Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер   260215                          19 август                             2021година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                        Председател: Красимир Коларов

                                                                     Членове:Георги Чамбов

                                                                                        Емил Митев  

                                                                                             

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на   10.март 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 52 / 2021 г. на ПАС

 

  Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

           Образувано е по въззивната  жалба  на  М.З.З. с ЕГН:**********  против  Решение № 63  от 23.06.2020 г.,постановено от Хасковският окръжен съд по  търг.дело №95/2019 г.

         По силата на обжалваното решение първоинстанционният  съд е  осъдил М.  З.З. с ЕГН: ********** да заплати на „ Д. О. З.“ ЕАД- С. сумата от 105 054.52 лева, представляваща  изплатено от застрахователя  застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди по възстановяването на лек автомобил марка „М. М. М.“  с рег.№ *****, които вреди са причинени при ПТП, настъпило на 21.09.2013 г. на третокласен път № *** на около един км пред село Г. и.в посока към с. Д., Х. о., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019 г., на която дата е подадена исковата молба.

         Въззивната жалба е депозирана в определения срок  и въз основа на нея  е образувано въззивно търг.дело № 540/20г по описа на ПАС. Съдът с определение от 11.11.2020 г. е прекратил производството по делото и  върна същото на ХОС за  поправка на ОФГ.

         С решение № 260054 от 23.12.2020 г.,постановено по търг.дело№ 95/2019 г. съдът е поправил допуснатата ОФГ и е отразил точно  действителната дата , на която е постановен обжалвания  съдебен акт -23.06.2020 г.

        Според изложените във въззивната жалба оплаквания ответника не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като процесното товарно ремарке е било собственост на фирма „И. - Т. - *“ЕООД.  След като искът е на основание  чл.50 от ЗЗД ,то според жалбоподателя  пасивно легитимирани да отговарят по иска са собственика на ремаркето и неговия ползвател. На второ място: към момента на процесното ПТП товарното ремарке е имало валидно  и действаща  задължителна застраховка “Г. о.“, обективирана в  застрахователна полица, издадена от друг застраховател-З. У.“АД. Жалбоподателят поддържа становището, че решението е постановено в  нарушение на материалния закон,тъй като не се налице елементите от фактическия състав на регресната отговорност по чл.274,ал.1 от КЗ / отм/, поради което и регресният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.  Наред с това поддържа и възражението, че вземането, предмет на регресната претенция  е погасено с изтичането на 5- годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. В този срок, според жалбоподателя се погасяват регресните суброгационни искове на застрахователя против преките причинители на деликта.

         Въззиваемата страна „Д - ОЗ“ЕАД-С., представлявани от пълномощника си адвокат К.Г. *** поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.

            Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

          Предявеният иск е по чл.213,ал.1 от КЗ / отм/ във връзка с чл.274 от КЗ/ отм/.

           Спор няма, че  процесното ПТП  е станало в далечната 2013 г. и конкретно 21.09.2013 г.  Следователно регресното право ще се уреди от този закон, който е действал към момента на негово възникване и това е датата на която е настъпило застрахователното събитие.

 

         Приложимият закон в случая е именно КЗ /отм/.и следва да се прецени  дали е налице  правното основание, на което е възникнало регресното право. В тази връзка трябва да се подчертае, че регресното право възниква по силата на закона и само в предвидените в закона случаи, които са точно определени.

          Съгласно  чл.274,ал.1 от КЗ /отм./, която разпоредба урежда правото на регрес освен в случаите по чл.227 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното  застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие –

1.              е управлявал МПС след употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или  виновно се е отклонил от проверка за  алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

2.              Не е  спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността  на движението и  пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това/ т.е. в резултат на повредата или техническата неизправност на МПС.

       Съгласно  чл.274,ал.2 от КЗ / отм./ застрахователят има право да получи платеното обезщетение  от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

      Вече бе коментирано, че регресното право на  застрахователя който е изплатил обезщетение на третото лице  срещу прекия причинител/ деликвента/ възниква по силата на закона.Това означава, че  регресното право на застрахователя – ищец може да възникне само при определените в закона случаи.  Тези случаи са изчерпателно  посочени в цитираната разпоредба на чл.274,ал., от КЗ /отм./, в която още е посочено ,че регрес възниква и в случаите на чл.227 от КЗ / отм./ Тази разпоредба урежда регресният иск, но по-скоро определя   обема на регресната отговорност.  Конкретните  случаи в които  възниква регресното право обаче се посочени в чл.274,ал.1 от КЗ / отм./.

          В обстоятелствената част на исковата молба не е посочено на какво основание  се ангажира отговорността на водача на товарния автомобил, при управлението на който е  причинено процесното ПТП. Не е посочено ответникът  да е  управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол или под въздействие на наркотично вещество.  Не е  посочено да не  е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението повреда или неизправност  в управлявания товарен автомобил . Нито е посочено ,че управлява МПС без свидетелство за управление.  Би могло да се мисли, че  не е взел мерки на отстраняване на възникнала повреда във връзка с прикаченото товарно ремарке. В този случай обаче следва да се отчете ,че става въпрос за възникнала внезапно повреда, което е различно от повредата ,която водачът е констатирал преди да потегли, тъй като е била видима.

        В тази връзка  следва да се отбележи, че  в хипотезата на внезапно възникнала повреда или техническа неизправност съдебната практика приема ,че застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на обективна невъзможност да предвиди и да предотврати  общественоопасните последици. Изрично в този смисъл е  Решение № 130 от 03.05.2012 г. на ВКС, по т.д.№ 244/2010 г на първо т.о. на Търговска колегия.

           Предявеният иск е по чл.213,ал.1 от КЗ / отм./ и след като застрахователят претендира изплатеното застрахователно обезщетение  да бъде поето от деликвента-той требва да посочи точно изрично посочените в закона основания:употреба на алкохол, умисъл или управление на МПС без свидетелство за управление.

          Материално –правните основания на регресната претенция са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.274,ал.1 от КЗ/ отм/.  След като нито едно от тези основания за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на увреждането , т.е. на водача на товарния автомобил в случая не се установиха по делото  – това определя  съдбата на  предявения регресен иск.

          Искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като  ищецът не установява конкретното правно основание , по силата на което  възникнало регресното притезание.

          Още един път да повторим – предявеният иск е регресен иск по чл.213,ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.274,ал.1 от КЗ /отм/.

        Ищецът в исковата молба сочи, че правопораждащия за него факт за да предяви осъдителния иск срещу прекия причинител е факта ,че той е изплатил на застрахованото лице  сумата  в размер на 105 054 лева, предмет на исковата претенция.

       Факта на плащането  на застрахователното обезщетение в полза  застрахованото лице дава възможност  на застрахователя да  упражни правото  си на регрес. Но това право може да възникне единствено ако се установи една от трите предвидени  в разпоредбата на чл.274,ал.1 от КЗ/ отм./  хипотези.

        Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.   Следва да се отбележи, че  в исковата молба се посочва като основание за отговорност и чл.50 от ЗЗД, но е посочена само разпоредбата, без да са изложени факти и обстоятелства поради които ищецът счита , че  в случая става въпрос за вреди, причинени от вещ.  Просто няма обстоятелствена част на иск по чл.50 от ЗЗД. Ако все пак ищецът считаше, че вредите са настъпили от вещта , т.е.от товарното ремарке трябваше да посочи дали то само по себе си представлява източник на опасност или следва да се отчете, че това ремарке не може да се движи самостоятелно,а е свързано и функционира заедно с товарния автомобил. Всъщност ищецът очевидно е на същото мнение след като е посочил в исковата си молба, че  в случая става въпрос за „съчленено превозно средство“ по смисъла на §6,т.53 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.   Съдът констатира, че  наредбата като подзаконов нормативен начин е в противоречие със закона и конкретно с разпоредбата на чл.264,ал.,изр.последно КЗ/ отм./.  Съгласно същата - за целите на задължителното застраховане за моторни превозни средства се смятат ремаркетата и полуремаркетата.

        Това обаче е встрани от предмета на спора,който се свежда до това налице ли е основание за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на увреждането.

        Отговорът на въззивната инстанция е, че ищецът не установява правното основание, пи силата на което е възникнала регресната отговорност на деликвента. Ето защо  предявеният регресен иск по чл.213,ал.1 от КЗ /отм/  е неоснователен и следва да се отхвърли .

         След като ищецът не установи в негова полза да е възникнало регресно  вземане срещу прекия причинител на увреждането и такова не  съществува- безсмислено е е да се обсъжда въпроса дали спорното регресно  вземане  е погасено по давност или не.

 Но все пак трябва да се отбележи, че по принцип регресните вземания се погасяват с изтичането на общата  петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. 

       Началният момент, от който вземането става изискуемо не е датата на която  застрахователят е изплатил сумата на  избрания от него Сервиз. Този момент е произволен – застрахователят може да реши да се разплати и след една година.  Вземането става изискуемо след като увредения лек автомобил е бил възстановен след ремонта и     застрахования си е получил вече ремонтирания лек автомобил. Тази дата е документално установена по делото и това е датата 30.04.2014 г., на която владението на автомобила е предадено на  застрахования

       Този факт е  документиран с представения по делото  приемо-предавателен протокол от  30.04. 2014г. От този именно  момент застрахования е обезщетен и  настъпва изискуемостта на вземането. Застрахователят е могъл вече да упражни правото си на регрес, ако разбира са били налице материалните предпоставки на регресната отговорност, предвидени по чл.274,ал.1 от КЗ/ отм./.

       Следва да се отмени изцяло обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл.274,ал.1 от КЗ/отм./ и да се постанови въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърлят предявеният главен иск -  регресният иск против деликвента, както и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД.

При този изход на спора в полза на ответника М.З. следва да се присъдят направените от него съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Те са документално установени в общ размер на 6 001 лева от които сумата от 3 900 лева са разноски  пред първата инстанция и  в размер на 2101 лев,представляваща  разноски пред настоящата  въззивна инстанция.

          По изложените съображения Пловдивския апелативен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ изцяло Решение № 63/ 23.06.2020 г., постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело № 95/2019 г., както и Решение № 260054 от 23.12.2020 година , постановено по реда на чл.247   ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

           ОТХВЪРЛЯ   като неоснователен предявеният от  „Д - ОЗ“ ЕАД ЕИК *********против  М.З.З. с ЕГН: ********** *** по чл.213,ал.1 от КЗ / отм./ във връзка с чл.274,ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на сума  в размер на 105 054.52 лева, претендирана на регресно основание като изплатено от“Д.О.З.“ ЕАД застрахователно обезщетение за причинените на лек автомобил марка „*********“ с рег.№ ***** имуществени вреди в резултат на  ПТП, настъпило на 21.09.2013 г. на третокласен път № ***,ведно със законната лихва върху  главницата ,считано от 10.06.2019 г. до окончателното й заплащане.

           ОСЪЖДА „Д. - О. З.“ЕАД- град С. ЕИК *********да заплати на М.  З.З. с ЕГН:********** сумата  6001 лева/ шест хиляди и един лева/, представляваща направените от ответника съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

             Решението  подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:1.              2.