Решение по дело №8358/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1730
Дата: 11 септември 2017 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20151100908358
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 11.09.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                    СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 8358/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът И. ООД твърди, че на 28.06.2006 г. сключил с ответника Б. ООД договор за изработка с обект жилищна сграда. Съгласно договора и анексите към него ищецът като възложител следвало да заплати възнаграждение за СМР, а ответникът – да изгради сградата, както и да прехвърли на ищеца половината от притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху имота, в който е построена сградата, и върху съответните самостоятелни обекти в построената сграда. Твърди, че в изпълнение на сключения към договора Анекс 2 заплатил сумата от 69 420 лв., представляваща възнаграждение за изграждане на трансформаторен пост и принадлежащите към него съоръжения /фактура № 616/2011 г./. След изграждане на трансформатора същият бил изкупен от електроразпределително дружество от собствениците на земята, какъвто към този момент бил и ответникът, за обща цена от 191 830 лв. Доколкото част от продажната цена на трансформатора е получена от ответника, същият следвало да върне на ищеца полученото по договора за изработка възнаграждение за изграждане на продаденото съоръжение, с което се явява неоснователно обогатил се /уточнителна молба от 13.09.2016 г./. Ето защо претендира заплащане на стойност, равна на платеното възнаграждение по Анекс 2, както и лихва за забава за периода 17.01.2011 г. – 28.12.2015 т. в размер на 35 136,39 лв. Наред с това твърди, че по силата на договор за охрана и за поддръжка на сградата ищецът заплатил на ответника съответно на 01.02.2011 г. възнаграждение в размер на 10 000 евро и на 16.12.2011 г. възнаграждение в размер на 10 000 евро за осъществявана услуга в периода на действие на договора за изработка, т.е. от 28.06.2006 г. /уточнителна молба от 21.01.2016 г./. След плащане на възнаграждението обаче ищецът установил, че ответникът не е изпълнявал точно договорените услуги, поради което платеното възнаграждение подлежи на връщане. Ето защо ищецът го претендира, ведно с лихва за забава за периода 25.11.2015 г. – 28.12.2015 г. в размер на по 97,14 евро за всяка главница. По насрещно предявените от ответника възражения твърди, че не е сключвал сочения от ответника договор за поддръжка, както и възразява за погасяване по давност за вземанията по него; твърди, че е плащал дължимите разходи за въвеждане на сградата в експлоатация и за нотариално прехвърляне на имотите. По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове, като присъди законна лихва и разноски, както и да отхвърли насрещно предявените чрез възражение за прихващане права.

 

Ответникът Б. ООД оспорва исковете при твърдението, че сумата от 69 420 лв. представлява възнаграждение за изграждане на трафопоста и поради това не подлежи на възстановяване. Поддържа, че е осъществявал точно договорената услуга за поддръжка и охрана на сградата. Прави възражение за съдебно прихващане със следните активни вземания: с дължимо възнаграждение за поддръжка и охрана за периода 01.07.2008 г. – 31.12.2015 г. в размер на 82 299 лв. /уточнителна молба от 09.09.2016 г./, с неустойка за забава в размер на 23 774,15 лв.за периода 01.07.2008 г. – 31.12.2015 г., както и със сумата от 1046 лв., представляваща платени от ответника вместо ищеца разноски за довършителни СМР съгласно предписание на приемателна комисия, заснемане за кадастър, технически и енергиен паспорт, намалени със стойността на дължимите от ответника на ищеца разноски за нотариално прехвърляне на сградата /уточнителна молба от 29.11.2016 г./ Поради изложеното моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

 

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:

Установява се, че на 28.06.2006 г. между страните е сключен договор за изработка, съгласно който ответникът е следвало да изпълни груб строеж, зидарии и довършителни работи на обект „жилищна сграда“, а ищецът – да заплати възнаграждение, определено отделно за грубия строеж /чл. 3, ал. 1 от договора – 245 000 евро/ и за довършителните строително-монтажни работи /чл. 3, ал. 2, който установява правилото на последващо уговаряне на техния размер/.

Със същия договор /чл. 7/ е поето от изпълнителя задължение по чл. 19, ал. 1 ЗЗД – за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли на възложителя 50 % идеални части от правото на собственост върху притежаваните от него ¾ идеални части от правото на собственост върху мястото и толкова идеални части от изградените в него обекти, които изпълнителят притежава. Уговорено е продажната цена по тази окончателна сделка да е стойността „по чл. 3, ал. 1“ от договора, т.е. платеното възнаграждение за извършване на грубия строеж.

С Анекс 1 към договора е определена стойност на довършителни работи съгласно Приложение 1, а с Анекс 2 е уговорено изпълнителят-ответник да изгради БКТП 2х630 кVа, кабелно захранване и кабели НН за захранване на жилищната сграда, обект на основния договор, срещу дължимо от възложителя-ищец възнаграждение в размер на 57 850 с ДДС. За заплащането му ответникът е издал фактура № 616/17.01.2011 г. на стойност 69 420 лв. с ДДС, задължението по която е платено от ищеца.

След изграждане на трафопоста и преди придобиване от възложителя на право на собственост върху идеални части от земята е сключен договор за продажба на изградения трафопост, с който собствениците на съоръжението /придобили го по пътя на приращението/ го продават на електроразпределително дружество.

При тези факти съдът намира иска за неоснователен. Съображенията за това са следните:

Процесната сума /съгласно уточнителната молба от 13.09.2016 г./ съставлява възнаграждение, платено по договор за изработка. Насрещната престация, представляваща основание за заплащането й, е изграждане на трафопост, което е извършено. Щом ищецът е получил престацията, за която е заплатил процесната сума, то същият не е обеднял без основание. Видно от договора за изработка, страните са приели, че платената стойност на извършените СМР за груб строеж /чл. 7, ал. 2 от договора препраща към чл. 3, ал. 1/ ще съставлява продажна цена за придобиването на индивидуално определени обекти – идеална част от земята и идеална част от тези самостоятелни обекти, върху които строителят има права съгласно описания в договора нотариален акт. За възнаграждението за довършителните и допълнителните СМР не е предвидено да изпълнява ролята и на продажна цена, като същевременно изграждането на трафопост и свързването му към електроразпределителната мрежа има собствен икономически смисъл за ищеца като бъдещ собственик на обекти в електрозахранената сграда и без придобиване на собствеността върху трафопоста. При липса на уговорка относно собствеността върху трафопоста или относно получената срещу отчуждаването му парична еквивалентност, следва да се приеме, че заплащането на възнаграждението по Анекс 2 е само за извършване на СМР, без които сградата не би могла да се ползва. Следователно, с тази част от сумата на практика се увеличава продажната цена на индивидуалните обекти. Дали това е икономически изгодно за възложителя, не е въпрос на неоснователното обогатяване – престациите по една икономически неизгодна сделка не подлежат на изравняване по пътя на неоснователното обогатяване.

В обобщение съдът приема, че обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД няма. Действително, след изграждане на трафопоста идеална част от него се придобива от изпълнителя по силата на приращението, а след отчуждаването му той получава съответна на тази част продажна цена. Това обаче все още не сочи на обогатяване за сметка на ищеца – тъй като, както беше отбелязано, по волята на страните е възможно /а и така следва от липсата на изрична уговорка/ цената, платена от възложителя за изграждане на трафопоста, да съставлява част от общата продажна цена на описаните в основния договор за изработка недвижими имоти.

 

Не е налице и състав от разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, ако се приеме, че искът е предявен при такава правна квалификация – получаването на продажна цена от възложителя по договора за продажба на трафопоста не води до отпадане на основанието за заплащане на възнаграждението по договора за СМР, тъй като – както беше отбелязано – основанието за заплащането му е договора и извършването на възложения строеж.

 

Ето защо искът следва да бъде отхвърлен. Поради липса на главно вземане следва да се отхвърли и искът за заплащане на лихва за забава.

 

По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:

Ищецът твърди, че е заплатил ответника по устен договор за охрана и за поддръжка на процесния имот възнаграждение в общ размер от 20 000 евро, от които 10 000 евро, платени на 01.02.2011 г., и 10 000 евро, платени на 16.12.2011 г. Съгласно уточнителната молба от 21.01.2016 г. /л. 46/, периодът, в който ответникът е следвало да извършва охрана и поддръжка срещу платеното възнаграждение, предхожда момента на плащането и съвпада с „периода на действие на договора за изработка“, т.е. считано от 28.06.2006 г.

За установяване осъществяването на действията по охрана и поддръжка в процесния период са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. и Д.. Свидетелят Б. сочи, че обектът е бил охраняван по време на строителството чрез подизпълнители – както с жива охрана, така и с видеонаблюдение; осъществявали са се и действия по поддръжка, вкл. почистване. Доколкото не се установява какво е съдържанието на поетите по договора за охрана действия /договорът от 2011 г., който обективира задължение за заплащане на възнаграждение от 2008 г., не е подписан от ищеца/, съдът приема, че очертаните от свидетеля Б. отговарят на изискването за точно изпълнение по договор за охрана и поддръжка с обичайно съдържание на престациите. Тези показания не противоречат на показанията на свидетеля Д.. На първо място, показанията на свидетеля Д. касаят основно период извън процесния, тъй като свидетелят е служебно ангажиран с управление на хотела от една година преди разпита /т.е. от 2015 т./. Действително, същият сочи, че и преди поемането на длъжността е посещавал обекта, но от това не може да се направи извод за трайни наблюдения относно начина на изпълнение на възложената на ответника дейност /а именно трайност на неизпълнението е необходимо да бъде установена при претенция за връщане на даденото по развален договор с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД/. Въпреки това и този свидетел потвърждава, че по време на строежа на сградата /което съгласно уточнителната молба на ищеца от 21.01.2016 т. е процесният период/ е виждал там „жива охрана“. Всички останали впечатления на свидетеля касаят период след процесния по иска на ищеца и поради това съдът не ги обсъжда.

Показанията на Б. за точно изпълнение се подкрепят и от факта на самото плащане, извършено от ищеца – доколкото плащането на възнаграждението следва периода, за който е трябвало да се извършва охрана и поддръжка, то фактът на плащането съставлява и приемане на работата.

Ето защо съдът приема, че не са налице основания за разваляне на договора за охрана и поддръжка, сключен за периода на действие на договора за изработка, поради соченото от ищеца неизпълнение в същия този период. Поради това искът за главница следва да бъде отхвърлен, а също и претенцията за лихва – като акцесорна.

 

По възражението за прихващане:

Същото не подлежи на разглеждане поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това.

 

По разноските:

Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 5000 лв. Разноски за експертизи не следва да се присъждат, тъй като същите са за доказване на активните вземания по възражението за прихващане, което не подлежи на разглеждане.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. ООД, ЕИК ********, срещу Б. ООД, ЕИК********, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 69 420 лв., представляваща възнаграждение по Анекс 2 към договор за изработка от 28.06.2006 г., със стойността на което ответникът се е обогатил след продажбата на изградения обект, 35 136,39 лв. – лихва за забава върху главницата от 69 420 лв. за периода 17.01.2011 г. – 28.12.2015 г., 20 000 евро – възнаграждение по договор за охрана и поддръжка, платено с РКО от 01.02.2011 г. и от 16.12.2011 г., 97,14 евро – лихва за забава върху сумата от 10 000 евро, платена с РКО от 01.02.2011 г., и 97,14 евро – лихва за забава върху сумата от 10 000 евро, платена с РКО от 16.12.2011 г., за период на забавата 25.11.2015 г. – 28.12.2015 г.

ОСЪЖДА И. ООД, ЕИК ********, да заплати на Б. ООД, ЕИК********, сумата от 5 000 лв. разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: