№ 71
гр. Г., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Гражданско дело №
20215550100289 по описа за 2021 година
В исковата си молба против В. С. Д., ищецът С. И. Щ. твърди, че заедно
с ответницата са родители на малолетното дете Н.С.Щ., ЕГН **********,
родено на ******. Малко след раждането на дъщеря им през 2019 година
двамата се разделят окончателно, като съгласно влязло в сила Решение от
31.01.2020 г. по гр.д. № 34/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Г. е одобрено
споразумение, с което родителските права по отношение на Н.С.Щ. са
предоставени на майката В. С. Д. и е определен режим на лични контакти на
бащата С. И. Щ. с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на съботния ден и от 10.00 ч. до 18.00
ч. на неделния ден в дома на майката, без преспиване, както и по всяко друго
време по постИ.о устно споразумение между страните. След навършване на
седемгодишна възраст на детето- всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с едно
преспиване в дома на бащата, както и по всяко друго време по постИ.о устно
споразумение между страните. Ищецът счита, че гореописаният режим на
лични контакти следва да бъде променен поради няколко причини, а именно:
На първо място, въпреки и без това времево ограничения режим на лични
контакти на бащата с дъщеря му, ответницата не всеки път позволявала на С.
да види детето си. Измисляла всякакви причини, за да осуети посещение на
бащата при малолетното дете, както и не позволявала бащата да посещава
детето заедно с родителите си или с жената, с която живее в момента на
семейни начала. В редките случаи, в които ответницата позволявала бащата
да се види с детето си, тя без причина викала полиция и създавала изкуствени
скандали. При един от случаите, в които бащата е отишъл до гр.Стара Загора,
за да види детето в дома на майката на ответницата, същата чрез свои
приятели е опитала да сплаши ищеца, с цел да осуети контакта му с детето. В
1
същия ден имало подаден сигнал в полицията в гр. Стара Загора, както и е
подадена жалба от бащата. Също така при опити ищеца да осъществи контакт
с ответницата по телефона и чрез видеовръзка да види дъщеря си, същата не
отговаряла на обажданията и съобщенията. Тази невъзможност ищецът да
вижда редовно дъщеря си, както и пълноценно да присъства в живота му, го
измъчвала, тъй като той бил много силно емоционално привързан към
единственото си дете и иска да бъде част от живота му. На следващо място,
ищецът счита, че горепосоченият режим на лични контакти не уреждал в
достатъчна конкретика времето, през което той да може да осъществява
контакт с детето си. В режима било записано единствено втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., но никъде не били уточнени
празници като Коледа, Нова година, Великден, рождените дни на детето и на
ищеца, както и евентуален период през лятото, през който бащата да заведе
дъщеря си на почивка. Счита, че изброените празници са важна част от
живота на едно дете и те трябва да бъдат споделени както с майката, така и с
бащата. Според него не е в интерес на детето, то да бъде лишено от време с
баща си на тези празници.
Ето защо моли съда да постановите решение, с което да бъде изменен
така определеният режим на лични контакти на бащата, а именно:
-Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния
ден до 19.00 часа на неделния ден, с едно преспиване в дома на бащата в
****** като бащата или при служебна ангажираност от негова страна-
неговите родители П. С. Щ.а, ЕГН ********** и И. Александров Щ., ЕГН
********** или Н.В.А. - жената, с която ищецът живее трайно на семейни
начала, се задължават да взимат и съответно връщат детето от и до дома на
майката в гр. Г.;
-Всяка нечетна година на Коледа бащата има право да бъде с детето си от
10.00 часа на 24-ти декември до 19.00 часа на 26-ти декември;
-Всяка четна година на Нова година бащата има право да бъде с детето си от
10.00 часа на 30-ти декември до 19.00 часа на 1-ви януари;
-Всяка нечетна година за Великденските празници бащата има право да бъде с
детето си от 10.00 часа на първия почивен ден /петък/ до 19.00 часа в
понеделник;
-Всяка четна година за рождения ден на детето- 8-ми август, бащата има
право да бъде с детето от 10.00 часа до 20.00 часа на същия ден;
-Всяка нечетна година за имения ден на детето- 6-ти декември, бащата има
право да бъде с детето от 10.00 часа до 20.00 часа на същия ден;
-Всяка година на рождения ден на бащата- 14-ти декември, бащата има право
да бъде с детето от 10.00 часа до 20.00 часа на същия ден;
-Всяка година за рождения ден на майката-7-ми ноември, майката има право
да бъде с детето от 10.00 часа до 20.00 часа на същия ден;
-Всяка година по време на пролетната ваканция бащата има право да бъде с
детето от 10.00 часа на първия почивен ден до 19.00 часа на последния
почивен ден от първата половина на ваканцията;
-Всяка година бащата има право да бъде с детето 1 /един/ месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
2
-Всяка седмица, бащата има право, в 3 /три/ различни дни от седмицата, да
контактува с детето си. посредством видеовръзка, осигурена от майката, за не
по-малко от 10 /десет/ минути на ден. Претендира и направените съдебни и
деловодни разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът В. С. Д. изразява становище, че
искът е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответницата
твърди, че всички твърдения в исковата молба са неверни, че ищецът не е
упражнявал пълноценно действащия към момента режим на лични контакти,
счита че за година и половина от както действа режимът не са настъпили
промени и не се налага промяна в режима. Твърди, че ищецът не е в
състояние да остава сам с детето, тъй като не познава неговия хранителен
режим и навици, не познава потребностите и здравословното състояние на
детето, че никога не е оставал сам с детето и не е изявявал желание да остава
насаме с детето или пък да го взема със себе си, без присъствието на майката.
Счита, че детето е на твърде ниска възраст, в която има постоянна нужда от
своята майка, а претендираният режим е крайно неподходящ с оглед
интересите на малолетното дете, поради което исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
В с.з., проведено на 16.12.2021г. пълномощникът на ищеца е направил
искане за изменение на претендирания режим на лични отношения на бащата
с детето, а именно, всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца
от 17:30ч. в петък до 19:00ч. в неделя, с две приспивания при бащата. Нови
обстоятелства в подкрепа на искането не са въведени.
В с.з., проведено на 20.09.2022г. пълномощникът на ищеца прави
изявление, че в исковата молба за режима, в който са поискали, са
предложили детето да бъде взимано или от С., или от П. или от И., или от
Н.В.А.. Заявяват, че не поддържат това искане за Н.В.А.. Нови обстоятелства
в подкрепа на искането не са въведени.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Установено е безспорно по делото, че страните не са в брак и са
разделени. При разделеното живеене на родителите нямат възможност
ежедневно да вземат решения както относно упражняването на конкретно
право на децата, така и относно цялостното упражняване на родителските
права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се разрешава с
иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В настоящия случай по повод така предявен иск с
решение от 31.01.2020г. по гр.д. №34/2020г. по описа на Районен съд - Г. е
одобрена спогодба, съгласно която родителските права по отношение на
Н.С.Щ. са предоставени на майката В. С. Д. и е определен режим на лични
контакти на бащата С. И. Щ. с детето, както следва: до навършване на
седемгодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без преспиване, в дома
на майката, както и по всяко друго време по постИ.о устно споразумение
между страните. След навършване на седемгодишна възраст на детето -
3
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. а неделя, с преспиване в дома на бащата, както и по всяко друго
време по постИ.о устно споразумение между страните.
Законодателят е предвидил в чл.59, ал.9 от СК, че ако обстоятелствата
се изменят, съдът по молба на единия от родителите да може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови.
В подкрепа на молбата в горния смисъл ищецът – баща на детето - е
изложил твърдения, че ответницата не всеки път позволявала на С. да види
детето си, измисляла всякакви причини, за да осуети посещенията му при
детето, не му позволявала да го посещава детето заедно с родителите си или с
жената, с която живеел в момента на семейни начала. Имало случаи, когато
при посещенията му ответницата викала полиция и създавала изкуствени
скандали, сплашвала ищеца чрез свои приятели.Извън това – не отговаряла
на обажданията и съобщенията от негова страна. Тази невъзможност ищецът
да виждал редовно дъщеря си, както и пълноценно да присъства в живота й,
го измъчвала, тъй като бил много силно емоционално привързан към
единственото си дете и искал да бъде част от живота му.
Така изложените твърдения по никакъв начин не могат да се определят
като изменени обстоятелства, които да обусловят промяна на определения
режим на лични отношения. По естеството си те представляват основания
ищецът да реализира правата си напр. в изпълнително производство, но не и
да иска нов, още по-разширен режим на лични отношения – още повече
предвид твърдяните затруднения по повод реализирането на утвърдения в
съдебната спогодба такъв.
На следващо място, като обстоятелство, обуславящо исканото
изменение, ищецът въвежда твърдението, че определеният посредством
постИ.ата между страните спогодба режим на лични контакти не уреждал
в достатъчна конкретика времето, през което ищецът можел да осъществява
контакт с детето си. По отношение на съдебната спогодба също е приложима
цитираната правна норма, уреждаща възможността за изменение на
постановени със съдебно решение мерки на лични контакти. Отново, обаче, се
изисква да е налице изменение на обстоятелствата. От момента на спогаждане
на страните до предявяване на иска не се твърди да са настъпили каквито и да
са нови обстоятелства, които да мотивират съда да измени волята на страните,
обективирана в съдебната спогодба, посредством настоящото съдебно
решение. Режимът на лични отношения е конкретен, изцяло е съобразен с
интересите на детето, в т.ч. и предвид възрастта му. В подкрепа на този извод
е именно фактът, че точно за такъв режим са се спогодили страните, а не е
определен от съда – т.е. родителите са съобразили всички относими
обстоятелства и са преценили, че интересът на детето налага определянето му
в тези параметри и са постигнали спогодба.
Така при липса на каквото и да е изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл.59, ал.9 от СК съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Съдът е обвързан при постановяване на решението си от въведените в
исковата молба параметри на правния спор и затова счита, че не следва да
4
обсъжда останалите събрани гласни и писмени доказателства – същите биха
били относими и подлежащи на анализ в случай, че ищецът е изложил
твърдения, които се домогва да докаже чрез тях.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 500
/петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от С. И. Щ. с ЕГН ********** от гр.С. против В.
С. Д. с ЕГН ********** от гр.Г., иск по чл.127, ал.2 от СК във вр. с чл. 59,
ал.9 от СК, за изменение на определения с Решение от 31.01.2020г. по гр.д.
№34/2020г. по описа на Районен съд - Г. режим на лични отношения на
бащата С. И. Щ. с ЕГН с детето Н.С.Щ. с ЕГН **********.
Осъжда С. И. Щ. с ЕГН ********** от гр.С. да заплати на В. С. Д. с
ЕГН ********** от гр.Г. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
5