Р
Е Ш Е Н И Е № 260790
гр. Пловдив, 10.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
Секретар: Десислава Кръстева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 11638 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от
пълномощниците на изп. д. – С. П. Р. – юрк. и З. Т. – упр., със съдебен адрес
чрез клона на „Първа инвестиционна банка“ АД в гр. Пловдив, бул. „Марица“ 95
против В.М.Т. с ЕГН: **********, с адрес ***, И.Л.Т. с ЕГН: ********** с адрес ***
и М.И.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** за признаване за установено спрямо
ответниците, че дължат в качеството им на солидарно отговорни длъжници сумата
от общо 28609,37 евро, от които: 10779,69 евро просрочена главница по договор
за банков кредит от 10.12.2009г. и договори за поръчителство от същата дата,
8057,68 евро просрочена договорна лихва по т. 4, раздел 2 от договора за
периода от 28.03.2010г. до 28.11.2016г. сумата от 9637,01 евро просрочена
наказателна лихва по т. 10, раздел 2 от договора за периода от 14.09.2010г. до
22.05.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на задълженията, сумата от 61,36 лева разноски за връчване на нотариални покани
съгласно фактура № ******/*******г. и сумата от 73,63 евро разноски за
констативни протоколи начислени съгласно фактура № ******/*******г. и осъждане
на ответниците да заплатят направените по заповедното производство разноски -
заплатена държавна такса в размер на 1119,10 лева и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по настоящото дело разноски.
Твърди сев исковата молба, че на 10.12.2009г. в гр. П. е сключен договор
за банков кредит, с който „ПИБ“ АД е предоставил на длъжника В.М.Т. банков
кредит в размер на 11040 евро. Крайният срок за погасяване на предоставения
кредит съгласно чл. 3 от договора бил
28.11.2016г., като длъжникът не погасил в срок задълженията и считано от тази
дата целият кредит станал изискуем. Съгласно раздел 2, т. 4 от договора, за
ползвания кредит кредитополучателя заплащал на банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент към банката
в лева /БЛП/ плюс добавка от 10.11. пункта. Към датата на сключване на
договора, базовия лихвен процент възлизал на 7,89 % годишно.
Съгласно т.10, от раздел 3
от договора кредитополучателят дължал и наказателна лихва върху дължимите, но неизвършени
в срок плащания, които се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Предоставеният кредит,
ведно с договорната лихва по т. 6 от договора следвало кредитополучателят да
погасява съгласно Погасителен план-Приложение 1 към договора. Отпуснатия кредит
бил изцяло еднократно усвоен от В.Т. на 10.12.2009г. по банкова сметка ***.
Последната частично погасявала главница и лихви, като на 28.12.2009г. заплатила
сума в размер на 144,38 евро, на 01.01.2010г. сума в размер на 0,01 евро, на
15.01.2010г. сума в размер на 89,18 евро, на 10.02.2010г. сума в размер на 1,17
евро, на 19.03.2010г. сума в размер на 240 евро,на 31.05.2010г. сума в размер
на 239,77 евро и на 14.09.2010г. сума в размер на 99,99 евро. Твърди се от
ищеца, че кредитът е в просрочие от 28.03.2010г. – общо 2613дни към
23.05.2017г., като са просрочени 81 броя погасителни вноски по договора,
подробно описани в исковата молба с падеж и дължима сума за плащане.
За обезпечаване на
задълженията по договора за банков кредит били сключени договори за
поръчителство между Банката от една страна и И.Л.Т. от друга страна, както и с М.И.Т.
също в качеството на поръчител. Съгласно чл. 11 от договора за поръчителство
„поръчителят се задължавал при неизпълнение на главното задължение от страна на
кредитополучателя и без да е необходимо банката да насочва иска си първо към
кредитополучателя, да внесе при първа покана, доброволно всички дължими суми,
включително лихвите и разноските.
С Нотариални покани
поръчителят И.Т. бил поканен да изпълни задълженията на длъжника в тридневен
срок, като поканата била връчена по реда на чл. 47 от ГПК. По същия ред,
нотариална покана била връчена и до поръчителя М.Т., но от същите не постъпило
плащане.
Ищецът твърди, че на
23.05.2017г. подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците въз основа на
извлечение от счетоводните книги на Банката, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 7458/2017г. по описа на ПРС, по което били издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми. След
като се снабдили с изпълнителен лист ищецът образувал изпълнително дело, като
на длъжниците били връчени от съдия – изпълнител покани за доброволно
изпълнение, но в двуседмичния срок вместо плащане, длъжниците подали възражение
срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Ищецът получил указания от
заповедния съд, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради
което и в рамките на указания срок ищецът подал настоящата искова молба за
установяване на вземането срещу ответниците по заповедта за незабавно
изпълнение. Моли за уважаване на предявените установителни искове и осъждане на
ответните страни да заплатят на ищеца направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
от ответника М.И.Т. чрез пълномощника й – адв. С.М. е постъпил писмен отговор,
с който се оспорват по основание и размер предявените кумулативно съединени
установителни искове. Ответната страна признава факта на сключване на договора
за потребителски кредит и договорите за поръчителство към него. Възразява
против начислените възнаградителни и наказателни лихви, като недължими на
няколко основания. На първо място твърди, че към датата на сключване на
договора – 10.12.2009г. бил в сила Закона за защита на потребителите и
правилата за търговия /отм./, поради което и действителността на договора
следва да се преценява с оглед императивните изисквания на цитирания нормативен
акт. Във връзка с това от ответника М.Т. е въведено възражение за
недействителност на разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит, като
неравноправна съгласно чл. 35 от ЗЗППТ, тъй като предвиждала възможност за
едностранно определяне на възнаградителната лихва от страна на Банката, поради
което и ответната страна не дължала заплащането й. Доколкото разпоредбата на
чл. 10 от договора предвиждала определяне размера на неустойката да е в
зависимост от възнаградителната лихва, която по изложените съображения
ответната страна счита за нищожна, то на основание чл. 146, ал. 1, във вр. с
чл. 35, т.5 от ЗЗП същата била нищожна и следователно –недължима. Неустоечната
клауза според ответната страна била нищожна и на общо основание – чл. 26, ал. 1
от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като начина на формирането й водил
до извод, че има чисто санкционен характер и посредством начисляването й се
целяло неоснователно обогатяване на по – силната в правоотношението страна –
кредитната институция.
Ответникът прави и
възражение за погасяване по давност на претендираните възнаградителна и
наказателни лихви, които счита, че се погасяват с кратката три годишна давност.
Въвежда също и възражение
за погасяване на отговорността на поръчителя на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
поради изтичане на шест месечния преклузивен срок по отношение на посочените от
ищеца 80 броя погасителни вноски, като дължима от поръчителя М.Т. била
единствено погасителната вноска в размер на 328,74 евро с падеж – 28.11.2016г.
– т.е последната падежирала вноска. Счита също, че макар да се твърди от ищеца,
че кредитополучателят е в забава от 28.03.2010г., то предсрочната изискуемост
не била обявена, в резултат на което дългът на поръчителя е нараснал значително
– с 9637 евро наказателна лихва. Счита, че по този начин ищецът не се е погрижил
за своите интереси и това е довело до увеличаване дълга на поръчителите. Цитира
се съдебна практика в подкрепа на тези съждения. Поради изтичане на срока по
чл. 147 от ЗЗД поръчителят не бил в
забава, поради което и счита, че не дължи наказателни лихви.
Прави се също от ответната
страна и възражение за липса на изискуемост на вземанията по отношение на
поръчителите, което не се отразявало на приложението на разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на всяка една погасителна вноска. В договорите
за поръчителство било предвидено и още едно условие за настъпване на падежа по
отношение на тях – първа покана за плащане, като се твърди опорочаване на
процедурата по чл. 47 от ГПК, а също се оспорва и съдържанието на констативния
протокол, в частта в която било посочено,че уведомлението е залепено и пуснато
в пощенска кутия, неясно в коя при положение, че имало множество самостоятелни
обекти на адреса на поръчителите. Въз основа на гореизложените твърдения
ответната страна М.Т. моли за отхвърляне на предявените искове по отношение на
нея и присъждане на направените разноски.
От страна на ответника И.Л.Т.,
чрез пълномощника му – адв. М. е постъпил отговор, в който по идентични на
изложените по – горе съображения, относими и към двамата поръчители по договора
се моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на направените разноски.
От ответника В.М.Т., чрез
пълномощника й – адв. М. също е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131от ГПК, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни и се моли за
отхвърлянето им. От ответника Т. са въведени идентични съображения за нищожност
на клаузите на чл. 10 и чл. 4 от договора за банков кредит, с който са
предвидени възнаградителна и санкционна неустойка поради противоречието им със
ЗЗППТ и противоречие с добрите нрави – чл. 25 от ЗЗД. Отделно от това ответника
В.Т. прави възражение за погасяване по давност на вноските по договора. Твърди
в тази връзка, че ищецът претендира вземания поради настъпил краен падеж и
следователно претенцията му е за присъждане на всички просрочени и неплатени
вноски от 28.03.2010г. до 28.10.2016г. – общо 81 броя вноски. Предвид липсата
на обявена предсрочна изискуемост на кредита счита,че за периода от 28.03.2010г.
до 28.04.2012г. са погасени всички вземания на ищеца с изтичане на пет годишна
погасителна давност. Цитира се съдебна практика, според която при разсрочено
плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпване на съответния падеж, поради което ако искът беше предявен за плащане
поотделно на всяка месечна погасителна вноска, то той би бил погасен по давност
само по отношение на неплатените дължими вноски. На следващо място ответната
страна въвежда възражение за недействителност на договора за кредит поради
нищожност и неспазване на императивната разпоредба на чл. 39 от ЗБ /отм./,
която води до недействителност на основание чл. 37, във вр. чл. 35 от ЗЗППТ. На
следващо място твърди нищожност на договора поради липса на предмет и
основание. Твърди в тази връзка, че заемната сума е отпусната за погасяване на
съществуващи задължения по кредитни карти, които сделки оспорва като нищожни и
следователно счита, че липсва основание и предмет на договора за кредит. В
условията на евентуалност, ако съдът счете някои или изцяло претенциите на
ищеца за основателни, то моли за извършване на съдебно прихващане между тях и
вземането на ответната страна В.М. в размер на 11040 евро, представляващи
платени без основание на кредитната институция суми за погасяване на
несъществуващи задължения по договори за кредитна карта описани в отговора до
размера на по – малките измежду двете суми. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Със заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 7458/2017 г. по описа на РС Пловдив е разпоредено
длъжниците В.М.Т., М.И.Т. и И.Л.Т. да заплатят
солидарно на кредитора „Първа Инвестционна
Банка“ АД сумата от 10779,68 евро, съставляваща
главница, дължима по Договор за банков кредит от *****, лихва по т. 4 раздел 2 от Договора – 8057,68
евро дължима за периода от
28.03.2010 – 28.11.2016г., лихва по т.
10 раздел 2 от Договора в размер на
9637,01 евро за периода 14.09.2010г. – 22.05.2017г., разноски в размер на 62,36
евро – за връчване на нотариални покани, съгл. издадени фактури, разноски по
констативни протоколи в размер на 73,63 евро, законната лихва върху главницата,
считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжниците. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че между Първа инвестиционна банка АД като кредитодател и В.М.Т.,
в качеството на кредитополучател е бил сключен Договор за банков кредит ******/*******г.
, с който в полза на първия ответник била отпусната 11040 евро, с краен срок за
погасяване 28.11.2016 г., при дължима годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта, който базов
лихвен процент към датата на сключване на договора бил в размер на 7,89 %, а
ГПР - в размер на 20.75 % годишно. Предвидено е, че договорът се сключва при
условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, като кредитополучателят декларира, че са му
предоставени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на физически
лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката
във връзка със сключване и изпълнение на договора. Към договора за кредит е
подписан от страните по него и погасителен план, в който е посочен броя,
периодичността и падежа на погасителните вноски, техният размер, както и общият
размер на плащанията и разпределението на вноските и останалите дължими суми по
главница и възнаградителна лихва.
По делото е представен договор за поръчителство от 10.12.2009г. видно от
който поръчителят И.Л.Т. се задължил пред „Първа инвестиционна банка“ АД да
отговаря за изпълнението на задълженията на В.М.Т. по Договор за банков кредит
№ ******/*******г. – за главницата по договора, лихвите и разноските /т. II. 2 от договора/. Като поръчители при същите условия по
процесния договор за кредит се задължили и И.Л. Т. и М.И.Т. по силата на договори за поръчителство
от 10.12.2009 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 86/ се установява, че сумата по процения договор за кредит в
размер на 11040 евро е усвоена от кредитополучателя на 10.12.2009г., като със
същата са погасени съществуващи задължения по Договори за кредитни картни №
******/*******г. , с титуляр на картата В.М.Т., № ******/*******г. , с титуляр
на картата В.М.Т., № ******/*******г. с титуляр на картата И.Л.Т., **** №
******/*******г. г., с титуляр на картата В.М.Т. и *** № **********/12.01.2009 г. с титуляр
на картата И.Л.Т.. По кредитна карта № ******/*******г. , с титуляр на картата В.М.Т., с процесния договор за кредит са погасени
задължения по кредитната карта в размер на 10400 лв. По кредитна карта № ******/*******г. г., с
титуляр на картата В.М.Т. били погасени задължения в размер на 1555 лв. По кредитна карта
№ ******/*******г. с титуляр на картата И.Л.Т. с процесния договор за кредит
били погасени задължения в размер от
3110 лв. По кредитна карта *** № ******/*******г. с титуляр на картата В.М.Т. с процесния
договор за кредит са погасени 1916,75 евро. По кредитна карта ** № **********/****.
с титуляр на картата И.Л.Т. с процесния договор за кредит са погасени задължения по кредитната карта
950.67 евро. Изготвена е и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че размерът на договорната лихва за периода
от 23.05.2014г. до 28.11.2016г. е 1537,84 лева, размерът на наказателната лихва
за периода от 23.05.2014г. до 22.02.2017г. е в размер на 2649,42 лева. През процесния период имало едно изменение на
БЛП по кредита от 01.05.2010 г., когато лихвената база от 7.89% била определена
на 7.99%. Размерът на договорната лихва
за периода от 23.05.2014 г. до 28.11.2016 г. без да се взема предвид
изменението на БЛП възлизала на 1495,17 лева, а на наказателната лихва за
периода от 23.05.2014 г. до 22.02.2017г. на 2643,66 лева. Съдът кредитира
изготвените по делото заключения като компетентни, обосновани, а и неоспорени
от страните.
Процесният договор за
банков кредит попада в предметния обхват на ЗЗППТ (отм.), действащ към момента на сключването му. Съгласно чл. 35, ал.
1 ЗЗППТ (отм.); неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Според чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ
(отм.), неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора на непредвидено в него основание, както и
клаузата, която позволява на търговеца да променя едностранно, без основание
характеристиките на стоките или услугите /т. 10/. Според чл. 35, ал.
2, т. 11 ЗЗППТ (отм.) неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в
сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл. 35, т. 12
и т. 4 от ЗЗППТ неравноправни са клаузите, които дават право на търговеца да
определи дали стоките или услугите отговарят на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора и задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение. Чл. 36, ал. 1 ЗЗППТ (отм.) предвижда, че
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени
по ясен и недвусмислен начин, а чл. 37, че неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
Ответниците оспорват
като неравноправна клаузата на чл. 4 от Договора за банков кредит, съгласно
която разпоредба кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта.
Посочено е, че към датата на сключване на договора базовия лихвен процент на
банката за евро бил в размер на 7,89 % годишно. Оспорена е и клаузата на чл. 10
от договора, съгласно която плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в чл. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска. За
да се прецени, дали конкретните договорни клаузи са неравноправни, те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда метода за изчисляване
на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и
условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване
задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид
правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението
на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне
възнаградителната лихва. За това, когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора, като
нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен. Ето защо се налага изводът, че клаузата на чл. 4 от
Договора е едновременно неясна и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е
неравноправна по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 ЗЗППТ. Същото се
отнася и за клаузата на чл. 10 от Договора, доколкото при определяне на размера
на дължимата наказателна лихва разпоредбата препраща към чл. 4 от Договора. Предвид
изложеното предявените искове за заплащане на възнаградителна и наказателна лихва следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на иска за признаване
на установено дължимостта на главница съдът намира следното:
Доколкото се
касае за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, по отношение на
претенцията за главница, приложение намира общата петгодишна давност съгласно
чл. 110 ЗЗД. При договорите за
заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния договор за кредит е установено, че заемната сума в размер на
11040 евро, следвало да се връща на вноски за срок от 84 месеца, като краният
падеж - падежът на последната вноска е 28.11.2016 г. Падежът на всяка вноска
настъпва на датата в погасителния план – 28-мо число на месеца, като длъжникът
има задължение да заплаща главница и лихва в посочен размер. Вземането
става изискуемо за всяка вноска от падежа, уговорен в погасителния план. От този момент кредиторът може да претендира от длъжника
да изпълни задължението си за всяка една от вноските, поради което давността за
всяка от тях започва да тече поотделно. В решение № 83 от 26.05.2017 г. по т.д.
№ 50394/ 2016 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че когато дадена вноска не бъде
погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от
този момент тя става изискуема и кредиторът може да проведе иск срещу главния
длъжник за плащането на същата вноска. От падежа на вноската започва да тече и
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, като не е необходимо да настъпи падежът
и на последната погасителна вноска, респективно – не е необходимо целият дълг
да е станал предсрочно изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили. От изложеното следва, че спрямо поръчителите - В.М.Т.,
И.Л.Т. и М.И.Т. е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД по
отношение на вноските за главница с настъпил падеж преди 23.11.2016 г.
/заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на
23.05.2017г./, т. е. вноските, които са падежирали в периода 28.03.2010 г. - 28.10.2016 г. Солидарната отговорност на
поръчителите следва да бъде ангажирана единствено за вноската с настъпил падеж
на 28.11.2016г. за размера на главница от 228,73 евро, поради което искът
спрямо поръчителите следва да бъде отхвърлен за размера над 228,73 евро до
пълния предявен размер.
По
отношение на кредитополучателя искът се явява доказан по основание и размер за
вноските за главница, чиито падеж е настъпил в периода – 5 г. преди подаване на
заявлението в съда, а именно вноските с падеж от 28.05.2012г. до 28.11.2016 г.
Служебно изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК този размер възлиза на
сумата от 8611,79 евро, като за разликата до пълния предявен размер от 10779,69
евро и за периода от 28.03.2010 г. до 28.04.2012г. искът спрямо
кредитополучателя В.М.Т. за заплащане на главница следва да бъде отхвърлен,
като погасен по давност.
Претендира се присъждането на
сума от 61,36 евро – разноски за връчване на нотариални покани и 73,63 евро –
разноски за констативни протоколи. Установява се по делото, че с нотариална
покана № **** и № **** от 08.03.2017 г. по описа на **** **** ****, са
изпратени на ответниците М.Т. и И.Т., като констативните протоколи от
28.04.2017г. са съставени във връзка с невръчването на нотариалните покани.
Платените за изготвянето им суми са всъщност вреди от неизпълнение на договора
за поръчителство, и затова подлежат на репариране, но само от поканените да платят
поръчители, при условията на разделност, доколкото липсва законово основание или
договорна разпоредба за ангажирането на солидарната им отговорност.
Ответникът В.М.Т. е въвела възражение за
прихващане 11040 евро, представляващи платени без основание на ищеца суми за
погасяване на несъществуващи задължения по договори за кредитна карта описани в
отговора до размера на по-малките измежду двете суми. По делото са представени Договори
за кредитни картни № ******/*******г. , с титуляр на картата В.М.Т., №
******/*******г. , с титуляр на картата В.М.Т., № ******/*******г. с титуляр на
картата И.Л.Т., **** № ******/*******г. г., с титуляр на картата В.М.Т. и *** №
**********/**** г. с титуляр на картата И.Л.Т.. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че със сусмата по процения договор
за кредит в размер на 11040 евро са погасени съществуващи задължения по
описаните по-горе договори за издаване на кредитни карти, поради което
възражението за прихващане на ответника следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на
разноските:
В заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 1119,90 лева – платена държавна такса, 100 лева
– юрисконсулстко възнаграждение или общо 1219,90 лева. В исковото - 1119,10
лева- платена държавна такса и 160 лева депозит за в. л.. С оглед фактическата
и правна сложност на настоящото дело и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева, с оглед на което общият размер на направените в исковото производство
разноски възлиза на 1429,10 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски съразмерно с уважената част от исковете, като ответниците
отговарят при условията на разделност. При изцяло уважаване на исковете всеки
от ответниците би дължал по 373,03 лева за заповедното производство и 882,73
лева за исковото производство. Общият сбор на исковите претенции възлиза на
28609,37 евро, а отговорността на ответника В.М.Т. е ангажирана за сумата от
общо 8611,79 евро, с оглед на
което съразмерно с уважената част от иска ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в размер на 111,90 лева за заповедното производство и
264,20 лева за исковото производство. С оглед уважената част от исковите
претенции ответниците И.Л.Т. и М.И.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца при условията на разделност разноски в размер на 11,19 лева за
заповедното производство и 26,48 лева за исковото производство.
Ответниците
са направили и претендират следните разноски: по ч.гр.д. №7458/17 по описа на
ПРС– заплатено адвокатско възнаграждение от И.Л.Т. в размер от 300 лева, както
и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение от М. Тубинова. В исковото
производство са направени разноски в размер на 1500 лева – адвокатско
възнаграждение, заплатено от В.М.Т., 1800 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение от И.Л.Т., 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение от М.И.Т..
Съдът намира въведеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за
неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, размера на материалния интерес по делото, с
оглед предвидените размери в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед отхвърлената
част от исковете в полза на И.Л.Т. следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 291 лева за заповедното производство и 1746 лева за исковото производство; в
полза на М.И.Т. – сумата от 291 лева за заповедното производство и 1746 лева за
исковото производство, а в полза на В.М.Т. 1050 лева за исковото производство.
По изложените мотиви
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.М.Т. с ЕГН: **********, с адрес ***,
И.Л.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** и М.И.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата
от 228,73 евро /двеста двадесет и осем евро и седемдесет и
три евроцента/ - дължима вноска за главница с падеж 28.11.2016 г., по договор №
**** от *****г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.05.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
5042/02.05.2017г. по ч.гр.д. № 7458/2017 г. по описа на РС Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване
на установено солидарната дължимост на главница спрямо поръчителите М.И.Т. и И.Л.Т.
за сумата над 228,73 евро до пълния предявен размер от 10779,69 евро за периода
от 28.03.2010 г. до 28.10.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.М.Т. с ЕГН: **********, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата от 8 383.06 евро /осем хиляди триста осемдесет и три евро и шест
евроцента/ - дължима главница за периода от 28.05.2012 г. до 28.10.2016 г., по
договор № **** от
*******г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.05.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
5042/02.05.2017г. по ч.гр.д. № 7458/2017 г. по описа на РС Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване
на установено дължимостта на главница спрямо В.М.Т. за сумата над присъдения
размер от 8611,79 евро до пълния предявен размер от 10779,69 евро за периода от
28.03.2010 г. до 28.10.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване
на установено, че В.М.Т. с ЕГН: **********, с адрес ***, И.Л.Т. с ЕГН: **********
с адрес *** и М.И.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** дължат солидарно на „Първа
инвестиционна банка“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумите от 8057,68 евро просрочена договорна лихва по т. 4, раздел 2 от по
договор № ****** от *******г. за периода от 28.03.2010г. до 28.11.2016г. сумата
от 9637,01 евро просрочена
наказателна лихва по т. 10, раздел 2 по договор № ****** от *******г. за
периода от 14.09.2010г. до 22.05.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5042/02.05.2017г. по
ч.гр.д. № 7458/2017 г. по описа на РС Пловдив.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.Л.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** и
М.И.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** дължат на „Първа
инвестиционна банка“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумите от 61,36 евро /шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента/
разноски за връчване на нотариални покани съгласно фактура № ******/*******г. и
сумата от 73,63 евро /седемдесет и
три евро и шестдесет и три евроцента/ разноски за констативни протоколи
начислени съгласно фактура № ******/*******г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
5042/02.05.2017г. по ч.гр.д. № 7458/2017 г. по описа на РС Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ иска за солидарно осъждане за същото вземане спрямо В.М.Т. с ЕГН: **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
предявеното от В.М. Т. с ЕГН: **********, с адрес *** против „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 11040
евро, представляващи платени без основание суми за погасяване на несъществуващи
задължения по Договори за кредитни картни № ******/*******г. , с титуляр на
картата В.М.Т., № ******/*******г. , с титуляр на картата В.М.Т., №
******/*******г. с титуляр на картата И.Л.Т., *** № ******/*******г. г., с
титуляр на картата В.М.Т. и *** № **********/**** г. с титуляр на картата И.Л.Т.
срещу исковата претенция.
ОСЪЖДА В.М.Т. с ЕГН: **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: ********* сумите от 111,90
лева – разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 7458/2017 г. по описа на РС
Пловдив и 264,20 лева разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА И.Л.Т. с
ЕГН: ********** и М.И.Т. с ЕГН: ********** да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: ********* сумите от 11,19 лева – разноски по разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 7458/2017 г.
по описа на РС Пловдив и сумата от 26,48 лева, разноски по настоящото дело,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: ********* да
заплати на В.М. Т. с ЕГН: ********** сумата от 1050 лева – разноски по настоящото дело,
съразмерно с отхвърлената част от исковете
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: ********* да
заплати на И.Л.Т. с ЕГН: ********** сумата от 291 лева по разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 7458/2017 и сумата от
1746 лева – разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: ********* да
заплати на М.И.Т. с ЕГН: **********, сумата от 291 лева по
разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 7458/2017 и сумата от 1746 лева –
разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.