Р Е Ш Е Н И Е
114 11.07.2013г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Единадесети юни 2013
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИ
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 370 2013
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността – за
разпределение реалното ползване на съсобствен недвижим имот.
В
исковата молба, предявена от К.Д.Г.,*** и Д.Г.Г.,***, срещу И.Г.В. и М.И.В. ***,
се твърди, че К.Д.Г., заедно със съпруга си ГД Г. – бивш жител ***, починал
през 1994г., са прехвърлили на втория ищец- Д.Г.Г., срещу задължението за
гледане и издръжка, втори жилищен етаж от масивна двуетажна двуфамилна жилищна
сграда с площ от 108 кв.метра, ведно с ½ ид.част от общите части на
сградата, масивен гараж с площ от около 30 кв.метра и 1/3 ид.част от дворно
място с площ от 351 кв.метра, за който имот е отреден УПИ V-3087, в кв.169 по
плана на гр.Панагюрище, като К.Д.Г. и покойният й съпруг са си запазили правото
на ползване върху недвижимия имот заедно и поотделно, до живот. В исковата
молба се сочи, че сделката е отразена в нот.акт № 84, том ІІ, нот.дело №
638/1991г. по описа на Панагюрски районен съд за нотариалните дела. Ищците
твърдят, че през 2008г. Д.Г.Г. е надарен от своя чичо – В Д Г. с притежаваната
от него 1/3 ид.част от процесния недвижим имот, който е с площ от 358 кв.метра-
съгласно документ за собственост и съгласно кадастралната карта на
гр.Панагюрище. Ищците твърдят, че въпреки факта, че ответниците В притежават
само 1/3 ид.част от процесният недвижим имот, на практика използват цялата
незастроена част от него и по този начин лишават ищците от възможността да
ползват незастроена част от дворното място, с оглед на дела си. Сочат, че
съгласие с цел доброволно уреждане на спора не може да се получи, както и да се
формира мнозинство, което да вземе решение за определяне на реалното ползване
на недвижимия имот.
Молят
съда да постанови решение, с което да бъде определено реалното ползване на
съсобствения за страните недвижим имот, с административен адрес: гр.***, ул.”***,
който имот е с площ от 358 кв.метра, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 метра, за
който имот е отреден идентификатор 55302.501.3087, при съседи на имота:
55302.501.9642; 55302.501.3085; 55302.501.3086; 55302.501.3088 и 55302.501.3089,
при съобразяване с постройките, налични в имота и представляващи индивидуална
собственост на страните по делото, с оглед притежаваните от ищците 2/3 ид.части
от правото на собственост от недвижимия имот в общ дял и 1/3 ид.част за
ответниците- също в общ дял.
Молят
да бъде допусната и назначена съдебно- техническа експертиза, при която вещото
лице строителен инженер, след запознаване с материалите по делото и
кадастралната карта на гр.Панагюрище и след извършване на оглед и измерване на
процесния недвижим имот, да представи минимум два варианта за определяне на
реалното ползване, като се съобрази със съществуващите постройки,
представляващи индивидуална собственост на страните по делото.
Молят
да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане в съдебно
заседание, за доказване на изложените в исковата молба обстоятелства, относно
невъзможността да се определи доброволно реалното ползване на празното дворно
място.
Представят
следните писмени доказателства, в копие: Нот.акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане № 84, том ІІ, нот.дело № 638/1991г. по описа
на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; нот.акт за дарение на недвижим
имот № 147, том ІV, нот.дело № 658/2008г. по общия регистър на нотариус № 390 –
ПК, с район на действие Районен съд Панагюрище; Разрешение за строеж №
13/01.04.1985г.; Скица на поземлен имот № 6963/11.06.2013г., издадена от СГКК
Пазарджик; Удостоверение за наследници № 879/04.07.1994г.; Уведомително писмо
изх. № 35-Ж-107 от 31.05.2013г., издадено от Община Панагюрище.
В
законоустановения срок, ответниците М.И.В. и И.Г.В. представят писмен отговор
на исковата молба, в който твърдят, че предявеният иск за определяне на
реалното ползване на незастроената част от съсобствения поземлен имот с
идентификатор 55302.501.3087 е допустим, но неоснователен. В отговора
ответниците твърдят, че не отговаря на истината твърдението на ищците за
ползване от страна на ответниците на почти цялата незастроена част от
недвижимия имот, тъй като М.В. живее и работи във Федерална република Германия
от март 2009г., а И.Г.В. работи в Полски международен транспорт, като в тяхно
отсъствие имотът се ползва само от сина им Г В. и неговото семейство.
Ответниците сочат, че твърдението за невъзможността да се получи доброволно
уреждане на спора е невярно, тъй като доброволно уреждане нито е търсено, нито
е отказвано, нито се е налагало. Ответниците твърдят, че ищцата К.Г. не живее
постоянно в имота, а появяването й в него е само инцидентно- с цел да се скара
с някой от обитателите. Ответникът И.В. твърди, че е бил в отпуск от началото
на месец май до 17.06.2013г., като по време на престоя му в недвижимия имот
отношенията между него и ищеца Д.Г. са били добри. Ответникът В. и синът му Г
са предприели действия за разчистване на двора, премахване със съгласието на
ищеца Г., на построените в имота кочина и кокошарник и оформяне на тяхно място
на навес за дърва с тръбна конструкция. Според ответниците, през този период
никой от ищците не е изказал несъгласие с тези действия, не е поставял въпроса
за уреждане на ползването на съсобствения имот, нито е възникнал спор с ищеца.
Според ответниците, по жалба с вх. № 95-Ж-107 от 16.05.2013г., подадена от
ищците Г до Кмета на Община Панагюрище, инспектор от „Строителен контрол” към
ОбА Панагюрище е извършил проверка и е констатирал, че монтираната тръбна
конструкция не се счита за строителство, по смисъла на § 5, т.38 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ. По този начин, въпреки подадената жалба от
ищците Г и направената в имота проверка, не е повдиган въпрос за разпределяне
на ползването на общото дворно място. Ответниците не се противопоставят на допускането
и назначаването на съдебно- техническа експертиза.
Молят
за доказване на изложените твърдения в писмения отговор да бъдат допуснати
двама свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание.
Претендират
сторените съдебно деловодни разноски.
Представят
следните писмени доказателства, в копие: Нот.акт № 66, том ІІ, нот.дело №
607/1991г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела – непълно
копие и Декларация от 11.05.1998г.
В
съдебно заседание - редовно призована, ищцата К.Д.Г. се явява лично и с
процесуалния си представител -адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Ищецът
Д.Г.Г., редовно призован, не се явява, вместо него се явява процесуалният му
представител адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.
В
съдебно заседание, редовно призовани, ответниците И.Г.В. и М.И.В. не се явяват,
вместо тях се явява процесуалният им представител - адвокат Ц.Ч. от Софийска
адвокатска колегия.
Видно
от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане №
84, том ІІ, нот.дело № 638/1991 г. по описа на Панагюрския РС за нотариалните
дела, Г Д Г. и К.Д.Г. са прехвърлили на ответника Д.Г.Г. втори етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда, с площ от 108 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите
части на сградата, масивен гараж на 30 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от процесното
дворно място, за което е отреден парцел V-3087, в кв. 169 по плана на град
Панагюрище и са си запазили правото пожизнено, заедно и поотделно, ограниченото
вещно право на ползване върху целия прехвърлен недвижим имот.
От
приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том ІV,
нот.дело № 658/2008 г., по Общия регистър на Нотариус № 390- П К, с район на
действие РС Панагюрище, ищецът Д.Г.Г. е надарен с 1/3 ид.ч. от процесния
недвижим имот, описан като УПИ V-3087, в кв. 169 по плана на град Панагюрище,
целият с площ от 358 кв.м.
По
делото е приложено Разрешение за строеж № 13/01.04.1985 г. , от което е видно,
че на Г Д Г. е разрешено строителството на гараж в процесния недвижим имот,
като изискването за строителството е било гаражът да се разположи на границата
с УПИ VІ-3085, като не бъде надвишавана височината на оградата.
По
делото е приложена Скица на поземлен имот № 6963 от 11.06.2013 г., издадена от
СГКК -град Пазарджик, от която се констатира, че процесният недвижим имот
представлява терен с площ от 358 кв.м., с трайно предназначение на територията
– урбанизирана и с начин на трайно ползване – ниско застрояване.
От
приложеното по делото Удостоверение за наследници № 879/04.04.1994 г., издадено
от Община Панагюрище, се констатира, че ищците К.Д.Г. – съпруга и Д.Г.Г. – син,
са наследници на Г Д Г., заедно с В. Г Н – дъщеря.
Видно
от приложеното по делото уведомително писмо изх. № 35-Ж-107 от 31.05.2003 г. се
констатира, че Община Панагюрище е установила, че в УПИ V-3087, в кв. 169 по
плана на град Панагюрище, собственост на Д.Г.Г. и И.Г.В., е премахната кочина и
на нейно място е монтирана тръбна конструкция, която не се тълкува като
строителство, по смисъла на §5, точка 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ,
като в имота има други допълващи постройки (монолитни и паянтови), изградени от
съсобствениците.
По
делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том
ІІ, н.д. № 607/1991 г. по описа на Панагюрския РС за нотариалните дела,
съгласно който ответникът И.Г.В. е закупил първи етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, застроена на 108 кв.м., южно складово помещение и западно складово
помещение от приземния етаж, гараж, застроен на 30 кв.м. от изток и 1/3 ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 355 кв.м.
По
делото е приложена Декларация от Д.Г.Г., от която се констатира, че ищецът Г. е
дал своето съгласие съсобственика му- ответникът И.Г.В., да застрои стопанска
постройка – кочина и кокошарник, при съответните санитарни изисквания, в
югоизточната част на съсобствения УПИ V-3087, в кв. 169 по плана на
гр.Панагюрище.
Видно
от приложената по делото жалба от 25.04.1996 г., КД.Г. – ищца по делото, сочи,
че е започнало незаконно строителство на стопанска сграда, въпреки че дворното
място не е разделено и не са определени реални части за ползване от тримата
съсобственици.
По
делото е приложена втора жалба от 15.05.2013 г., подадена от ищцата К.Д.Г., в
която се сочи, че се осъществява незаконно строителство на навес за дърва от
страна на ответника Г И.В., като този навес попада под самия прозорец на
жилищната сграда, на височината на гаража.
От
третата жалба, изготвена от ищцата на 18.09.2013 г. до Община Панагюрище се
констатира, че И.В. осъществява строителство на навес в УПИ V-3087, в кв. 169
по плана на град Панагюрище, който строеж е бил спрян, но след развалянето на
част от строежа е започнало строителство на такъв навес в друго място от
съсобствения недвижим имот, като е поискано незабавно съдействие за премахване
на строежа.
По
делото е приложено уведомително писмо изх. № 94-00-8454 от 22.10.2013 г., от
което се констатира, че в УПИ V-3087, в кв. 169 по плана на град Панагюрище е
монтирана тръбна конструкция (навес) източно от жилищната сграда, под която
конструкция са складирани дърва за огрев, но тази конструкция не се смята за
строителство по смисъла на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че ищецът Д Г.Г.
е собственик на втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 108
кв.м., ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, масивен гараж от 30 кв. м. и 1/3
ид. ч. от процесното дворно място, а с нотариален акт от 2008 г. същият е
станал собственик на още 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, като квотите на
страните, по които следва да бъде извършено разпределение на реално ползване
върху празното дворно място са 2/3 за ищците К. и Г Г и 1/3 – за И.В. и М.В..
Вещото
лице е констатирало, че в имота е застроена жилищна сграда, в която ищците и
ответниците ползват общ вход на северната фасада на сградата и общо стълбище.
Вещото лице сочи в заключението си, че гараж с идентификатор 55302.501.3087.2 е
застроен върху 25 кв.м., достъпен е от улицата на запад и е собственост на
ищеца Г.. Гаражът с идентификатор 55302.501.3087.3 с площ от 23 кв.м. е
достъпен от изток и е собственост на двамата ответници. Вещото лице констатира
в заключението си, че съществува навес с площ от 14 кв.м., монтиран на южната
граница на имота, който се ползва от ищците Г, а навесът, монтиран на източната
граница на имота с площ от 12 кв. м- се ползва от ответниците В.
Вещото
лице е представило Първи вариант за нов начин на реално ползване, при който
общото ползване е в размер на 189,2 кв.м. и обхваща застроената площ на
жилищната сграда, площ за достъп от север от 60 кв. м. и пътека от югоизток,
като вещото лице предлага ползването на ответниците да се ограничи между точките,
обозначени с букви А, Б, В и Г на скица № 2 към заключението на вещото лице.
Съобразно с Втория вариант за разпределение на реалното ползване, площта за
ползване е в размер на 202,7 кв. м., като площта за достъп от север, ведно с
площ, разположена югоизточно от жилищната сграда е в размер на 33,2 кв.м.
Вещото лице е разработило Трети вариант за разпределение на реалното ползване, съобразно
с който реалното ползване на ответниците, ограничено между точките А, Б, В, Г,
Д и Е на Скица № 5, предвижда наличието на общо ползване, от което ищците Г да
достигат до друга площ за ползване от тях, разположена в североизточната част
на имота, което ще доведе до наличието на сериозен брой контакти и създаване на
определена конфликтност при осъществяване на реалното ползване на недвижимия
имот. По същия начин, съгласно Скица 6, реалното ползване на ответниците В е
разделено на две части, а в средата, ограничено от буквите Д, Г и Е, е
разположено реално ползване на терен от ищците Г.
Съдът
счита, че най-подходящият с оглед липсата на конфликтни точки при осъществяване
на реалното ползване на процесния недвижим имот представлява разработеният от
вещото лице Вариант седми, графично изобразен на Скица № 8 (осем) към
допълнителното заключение на вещото лице от 04.06.2014 г. Съгласно този вариант,
площта за общо ползване възлиза на 46,30 кв.м., а площта за индивидуално
ползване на ищците е в размер на 153,05 кв.м. и реалното ползване на
ответниците възлиза на 49,15 кв.м. В този вариант, площта за общо ползване
северно от жилищната сграда е съобразено с положението на входа на самата
сграда, а сградите за индивидуално ползване – гаражи, попадат в съответната за
страната площ. Вещото лице сочи в заключението си, че разграничителните линии са
между точките А-Б, В-Г и Д-Е и по фасадите на сградите, като по този начин се
избягва в максимална степен конфликтността при осъществяване на реално ползване
на съсобственото дворно място между страните по делото.
Съдът
счита, че предявеният от К.Д.Г. и Д.Г.Г. иск за разпределение на реалното
ползване на съсобствения с ответниците М. и И. В недвижим имот е основателен и
следва да бъде уважен, като реалното ползване на процесния недвижим имот следва
да се осъществява съгласно предложения от вещото лице в допълнителното му
заключение седми вариант, отразен в скица № 8, която предвижда площ за общо
ползване с размер от 46,30 кв.метра, локализирана в североизточния край на
процесния недвижим имот, ползването на ответниците следва да се определи изцяло
в югоизточния край на недвижимия имот, а останалата площ следва да се ползва
изцяло от ищците, съответно на притежаваните от тях ид.ч. от терена. Съдът
счита, че именно така ще се ограничат максимално контактите между страните във
връзка с ползването на съсобствения недвижим имот и ще се избегнат в много
голяма степен възможностите за възникване на конфликти помежду им.
Съдът
счита, че това е най удачният вариант за ползване между страните по делото, тъй
като всяка една от страните запазва ползването на сградите от допълващото
застрояване, които е ползвала и до момента, размерът на общо ползване между
страните е максимално ограничен и не съществува връзка между терените, отредени
за ползване на ищците и на ответниците.
Съдът
счита, че с оглед основателността на иска и съобразно с изискванията на чл.78,
ал.1 от ГПК, следва ответниците солидарно да заплатят на ищците сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 26,67 лв., представляващи внесена
от ищците Г държавна такса.
Така
мотивиран, на основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ начин на реално
ползване на недвижим имот, с административен адрес: гр.***, ул.”***, който имот
е с площ от 358 кв.метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана
и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, за който имот е
отреден идентификатор 55302.501.3087, при съседи на имота: 55302.501.9642;
55302.501.3085; 55302.501.3086; 55302.501.3088 и 55302.501.3089, между К.Д.Г., с ЕГН-**********,*** и Д.Г.Г., с ЕГН-**********,***,
И.Г.В., с ЕГН-********** и М.И.В., с ЕГН-********** – съпрузи от гр.***, ул.”***,
при съобразяване с постройките, налични в имота и представляващи индивидуална
собственост на страните по делото, с оглед притежаваните от ищците Г 2/3
ид.части от правото на ползване от недвижимия имот в общ дял и 1/3 ид.част за
ответниците- също в общ дял, да се осъществява съгласно скица № 8
(осем) на допълнителното заключение на вещото лице, представена към същото и
приета с протоколно определение на този съд от 11.06.2014 г., както следва:
Частта от
имота, защрихована с успоредни линии в червен цвят по скица № 8 (осем) и
ограничена от точки Е, Д, Б, А, както и по фасадата на жилищната сграда и
масивен гараж, с площ от 183,92 кв.м., да се ПОЛЗВА от К.Д.Г., с ЕГН-**********,*** и Д.Г.Г.,
с ЕГН-**********,***.
Частта от
имота, защрихована с успоредни линии в син цвят по скица № 8 (осем) и
ограничена от точки А, Б, В и Г, както и по фасадата на жилищната сграда и
масивен гараж, с площ от 64,58 кв.м., да се ПОЛЗВА от И.Г.В., с ЕГН-********** и М.И.В., с
ЕГН-********** – съпрузи от гр.***, ул.”***.
ОСЪЖДА И.Г.В.,
с ЕГН-********** и М.И.В., с ЕГН-********** – съпрузи от гр.***, ул.”***, да
заплатят солидарно на К.Д.Г., с ЕГН-**********,*** и Д.Г.Г., с ЕГН-**********,***,
сумата 26,67 (двадесет и шест лева и 67 ст) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението да страните, че решението е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: