№ 1349
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110210653 по описа за 2021 година
Производствотое по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. СЛ. ЗЛ., ЕГН ********** с адрес гр.Павликени,
ул.С.С.К.М. **** срещу наказателно постановление № 21-4332-010467/27.05.2021
г.,издадено от Г.В.Б. на длъжност началник група към СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР,
упълномощен със Заповед № 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 161, т. 3
ЗДвП на В. СЛ. ЗЛ., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като твърди, че са
допуснати нарушения на закона.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Т., който
пледира за отмяна на НП, доколкото жалбоподателят е бил представил превод, макар и
нелегализиран.
Въззиваемата страна СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
По фактическата обстановка
На 22.04.2021 г. около 23:58 часа в ГР.СОФИЯ на УЛ.ПРОФ.ФРИТЬОФ НАНСЕН,
Ц.В. и А.Т.– мл. автоконтрольори при СДВР изпълнявали служебните си задължения. В това
време на същото място в гр.София по ул.Фритьоф Нансен, жалбоподателят В. СЛ. ЗЛ., ЕГН
********** управлявал собствения си лек автомобил "Хонда Сивик" с рег.номер ВТ****КС
от бул.Патриарх Евтимий с посока бул.Васил Левски и при извършената проверка пред № 5,
след подаден сигнал за спиране било установено, че водачът управлявал автомобила със
свидетелство за управление на МПС номер М651-8777-7277 издадена на 09.23.2019г.в САЩ
щата Илинойс, без да представи превод на СУМПС под никаква форма на български език.
За констатираното нарушение свидетелят Т. съставил акт за установяване на
административно нарушение № GA369438/ 22.04.2021 г.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-4332-
1
010467/27.05.2021 г.,издадено от Г.В.Б. на длъжност началник група към СДВР, Отдел Пътна
Полиция СДВР, упълномощен със Заповед № 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение
на чл. 161, т. 3 ЗДвП на В. СЛ. ЗЛ., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът установи на базата на събрание в хода на делото
писмени и гласни доказателствени средства. Писмените материали са надлежно приобщени
по реда на чл.283 от НПК. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Т., които са
логични, последователни, ясни и конкретни. Свидетелят възстанови спомен за случая, като
категорично посочи, че не е представен никакъв превод на СУМПС от САЩ. Независимо, че
в последващо съдебно заседание се представи превод и съответното СУМПС, съдът следва
да посочи, че преводът не е нито легализиран, нито с апостил. На него не фигурира дата на
извършване и не може да се установи дали е извършен след датата на инцидента или преди
това. Респективно не се установи дали изобщо водачът е разполагал с него и съответно дали
посоченото СУМПС е било придружено с него или не. Съдът даде вяра в този смисъл на
показанията на свидетеля и изгради фактическите си изводи на съобщеното от него, че
категорично никакъв превод не е представян.
С оглед служебното задължение за извършване проверка на процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение
на материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
съдът намира, че процесуалните документи са издадени от компетентни органи в кръга на
тяхната служба.
АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и
е предявен на нарушителя. Наказателно постановление е издадено в 6 месечния преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушенията, същите са
описани по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци. Съдът
обаче констатира, че нарушението не е подведено под правилната правната норма на
материалния закон и цифровата квалификация е съответна на текстовото описание.
Съгласно разпоредбата на чл. 161 ЗДвП свидетелството за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно за територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1/Държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията;
2/Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните
по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, б. "а" от него; 3/Свидетелството е придружено от легализиран превод на
български език; 4/Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на
Приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5/Свидетелството е
издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария.
САЩ не са ратифицирали Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и
следва водачът, да представи свидетелство с легализиран превод на български или
международно свидетелство, което отговаря на Женевската конвенция.
Следва да се допълни, че САЩ са се присъединили към Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която България също е
страна и следва документите, попадащи в обхвата на Конвенцията да не се легализират, а да
бъдат заверени по съответния ред, предвиден с Конвенцията. Свидетелството за управление
на МПС е административен документ и следва да е снабден с "апостил", а не следва да се
легализира. В случая липсва и представен превод, който да е снабден с изискуемата заверка
2
по Конвенцията.
Независимо от това не е взето предвид от наказващия орган, че жалбоподателят е
български гражданин.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Административнонаказващият орган не е събрал никакви доказателства за
продължителността на престоя на лицето на територията на Република България.
Административно-наказващият орган е приел, че З. е управлявал МПС със свидетелство
за управление, издадено в САЩ, невалидно на територията на Република България без
легализиран превод.
Санкционната разпоредба, приета за приложима от органа, гласи, че който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
На първо място следва да се отбележи, че описанието на нарушението в
обстоятелствената част НП по никакъв начин не се съпоставя с хипотезите, описани в
санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. На посочената дата жалбоподателят нито
е бил неправоспособен водач, нито е управлявал МПС без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, нито е бил загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, нито
свидетелството му е било обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. В този смисъл Решение № 5493 от 15.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
4325/2020 г.
Нарушението му е по чл. 161, т. 3 от ЗДвП, затова същият не е имал легализиран
превод на свидетелството си за управление, издадено в САЩ. Това нарушение, както беше
посочено, не попада в нито една от хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нещо повече,
за това нарушение изобщо не е предвидено наказание в ЗДвП, поради което е приложима
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказание от 20 лв.
По силата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Златанов безспорно е български гражданин и след като е притежавал валидно свидетелство
за управление, издадено в САЩ, е пристигнал на неустановена дата в Република България и
е управлявал МПС с това СУМПС. Административнонаказващият орган е следвало
служебно да събере доказателства за това, кога той е влязъл в страната и ако това е станало
преди повече от три месеца от извършване на нарушението, да наложи наказание по чл. 185
от ЗДвП. В този смисъл пак Решение № 5493 от 15.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
4325/2020 г.
3
Поради тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено.
Предвид горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-010467/27.05.2021 г.,издадено от
Г.В.Б. на длъжност началник група към СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, упълномощена
със Заповед № 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 161, т. 3 ЗДвП на В. СЛ.
ЗЛ., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4