаните по-горе обективни обстоятелства, установени въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за правилен изводът на органите по приходите, че стоките, които не са налични към датата на ревизията, са били предмет на доставки, облагаеми на общо основание, поради което за тях се дължи ДДС съобразно чл. 66, чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС.
При този изход на производството,
предвид общия материален интерес от обжалването в размер на 341 941,85
лева и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ –
гр. В. сумата 5 949,42 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал. 1 и 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВС“ ЕООД – гр. Ш., ЕИК ххххххххх, срещу Ревизионен акт № Р-03002717005337-091-001/19.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 128/06.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АВС“ ЕООД – гр. Ш., ЕИК ххххххххх, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП сумата 5 949,42 (Пет хиляди деветстотин четиридесет и девет цяло и четиридесет и две ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: