РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, V-ти състав в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА
адм. дело № 666 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 144, ал. 1 от с.к. и чл. 4, ал. 1, изр. 2 от
Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Постъпила е жалба от „Адея Русе“ ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано
от управителя М.Д.П. против Акт за установяване на общински публични вземания
(АУОПВ) № СУД-001365 от 20.06.2019 год., издаден от инспектор в отдел „КСМДТ”
към Дирекция „МДТ” при Община Русе, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „МДТ” при Община Русе, с който е определен дължим данък върху недвижимите
имоти (ДНИ) в размер на 362,00 лева и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на
2474,42 лв. за периода 2014 – 2018 г., както и съответстващите на тези
задължения лихви, начислени до 20.06.2019 г.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
поради нарушение на процесуалните правила и несъответствието му с материалния
закони с целта на закона. Твърди се, че не
са налице предпоставките за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Възразява се и по същество срещу определената от административния орган конструкция
на притежаваната от жалбоподателя сграда, въз основа, на която са изчислени
дължимите ДНИ и ТБО. Направено и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на определените с акта задължения за 2014 г.
Нито в жалбата, нито в хода на делото са наведени възражения за
неправилност на математическите изчисления. Иска се съдът да отмени Акт за
установяване на общински публични вземания № СУД-001365 от 20.06.2019 г.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Местни данъци и такси” при
Община Русе в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като оспореният акт не страда от наведените в жалбата пороци, водещи до неговата
незаконосъобразност.
След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото,
становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата
на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:
С Акт за установяване на
общински публични вземания № СУД-001365/20.06.2019 г., издаден от инспектор
в Отдел „КСМДТ” към Дирекция „МДТ” при Община Русе, са установени в тежест на
жалбоподателя задължения
за ДНИ и ТБО и
лихви върху тях за
нежилищен
недвижим имот с адрес *** за периода 2014
г. – 2018 г. – ДНИ – 362,00
лв. и лихви – 88,98 лв.; ТБО – 2 474,42
лв. и лихви – 395,62 лв. (л.л. 13
– 17 от преписката). Общият размер на
установените с АУОПВ задължения е 3 321,02 лв., от които главница 2 836,42
лв. и лихви – 484,60 лв. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК
във връзка с чл. 4и чл. 9б от ЗМДТ и въз основа на база данни в информационния
масив на Дирекция МДТ при Община Русе по данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ
на задълженото лице. Според обстоятелствената част на АУОПВ в информационната
база данни на Дирекция МДТ при Община Русе въз основа на данъчна декларация вх.
№ ДК14002347/25.04.2014 г. (л. 20-25 от преписката), подадена от жалбоподателя,
е разкрита партида с № 2013577970001 за притежавания от него нежилищен недвижим
имот на ***5 в гр. Русе, представляващ УПИ (парцел) в строителните граници на
града с площ 2 479,00 кв.м. с декларирана отчетна стойност 29 820,85
лв. и облагаема основа за ДНИ – 46 406,90 лв., за ТБО – 46 406,90 лв.
към 20.06.2019 г., с построени в парцела сгради както следва:
-
Производствен обект – сграда на транспорта с година на
построяване 1982 г. с М2 – Масивна панел конструкция и с РЗП 588,00 кв.м., с
декларирана отчетна стойност 172 008,46 лв. и облагаема основа за ДНИ и за
ТБО 172 008,50 лв. към дата 20.06.2019 г.
-
Производствен обект – сграда на транспорта с година на
построяване 2001 г. с М2 – Масивна панел конструкция и с РЗП 67,00 кв.м., с
декларирана отчетна стойност 19 979,65 лв. и облагаема основа за ДНИ и за
ТБО 19 979,70 лв. към дата 20.06.2019 г.
-
Производствен обект – сграда на транспорта с година на
построяване 1982 г. с М2 – Масивна панел конструкция и с РЗП 12,00 кв.м., с
декларирана отчетна стойност 2 953,46 лв. и облагаема основа за ДНИ и за
ТБО 2 953,50 лв. към дата 20.06.2019 г.
-
Производствен обект – сграда на транспорта с година на
построяване 1982 г. с М2 – Масивна панел конструкция и с РЗП 69,00 кв.м., с
декларирана отчетна стойност 24 315,77 лв. и облагаема основа за ДНИ и за
ТБО 24 315,80 лв. към дата 20.06.2019 г.
-
Производствен обект – сграда на транспорта с година на
построяване 2008 г. с М3 – Масивна монолитна конструкция и с РЗП 410,00 кв.м.,
с декларирана отчетна стойност 64 464,01 лв. и облагаема основа за ДНИ и
за ТБО 126 220,80 лв. към дата 20.06.2019 г.
В акта се
твърди, че по посочената данъчна партида се отчитат неплатени задължения по
ЗМДТ – за ДНИ и ТБИ, за определянето размера на които административният орган
се е позовал на чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредба № 20 за определяне размера
на местните данъци на територията на Община Русе, а по отношение на ТБО – на чл.
66 от ЗМДТ и Наредба № 16 за определянето на местните такси и цени на услуги и
права на територията на Община Русе съобразявайки вида и местоположението на
имотите.
В табличен вид в
АУОПВ се посочват дължимите суми за ДНИ и лихви върху тях по години за периода
2014 г. – 2018 г. (т. 2 от акта) като също така е посочено, че задълженията са
по декларация ДК14002347/25.04.2014 г. за имот на *** в гр. Русе. По идентичен
начин в т. 3 от акта са установени и незаплатени изискуеми вноски за ТБО за
същия период 2014 г. – 2018 г. по години по същата данъчна декларация за същия
имот. Въз основа на описаните установявания, органът по приходите е постановил,
че от данъчнозадълженото лице не са извършени плащания за погасяване на
дължимите МДТ и законни лихви, поради което на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК
с издадения АУОПВ са установени дължими от жалбоподателя общински публични
вземания по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени до
20.06.2019 г. (описани в табличен вид) на обща стойност 3 321,02 лв.
Актът е връчен
на жалбоподателя на 25.06.2019 г. (виж разписка на л. 17 от преписката) и е
оспорен в цялост от него по административен ред с жалба от 09.07.2019 г. По
делото липсват данни за изрично произнасяне на директора на Дирекция „МДТ” при Община Русе.
На 26.09.2019 г.
е подадена жалба до настоящия съд, чрез директора на Дирекция МДТ при Община
Русе, срещу издадения АУОПВ. /С оглед цитираните по-горе дати жалбата е
подадена в срок,
изхожда от процесуално легитимирано лице –
адресат на акта, за който е проведено задължителното оспорване по административен ред. Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите
установява размера на дължимия данък, когато не е подадена декларация и не е
извършена ревизия. По силата на чл. 4, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата
по установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите. Оспореният АУОПВ е издаден от
главен инспектор Д. като служител на общинската администрация, имащ права и
задължения на орган по приходите, определен като такъв с нарочна заповед на
кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ – Заповед № РД-01-1733/11.07.2017 г.,
изменена със Заповед № РД-01-2654/10.10.2018 г. на Кмета на Община Русе (л.л. 36-38
от преписката).
Административният акт е в
предписаната от закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания
за издаването му, които позволяват извършването на проверка за
законосъобразност от страна на съда. В случая от фактическа страна органът по
приходите се е позовал на наличните данни от информационната система на
Дирекция МДТ при Община Русе по подадена от жалбоподателя данъчна декларация за
процесния имот. От правна страна актът е мотивиран с нормата на чл. 107, ал. 3
от ДОПК, както и по същество с разпоредби от ЗМДТ, регламентиращи определянето
на ДНИ и ТБО. Доколко мотивите на органа по приходите са пълни, достатъчни и
обосноваващи издадения административен акт, е въпрос на материалната
законосъобразност на акта.
В случая съдът намира, че оспорения
АУОПВ е постановен при наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила, като е налице и несъответствие с материалния закон поради
необоснованост на акта.
Според съдържанието на издадения
АУОПВ на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК са определени
дължими публични вземания за ДНИ и ТБО и лихви, за притежаван от жалбоподателя
недвижим имот, състоящ се от парцел (земя) и пет броя сгради.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК, когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната
вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението
подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. С разпоредбата на чл.
107, ал. 3 от ДОПК, послужила като основание за издаване на акта, е
регламентирано, че размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото
лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия. Видно е, че разпоредбата урежда няколко хипотези, при които
се издава акт за установяване на задължение, какъвто е АУОПВ. На първо място
това може да стане по искане на данъчнозадълженото лице. В случая няма спор, че
такова искане не е отправяно до органа по приходите. На следващо място акт по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК може да бъде издадени и по служебен почин, но в изрично
предвидените в кодекса хипотези, а именно – 1) при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; 2) когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия и 3)
въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации,
когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е
платено и не е извършена ревизия. Безспорно последната хипотеза не е относима
към настоящия случай, доколкото не се касае за публични задължения, за които не
се изисква подаване на декларация.
В оспорения АУОПВ органът по
приходите е посочил, че е от данъчнозадълженото лице не са извършени плащания
за погасяване на дължимите МДТ и законни лихви, т.е. позовал се е на втората от
цитираните по-горе хипотези, а именно – когато задължението не е платено и не е
извършена ревизия. На 12.04.2019 г. до жалбоподателя е изпратено съобщение за
дължими публични общински вземания по ЗМДТ за процесния имот (л. 30-31 от
преписката), според което към датата на съобщението - 12.04.2019 г. същият има неплатени задължения
за ДНИ в размер на 705,21 лв. и лихви към тях в размер на 43,79 лв. и за ТБО в
размер на 1480,93 лв. и съответните им лихви от 91,94 лв. И двете задължения се
отнасяна за 2018 г. Съобщението не съдържа данни за неплатени задължения за ДНИ
и ТБО за предходни години.
При съвкупен анализ представените с
преписката доказателства, съдът установи, че с данъчна декларация ДК
14002347/25.04.2014 г. жалбоподателят е декларирал придобит от него имот
съгласно нотариален акт № 70 от 26.02.2014 г. (л. 296-29 от преписката). В
таблица 3 на декларацията като самостоятелни обекти са описани пет сгради,
съответстващи на отразените в нотариалния акт. Същите сгради са описани и от
органа по приходите в издадения АУОПВ. Единствената разлика, която се
установява между данните от декларацията на жалбоподателя и данните от
информационния масив на Дирекция ДМТ на общината за същия имот, за които се
сочи, че са въз основа на същата данъчна декларация, се състои в това, че за
сградата описана под № 5 в Таблица 3 на данъчната декларация жалбоподателят е
посочил, че е с конструкция М1 – „масивна без /дървен гредоред/ или с частични
стоманобенонни елементи /гредоред и бетон/ или от сглобяеми плоскости
/бунгала/“, докато в АУОПВ за същата сграда органът по приходите е посочил, че
е с конструкция М3 – „масивни монолитни /със стоманобетонни елементи, ЕПК,
пакетоповдигани плочи, скелетно-рамови, скелетно-безгредови, специални и др./“.
Данни, касаещи посоченото несъответствие се установяват в отправеното до
Дирекция УТКС“ при Община Русе запитване от органа по приходите за предоставяне
на информация за вида и конструкцията на сградата (л. 18 от преписката). В
отговоря от Дирекция „УТКС“ се посочва, че процесната сграда е с метална носеща
конструкция и метални оградни стени, при което може да се приравни към
класификатор М3 във формуляра на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
При тези данни и
с оглед твърдението на жалбоподателя, че няма неплатени задължения за ДНИ и ТБО
за процесния имот, които твърдения косвено се потвърждават за периода 2014 г. –
2017 г. от изпратеното му от органа по приходите съобщение, че към 12.04.2019
г. неплатените му задължения касаят само 2018 г., съдът намира, че в процесният
случай за задълженията по чл. 2014 г. – 2017 г. не е налице хипотезата на чл.
107, ал. 3, изр. ІІІ, предл. трето от ДОПК, при която може да бъде издаден
служебно АУОПВ при неплатени в срок задължения, когато не е извършвана ревизия.
По отношение на
задълженията за 2018 г. действително е налице посочената хипотеза, поради това,
че дължимите задължения не са били заплатени. В този случай както и самият
орган по приходите е посочил в издадения АУОПВ дължимите от жалбоподателя
задължения са определени „въз основа на база данни в информационен масив на
Дирекция ДМТ при Община Русе по данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на задълженото
лице“. От изложеното до тук обаче става ясно, че органът по приходите всъщност
не е използвал изцяло декларираните от лицето данни за притежаваните от него
сгради и в частност за сградата построена през 2008 г. (описана в т. 5 от
Таблица 3 на декларацията). За тази сграда органът по приходите е приел, че
същата е с конструкция от тип М3 по смисъла на ЗМДТ, вместо декларирания от
жалбоподателя тип – М1. В издадения АУОПВ липсват каквито и да е данни за
причините поради които органът е изменил декларираните от лицето данни, липсва
дори и формално позоваване на полученото от Дирекция „УТКС“ на общината
становище по отношение вида на конструкцията на сградата.
Както вече се
посочи чл. 107, ал. 3 от ДОПК допуска възможност АУЗ да бъде издаден служебно
при констатиране на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, то тази
възможност е ограничена само за случаите, в които е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК за
коригиране на подадена данъчна декларация. По делото няма данни, а и не се
твърди от ответника, да е провеждано производство по коригиране на данъчната
декларация.
Всичко изложено
до тук сочи, че при издаване на оспорения АУОПВ е проведено служебно
производство по установяване на публични общински вземания без да са налице
предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което съставлява съществено
процесуално нарушение.
Отделно от това
издаденият АУОПВ се явява и материално незаконосъобразен поради несъответствие
в изложените от органа мотиви. Съдът констатира, че от фактическа страна
органът по приходите е посочил, че се отчитат неплатени данъчни задължения по
ЗМДТ по цитираната в акта данъчна партида на жалбоподателя, която е открита въз
основа на подадената от него данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Партидата
включва целия имот, представляващ парцел (земя) и построени в него пет сгради.
Актът не съдържа изрично посочване на дължимите ДНИ и ТБО за всеки обект от
имота. Съпоставката на определените задължения с посочените от органа данъчни
основи за облагане с ДНИ и ТБО и приложимите промилни показатели сочи, че
установените с АУОПВ задължения очевидно са частични, но никъде в акта или в
друг документ от представената по делото преписка, не се сочи да се касае за
частично определяне на задължения. Липсва посочен размера на задълженията за
ДНИ и за ТБО за целия имот, така като е описан в АУОПВ, дали има заплатена
някаква част от тези дължими задължения и евентуално остатък за плащане. Само и
единствено от приложеното по преписката писмо от Дирекция „УТКС“ на общината е
видно различието при определяне на вида на конструкцията и то само на една от
всичките пет сгради, при което би могло единствено да се предполага (без за
това да са изложени изрични съображения от органа по приходите), че всъщност
изчислените суми представляват разлика между определените по данните от
декларацията ДНИ и ТБО и определените задължения след промяна на вида на
конструкцията на процесната сграда, независимо дали тази корекция е извършена
или не по реда на чл. 103 от ДОПК.
Съдът, макар и
да се произнася като инстанция по същество по силата на чл. 160 от ДОПК, не
разполага с правомощия да допълва или доразвива мотивите на органа по
приходите, когато такива не са формулирани. Липсата на съображения, в акта, от
които да може да се установи от какво точно произлизат установените задължения,
както и кои точно обекти касаят, възпрепятства възможността на съда да извърши
преценка за материалната законосъобразност на издадения акт. Анализът на съда
не може да почива на предположения за мотивите на органа, изведени косвено от
някои от доказателствата по преписката.
В обобщение на
всичко изложено до тук настоящия съдебен състав счита, че оспорения в
настоящото производство АУОПВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и направеното
то жалбоподателя искане за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от
750 лв. включваща заплатените от него 50 лв. държавна такса и 700 лв.
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Адея Русе“ ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано от
управителя М.Д.П., Акт за установяване на общински публични вземания № СУД-001365
от 20.06.2019 год., издаден от инспектор в отдел „КСМДТ” към Дирекция „МДТ” при
Община Русе, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МДТ” при Община
Русе, с който са определени дължими данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци, и лихви върху тях за периода 2014 – 2018 г. в общ размер на
3321,02 лева.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „Адея Русе“ ЕООД със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя М.Д.П., ЕИК *********, сумата от 750,00 лв. (седемстотин
и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: