Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 29.01.2021 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на шести януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 152 по
описа на съда за 2020 година и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод подадена искова
молба от „Гаранционен фонд“ гр.София, против Р.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
– с цена на иска 909,33 лева.
В
исковата молба са изложени твърдения, че Гаранционен фонд, на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховане /отм./, сега чл. 557, ал.
1 , т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане, изплатил по щета №
110223/ 05.03.2015 г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 909,33
лв. за увредения при ПТП настъпило на 03.01.2015 г. в АМ-2 Хемус посока гр.
Варна, лек автомобил марка „Ягуар" с peг. № ******, собственост на V.V.D.–
румънски гражданин. Изложени са твърдения, че виновен за катастрофата е
ответникът Р.М.Х., който управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел
Вектра" с рег. № ******, като при движение с несъобразена скорост и
неспазване на необходимата дистанция, застига и удря отзад лекия автомобил
марка „Ягуар", като така причинява процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение
на чл. 249, вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност".
Във връзка с дадени указания на съда е депозирана
допълнителна молба от ищеца, в която се сочи, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм: На 03.01.2015 г. около 13.00 ч. по АМ Хемус, в района на
26-ти километър, ответникът Р.Х. управлявал лек автомобил Опел Вектра с рег. № ******
с несъобразена с пътните условия скорост, поради което застигнал и блъснал в
задната централна част правомерно движещото се пред него МПС лек автомобил
Ягуар X Type,
управляван от румънския гражданин V.D.. С поведението си водачът на Опел Вектра
виновно нарушил правилата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“. Начинът за установяване на причинените вреди и
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и имуществените вреди е
установена посредством изготвена техническа експертиза на вещо лице към
Гаранционния фонд, на база представения Протокол за ПТП и снимков материал.
Посочва се, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./
Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Сочи се, че в конкретния случай увреденото лице се е обърнало към
българския Гаранционен фонд чрез румънския Гаранционен фонд, предвид
приложимото право към процесното ПТП, каквито възможности и права са имплементирани
в Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., на основата на чл. 6 от Четвърта и Моторна Директива
2000/26/ЕЕС; 2009/103/ЕС).
Твърди се, че в конкретния случай размерът на обезщетението е изчислен на
база техническа експертиза на вещо лице към ГФ, изготвена съгласно Протокол за
ПТП и предоставен снимков материал. Цената на иска е определена като левовата
равностойност възстановеното на румънския ГФ – 264.93 евро (518.16 лв.) -
обезщетение за имуществени вреди и 200 евро (391.17 лв.) - такса обработка,
дължима, съгласно разпоредбите на цитираните по горе актове.
Сочи се, че във връзка с процесното ПТП срещу ответника са издадени 2 бр.
наказателни постановления - НП № 15-1204-000015/ 03.02.2015 г. по описа на
сектор ПП ОД МВР София, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2от ЗДвП, връчено по
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.03.2015 г. и влязло в законна сила на 25.03.2015
г., както и НП № 15-1204-000017/ 03.02.2015 г. по описа на сектор ПП ОД МВР
София на основание чл. 315, ал. 1, т. 1, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ, връчено на
17.03.2015 г. и влязло в законна сила на 25.03.2015 г., като към исковата молба
са приложили служебна бележка от МВР, техническа експертиза, снимки, 2 бр.
писма, 2 бр. АУАН които удостоверяват горните твърдения.
Искането е съдът на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди ответникът Х.И.Г.да
заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 909.33 лв. (шестстотин и тридесет лева и три стотинки),
представляваща изплатеното от „Гаранционен фонд“ по щета № 110223/
05.03.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане
на сумата, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото като писмени доказателства са приети:
Протокол за ПТП, служебна бележка, Справка ИЦГФ; Писмо, Уведомление, доклад по
щета № 110685/ 20.07.2016 г.; Заключение на ВЛ ГФ техническа експертиза; Талон,
Платежно нареждане; Документ за платена държавна такса; Регресна покана е
обратна разписка; Пълномощно.
С Разпореждане № 634 от 17.07.2020 г., постановено по настоящето дело,
на основание чл. 25, ал. 1 ЗПП съдът е предоставил правна помощ под формата на
процесуално представителство в полза на ответника по делото Р.М.Х., като с
Определение № 152 от 30.07.2020 г. за неин особен представител е назначен адв. Н.Л.
***.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на
назначения особен представител на ответника – адв. Н.Л., е представен отговор
на исковата молба, с който се излага становище, че подадената искова молба не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. От приложените по делото
доказателства не става ясен механизма на определяне на цената на иска, на какво
се основава и какъв е размера на претендираната лихва. От друга страна счита,
че предявеният от „Гаранционен фонд“ иск, е погасен на основание чл. 110 от ЗЗД, тъй като от настъпване на ПТП, описано в исковата молба са изтекли повече
от пет години. Сочи се, че с допълнителната искова молба са представени и
документи на чужд език, чието съдържание е неясно и би следвало да не бъдат
допускани и приобщавани към делото.
По делото е изготвена автотехническа експертиза
от вещото лице инж. Н.С.К. - нещатен експерт към ОС - гр. Ловеч. Вещото лице е
дало заключение, че най-вероятният механизъм от техническа гледна точка и
причините за настъпилото ПТП между двата автомобила е - недостатъчна
концентрация на вниманието на водача Р.Х., малка дистанция и движение с по-голяма
скорост от тази на предно движещия се автомобил, или с намерение да го
изпревари, но не добър разчет на разстоянието и неправилна работа с волана, при
което лекия автомобил Опел е застигал и с предна дясна част ударил задната му
броня на движещия се пред него автомобил. От този удар пострадвали - л. а.
„Опел Вектра" с охлузена пр. броня, преден десен калник и счупен пр. десен
мигач и лекият автомобил „Ягуар“ с охлузване на задна броня. Описаните увредени
елементи по лекия автомобил „Ягуар“ с peг. № ******, собственост на V.V.D.,
румънски гражданин в Протокол за ПТП № 1499653 от 03.01.2015 г., както и в
техническата експертиза по щета № 110223/ 05.03.2015 г., съответстват - касае
се за увреждане единствено на задна броня вляво, видно и от приложен снимков
материал към делото, което изисква боядисване на същата за възстановяването й
във вид какъвто е била преди настъпилото ПТП. Сумата за възстановяване на
щетите на лек автомобил „Ягуар", модел „Х-Туре“ с peг. № ******,
собственост на V.V.D., румънски гражданин по Наредба 24/ 08.03.2006 г. за
задължителното застраховане /ДВ бр. 25/ 24.03.2006 г./ възлиза на 149,20 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Процесното ПТП е настъпило на 03.01.2015 г.
около 13.00 часа по автомагистрала „Хемус“, в района на 26-ти километър, когато
ответникът Р.М.Х. управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ******с
несъобразена с пътните условия скорост, поради което застигнал и блъснал в
задната централна част правомерно движещото се пред него МПС – лек автомобил
марка „Ягуар X Type“, управляван от румънския гражданин V.D..
Установява се от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 03.01.2015 г., съставен от младши автоконтрольор при Сектор
„ПП” към ОД МВР София, че на 03.01.2015 г. около 13.00 часа на автомагистрала
„Хемус“, 26 км., ответникът Р.М.Х. управлявайки лек автомобил „Опел
Вектра" с рег. № ****** в посока гр. Варна, поради неспазване на дистанция
застигнал и блъснал лек автомобил марка „Ягуар" с peг. № ******,
собственост на V.V.D.– румънски гражданин, при което
виновно причинил ПТП.
Видно от констативния протокол в резултат на
настъпилото ПТП били причинени материални щети на друг участник в
произшествието – лек автомобил марка „Ягуар" с peг. № ******, собственост
на румънския гражданин V.V.D.– охлузване на задна броня.
Във връзка с процесното ПТП срещу ответника са
издадени 2 броя наказателни постановления - НП № 15-1204-000015/ 03.02.2015 г.
по описа на сектор ПП при ОД МВР София, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.03.2015 г. и влязло в законна сила
на 25.03.2015 г., както и НП № 15-1204-000017/ 03.02.2015 г. по описа на сектор
ПП при ОД МВР София на основание чл. 315, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 249, т. 1 от КЗ, връчено на 17.03.2015 г. и влязло в законна сила на 25.03.2015 г.
Установява се от Справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, че процесното МПС с рама WOL000087M5152271 и рег. № ****** към датата на настъпване на посоченото ПТП –
03.01.2015 г., не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ –
предишната сключена застраховка е била с край 31.12.2014 г.
Установява се от заключителна техническа
експертиза по щета № 110223/ 05.03.2015 г., че сумата за заплащане по
експертната оценка на Гаранционен фонд е 518.16 лева.
Установява се от преводно нареждане за валута от
31.03.2015 г., че на посочената дата Гаранционен фонд изплатил на румънския
бенефициент за увредения „Ягуар“ с peг. № ******, сумата в размер на 264.93
евро.
Установява се от преводно нареждане за валута от
30.04.2015 г., че на посочената дата Гаранционен фонд изплатил на румънския
бенефициент за увредения „Ягуар“ с peг. № ******, сумата в размер на 200,0
евро.
Установява се, че до ответника Р.М.Х. била
изпратена регресна покана от Гаранционен фонд за заплащане на изплатеното от
фонда на основание чл. 288, ал. 1 КЗ обезщетение E.P.V.S. – Румъния в размер на
1000.07 лева, получена на 09.07.2015 г.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ Гаранционен фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ е предвидено, че
след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./ Гаранционен
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./.
Основателността на предявените искови претенции
е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни
предпоставки: 1) ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба
деликт – ПТП; 2) настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният
размер; 3) липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента на
настъпване на ПТП; 4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП
лице стойността на причинените имуществени вреди.
В процесния случай предпоставките за уважаване
на предявения регресен иск са налице, съобразно представените по делото
доказателства.
Съдът намира, че с поведението си ответникът,
като водач на лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ****** виновно е
нарушил правилата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“. Начинът за установяване на причинените вреди и
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и имуществените вреди е
установена посредством изготвена техническа експертиза на вещо лице към
Гаранционния фонд, на база представения Протокол за ПТП и снимков материал.
Налице е и предвидената в чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ /отм./ предпоставка за изплащане от Гаранционния фон на обезщетение
на увреденото лице. Безспорно се установява, че към датата на настъпилото ПТП
управляваното от ответника МПС е било без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Установява се от приложените по делото платежни
нареждания, че стойността на причинените имуществени вреди в размер на 464.93
евро е била изцяло изплатена на пострадалото лице, чрез бенефициент E.P.V.S. – Румъния, от Гаранционния фонд, поради което на основание чл. 288,
ал. 12 КЗ /отм./ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е
възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от
виновното лице – ответника Р.М.Х.. В конкретния случай увреденото лице се е
обърнало към българския Гаранционен фонд чрез румънския Гаранционен фонд,
предвид приложимото право към процесното ПТП, каквито възможности и права са
имплементирани в Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002 г., въз основата на чл. 6 от Четвърта и Моторна Директива
2000/26/ЕЕС; 2009/103/ЕС.
По делото не са представени доказателства за
заплащане от страна на ответника на претендираната сума в размер на 909.33 лв.,
поради което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.03.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, че искът е погасен по давност. В т. 14 от ППВС № 7/ 1978
г. е прието, че за регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата на плащането на обезщетението на
правоимащите лица. Гаранционен фонд е изплатил обезщетението на третото
увредено лице - на 31.03.2015 г. е платил 264.93 евро и на 30.04.2015 г. е
платил 200 евро. От дата 31.03.2015 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 25.03.2020 г. не са били изтекли 5 години, поради което давността не е
изтекла.
Предвид изхода на правния спор на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски за държавна такса в размер на 50.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., депозит за особен представител в размер
на 300.00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200.00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ Р.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. Г.И.**сумата от 909.33 лв., представляваща изплатено от „Гаранционен
фонд“ по щета № 11 0223/ 05.03.2015 г., обезщетение за причинени от Р.М.Х.
имуществени вреди на лек автомобил марка „Ягуар" с peг. № ******,
собственост на V.V.D.– румънски гражданин, в резултат на настъпило на 01.03.2015
г. около 13.00 часа на автомагистрала „Хемус“, в района на 26-ти километър ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал. 1 ГПК Р.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. Г.И.**сумата от 650.00 лева, представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: