Р Е Ш Е Н И Е
№ 2016
гр.Пловдив, 26.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на втори октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4581/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-001382 от 13.03.2018г., издадено от К. О. Н., на длъжност *** сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Б.Р.Б., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че на 31.01.2018г. не минал край номер на
ул.„Михаил Добромиров“, тъй като това не било по маршрута до дворното му място,
както и че не може да съпостави отразените в снимковия материал данни и
посочения адрес. Твърди, че в наказателното постановление липсват нужните
реквизити и описание на нарушението,
нарушено е правото му да разбере какво нарушение къде е извършил. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя
адвокат Х. поддържа жалбата, сочи че не е вписано техническото средство в
Българския институт по метрология, както и че в протокола не е посочено, че
АТСС е използвано съгласно нормативните предписания и изисквания. Също посочва,
че съгласно Наредбата мобилното техническото средство следва да е стационирано
така, че обхвата му на действие да е след началото на ограничението, не може да
бъда преди това, което не се установява от протокола по чл.10 от Наредбата. Още
поддържа и становище, че е отбелязан друг регистрационен номер в паметта на
устройството, а се твърди, че данните са криптирани, не могат да бъдат правени
по тях каквито и да е корекции, както и сочи неяснота относно мястото на
извършване или заснемане на нарушението. Посочва също, че протоколът с рег.№
1030р-4885 е издаден на 27.02.2018г., а е използван на 31.01.2018г., както и че
липсва обозначен пътен знак за ограничението, както и разстоянието от дози
пътен знак до АТСС в метри. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Жалбоподателят Б. заявява, че е съгласен с казаното от процесуалния
си представител, няма какво да добави.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 26.03.2018г.,видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР – Пловдив, РУП - Раковски на 02.04.2018г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.01.2018г., около 13:22 часа, в гр.Раковски, на ул.„Михаил
Добромиров“ до № 138, в посока юг-север, с техническо средство – система за
видеоконтрол TFR1-M с № 546,
разположено в служебен автомобил с рег.№ „***“ същото място, било установено
движение на МПС – лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ „***“ със скорост
от 107 км/ч.
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№ „***“ свидетелят
П.Г.М., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Пловдив
извикал собственика на същото МПС - жалбоподателя Б.Р.Б., за установяване
лицето, за установяване водача на последното при нарушението.
С оглед на горното, на 19.02.2018г. свидетелят М. съставил АУАН с
бланков № 957694 срещу жалбоподателя Б. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Б.
подписал АУАН като отразил, че няма възражения. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.Г.М.. Последният не помни случая, което съдът
намира за логично с оглед изминалото време, както и обстоятелството, че същият
работи като *** в сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Пловдив, съответно – ясно,
че в хода на дейността си разглежда множество нарушения. Въпреки това
свидетелят опива начина на установяване нарушението и употребата на
техническото средство в общия случайСъдът намира показанията на свидетеля М. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и писмените доказателства – декларация от 19.02.2018г.,
от която се установява, че на същата дата жалбоподателя Б. е управлявал МПС –
лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ „***“, разпечатка от клип от дата
31.01.2018г., 13:22:17 часа, от която се установяват данните от паметта на
техническото средство, протокол за използване на АТСС с рег.№
1030р-4885/27.02.18г. от който се установяват данни за начина на разполагане на
техническото средство.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Б.Р.Б., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата – за това, че на
31.01.2018г., около 13:22 часа, в гр.Раковски, на ул.„Михаил Добромиров“ до №
138, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег.№ „***“
със скорост от 107 км/ч., като е превишил допустимата за населеното място
скорост от 50 км./ч..
Във връзка с горното и на първо място следва да се отбележи, че в
настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато
към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП – за „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш..“. В случая обаче за
установеното нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща разрешената
максимална такава в населено място над 50 км/ч., освен наказанието глоба е
предвидено и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство.
На следващо място, съдът следва да даде вяра на заявеното от свидетеля М.,
че съгласно практиката, при скорост на движение на автомобила, управляван от
нарушителя над 100 км/ч., последният обективно не може да бъде спрян за
проверка.
Въпреки това, в случая категорично се установява и че именно
жалбоподателя Б. е лицето, управлявало МПС с рег.№ „***“ към момента на
нарушението, видно от собственоръчната му декларация от 19.02.2018г..
Ето защо и в случая като единствена възможност, нарушението е фиксирано с
техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M с № 546, но не е преминато
към производство по издаване на електронен фиш, а е съставен АУАН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не минал
край номер на ул.„Михаил Добромиров“, тъй като това не било по маршрута до
дворното му място, доколкото последното изявление, за което не се сочат
доказателства, противоречи на вече коментираната доказателствена съвкупност,
още повече както и вече бе посочено – самият жалбоподател е декларирал на 19.02.2018г.,
че на 31.01.2018г. той е управлявал описаното МПС.
Също като неоснователно следва да се приеме и възражението, че не е
вписано техническото средство в Българския институт по метрология, доколкото техническо
средство – система за видеоконтрол TFR1-M е вписано в публичния и общодостъпен Регистър
на одобрените типове средства за измерване, поддържан от Българския институт по
метрология и за същото е вписано в регистъра под № 4835 / 24.02.2010г..
Като неоснователно следва да се прецени и възражението, че съгласно
Наредбата мобилното техническото средство следва да е стационирано така, че
обхвата му на действие да е след началото на ограничението, не може да бъда
преди това, което не се установява от протокола по чл.10 от Наредбата. Следва
да се посочи, че в случая нарушението е установено в населено място –
гр.Раковски, къде съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч., а не се касае за ограничение, въведено с пътен знак, за
да бъде изследван въпросът за отношението на зоната на ограничение на знака
спрямо тази на действие на техническото средство.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че е отбелязан друг
регистрационен номер в паметта на устройството, а се твърди, че данните са
криптирани, не могат да бъдат правени по тях каквито и да е корекции. Безспорно
се установява, че в разпечатката от паметта на устройството погрешно е въведен
номер на МПС „***“, вместо добре видимия на снимката такъв „***“. В случая е
очевидно, че се касае за техническа грешка на оператора, въвел номера в
системата, като следва да се посочи, че ноторно известно, че данни, които се
установяват визуално от снимка – а именно номер на МПС, не могат да се въвеждат
в паметта на устройството „автоматично“, за разлика от обективни данни от
измервания на устройството, като скорост и местоположение. В случая категорично
се установява, че номера на МПС, видимо на снимката - „***“ е идентично с това,
посочено в АУАН, наказателното постановление, а също и декларацията на самия
жалбоподател от 19.02.2018г., ето защо и не съществува никакво съмнение за
идентичността на същото.
Неоснователно е възражението за неяснота относно мястото на извършване
или заснемане на нарушението, доколкото същото е ясно посочено в АУАН и
наказателното постановление гр.Раковски, на ул.„Михаил Добромиров“ до № 138,
което и напълно кореспондира с посочените географски координати, които също –
както административния адрес – следва да се преценят като публично известни.
Също неоснователно е
възражението, че протоколът с рег.№ 1030р-4885 е издаден на 27.02.2018г., а е
използван на 31.01.2018г.. Датата 27.02.2018г. е тази на регистриране на протокол за използване на АТСС с рег.№
1030р-4885/27.02.18г., като не се установява нормативно изискване протокол за
използване на АТСС да бъде отчетен и регистриран в определен срок.
Съдът прецени като неоснователно и възражението, че липсва обозначен
пътен знак за ограничението, както и разстоянието от дози пътен знак до АТСС в
метри, доколкото и както вече бе отбелязано - нарушението е установено в
населено място – гр.Раковски, къде съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч., а не се касае за ограничение, въведено с
пътен знак.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата. Процесното нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Още повече, в случая се касае за една
скорост, значително надхвърляща максимално допустимата такава.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата, за настоящото нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира
същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-1030-001382 от 13.03.2018г., издадено от К. О. Н., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Б.Р.Б., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.