Решение по дело №1555/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3323
Дата: 12 юли 2023 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20231110201555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3323
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20231110201555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К. К. М., ЕГН: ********, чрез адв. И. В. срещу
Заповед за задържане на лице рег. № 513зз-88/12.01.2023г., издадена от Р. Т.
А. на длъжност младши разузнавач при 03 сектор – О „ПКП“ –СДВР-София, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на К. К. М. е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Привежда се
довод, че правото на защита на жалбоподателя е ограничено, тъй като в
обжалваната заповед липсва посочване на фактическите основания за
задържането му, както и че заповедта не е издадена в съответствие с целта на
закона. По отношение на материалната и незаконосъобразност е посочено, че
не са били налице данни, които да сочат, че именно задържаното лице е
извършило престъпление по чл. 321 от НК, както е посочено в същата.
1
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят К. К. М., редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. В., която иска от съда да отмени оспорената
заповед по съображенията в жалбата. Отново изтъква, че не са налице данни
за извършено от жалбоподателя престъпление. Претендира разноски.
Ответникът – Р. Т. А. на длъжност младши разузнавач при 03 сектор – О
„ПКП“ – СДВР – София, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрк. Димитър Бонев. Същият поддържа изложеното от него в депозираните
по делото писмени бележки, съдържащи доводи по същество. Сочи, че
заповедта е в достатъчна степен мотивирана, доколкото е посочено
досъдебното производството във връзка, с което същата е била издадена.
Твърди, че от гледна точка на органите на реда, са били налице достатъчно
данни за това, че жалбоподателят е съпричастен към извършеното
престъпление като изтъква, че преценката за това е въпрос на оперативна
самостоятелност на разследващия орган.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Заповед за задържане на лице рег. № 513зз-88/12.01.2023г., издадена от
Р. Т. А. на длъжност младши разузнавач при 03 сектор – О „ПКП“ –СДВР-
София, К. К. М. е бил задържан на 12.01.2023г. в 16:30 часа на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа. Видно от отбелязване върху същата
лицето е освободено на 13.01.2023г. в 13:40 часа. В съдържанието на
заповедта е посочено, че К М. е лице, за което има данни, че е „извършило
престъпление във връзка с чл. 321 от НК, и по ДП № 79/2022г. по описа на
Национална следствена служба.
Същото се установява и от книгата за задържани лица на СДВР.
Посоченото досъдебно производство не е представено по делото, нито
части от него. От гледна точка на съдържанието на заповедта обаче, същото
не е било и наложително. Отделно от това, в тежест на органа издал
заповедта е да докаже нейната законосъобразност като указания в тази
посока, съдът е дал още с разпореждането за насрочване на делото. При липса
на ангажирани доказателства в този смисъл, последиците остават за органа,
издал заповедта.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени
от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от Р. Т. А. на
длъжност младши разузнавач при 03 сектор – О „ПКП“ –СДВР-София.
Спазени в процедурата за издаването и – издадена е в писмена форма (чл. 74,
ал. 1 ЗДвП) и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са
разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.
Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В
оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за
задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.
В заповедта обаче не е посочено фактическото основание за задържане на
лицето. Посочено е единствено по досъдебно производство № 79/22 г. по
описа на Национална следствена служба и правното основание за
задържането му с изписване на следните законови разпоредби: „извършено
престъпление във връзка с чл. 321 от НК“. Не са посочени никакви
фактически обстоятелства по отношение на конкретното деяние – къде, кога е
извършено, не са посочени и никакви данни, които да сочат на вероятна
съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 321 от
3
НК. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити
правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни
фактически обстоятелства, от които да може да се изведе подозрение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъпление или да е съпричастно с него.
ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по
"обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение
не може да бъде общо и абстрактно. Позоваването само на приложимите
разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или
действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до
извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от
произвол. В конкретния случай не само, че не са посочени каквито и да било
конкретни обстоятелства, които да сочат на съпричастност на
жалбоподателката към извършване на престъпление по „чл. 321 от НК“, но
полицейският орган дори и бланкетно не е посочил да съществуват такива
данни.
В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г.,
ВАС посочва, че излагането на мотиви при издаване на административен акт
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на горестоящия административен
орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е допустимо единствено, когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
4
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг
документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в
този случай страните следва да имат възможност да се запознаят
своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта. В настоящия
случай не е ясно дали такъв документ е наличен в материалите по
образуваното досъдебно производство, още по-малко, че същият е съобщен
на жалбоподателя. Последното при все, че това в възможно единствено след
разрешение на наблюдаващия прокурор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради което жалбата е основателна и същата следва да бъде отменена.
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл.
143, ал. 1 АПК има жалбоподателят. Същият претендира такива по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, но не представя доказателства за реалното им
разходване. За последното е необходим договор за правна защита и
съдействие, съдържащ уговорка в този смисъл. По делото е представено
единствено пълномощно, което не е достатъчно. На това основание, макар и
поискани, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 513зз-88/12.01.2023г.,
издадена от Р. Т. А. на длъжност младши разузнавач при 03 сектор – О „ПКП“
–СДВР-София, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на
К. К. М., ЕГН: ******** е наложена принудителна административна мярка
5
"задържане за срок до 24 часа".
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на
страните - на жалбоподателя К. К. М. /чрез адв. И. В./ и на ответника – Р. Т. А.
на длъжност младши разузнавач при 03 сектор – О „ПКП“ –СДВР-София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6