Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.01.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3449 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002360
от 29.11.2019 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара
Загора, с което на ”САНДРА ГЕС-2001”ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
работодател, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за
нарушение по чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като на основание чл.415в, ал.1 от
Кодекса на труда, намалява размера на „имуществената санкция от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева на 200 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 24-002360 от 29.11.2019 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
град Стара Загора, с което на ”САНДРА ГЕС-2001”ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500
лева за нарушение по чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В
жалбата и в съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител
– адвокат Горунска излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Камелия Танчева - Мутафова,
взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, относно исканата
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 24-002360 от 31.10.2019 година, жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.414, ал.1 от Кодекс на труда („Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лева.”) за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ („Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения”), изразяващо се в това, че в качеството му на работодател по
смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ („Работодател” е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател”) е уредил като
отношения по ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) чрез сключен граждански
договор от 14.10.2019 година, вместо като трудови, отношенията си по
предоставяне на работна сила от Ибрям Себахат Расим, ЕГН **********, работеща в
деня на проверката 17.10.2019 година, на обект – Външно стълбище към офис,
намиращ се в град Стара Загора, УПИ VІІІ-119, квартал 1901 по плана на град
Стара Загора, като към момента на проверката е представен сключен граждански
договор № 2 от 14.10.2019 година с уговорено да бъде извършена шпакловка на два
квадратни метра на обекта за срок до 17.10.2019 година за сумата от 18 лева.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията
на актосъставителката Р.Т.В. и свидетеля по акта К.К.К., кореспондиращи помежду
си относно вида и характера на извършваната по време на проверката на обекта
дейност от Ибрям Расим, за оборването на които в тази им част не се ангажираха
доказателства от страна на жалбоподателя. От друга страна попълнената по време
на проверката на обекта декларация от Расим по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която
същият изрично е декларирал, че не работи по сключен трудов договор /не е
деклариран и граждански/, с конкретно работно време, като е посочил и почивни
дни. Впоследствие в деня на проверката страните на трудовото правоотношение е
сключен трудов договор № 179 от 17.10.2019 година, в който изрично е посочено,
че работникът следва да постъпи на работа на 18.10.2019 година, с което де
факто и де юре жалбоподателят е признал, че отношенията му с Ибрям Себахарт
Расим и към датата на проверката са били трудови, а не граждански, както са
били уредени към онзи момент. Следва да се има предвид и че спецификата на
извършваната от работника работа не предполага същата да бъде по граждански
договор, тъй като е работил на скеле и е извършвал работа с риск за което е
нужен и съответен инструктаж задължителен по смисъла на редица правни норми, за
които съдът не следва да се спира, тъй като не са предмет на настоящото
производство.
При
тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани по безспорен и несъмнен начин.
В
заключение следва да бъде добавено, че в изпълнение на служебната си проверка
за законосъобразност съдът не констатира нарушения на процесуалните правила,
визирани в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които да
са били допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП и да опорочават
последното до степен, налагаща отмяната му, в частност
административно-наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го
разбере, за да организира адекватно защитата си.
По
отношение на наложеното с обжалваното с НП наказание – „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева, съдът намира, че същото неправомерно е било определено в
рамките на параметрите му, визирани в чл.414, ал.1 от КТ, без да е отчетен
фактът, че нарушението е било отстранено чрез сключването на трудов договор и
то преди съставянето на АУАН – още в дена на проверката /договора е бил вписан
в НАП на 17.10.2019 година в 17 часа и седем минути/, като от него не са
произтекли вреди за работника, доколкото в трудовия договор изрично е посочено,
че работникът е постъпил на работа. Ето защо и понеже нарушението на чл.1, ал.2
от КТ не е сред изрично посочените в ал.2 на чл.414в от КТ, обжалваното НП
следва да бъде изменено, като размерът на наложената с него имуществена санкция
бъде намален на основание чл.415в, ал.1 от КТ („За нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”) до
предвидения в цитираната разпоредба среден размер – 200 лева, отчитайки от една
страна обществената опасност на нарушението с оглед на неговия вид и характер,
а от друга страна – краткия период от време, през който отношенията по
предоставянето на работна сила от работника са били уредени като граждански.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: