№ 3439
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110153912
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. П. П. да заплати на „Т С“
ЕАД сумите, както следва: сумата от 2596.04 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. 125, вх. Б, ет. 1, сумата от 400.50 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 19.11.2020г., сумата от 31.52 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 7.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 16.09.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че ответникът е собственик на 44/48 ид. ч. от процесния
имот, поради което същият е отговорен за част от общия размер на задълженията за имота,
съответна на притежаваните от него идеални части, която част се равнява на претендираните
суми. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в
сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от
1
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените искове се оспорват с твърдение, че в имота няма „действащи“
радиатори, а се ползва единствено топла вода, както и с довод, че ответникът не е единствен
собственик на жилището. В условията на евентуалност е релевирано възражение за
погасяване на част от вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответника
писмо от Столична община, район „Красна поляна“, съгласно което П. П. Г.ев и П. Л. П.а
имат сключен договор от 05.09.1972г. във връзка с процесния имот- апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. 125, вх. Б, ет. 1, Нотариален акт от
27.12.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот № 153, том II, рег. № 4063, дело №
334/2007г., в който е индивидуализиран и соченият от общината договор от 05.09.1972г.
като такъв за покупко- продажба на държавен недвижим имот съгласно НПДЖФ, както и от
удостоверението за наследници на П. П. Г.ев, съдържащо данни за датата на смъртта и
наследниците му по закон, както и същите данни по отношение на починалите след него и
преди сключване на договора от 27.12.2007г. негови наследници, се установява, че към
датата на тази сделка ответникът по силата на наследяването на своя баща и съобразно броя
на наследниците на последния- общо седем души- съответно съпруга и деца, е бил
собственик на 1/14 идеална част от процесното жилище (1/7 от собствената на баща му ½
идеална част, за която следва да се приеме, че последният е притежавал с оглед липсата на
данни за различни квоти в съсобствеността между него и преживялата го съпруга). Така,
след сделката от 27.12.2007г., по силата на която част от останалите собственици са му
прехвърлили общо 10/12 идеални части, Х. П. П. е станал собственик общо на 158/168 (или
19/21) идеални части от целия имот. Действително, с коментирания нотариален акт в полза
2
на един от праводателите- П. Л. П.а, е учредено вещно право на ползване върху
прехвърлените идеални части от жилището, но доколкото същата е починала преди процеса,
с което ограниченото вещно право е погасено по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС, и при липсата на
данни за извършени след 27.12.2007г. и преди или в хода на исковия период разпоредителни
сделки със собствените на Х. П. идеални части, следва да се приеме, че през този период
съобразно дефинитвината разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същият е бил потребител на
доставяната до имота топлинна енергия и като такъв е легитимиран да отговаря за
заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който
ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано съгласно изричните констаттации на
вещото лице- топлотехник от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало два радиатора с
ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно отчитане, а
потребяваната в имота за същия период топлинна енергия е отчитана в края на всеки
годишен отоплителен сезон въз основа на показанията на един брой водомер за топла вода в
имота, за което са съставяни протоколи за главен отчет, подписани за потребител. Наред с
това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация,
разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите пропорционално на
отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в
писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи
начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния
момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило,
че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия,
постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на
предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през
исковия период общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция са
преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и
техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период
същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
от 2832.04 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като
това правнорелевантно обстоятелство се установява и от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
3
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата,
предоставена в периода от м. 10.2017г. до 04.2019г., именно в претендирания от ищеца общ
размер от 31.52 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на
тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т С“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. и от м. 10.2017г. до м. 04.2019г., през които отношенията между
страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители за битови нужди, в
сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
4
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца за времето от м. 05.2017г. до м. 04.2018г. са погасени по давност, по отношение на
тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за
последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м.
04.2018г., погасителната давност е изтекла на 21.08.2021г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 25 дни преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия и услугата дялово разпределение, предоставени в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2019г., чиято стойност, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, при
съобразяване на данните в представените от ищеца и неоспорени от ответника извлечения
от сметки и в заключението на съдебно- техническата експертиза, възлиза съответно на
сумата от 1720.35 лева и от 19.92 лева.
При тези мотиви, при съобразяване на частта на ответника в съсобствеността през
исковия период, съобразно която същият е носител на задължение да заплаща цената на
потребените ресурс и услуга, предявените срещу Х. П. П. искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени до сумите, както следва: 1556.50
лева- цена на потребена топлинна енергия, и 18.02 лева- цена на услуга дялово
разпределение, предоставени в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., а за разликите до
пълните предявени размери и периоди тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
5
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая издаването на общите фактури за 2017- 2018г. и за 2018- 2019г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 270.49 лева, представляваща част от сторените от ищеца разноски,
съответна на уважената част от исковете, в т. ч. определеното от съда на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 481.23 лева, представляваща част от
заплатения от него адвокатски хонорар за процесуално представителство в настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Х.
П. П., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .................., сумите, както следва:
сумата от 1556.50 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к. „Западен парк“ бл. 125, вх. Б, ет. 1, както и сумата от 18.02 лева, представляваща цена
на предоставена в същия период услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 16.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 270.49 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за разликите, както следва: иска за цена на
топлинна енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 2596.04
лева, както и за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2018г., и иска за цена на услугата дялово
разпределение- за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 31.52 лева и за
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2018г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. П. П., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК
.................., сумата от 400.50 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 19.11.2020г., както и сумата от
6
7.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020г.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК .................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
Х. П. П., ЕГН **********, сумата от 481.23 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7