РЕШЕНИЕ №

                                          гр. Ловеч, 23.09.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ТАТЯНА ТОТЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 192 по описа за 2020 година на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.  

              Административното дело е образувано по жалба на Б.В.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***.Св. Кирил и Методий №7, срещу Решение № ДОИ-11/26.03.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието, храните и горите по негово Заявление с вх.№ ДОИ-******., с което е отказан достъп до обществена информация.

               В жалбата се твърди, че оспореното решение е необосновано и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено, както и да бъде задължен органът да предостави исканата информация по четирите посочени точки от заявлението. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

              Жалбоподателят излага доводи, че отказът е немотивиран на основанията, предвидени в чл.37 от ЗДОИ. Твърди, че е налице надделяващ обществен интерес, продиктуван от публикациите му и на членовете на групата във фейсбук „Горските Ловеч” на която е администратор, с които се засягат интереси и въпроси касаещи вменената по силата на закон надзорна инспекторска дейност на длъжностни лица. Излага, че в частен имот, в който не се извършва дейност по смисъла на ЗГ, какъвто е неговия, проверки не са извършвани без сигнал или определена планова дейност по график. Изтъква, че и това е смисълът на подаденото от него заявление като гражданин да получи отговор на поставените четири въпроса, на които няма нито един, дори частичен отговор. Счита, че отказът освен немотивиран, не се подкрепя от нито едно доказателство.

                В съдебно заседание оспорващият лично и чрез адв.Х.И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски.

      В съдебно заседание ответникът по жалбата - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юр.к. Д.А., оспорва жалбата. В писмено становище и по същество  излага доводи за неоснователност на жалбата. Изтъква, че в процесното заявление жалбоподателя сочи, че е собственик на имота и в него не се извършва никаква дейност, но за същия имот има регистриран обект по чл.206 от ЗГ за съхранение, търговия и продажба на дървесина, което попада в компетентността на служителите на ИАГ и териториалните й поделения, включително и за планирани проверки, и за инцидентни проверки.

                Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимото право, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

               Административното производство по издаване на обжалваното решение е инициирано от оспорващия със Заявление с депозирано до изпълнителния директор на ИАГ и заведено с вх. № ДОИ-******., с което е поискал достъп до обществена информация с конкретно  формулирани въпроси в четири точки, буквално цитирано: „1. Какъв е повода за извършване на проверката в притежавания от мен имот на 11.03.2020г.? 2. Извършената проверка разпоредена ли е със заповед? Моля да ми бъде предоставено копие от Заповедта. 3.Има ли подаден Сигнал до ИАГ във връзка с проверката? 4.Под какъв номер е заведен сигналът и кой е неговия подател? Моля да ми предоставвите копие от Сигнала.”

              Заявителят е посочил, че информацията му е необходима с оглед установяване на обективната истина и евентуалното пресичане на репресивни мерки на граждани на Република България от страна на контролни институции, както и че желае да получи исканата информация на посочения email: *****.

               Към заявлението са приложени 2 бр. Констативни протоколи с № 152411 и № 152412, издадени на 11.03.2020г. в 16:00 часа /на лист 35 и 36 от делото/. Видно от констативните протоколи на 11.03.20г. експерти от ИАГ София, в присъствието на оспорващият Б.К. са извършили проверка на посочения имот, в който са констатирали наличието на описаната дървесина, за част от която е отразено, че не е представен превозен билет, посочено е наличието на дробилка, найлонови торби с пелети и др.. Посочено е, че при проверката Б.К. е твърдял, че намерените пелети, които е произвел собственоръчно от складираната в имота дървесина са предназначени за лични нужди. Проверка от публичния регистър установила, че Б.К. е лицензиран лесовъд, който издал описаните превозни билети. Проверката е приключила с предписание К. *** в указания срок превозни билети за посочената дървесина от цер и бял бор.  

                По заявлението е постановено оспореното в настоящото производство Решение № ДОИ-11/26.03.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, в което е отговорено по поставените в т.т.1-4 въпроси. Същото е издадено на основание чл.28 от ЗДОИ.

               Видно от съдържанието на издаденото по заявлението на оспорващият решение, решаващият орган е отказъл достъп до обществена информация, с мотиви, че въпросите по т.т. 1 и 3 съдържат въпрос, без да се иска информация обективирана на хартиен или електронен носител, която да се съхранява при задълженото по ЗДОИ лице. Приел е, че въпроса по т.2 от заявлението засяга начина на вътрешна организация на Изпълнителна агенция по горите и съответно възлагането на задачи на отделни служители и тази информация няма самостоятелно значение. Посочил е, че начинът за възлагане на задачи е описан във вътрешните правила за документооборота на агенцията и в длъжностните характеристики на съответните служители. Решаващият орган е счел, че единствената информация, която би могла да се съхранява на носител у задълженото лице е тази по въпроса формулиран в т.4, но посочената информация засяга трети лица, които подлежат на защита както по реда на ЗДОИ, така и по реда на Закона за защита на личните данни. 

                След преглед на искането, решаващият орган е приел, че не е налице доказан надделяващ обществен интерес, тъй като в конкретния случай се засягат само и единствено права на лицето, подало искането по ЗДОИ, защото се касае за една проверка в негов личен имот, а не за интерес на много лица по повод различни проверки и не може да се обоснове извод, че с конкретната информация ще се постигне целта за формиране на обществено мнение относно дейността на конкретен контролен орган. Освен това е посочил, че заявителят е приложил към искането констативни протоколи, които са му връчени по надлежния ред и в този смисъл той е страна в започнало административно производство, по което има правото да прави справки, извлечения и бележки, но не по реда на ЗДОИ, а по реда на АПК, съответно ЗАНН. В този смисъл се е позовал на константната съдебна практика на Върховен административен съд, че „предоставянето на обществена информация по ЗДОИ цели гражданите да си съставят мнение за работата на задължените по закона субекти и предоставянето на тази информация е различна от уредената в чл.34 АПК възможност на страните да се запознават с документи по преписка в конкретно административно производство, в което същите са участници. При това искането за запознаване с документи по конкретно административно производство, не представлява искане за предоставяне на обществена информация, тъй като за това е предвиден друг ред“ .

                На дата 26.03.2020г. решението е изпратено на заявителя К. на посочен от него електронен адрес: *****., а жалбата е депозирана в Изпълнителната агенция по горите на 13.04.2020г.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Оспорения в настоящото производство акт има характера на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който съгласно чл.40 ал.2 от ЗДОИ подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.  

                Налице е и активна легитимация за жалбоподателя, доколкото чл. 4 ал.1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на Република България да получи достъп до обществена информация, което право е обвързано с уредената в чл.2 от с.з. възможност заявителят да си състави мнение относно дейността на задължения субект. Следователно жалбата е допустима, като подадена в нормативно установения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като е сезиран местно компетентния съд.             

                Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд-Ловеч, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                Съобразно чл.40 и чл.41 от ЗДОИ, при проверката на Решението за отказ, съгласно чл.168 ал.1 от АПК и задължението служебно да се прецени законосъобразността му на основанията по чл.146 от АПК, при отчитане на разпределението на доказателствената тежест съгласно чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от АПК, се налага извода, че отказът е постановен в съответствие със закона, а оплакванията в жалбата са неоснователни.

              Според чл.19 ал.4т.3 от Закона за администрацията изпълнителните директори на изпълнителни агенции са органи на изпълнителната власт, а съгласно чл.54 ал.4 от Закона за администрацията Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор, а в молба извлечение от регистър БУЛСТАТ, е вписано, че изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите е издателя на оспореното решение. С оглед на това при извършената проверка за законосъобразност на оспорения отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, настоящият съдебен състав констатира, че изхожда от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съобразно доказателствата на лист 46 от делото, чл.28 ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.19 ал.4 т.3 във вр. с чл.54 ал.4 от Закона за администрацията и не е налице основание за отмяна по чл.146 т.1 от АПК.  

                     Оспореното решението представлява изричен писмен отказ. В него и в документите в преписката се съдържат фактически и правни основания въз основа на които е издаден. Съгласно чл.28 ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Според съдържанието на отказа тълкувателно може да се извлече, че е фиксирана първа и втора точка на алинея първа на чл.37 от ЗДОИ, доколкото се твърди, че исканата информация няма самостоятелно значение и се засягат правата и интересите на трети лица.

               Отказът е с изискуемото в чл.38 от ЗДОИ съдържание и неоснователно и оборено от доказателствата и съдържанието му е оплакването за неспазване на изискването за форма. Не е налице основание за отмяната му по чл.146 т.2 от АПК. Не се установяват допуснати съществени нарушения на приложимите административно-производствени правила при постановяване на отказа, които да обуславят отмяната му на основание чл. 146 т.3 от АПК.

               Спора по делото е за правилността на преценката в Решението за отказ, че информация до която е поискан достъп от заявителя не е обществена от една страна, а от друга - че не се дължи предоставянето й  по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

              При преценка материалната законосъобразност на обжалвания отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето на исканата обществена информация. 

                Безспорно правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41 ал.1 от Конституцията на Р.България.

                Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществената информация са уредени със Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като в чл.2 е дадена легалната дефиниция на понятието “обществена информация”. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по този закон субекти.       

                Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по реда на ЗДОИ са всички държавни органи, за информация която се събира или обработва от тях. Както се посочи по-горе по силата на чл.19 ал.4 т.3 от Закона за администрацията изпълнителните директори на изпълнителни агенции са органи на изпълнителната власт, а според чл.54 ал.4 от Закона за администрацията Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

                С оглед законовата дефиниция в чл.3 ал.1 от ЗДОИ, изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите е държавен орган в системата на изпълнителната власт, поради което е задължен субект по смисъла на цитирания текст. За субектите по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите, е регламентирано задължение да предоставят информация, която е в кръга на тяхната компетентност и е налична.

               Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението.  

                 В дефиницията дадена в чл.2 ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица.

Константната съдебна практика възприема понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти във връзка с осъществяваната от тях дейност по изпълнение на предоставените им по закон правомощия. Очевидно понятието „обществена информация” се основава на три признака: връзка на информацията с обществения живот в страната, относимост към дейността на задължените по ЗДОИ субекти и възможност гражданите да изградят собствено мнение за тази дейност. Налага се безспорният извод, че към исканата от жалбоподателя информация свързана с проверка в имота му не може да бъде отнесен нито един от тези три признака.

              Действително няма легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. Доколкото в случая макар не се касае за интерес, обхващащ група хора, а за засегнат такъв на едно физическо лице, не се обосновава и надделяващ обществен интерес. Основната цел, поради която се иска достъп е задоволяване на лични потребности на заявителя във връзка с извършена проверка в имота му, а не на обществените нагласи. При това се явяват неоснователни и недоказани доводите в жалбата, че е налице надделяващ обществен интерес, вкл. тези, че такъв е продиктуван от публикациите му и на членовете на групата във фейсбук „Горските Ловеч” на която е администратор, като такива доказателства по делото не са ангажирани.

               Дори да се касае до обществена информация, по аргумент от чл.4  ал.1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в ЗДОИ, само ако в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

               Условие за предоставяне на достъп до обществена информация е въведено с изискването по чл. 4 ал. 1 ЗДОИ, в който е посочено, че законът се прилага, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация. В конкретния случай такъв друг ред се съдържа в АПК, в който урежда правото на достъп до информация в административното производство като основен принцип на кодекса, регламентиран с чл.12 ал.2 АПК. Следва да се отбележи, че това е един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. ЗДОИ е един от правно регламентираните способи за упражняване на конституционното право на информация. Възможността за изпълнение на този ред се определя от качеството на страна в административното производство и връзката на исканата информация с конкретното производство. В чл.34 и чл. 68 АПК се съдържат изрични правила за възможността на страните за запознаване с документите по преписката.

               Видно от заявлението и доказателствата по делото от органа е поискана информация за проверка на 11.03.2020г., във връзка с осъществени контролни правомощия от служители на ИАГ, регламентирани в чл.197 и сл. от Закона за горите, за целите на която са били съставени приложените към заявлението и с жалбата по делото два констативни протоколи, според съдържанието на които същият е участвал в проверката на имота и са му дадени препоръки за предоставяне в указания срок на описаната в тях документация, за доказване законността на намерената дървесина и констатираната дейност по смисъла на Закона за горите.  Приложените от оспорващият констативни протоколи, които са му връчени по надлежния ред дават основание да се счита, че той е страна в започнало административно производство, и в това му качество разполага с права, вкл. да прави справки, извлечения и бележки, по реда на АПК, съответно на ЗАНН при издаден АУАН, но не и по реда на ЗДОИ. Доколкото поискана информация е извън приложното поле на ЗДОИ, то задълженият субект не е длъжен да я предостави. 

              В тази връзка заявлението на оспорващият за предоставяне на обществена информация макар и отправено до административен орган, в чието правомощие е предоставянето на обществена информация, исканата по т.т.1-4 от заявлението информация не попада в обхвата на ЗДОИ.

              В този смисъл поисканата от заявителя информация не е и обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Доказателствата водят на извода, че със заявлението по ЗДОИ жалбоподателят не цели достъп до обществена информация, а да се снабди с определени документи, във връзка с образуваното по проверката на имота му административно производство, в рамките на което разполага с право и възможност да представя и изисква документи. 

              В така образуваното производство оспорващият се явява страна, което формира и правото на достъп до цялата информация, съдържаща се в административната преписка - чл.34 от АПК. Следователно като участник в производството заявителят е имал право на достъп до цялата информация. Това изключва възможността да се използва реда по ЗДОИ предвид чл.4 ал.1 от с.з., като специалния ред за получаване на обществена информация, отнасяща се до процедура по АПК или ЗАНН не допуска процедурата по ЗДОИ. Следователно независимо от характеристиката на исканата информация като обществена, включително дали дава възможност на гражданите да се съставят собствено мнение за дейността на органа, ЗДОИ е неприложим, тъй като в друг закон е предвиден специален ред за получаване на информация.

                По изложените съображения съдът приема, че оспореното Решение е постановено в съответствие с материалния закон и целта на ЗДОИ и не са налице основания за отмяната му предвидени в чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Жалбата срещу него е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

               Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Административен съд - Ловеч, четвърти състав   

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.К. с ЕГН: ********** и адрес: *****, срещу Решение № ДОИ-11 от 26.03.2020 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието, храните и горите по негово Заявление за достъп до информация с вх.№ ДОИ-***** година.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: