Решение по дело №520/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София 1233, район Сердика, ж.к. Банишора, ул. „Скопие“ №1А, представлявано от управителя И. Н. Ч. и прокуриста И. К. Г., чрез адв. В. К., срещу Решение № 52/16.01.2024г., постановено по НАХД № 5225/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ-ти състав, с което е изменено НП № В-003413/27.10.2023г., издаденото от директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като намалява наложеното наказание на 3 000 лева и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 6,88 лева. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон , съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Каменов молба с.д. 4353/26.03.2024 год.

Ответникът - Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, чрез гл. юрисконсулт В. П. депозира писмено становище с.д. 4169/22.03.2024 г. , с което се оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от противната страна адвокатски хонорар.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 210в във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП имуществена санкция на дружеството-касатор в размер на 35 000 лв. за нарушение състоящо се в неизпълнение на Заповед № 349/25.05.2018г. на Председателя на КЗП, потвърдена с решение № 1221/27.01.2020г. на ВАС на РБ, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП се забранява на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

За да измени обжалваното НП, въззивният съд е приел, че описаното в него деяние при правилно приложение на материалния закон е квалифицирано като осъществен състав на адм. нарушение по чл.210в от ЗЗП, но наложеното адм. наказание е явно несправедливо, поради което е намалил същото до абсолютния предвиден в нормата минимален размер от 3000 лв.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество , жалбата е основателна.

Касационният състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Изложеното в касационната жалба основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон е налице, поради погрешните правни изводи на районния съд.

Съгласно чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика, разпоредбата на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики – "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които когато отговарят на изискванията посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като такива.

Законодателят е квалифицирал като "заблуждаваща" нелоялната търговска практика изразяваща се в отправяне на покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена - чл. 68ж, т. 5 ЗЗП.

С разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 33П е регламентирано, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед с която забранява прилагането на търговската практика. Съгласно § 13, т. 23 от ЗЗП, търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение от търговеца към потребителя, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стоки на потребителите. Следователно законодателят когато визира в разпоредбата на чл. 68л от ЗЗП правомощие на председателя на комисията да забрани търговска практика той има предвид конкретна търговска практика, която е нелоялна.

В чл. 210в от ЗЗП е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция в размер от три хиляди до петдесет хиляди лева за този, който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Основателни са възраженията в касационната жалба, че конкретната фактическа обстановка, за която е приложена принудителната мярка е описана в Заповед № 349/25.05.2018г. на Председателя на КЗП и не следва да се тълкува разширително за всички съществуващи и предлагани стоки от търговеца за неограничен период от време в бъдеще. Търговската практика е винаги конкретна. Заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка не съдържа абстрактно правило за поведение, каквито представляват законовите норми, а в нея ясно е формулирана забраната, която се налага. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Именно с оглед този характер на принудителните административни мерки, недопустимо е да се извършва разширително тълкуване на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезите им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

В случая през 2018г. Комисията е констатирала нелоялна търговска практика от страна на търговеца, спрямо конкретна стока и е издала спрямо него Заповед № 349/25.04.2018г., потвърдена с Решение № 1221/27.01.2020 г. на ВАС, в сила от същата дата, с която е приложена принудителна административна мярка - забрана да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, "като чрез разпространи безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания Кауфланд (в магазини Кауфланд) и безадресно (в пощенските кутии) отправя послания с невярна информация за стоки (включително и за спортна гривна Rancore ВВ10) с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката (включително и за спортна гривна Rancore ВВ10) или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време".

Настоящият състав счита, че не е налице неизпълнение на посочената по-горе заповед, тъй като видно от същата, цитираната в нея търговска практика и описаната стока не са идентични с установеното по време на проверката на контролните органи. Заповед № 349/25.05.2018г. на Председателя на КЗП касае забрана към „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по отношение на спортна гривна Rancore ВВ10, а с НП отговорността на дружеството е ангажирана за продукти Purina one - суха храна за котки, пиле Adult или говеждо Sterilcat с Омега 6, мастникиселини за добро храносмилане, Сирене „Родопско чудо - сирене от краве мляко кутия 400г., Тофу - Пушено Био и Тофу Био. За да е приложима разпоредбата на чл. 210в ЗЗП е необходимо търговецът да е повторил точно същата нелоялната практика по отношение на точно същата стока или услуга, респ. ако търговецът прилага същата нелоялна практика по отношение на друга стока или услуга - разпоредбата на чл. 210в ЗЗП е неприложима. Тя е неприложима и ако търговецът прилага друга нелоялна практика по отношение на същата стока или услуга.

В този смисъл, описаното в обжалваното НП деяние не осъществява състава на адм. нарушение по цитираната в него санкционна норма на чл.210в от ЗЗП, поради което същото е материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова. Така, като е изменил обжалваното НП вместо да го отмени, въззивния съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото подлежи на отмяна, включително по отношение на присъдените разноски.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с процесуалните му задължения по чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира за неоснователно. Касаторът не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но в хода на въззивното производство е претендирал такива съобразно приложен списък на разноските – приложени са фактура и платежно нареждане за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3960 лв. Съобразно наложената в размер на 35 000 лв. имуществена санкция , минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3450 лв. В тази връзка, възражението на противната страна за прекомерност съдът намира за основателно, поради което на касатора следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 3 450 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 52/16.01.2024г. по НАХД № 20233110205225/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № В-003413/27.10.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.210в от З-на за защита на потребителите е наложено на „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО“ КД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1а за разноски по делото сумата от 3 450 лв.

Решението не подлежи на обжалване.