Р Е Ш Е Н И Е № 391
гр. Сливен 11.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 341/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по жалба на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Я.И.Т. ***, със съдебен адрес ***, против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-200-6500/7608 от 22.12.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София. В жалбата е заявено искане за отмяна в цялост на оспорения акт като незаконосъобразен, алтернативно да бъде прогласен за нищожен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. Я.Т. ***, пълномощник, която поддържа жалбата на посочените основания. Счита, че УП е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но без никакви мотиви, поради което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Твърди, че от съдържанието на акта не става ясно кое е правното основание, на което се е позовал издателят, за да откаже в пълен размер заявената субсидия. Моли за отмяна на оспореното УП, като незаконосъбразно и връщане на преписката на административния орган, или да обяви за нищожен процесния административен акт. Претендира разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита жалбата за недопустима, поради просрочие. Моли да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено. Относно твърдяната нищожност на акта, счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Оспорващият Д.Р.Д., е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 401620 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2022 г. е подал Заявление форма физически лица УИН 20/170622/47160 по следните схеми : Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК), Схема за обвързано подпомагане за плодове /СП – основна и други/, Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, "Биологично земеделие" /Мярка 11/, Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите-(Мярка 12) и Компенсационни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/HP1). По мярка 11 "Биологично земеделие", направление Биологично растениевъдство" оспорващията е заявил четири парцела с обща площ 13,3 ха. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели 2021 г. с посочване на номерата на използваните парцели, землище, площи, основание за ползване, номер на парцел от ИСАК. Декларации. При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни. Кандидатът е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки на 08.05.2022 г.
На 22.12.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-200-6500/7608 от 22.12.2022 г. по описа на ДФЗ – София. С процесния акт оспорващият Д. е уведомен за одобрените и неодобрените за участие площи по направление „биологично растениевъдство" от мярка 11 „биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съгласно таблица № 1 и за списък на декларираните парцели по направление „биологично растениевъдство" от мярка 11 „биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., които са изцяло или частично неодобрени по това направление, съгласно таблица № 2.
В акта е посочено, че: общата декларирана площ по направлението е 13,3 ха; общата неодобрена площ по направлението е 7,07 ха; общата одобрена площ по направлението е 6,23 ха. В таблица № 2 е посочено, че парцел № 35660-590-1-12; култура 223010-орехи (Ядкови(черупкови) видове-ОВОЩНИ ВИДОВЕ), с код култура 223010, БР код БР 12, площ 7,07, причини/мотиви за неодобрение - Не е заявен целия блок на земеделското стопанство със съответната дейност съгласно чл. 22 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г.
Оспореният акт е издаден от
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София, В. К..
Със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на В. И. К. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва за уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие порцели, живтни или пчелни семейства, както и за неизпълнение ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“./т. 2 от Заповедта/.
Оспореното УП е съобщено чрез Системата за електронни услуги /СЕУ/ на ДФЗ.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е частично допустима.
Оспореното УП е съобщено чрез Системата за електронни услуги /СЕУ/ на ДФЗ. От приложената извадка от „Журнал за изтеглени уведомителни писма“ в СЕУ е видно, че оспореният акт е изтеглен от Д.Р.Д. от СЕУ на 11.02.2023 г. Жалбата е изпратена до ДФ „Земеделие" на 05.09.2023 г. и следователно същата е просрочена, тъй като 14-дневния срок за обжалване е изтекъл на 25.02.2023 г. Поради това в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, а производството по нея – прекратено.
Жалбата в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на оспореното УП е процесуално допустима, тъй като съгласно чл.168, ал. 3 от АПК нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149, ал.1-3 от АПК. Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока
са следните:
Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове теорията и съдебната практика /напр. Решение № 2742 от 24.02.2012
г. на ВАС по адм. д. № 6335/2011 г. / са възприели критерия, че такива
са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът във
формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически
се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3).
Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания
за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до
липса на волеизявление; 4). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание; 5). Превратното
упражняване на власт е порок водещ до незаконосъобразност като правило и само
ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води
до нищожност.
На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91 г. на ОСГК на Върховния Съд е посочено, че "всяка некомпетентност води до нищожност". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, вкл. интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателната агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на същата, ведно с което и я представлява. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Като доказателства за компетентността на издалия акта орган по преписката е представена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" за делегиране на правомощия да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие порцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ на заместник изпълнителния директор В. И. К..
Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и съгласно закона и чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФЗ, поради което същият представлява валиден административен акт.
На следващо място като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт – липса на волеизявление, абсолютна липса на мотиви, устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма, което в случая не е налице. Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на установената от закона форма и в същия се съдържат всички изрично регламентирани в чл.59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени и правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. Противно на твърденията в жалбата мотиви за неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за парцел № 35660-590-1-12 с площ 7,07 ха са посочени в таблица № 2 от УП, а именно, че не е заявен целия блок на земеделското стопанство със съответната дейност съгласно чл. 22 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. Видно и от резултатите от автоматични проверки на въведините данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 г., с което жалбоподателят е запознат на 08.05.2022 г., че не е заявено цялото БЗС 35660-590-1 за „Биологично растениевъдство“.
Според чл. 22 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.), за участие по направление "биологично растениевъдство" и направление "биологично животновъдство" се одобрява целият блок на земеделското стопанство, като всички парцели в блока на земеделското стопанство следва да бъдат заявени с дейност по съответното направление.
В конкретния случай се установява, че заявеният парцел № 35660-590-1-12 с площ 7,07 ха с култура орехи, попада в БЗС, в което е деклариран парцел с №35660-590-1-11 с култура слънчоглед, поради което този парцел не е одобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Това всъщност е постановеният от административния орган резултат. Властническото волеизявление е обосновано, посредством описание на приетите за установени факти и основано на конкретно цитирани нормативни разпоредби. Възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни. В този смисъл, изложеното до тук налага да се приеме, че оспорения административен акт е издаден от материално компетентен орган на изпълнителната власт. Същият съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му, поради което следва да се приеме, че спазена изискваната в закона форма в която следва да бъде обективирано властническото волеизявление. Материалния закон е приложен точно, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е целта, която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния.
Във връзка с горното съдът приема, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Не се констатира грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи допуснати от административния орган при издаване на акта влечащи нищожност на същия.
По отношение нарушенията на материалния закон, както вече бе посочено по-горе, същите касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
При положение, че в жалбата само бланкетно се иска прогласяване на нищожност на акта без да са посочени конкретни съображения в тази връзка и при изложеното по-горе съдът намира, че не са налице основания за обявяване на нищожност на акта по отношение на материалния закон. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. В настоящия случай това не е налице.
Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай актът е издаден след извършени административни проверки от страна на ДФЗ на подаденото заявление на основание чл. 46, ал. 1 и следващите от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., поради което не е налице и това основание за нищожност.
При това положение съдът намира, че Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-200-6500/7608 от 22.12.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София не е нищожен, а подадената жалба в тази й част е неоснователна, още повече че наведените в нея доводи касаят материалната законосъобразност на акта, а не валидността му, поради което следва да се отхвърли.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния представител на административния орган за основателно. Следва да се осъди жалборподателя да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2, от АПК Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Я.И.Т. ***, против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-200-6500/7608 от 22.12.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София В ЧАСТТА, с която се иска отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
341/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, в горепосочената ЧАСТ, в
която жалбата е оставена без разглеждане.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Я.И.Т. ***, със съдебен адрес ***, против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-200-6500/7608 от 22.12.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София В ЧАСТТА, с която се иска обявяване на оспорения акт за нищожен.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд “Земеделие” разноски по делото в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :