Р Е Ш Е Н
И Е № 159
гр. Пловдив, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти
граждански състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
РУМЯНА МИШЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 306 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР
на КЗ.
Ищците Д.Г.П.,
ЕГН **********, и Г.Д.П., ЕГН **********, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. Я.Я., са предявили срещу
ответника Г.Ф. искове по чл. 288 от КЗ (отм.), като молят съда да осъди
ответника да им заплати на всеки от тях по 180 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие
смъртта на тяхната съпруга и майка Ж.В. П. при ПТП на **** г. в гр. *****,
ведно със законните последици.
Твърдят,
че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 1222/2018 г., ПОС, И.А.Р., ЕГН **********,
е признат за виновен и е осъден за това, че на посочената дата като водач на
лек автомобил „****“ с рег.№ ****, движейки се по бул. ****** в гр. ****, не
съобразил светещият червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с бул.
**** и навлязъл в него, като загубил управление над автомобила, качил го на
левия южен тротоар и блъснал чакащата там пешеходка Ж.В. П., която починала на
път за болницата. С поведението си водачът И.Р. нарушил правилата за движение и
е причинил смъртта на Ж. П., като към датата на ПТП за лекия автомобил не е
била сключена задължителна застраховка „****“.
За ищеца
Д.П. внезапната смърт на съпругата му Ж., с която през дългите години съвместен
живот изградили отношения на разбирателство, любов и уважение, била ужасен и
неочакван удар. В нейно лице той загубил опората до себе си и единствения си
другар, който му останал.
Ищецът Г.П.
бил шокиран от преждевременна, жестока и нелепа смърт на майка си Ж., с която
изградили семейни традиции, и която помагала на семейството му в домакинството,
както и при отглеждането на своя внук Д.. Липсата ѝ предизвикала у ищеца
дълбока скръб и печал, празнота и болка от нелепата ѝ загуба.
Ето
защо, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
заплати по 180 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва и направените
разноски по делото.
Подробни
съображения в тези насоки излагат в исковата молба, в уточняваща молба и в
писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират
писмени и гласни доказателства.
Ответникът
Г.Ф., ул. ****, чрез юрисконсулт К. Я., е подал отговор, в който е направил
възражение за местна неподсъдност на делото и за разглеждането му по общия
исков ред. Наред с това, е направил и искане за конституиране на деликвента И.А.Р., ЕГН **********,***, като трето лице -
помагач на негова страна.
По
същество оспорва исковете изцяло по основание и по размер, като счита претендираните обезщетения за прекомерно завишени по размер
и не отговарящи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не оспорва
механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка със смъртта на наследодателката на ищците, но заявява, че е в обективна
невъзможност за доброволно изпълнение, тъй като ищците са посочили закрити
банкови сметки, което е препятствало ответника да им заплати определените
обезщетения от по 100 000 лв. по щети №№ ****/***** г. и ****/**** г.
Оспорва и претенцията за
лихви, като счита, че такава следва да се присъди само от датата на завеждане
на настоящото съдебно производство.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 372 от ГПК от ищците е постъпила допълнителна искова молба, в която заявяват, че
поддържат първоначалната такава и направените в нея доказателствени
искания, а твърденията на ответника в отговора считат за изцяло неоснователни.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответника не е постъпил допълнителен отговор.
Третото лице – помагач
на страната на ответника Г.Ф. – И.А.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощника
си адв. П.Щ. със съд. адрес:***, е подал отговор, в
който заявява, че оспорва исковете изцяло по основание и по размер, като счита претендираните обезщетения за прекомерно завишени по размер
и не отговарящи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на
материалното му състояние.
Твърди, че още преди
ПТП, а и след това страда от силно депресивно състояние и тежка психическа
травма, причинена от трудова злополука на **** г. в рудник в гр. ****, при
която загинала съпругата му и други негови колеги, работещи в рудника, поради
което години наред посещава психиатрични клиники и се лекува от психични и
поведенчески разстройства. Към момента е вдовец, пенсионер, не притежава
собствено жилище, а живее в стая под наем в гр. ****, като се издържа
единствено с пенсията си.
Оспорва
изцяло и претенциите за лихви, тъй като ищците сами са се поставили в
невъзможност да получат определените им от Г.Ф. обезщетения от по 100 000
лв., тъй като не са посочили валидни банкови сметки.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приложената Присъда №
64/06.08.2018 г. по н.о.х.д.№ 1222/2018 г., ПОС, влязла в сила на 23.03.2019 г., се установява, че И.А.Р., ЕГН **********, е признат за виновен и е осъден на
основание чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 1, вр.
чл. 54, ал. 1 от НК, за това, че на ***** г. в гр. ****при управление на лек
автомобил „****“ с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1
и по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, както и по чл. 31, ал. 7, т. 1 и т. 4 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.В. П.,
ЕГН **********.
От приложеното удостоверение
за наследници на същата с изх.№ ****/**** г., издадено от Район ***** – ****, се
установява, че тя е оставила за свои наследници по закон двамата ищци - съпруга
си Д.Г.П., ЕГН **********, и сина си Г.Д.П., ЕГН **********.
В хода на делото ищецът Д.Г.П.,
ЕГН **********, е починал на ***** г. и е оставил за свой единствен наследник
по закон сина си Г.Д.П., ЕГН **********, видно от удостоверение за наследници
изх.№ ****/***** г. на Район **** - ****.
Няма спор, че за
управлявания от виновния водач И.А.Р., ЕГН **********, лек автомобил „****“ с
рег.№ *****, към датата на ПТП не е била сключена застраховка „*****”.
От събраните писмени
доказателства се установява, че ищците Д. и Г. П. чрез адв.
Я.Я. са подали до Г.Ф. – **** молба вх.№ ****/*****
г., в която са поискали да им се изплатят обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от смъртта при ПТП на **** г. на тяхната съпруга и майка Ж.В. П., „в максимален размер, съобразно установената
застрахователна и съдебна практика“.
С писмо вх.№ ***/*****
г. (л.123) ищците са представили на ГФ във връзка с негово писмо изх.№ ***/*****
г. по Щета № ****/**** г. поисканите документи – копия от банкови сметки, от
лични карти и удостоверение за наследници на Ж. П., от които се установява, че
ищецът Г.П. има банкова сметка ***: ***, а ищецът Д.П. има банкова сметка ***: ***.
Образувани са и преписки
по щета № ****/**** г. и щета № ****/**** г., приложени по делото, от които е
видно, че ищецът Д.П. е уведомен с писмо изх.№ ****/***** г. (л.110), че с
Решение от 13.02.2019 г. му е определено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 100 000 лв., поради което
следва да представи актуална банкова сметка ***, а ищецът Г.П. е уведомен с
писмо изх.№ ****/***** г. (л.288) за определеното му обезщетение в размер на
110 000 лв., поради което също следва да представи банкова актуална
сметка.
От представеното банково
удостоверение изх.№ ****/**** г. се установява, че Г.П. към **** г. е бил
клиент на „****“ АД и е имал банкова сметка ***: ***, а Д.П. е бил титуляр на сметка, открита на **** г., с IBAN: ***, която е била закрита системно на **** г., съгласно ОУ на банката, видно
от банково удостоверение изх.№ ****/**** г.
По делото са разпитани свидетелите Х. Н. К. и И. Н. П., показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля К., който е първи братовчед
на пострадалата Ж. П., се установява, че отношенията в
семейство ѝ са били много добри – „Ж.
няма други деца, освен сина си Г.. Беше грижовна, контролираща живота на сина
си, водеше го напред, обучаваше го. Винаги беше в помощ на сина си и на
неговото семейство, както и на внука си.
По същия начин Ж. се отнасяше и към съпруга си Д.. Поради
характера на неговата професия - Д. беше
****, в лицето на Ж. той виждаше един незаменим другар, опора в неговата тежка
професия. ….Г. живя с майка си и с баща си, докато дойде време да следва и
тогава се отдели от родителите си. Дотогава живееше с тях. След като Г. създаде
семейство, непрекъснато се виждаше с майка си, а баща му по-често отсъстваше,
заради професията си. Майката на Г. беше стожера и опората и на двете семейства.
Ж. помагаше на сина си, като гледаше
внука си - сина на Г.. Винаги е била на разположение на младото семейство,
когато имаха нужда от помощ. Редовно се
събираха двете семейства в почивни дни. Заедно приготвяха зимнина, която се
правеше основно от Ж. и от Д. - когато
има възможност.
…Г. и Д. понесоха много тежко смъртта на тяхната съпруга и майка Ж..
Изпаднаха в ступор, тъй като никой не беше очаквал
такава страшна изненада.
След смъртта на Ж.
правеше ми впечатление, че Г. беше като изваден от релси, не можеше да повярва,
че това наистина се е случило с майка му. За Д. резултът
е налице - той почина преди месец. След смъртта на Ж. Д. остана съвсем сам и
аз, и братовчедите, и брата на Ж. правехме всичко възможно да посещаваме Д.
по–често, защото той остана съвсем сам. Той се чувстваше много зле. От самото
начало след смъртта на съпругата си почна да дава признаци на тежко вътрешно
заболяване. Беше разсеян, лесно се уморяваше, изпитваше тревожност. Д. говореше
за съпругата си, плачеше, тъгуваше за нея, като ние се стараехме да го
разведрим. Разбира се, ние като странични хора, но все пак нейни роднини, също
не бяхме в кондиция.
За Г. моето
впечатление е, че след смъртта на майка си той изцяло се отдаде на работата си,
за да може да си отвлече вниманието от смъртта й и да се възстанови постепенно.
Към настоящия момент смятам, че тази загуба трудно се
превъзмогва от Г.. Разбира се времето лекува, но смятам, че надали тази скръб
ще напусне Г. скоро. Още повече, че майка му беше жизнена, здрава и това беше
една ненавременна смърт.
Считам, че между
смъртта на Ж. и последвалата смърт на съпруга ѝ има най-малкото
емоционална връзка, заради това, че тя отглеждаше своя съпруг най-предано и
най-грижливо и той остана без помощник и без опора в живота.
Аз живея в *****, а братът на Ж. живее в апартамента
срещу нас. Ж. посещаваше често брат си и тогава се виждаше и с нас. Тъй като
апартаментите ни се намират на площад „****“, виждахме се и на „****“. Виждахме
се поне веднъж в седмицата. Г. ***, но
не зная точно къде. С него се срещам около три пъти годишно, като по време на
тези трагични събития се виждахме по-често.
…Ж. се грижеше за сина на Г. – Д.. Детето се отглеждаше и
в нейното жилище, и тя ходеше в жилището на сина си Г.. Ж. помагаше при
следването на внука си, който учеше в ****, тъй като и тя беше по професия ****.
Синът на Г. е на ** г. Ж. се пенсионира на обичайната пенсионна възраст.
Преди смъртта на Ж., Д. все пак като възрастен човек
имаше здравословни проблеми, но не бяха тежки. Заболяванията му се усилиха след
смъртта на съпругата му и през ***г., когато той почина.“ (свид. К.)
От показанията на
свидетеля П. се установява, че той познава ищеца Д.П. от **** г., тъй като са служили
заедно в казармата и са живели заедно в един блок в гр. ***** около 10 г. „Там отгледаха със съпругата му сина си Г..
Познавах и съпругата му Ж.. Познавам ги много добре като семейство, тъй като
живеехме на един етаж дълги години.
Отношенията между Ж. и съпруга й, както и със сина им бяха много добри. Семейството беше за
пример в блока. След пенсионирането на Д. ***, живеехме в един квартал и се
виждахме често с него, минимум два-три пъти месечно. Виждахме се като колеги,
ходехме си и на гости семейно. След преместването ни в **** те се грижеха и за
внука си. Г. се ожени около **** г.
Отдели се от родителите си. След като Г. и съпругата му започнаха работа, Ж. и Д.
се грижеха за внука Д.. Д. беше добряк, който обичаше да се шегува с колегите
си, но след смъртта на Ж. се затвори в себе си, не искаше да излиза, често
плачеше пред мен. Споделял ми е, че не вижда как ще живее от тук нататък съвсем
сам. Страхуваше се от самотата. Смъртта на Ж., както за мен, така и за всички
близки беше голяма изненада. Ж. беше много добра съпруга и грижовна майка. Беше
много добродушна и не съм чул нищо лошо за нея.
Г. понесе смъртта на майка си много тежко. Цялата ѝ
рода, за всички настъпи една промяна от жестоката изненадваща смърт. Беше
голяма загуба и се понесе много тежко от близките ѝ. С Г. сме се виждали,
когато съм бил на гости у Д. и синът му е бил там. Говорили сме с Г. на
професионални теми, докато той работеше в „*****“ и е споделял с мен някои
неща.
Ж. се грижеше за внука си Д. до последно. Д. и Ж. бяха в
много добри отношения със сватовете си и двете семейства си поделяха грижите за
детето.
След смъртта на Ж.
се срещах с Д. всеки месец по два – три пъти. Срещахме се в един клуб за ****.
Ходил съм и у тях. След смъртта на Ж. продължихме да се виждаме с Д.. Особено
след като изпадна в такова стресово състояние след смъртта на жена си. Ходех
поне два - три пъти месечно у тях. Чувах и го и по телефона. Питах го как се
чувства.
…Г. се отдели от родителите си, доколкото си спомням,
след като се ожени. Семействата на Г. и неговите родители се виждаха много
често, особено след като се роди внука им Д..
…Внукът ѝ Д. е около *** годишен. Тя се грижеше за
внука си и преди да се пенсионира и след като се пенсионира.“ (свид. П.).
При така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
субективно съединени искове
срещу ответника Г.Ф. по чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ са процесуално допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Няма спор, че по повод на процесното ПТП на 25.09.2015 г. в гр.
Пловдив е
налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45
и сл. от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд по н.о.х.д.№ 1222/2018
г., ПОС, е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че в резултат на неправомерното
поведение от страна на прекия
причинител на деликта - водача на лек автомобил „****“ с рег.№ **** - И.А.Р., на ищците Д. и Г. П. са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях силни психически болки и страдания, емоционална
потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната и нелепа смърт на тяхната
съпруга и майка Ж. В. П., които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка
с процесното ПТП, според присъдата по
цитираното н.о.х.д.№ 1222/2018 г., ПОС.
Няма спор също, че за
управлявания от виновния водач И.А.Р., ЕГН **********, лек автомобил „***“ с
рег.№ ****, към датата на ПТП не е била сключена застраховка „****”, поради
което е установена материалноправната легитимация на
ответника Г.Ф. по смисъла на чл. 287 и чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Спазена е процедурата по
чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.), според която Ф. изплаща
обезщетения по реда, определен с правилника за устройството
и дейността му, и дължи лихва за
забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца
от датата на завеждане на
претенцията по реда на ал.
9 на чл. 288 от КЗ (отм.).
Предвид гореизложеното и
след като прецени характера и интензитета на причинените на ищците Д.П. и Г.П.
силни психически
болки и страдания в резултат на внезапната и нелепа смърт на тяхната съпруга и майка Ж. В. П.,
ЕГН **********, в резултат на процесното ПТП на ****
г. и съобразявайки
се с разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че
сумата от 100 000 лв. за Д. и 110 000 лв. за Г. би репарирала в известен смисъл претърпените неимуществени вреди, макар че
човешкият живот не би могъл да се измерва с паричен еквивалент.
При определяне размера
на обезщетението съдът взема
предвид обстоятелството, че пострадалата наследодателка на
ищците – Ж. П. е била на възраст от **години; била бодра и енергична жена, в добро
за годините си здравословно състояние; живеела заедно със съпруга си Д. и
активно помагала на семейството на сина си Г. и на внука си Д.; майка и син (ищецът
Г.) поддържали помежду си много близки отношения и са имали силна емоционална
връзка, като и двамата ищци преживели тежко внезапната загуба на своята съпруга
и майка, която била тяхната опора и подкрепа в живота.
До пълния предявен
размер от 180 000 лв. за всеки ищец исковете се явяват прекомерно завишени
и неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
Тъй като главните искове
по чл. 288 от КЗ
(отм.) за обезщетяване на неимуществени вреди се явяват основателни и доказани, макар и частично, то и акцесорните претенции за лихви се явяват
основателни и следва да се уважат, като се присъди обезщетение
за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху присъдените
главници, считано от датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на
Ф. по чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) до окончателното плащане. Тъй като ищците са
поискали да им се изплатят обезщетения за неимуществени вреди с молба вх.№ ****/*****
г., по която е образувана Щета № ****/***** г., срокът за произнасяне изтича на
**** г., от която дата ответникът дължи и обезщетение за забава.
От представените банкови
удостоверения се установи, че и двамата ищци към **** г. са били клиенти на „****“
АД и са имали открити банкови сметки с IBAN: *** Г.П. и с IBAN: *** Д.П., като обстоятелството, че 2 години по-късно банката е закрила системно
на **** г. тези сметки на основание ОУ, не санира по
никакъв начин забавата на ответника, който би трябвало отдавна да е определил и
изплатил съответните обезщетения.
Тъй като ищецът Д.П. е
починал през **** г. след завеждане на делото, дължимото му обезщетение следва
да се присъди на единствения му наследник по закон – другия ищец Г.П..
Ищците са направили
разноски по съдебното производство в размер на 3 600 лв. всеки от тях за
адвокатска защита (л. 162, 163), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Няма данни за направени от ответника разноски по делото, поради което такива не
следва да се присъждат.
Направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищците спрямо фактическата и правна сложност на спора съдът
намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималния размер,
определен с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищците направените от тях разноски по съдебното
производство, съразмерно с уважената част от исковете или 2 200 лв. на Д.
и 2 000 лв. на Г..
Ответникът следва да заплати по сметка на ОС - Пловдив на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 8 400 лв. - държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., ул. ****, със съд. адрес:*** ****, вх. *, ет. *, чрез адв. С.М., да заплати на Г.Д.П., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:***, чрез адв. Я.Я.,
в качеството му на наследник по закон на Д.Г.П., ЕГН **********,***, поч. на ***** г., на основание чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ сумата 100 000 лв. (сто хиляди
лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – силни психически болки
и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие
внезапната и нелепа смърт на неговата съпруга Ж. В. П. при ПТП на **** г. в гр.
****, ведно със законната лихва, считано от **** г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 000 лв.
(две хиляди лева) –адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
180 000 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ф., ул*****, със съд. адрес:*** ****, вх. *,
ет. *, чрез адв. С.М., да заплати на Г.Д.П., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Я.Я.,
на основание чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на
КЗ сумата 110 000 лв. (сто и десет хиляди лева) - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – силни психически болки и страдания,
емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната и нелепа
смърт на неговата майка Ж. В. П. при ПТП на **** г. в гр. ****, ведно със
законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 200 лв. (две хиляди
и двеста лева) –адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска,
като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180
000 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ф., ул. *****, със съд. адрес:*** ****, вх. *, ет. *, чрез адв. С.М., да заплати по сметка на ОС - Пловдив, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 8 400 лв. (осем хиляди и четиристотин
лева) - дължима държавна такса по делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на страната на ответника – И.А.Р.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. П.Щ.,
и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОСЪЖДА Г.Ф., ул. ****, със съд. адрес:*** ****, вх. *, ет. *, чрез адв. С.М., да заплати на Г.Д.П., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:***, чрез адв. Я.Я.,
в качеството му на наследник по закон на Д.Г.П., ЕГН **********,***, поч. на ***** г., на основание чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ сумата 100 000 лв. (сто хиляди
лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – силни психически болки
и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие
внезапната и нелепа смърт на неговата съпруга Ж. В. П. при ПТП на **** г. в гр.
****, ведно със законната лихва, считано от **** г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 000 лв.
(две хиляди лева) –адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
180 000 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ф., ул*****, със съд. адрес:*** ****, вх. *,
ет. *, чрез адв. С.М., да заплати на Г.Д.П., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Я.Я.,
на основание чл. 288 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на
КЗ сумата 110 000 лв. (сто и десет хиляди лева) - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – силни психически болки и страдания,
емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната и нелепа
смърт на неговата майка Ж. В. П. при ПТП на **** г. в гр. ****, ведно със
законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 200 лв. (две хиляди
и двеста лева) –адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска,
като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180
000 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ф., ул. *****, със съд. адрес:*** ****, вх. *, ет. *, чрез адв. С.М., да заплати по сметка на ОС - Пловдив, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 8 400 лв. (осем хиляди и четиристотин
лева) - дължима държавна такса по делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на страната на ответника – И.А.Р.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. П.Щ.,
и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/